№ 23836
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110119719 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 119964/04.04.2025
г., уточнена с молба с вх. № 138680/17.04.2025 г., с клеймо от 03.04.2025 г.,
уточнена с молба с вх. № 165320/13.05.2025 г. от Н. П. К. ЕГН: **********,
адрес: София, р-н О......... срещу „М П Л“ ЕООД с ЕИК: ....... със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. .......... с която e предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД
чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че Н. П. К. не
дължи по отношение на ответника „М П Л“ ЕООД сумите по изпълнителен
лист издаден по гр. д. 3220/2015г. на СРС, 30. Състав, а именно: сумата от
3321.76 лева, представляваща дължима наемна цена, сумата от 4318.29 лева –
неустойка за забава на наемни вноски, сумата от 281.63 лева – стойност на
повредена гума, ведно със законната лихва върху всяка главница за периода от
22.01.2015г. до изплащането и, както и сумата от 158.43 лева разноски по
гражданското дело.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца има
образувано изпълнително дело 374/2024 г. по описа на ЧСИ М Ц, което е
образувано след прекратяване на изп. дело 20158400400967. Твърди, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на ИЛ по ч. hр. д. № 3220/2015
г. на СРС, 30. състав. Твърди, се че вземането е погасено по давност, както и че
ищецът не е получил редовно заповедта, т.е. има нередовна връчена заповед.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Моли съда да допусне обезпечение на висящ иск чрез спиране на изп. д.
№ 3742024 г. по описа на ЧСИ М Ц.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1.
Молба до ЧСИ М.Цачева по и.д. 374/2024г. 2. Молба за образуване на и.д. 3. ИЛ 4. частна
1
жалба и възражение по заповедното производство. 5. Молба за преписи от документи
Не моли да се изискат изпълнителните дела.
В уточнителна молба иска от съда да приеме, че вземането,
материализирано в ИЛ е погасено по давност. Не поддържа евентуално
предявения иск.
С допълнителна уточнителна молба от 13.05.2025 г. ищецът моли да се
изискат изпълнителна дела № 374/2024 г. и № 20158400400967/2015 г. на ЧСИ
Цачева.
Моли да се допусне обезпечение на висящ иск.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Ц. Р, САК, адрес: София 1000, ул.
........................, която представителна власт важи за всички инстанции (л.9 от
делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира една минимална държавна
такса по чл.1 ТДТССГПК, независимо от броя искове.
Защитаваният материален интерес е 8 080.11 лева, поради което такса е в
размер на 323.20 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 16 от
делото).
По редовността на ИМ и доклада на делото
По делото съдът е изискал препис от ч. гр. д. № 3220/2015 г., по описа на
30. Състав на СРС.
Видно от него, процесните суми са издадени въз основа на ИЛ по чл.410
ГПК. Изпълнителният лист е издаден на 05.08.2015 г. (л.9,15 от делото).
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 09.04.2025 г. (л.33 от
делото). Срещу разпореждането за издаване на ИЛ е подадена частна жалба
от ищеца. Ищецът твърди, че не са налице били предпоставките за издаване на
ИЛ, т.е. заповедта за изпълнение не е влязла в сила, не е връчена редовно.
2
Възразява срещу сумите.
При тези факти се установи, че ищецът е подъл частна жалба срещу
разпореждането за издаване на ИЛ, както и такова по чл.423 ГПК. При това
положение не е ясно дали заповедта е влязла в сила, т.е. налице ли са
предпоставките за издаване на ИЛ, т.е. дали е установено безспорно
съществуването на вземането. При това положение при подадена жалба по
чл.406 ГПК и възражението по чл.423 ГПК не е ясно дали ще се премине през
установителен иск или не. Спорът за съществуването на вземането е висящ, с
оглед подаденото възражение от ищеца по чл.423 ГПК по ч. гр. д. №
3220/2015 г. по описа на СРС.
При това положение, настоящото дело, отрицателен установителен иск,
че ищецът не дължи сумите по издадения ИЛ по ч. гр. д. № 3220/2015 г., е
недопустимо. Налице е отрицателна предпоставка за надлежното
съществуване и упражняване право на иска, а именно наличието на правен
интерес. При все, че ищецът е избрал защита по чл.423 ГПК и чл.406 ГПК, т.е.
възстановява се спора за съществуване на вземането по заповедното
производство, то е недопустимо да се води отделно производство, с което се
установи, че вземането е погасено по давност, на основание чл.439 ГПК.
Производството по чл.439 ГПК установява правопогасяващи факти настъпили
след влизане на изпълнителното основание. По делото са налице
доказателства, че ищецът е подал възражение по чл.423 ГПК, което е
доказателства, че не са налице основание за влязло в сила изпълнително
основание. Ето защо е недопустимо да се води иск за установяване на факти,
което са настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание, с оглед
факта, че е възстановено висящността за основанието за влизане в сила на
изпълнителното основание – чл.423 ГПК. Възраженията в частната жалба
касаят именно това – нередовно връчено и възстановяване висящността на
заповедното производство. Ето защо настоящото производство е
недопустимо, тъй като е налице друго производство, което ще реши дали са
били налице основанията за издаване на ИЛ. При това положение решаващо
значение има решението по чл.423 ГПК и указанията за предявяване на иск по
чл.422 ГПК.
Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено, на
основание чл.130 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 119964/04.04.2025 г., уточнена с молба с
вх. № 138680/17.04.2025 г., с клеймо от 03.04.2025 г., уточнена с молба с вх. №
165320/13.05.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19719/2025
3
г. по описа на СРС, като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4