№ 43600
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110134201 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Т. К. в качеството й на процесуален представител на
„КРЕДИТО“ ООД, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските. Претендира се да бъде намалено присъденото адвокатското възнаграждение за
осъществилия безплатно адвокатско представителство адвокат, като се съобрази
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и да се присъдят съдебни разноски на
ответника съразмерно отхвърления иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна чрез адв. Д. М., в
качеството му на законен представител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в който
искането се оспорва като неоснователно. Според адв. М. съдът е намалил дължимото му
възнаграждение и последващо намаление ще доведе до обезценка на адвокатския труд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да
поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт
в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до
искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
С постановеното Решение № 11179/11.06.2025 г. по гр.д. № 34201/2024 по описа на
СРС, 88 с-в съдът е ПРИЗНАл ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Н. П., ЕГН
********** и „Кредито“ ЕООД, че клаузата на чл. 11 от сключения между тях Договор за
потребителски кредит № ОL00040216 от 14.06.2021 г., предвиждаща заплащането на такса за
експресно разглеждане, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПКр,
1
както и че . клаузата на чл. 26 от сключения между тях Договор за потребителски кредит №
ОL00040216 от 14.06.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК,
същевременно е ОТХВЪРЛен предявеният от С. Н. П., ЕГН ********** срещу „Кредито“
ЕООДиск за заплащане на сумата от 1 362, 79 лв., представляваща сбор от платените без
основание по Договор за потребителски кредит № ОL00040216 от 14.06.2021 г. такса за
експресно разглеждане – 493, 89 лв. и неустойка – 868, 90 лв.
За да се произнесе по осъдителния иск съдът е установил, че в хода на делото /на
25.02.2025 г./ ответникът е заплатил на ищеца сумата от 540, 36 лв., като 536, 05 лв. от нея,
представляват платени от ищцата и отнесени от ответника суми за погасяване на таксата на
експресно разглеждане на кредита и за неустойката.
Според настоящия състав няма основание за допълнително намаление на присъдения
адвокатски хонорар на адв. М.. Действително на съда е служебно известно, че той е
процесуален представител по множество дела за потребителски кредити и представлява
множество заематели по дела с идентични предмети. Изложеното обаче не може априори да
служи като основание за намаляване на възнаграждението на адв. М.. Съгласно
постановеното Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по С-438/2022 г. посочените в Наредбата
минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда, но при всички
случаи когато се произнася по претенциите за разноски съдът следва да съобразява, както
правната и фактическа сложност на делото, така и обстоятелството, че адвокатите са
самоосигуряващи се лица, които имат право на достойно възнаграждение за техния труд.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Съдът извърши служебна проверка в
ЕИСС и установи, че между същите страни е налице само още едно дело, освен настоящото,
поради което и липсва съмнение, че делото се използва с недобросъвестни цели за
генериране на съдебни разноски и адвокатски хонорари в полза на осъществилия безплатно
представителство адвокат, което би дало на съда основание да присъди възнаграждение в
по-нисък размер. Сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение според настоящия състав
отчита вида и броя на предявените искове, както и правната и фактическа сложност на
делото, а освен това съдът дължи съобразяване на твърдението на адвоката, че е
регистриран по ДДС. Обстоятелството, че адв. М. защитава интересите на множество ищци
– заематели по договори за потребителски кредит и е процесуален представител по
множество дела, не може само по себе си да мотивира съда да му присъди възнаграждение в
по-нисък размер.
Съдът намира искането на ответника за присъждане на разноски за неоснователно. По
делото са уважени установителни искове за нищожност на договорни клаузи и е отхвърлен
искът за възстановяване на недължимо платените суми, като отговорността за разноски е
разпределена само въз основа на уважените искове. На първо място следва да се подчертае
отново, че ответникът в хода на делото е погасил сумите по осъдителния иск, следователно
и е дал повод за завеждане на делото и дължи разноски - Тълкувателно решение № 119 от
01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. Освен това както е прието в Решение от
2
16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, правна
уредба, предвиждаща заплащането на разноски от потребителя при частично уважен иск,
създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното
от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското
законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай. Даденото разрешение
съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища,
независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция
/в този смисъл и формираната практика на ВКС- определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. №
844/2020 г. на ВКС, I т.о., определение № 366/16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на ВКС, I
т.о./. Ето защо и след като е признал част от договорните клаузи за нищожни и е отхвърлил
претенцията за възстановяване на недължимо платени суми въз основа на извършено в хода
на делото плащане, съдът намира, че не следва да присъжда разноски на ответника.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 244171/14.07.2025 г., подадена от адв. Т. К. в
качеството й на процесуален представител на „КРЕДИТО“ ООД за изменение на Решение №
11179/11.06.2025 г. по гр.д. № 34201/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3