Р Е Ш Е Н И Е
№ 598/25.10.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Георги Кацаров,
като разгледа докладваното от съдия Хубчева касационно административно дело № 601
по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на С.М.Б., ЕГН
**********, понастоящем в Затвора - Пазарджик, подадена чрез адв. В.С., против
Решение № 285 от 09.05.2023 год., постановено по административно дело № 1025 от
2022 год. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена
исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съдържаща
искане ответната страна да бъде осъдена да му заплати, за задържането му в
Затвора – Пловдив, за периода от 21.05.2019 год. до 17.07.2022 год.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000,00 (десет хиляди)
лева.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост на оспорения първоинстанционен съдебен акт – отменителни
основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени процесното решение и
вместо него да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора.
Претендира присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски,
представляващи внесените държавни такси, общо в размер на 15,00 (петнадесет)
лева.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, явява се
лично и заявява, че претендира отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Сочи,
че в Затвора – Пловдив е имало лоша хигиена. От процесуалния му представител, адв.
С., е депозирана Писмена защита с вх. № 7671 от 26.09.2023 год., в която поддържа
касационната жалба и оплакванията, изложени в нея. Счита, че твърденията му
пред инстанцията по същество са изцяло доказани въз основа на приобщения
доказателствен материал по спора, включително и от ангажираните свидетелски
показания. Моли за отмяна на процесното решение.
Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, чрез пълномощника юрисконсулт Р., оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Моли за
отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за
необоснованост на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Първоинстанционното производство пред Административен съд - Пазарджик се е
развило по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на С.М.Б.,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, в размер на 10 000,00 (десет хиляди) лева, в резултат
на лоши битови условия, в периода за периода от 21.05.2019 год. до 17.07.2022
год., докато е бил в Затвора – Пловдив.
За да отхвърли исковата претенция, от фактическа страна инстанцията по
същество е приела, че за процесния период от 21.05.2019 год. до 17.07.2022 год. по отношение на ищеца С.М.Б.
е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, като е бил настанен в
Затвора – Пловдив, като в периода: от 21.05.19 год. до 23.05.19 год. е бил
настанен в стая „ОП-2“ на приемно отделение, която е с площ от 26,28 кв.м. (без
да е включена площта на санитарния възел, който е с площ от 2,7 кв.м.); от
23.05.2019 год. - 03.01.2020 год. - между 4,35 кв.м. и 6,53 кв.м.; от
03.01.2020 год. – 15.12.2020 год. – 5,15 кв.м.; от 15.12.2020 год. – 09.06.2021
год. - 3,43 кв.м.; от 09.06.2021 год. – 14.06.2021 год. – 5,15 кв.м.; от 14.06.2021
год. – 09.07.2021 год. - 3,43 кв.м.; от 09.07.2021 год. – 27.07.2021 год. –
5,15 кв.м.; от 27.07.2021 год. – 24.06.2022 год. - между 6,53 кв.м. и 13,05 кв.м.;
от 24.06.2022 год. – 17.07.2022 год. – между 5,44 кв.м. и 4,53 кв.м. Установил
е, че единствено през периодите: от 15.12.2020 год. до 09.06.2021 год. и от
14.06.2021 год. до 09.07.2021 год. Б. е разполагал с жилищна площ от 3,43 кв.м.,
като за останалото време разполагаемата площ е значително по-голяма от
нормативно предвидената. Отделно от това посочените помещения са били
оборудвани с легла с размери 90/180см. и шкафове с размери 45/50 см. – налични
за всяко лице, с отваряеми прозорци – добре осветени и с естествена вентилация. Килиите, в които е бил
настаняван, са разполагали със санитарен възел, с постоянно течаща студена вода,
като лицата имат право да ползват бързовар, съгласно утвърден, със заповед на
Министъра на правосъдието, списък на вещите. Съответно топла вода е била осигурена в банята, която
лицата имат право да ползват ежедневно – ако работят и два пъти в седмицата по
график – ако не работят.
Също така на всеки лишен от свобода, респ. задържан под стража, са
осигурявани комплект спално бельо и завивки, като при поискване от лицето
домакинът на затвора е осигурявал допълнително такива. Лишените от свобода са
имали право да разполагат, респ. да получават от своите близки до 2 комплекта
спално бельо, до 2 бр. одеяла, съответно да закупят от лавката олекотена
завивка и възглавница – съгласно утвърдения, от Министъра на правосъдието,
списък. Осигурявана им е възможност да ползват пералня в затвора, да перат на
ръка или да предадат прането на свои близки/роднини, съответно сушенето на
прането – в сушилни машини, на простори в общото помещение или отвън на карето.
В този смисъл, първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. П.,
че в техния отряд не знаели да имат право да ползват пералнята в затвора, тъй
като сам си е противоречал, твърдейки, че инспекторът им казвал, че пералнята
не работи и другия път ще я ползват. В помещенията е
постъпвала естествена светлина, съобразно жизнените стандарти, като същите са
били отоплявани в необходимата степен през студените периоди на годината с
централно парно. Периодично по график са извършвани дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни дейности – обработки против дървеници,
хлебарки, гризачи и други.
Въз основа на така установената фактическата обстановка, първоинстанционния
съд е достигнал до изводи за липса на наведените от страна на ищеца твърдения
за лоши битови условия, които са му причинили унизителни за неговото човешко
достойнство условия, причинили му неимуществени вреди. За недоказани са приети
твърденията, че в килиите е липсвал санитарен възел с течаща топла и студена
вода, съответно не е имало условия за раздвижване и спорт. Прието е от съда, че
всяко едно от помещенията, обитавани от ищеца през процесния период, е
разполагало със санитарен възел – с площ съответно от 2,07 кв.м., 3,67 кв.м. и
4,81 кв.м., с постоянно течаща студена вода – в този смисъл са и показанията на
свидетеля А.. При съобразяване на другите свидетелски показания, инстанцията по
същество е заключила, че Затворът - Пловдив разполага със спортна зала, която
може да се ползва три пъти седмично по график.
Въз основа на така приетите за установени, от първоинстанционния съд,
факти, същият е посочил, че разгледани в тяхната съвкупност, те не могат да се
счетат за такива, представляващи нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, на които ищецът е бил подложен.
Решението е правилно.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не е
допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост на оспорения първоинстанционен съдебен акт –
отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното дирене са
събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил поотделно и подробно. Изводите на
съда за отхвърляне на исковата претенция са обосновани и правилни. От обективна
страна, по делото не са установени твърденията на ищеца за лошите
хигиенно-битови условия, в които той е пребивавал през посочените искови периоди.
С.М.Б., в съответствие с чл. 154 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, не е
провел пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Действително, в конкретния случай по делото е установено, че при
пребиваването на лишения от свобода в Затвора – Пловдив е имало дървеници и гризачи.
От страна на ГДИН са взети мерки за обезпаразитяване на затворническите
помещения, поради което не може да обоснове извод, че тяхната поява е в
резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация. Това са трудни и продължителни действия с борба
с вредители, които освен полагането на добра грижа и съответните мерки от Затвора – Пловдив, е нужна и
спазването на хигиена в спалните помещения от лишените от свобода, респективно
от задържаните под стража. В този смисъл правилни са и изводите на съда, че
ищецът е следвало да съблюдава правилата за живот в килиите и е следвало да
суши дрехите си на определени за това места, а не в спалните помещения, за да не
се създават предпоставки за поява на мухъл, независимо от предприеманите от
затворническата администрация ремонтни дейности. Поддържането на хигиената в килиите
е задължение на лицата, които ги обитават. Всеки лишен от свобода, респективно
задържан под стража, не е бил лишаван от комплект спално бельо и завивки, а
напротив - при поискването им от домакина на затвора е осигуряван допълнително
такива. На лишените от свобода е предоставена алтернативна възможност - да
получава от своите близки до 2 комплекта спално бельо, до 2 бр. одеяла,
съответно да закупят от лавката олекотена завивка и възглавница. Също така им е
осигурявана възможност да ползват пералня в затвора, да перат на ръка или да
предадат прането на свои близки/роднини, а впоследствие дрехите да бъдат
изсушавани в сушилни машини, на простори в общото помещение или отвън на
карето. В помещенията, разполагащи с нормативно предвидената площ, е постъпвала
естествена светлина, съобразно жизнените стандарти, като същите са били
отоплявани в необходимата степен през студените периоди на годината с централно
парно. Не може да
се приеме, че и останалите твърдения на ищеца за лоши хигиенни и битови условия,
в мястото за изтърпяване на наказанието в гр. Пловдив, изразяващи се
обзавеждане и други, по своя характер и интензитет могат да се квалифицират
като нарушение по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Отделно от това настоящата
съдебна инстанция намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
от които с категоричност да се приеме, че такива лоши хигиенни и битови
условия, като описаните по-горе, са били налице през целия период, за който се
претендира обезщетение от касатора.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по спора, включително и от
неоспорените писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд правилно е установил, че ГД
„Изпълнение на наказанията“, в сочения исков период, не са извършени визираните
нарушения, за които да се дължи обезщетение по реда на чл. 284 от ЗИНЗС.
В този смисъл настоящата касационна инстанция намира, че по отношения на Б.
не е осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили
неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му и/или емоционално страдание,
със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода,
както правилно е приел първоинстанционният съд.
По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че
оспореното решение е правилно, постановено е при отсъствие на отменителните
основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора и въпреки своевременно заявената акцесорна
претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция, съдът счита, че същата е неоснователна. Производството
по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата
разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето
защо, искането на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция е неоснователно.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд – Пазарджик, XIІ – ти касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 285 от 09.05.2023 год., постановено по
административно дело № 1025 от 2022 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)