РЕШЕНИЕ№260065
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI с-в, в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното гр. дело № 21184 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 261548/04.12.2020 г., постановено по гр. д. № 21184/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив, VI с-в, е
допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в с. ****, общ. ***, обл. ****,
ул. ****, бл. *, ет.*, ап. 3А, и на МПС марка и модел „Ситроен Ксара Пикасо“, с
рег. № *****.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесното жилище,
е предявена и приета за съвместно разглеждане възлагателна претенция на ищеца Т.И.К.
по отношение на процесното жилище по чл. 349, ал.1 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание е приета претенция на ищеца Т.И.К.
по отношение на ответника Д.В.К. за заплащане на сумата в размер на 15,90 лева
– такса за битови отпадъци и данък сгради за 2018 г. и 2019 г., и сумата в
размер на 10,20 лева – представляваща ½ ид. част от заплатения данък за
МПС, както и претенция за заплащане на сумата в размер на 206,21 лева за ремонт
на прозорец на жилищната сграда, извършен през месец декември 2020 г.
В посоченото съдебно заседание е приета за съвместно разглеждане и
претенция на ответника Д.К. срещу ищеца Т.К. за заплащане на сумата в размер на
2900 лева, представляваща половината от получен наем от ищеца за периода
01.03.2018 г. - 01.03.2021 г. за процесното жилище, както и за сумата в размер
на 500 лева, представляваща половината от получен наем за от ищеца за периода
01.03.2018 г. - 01.03.2021 г. за процесното МПС.
С протоколно определение от 25.05.2021 г., постановено по делото,
производството е прекратено в частта, с която с е извършване на делба на МПС
марка и модел „Ситроен Ксара Пикасо“, с рег. № ******, предвид обстоятелството,
че същото е бракувано.
В проведеното открито съдебно заседание на 08.07.2021 г., с протоколно
определение бе отделно за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е придобил чрез наследяване къща, находяща се в гр. ****,
кв. ****, ул. *****.
В хода на устните състезания, проведени в открито съдебно заседание на
15.12.2021 г., процесуалния представител на ищеца заяви, че оттегля претенцията
за заплащане на данък за сградата и такси битови отпадъци.
На същия етап от производството, ответникът зави, че дава съгласие
производството да бъде прекратено в тази част поради оттегляне на иска.
Районен съд Пловдив, VI гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази
приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ /л.79-л.83/
се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Вещото лице, след прилагане на специални
знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило обща пазарна
цена на допуснатия до делба недвижим имот на 18 650 лева.
В хода на съдебното дирене е изготвена допълнителна СТЕ /л.116-119/. Според
заключението на вещото лице, пазарният наем на ½ ид. част от допуснатия
до съдебна делба недвижим имот за периода 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г. възлиза
на сумата в размер на 973 лева.
Настоящият съдебен състав кредитира приетите заключения по допуснатите СТЕ
и допълнителна СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и
обосновани.
По делото е представен договор за наем от ***** г., сключен межди ищеца Т.К.
и М. Д. Г., с нотариална заверка на подписа по рег. № ** на *****с район на
действие – Районен съд ***** /л.92-93/, от който е видно, че за периода
08.01.2016 г. – 08.01.2018 г. ищецът е предоставял процесното жилище срещу
сумата в размер на 10 лева месечно.
От приложените по делото разписки от „****“ АД /л.97 – 102/, се установява,
че ответницата е заплащала дължимите суми за данък и такса битови отпадъци за
процесния недвижим имот.
По делото са разпитани свидетелите С. В. Г. и Г. А. К.
Свидетелят Г. – **** на ответницата,
посочва, че познава страните, като докато същите имали сключен граждански брак,
те живеели в апартамент, находящ се в с. ***** на първи етаж. Двамата
притежавали и апартамент, находящ се на втори етаж, в който живеела жена –
наемател за период от пет години. Свидетелят посочва, че не знае дали с жената
е имало сключен договор за наем и дали същата е заплащала такъв. Свидетелят си
спомня, че неговата ***** никога не е използвала посочения апартамент, като
най-вероятно не е имала й ключ за него. Свидетелят си спомня, че ищецът
притежавал къща в гр. *****, в която живеели неговите ****, но същите починали.
Посочва, че неговата **** му е споделяла, че е искала от ищеца ключ за
апартамента на втория етаж, но такъв не й е бил предоставен.
Свидетелят К. посочва, че с ищеца са колеги от 2008 г., като същият си
спомня, че той живее в с. **** в апартамент, който същият притежава. Ищецът
живеел в апартамента на първия етаж, но притежавал и този на втория етаж.
Свидетелят си спомня, че през 2018 г. посетил апартамента, като установил, че в
същия имало разположени стари мебели, които двамата пренесли в службата.
Свидетелят не знаел дали жилището има достъп до електрическата мрежа, но в
същото липсвали фасонки.
Съдът дава вяра на изложеното от свидетелите, доколкото техните впечатления
са преки, непосредствени и съответстващи на останалия по делото доказателствен
материал. В тази връзка единствено не се кредитират показанията на свидетеля Г.
в частта, че неговата **** е поискала ключа от апартамента на втория етаж от
ищеца, но същият не й е бил предоставен, доколкото в тази част показанията на
свидетеля се явяват производни, като пресъздават изложеното от самата ответница
пред него.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По способа за
извършване на делба:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само
доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените
в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл.
349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на
жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много
неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши
чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан –
арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън
законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между
съделителите.
За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на
процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната претенция по
реда на чл. 349, ал.1 ГПК на ищеца Т.И.К., наведена в преклузивния срок, уреден
в разпоредбата на чл. 349, ал.4 ГПК.
В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.1 ГПК, са уредени
четири материални предпоставки, при наличието на които възниква потестативното
право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без
да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично
уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1)
делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият
имот да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, 3) на
претендиращият съпруг да е възложено упражняването на родителски права
/посочената предпоставка не се установява в случай, че родените от брака деца
са навършили пълнолетие/ и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл
са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. №
1/2004 г., ОСГК на ВКС.
В настоящия случай, от приетата и неоспорена от страните СТЕ несъмнено се
установи, че процесният недвижим имот представлява жилище, както и че същото се
явява неподеляемо съобразно изискванията на строителните правила и норми. С
решението по допускане на съдебна делба бе прието, че процесният недвижим имот
е придобит от страните изцяло в режим на съпружеска имуществена общност. От
представеното по делото Решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив /л.4-8/, се установява, че родителските права на
ненавършите пълнолетия деца са възложени именно на ищеца. Въпреки изложеното и
установяването на три от четирите кумулативно необходими предпоставки за
извършването на делба чрез възлагане по реда на чл. 349, ал.1 ГПК, съдът
намира, че ищецът не отговаря на последното изискване, визирано в посочената
разпоредба, а именно същият да не притежава друго жилище. В тази връзка с
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
08.07.2021 г., бе отделно за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е придобил чрез наследяване къща, находяща се в гр. ****,
кв. ****, ул. *****, в която насока са и събраните гласни доказателства, а
именно: показанията на свидетеля Г. Предвид изложеното и претенцията за
възлагане на процесния недвижим имот на ищеца по реда на чл. 349, ал.1 ГПК се
явява неоснователна.
Тъй като делбата на процесния имот не може да бъде извършена чрез поставяне
в дял, нито чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК, нито чрез теглене на
жребий, настоящият съдебен състав приема, че делбата следва да бъде извършена
чрез изнасянето на имота на публична продан, като получената от проданта сума
бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права, а именно: по
½ част за всеки един от двамата.
По претенция на ищеца Т.И.К. с
правно основание чл. 30, ал.3 ЗС:
Съдът намира, че в посочената част производството следва да бъде прекратено
поради заявено оттегляне на претенцията за заплащане на данък гради, битови
отпадъци и данък МПС, доколкото макар и в хода на устните състезания същата
беше оттеглена, като насрещната страна изрази съгласие за прекратяването на
производството в тази част. В прекратителната част настоящото решение има
характер на определение.
По претенцията на ищеца Т.И.К.
с правно основание чл. 61, ал.2, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:
С протоколно определение от 11.03.2021 г., постановено по делото, за
съвместно разглеждане в настоящото производство бе приета претенцията на ищеца
срещу ответницата за заплащане на сумата в размер на 206,21 лева,
представляваща извършени подобрения по отношение на процесния недвижим имот,
изразяващи се в ремонт на прозореца през месец декември 2020 г., която бе
квалифицирана съобразно нормата на чл. 61, ал.2, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за
заплащане на извършени от ответника подобрения, следва в обективната
действителността да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) да са извършени разноски; 3) липса
на съгласие от другия съсобственик за извършване на подобренията.
В настоящия случай, с оглед постановеното по делото решение по допускане на
съдебна делба, несъмнено се установи, че процесният недвижим имот е съсобствен.
По отношение на извършването на разноски, от страна на ищеца е представен
договор, находящ се на л.71 от делото, който обаче не носи подписа на нито една
от страните в производството, като от прочита на същия не става ясно и между
кого е сключен посочения договор. Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че от страна на ищеца не се ангажираха доказателства за реално
извършени разноски за подобрения, поради което и предявената претенция следва
да бъде отхвърлена.
По претенциите по сметки на
ответницата Д.В.К. с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС:
С протоколно определение от 11.03.2021 г., постановено по делото, за
съвместно разглеждане в настоящото производство бе приета претенцията на
ответницата срещу ищеца за заплащане на сумата в размер на 2900 лева,
представляваща половината от наемна цена за апартамента за периода 01.03.2018
г. – 01.03.2021 г., както и за сумата в размер на 500 лева, представляваща
половината от наемна цена за процесното МПС за периода 01.03.2018 г. –
01.03.2021 г., която бе квалифицирана съобразно нормата на чл. 30, ал.3 ЗС.
За да възникне притезателното право за заплащане на обезщетение за получени
граждански плодове от процесните вещи, а именно: наемна цена, следва в
обективната действителността да са възникнали следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) вещта да е съсобствена, 2) единият от
съсобствениците да е сключил договор за наем по отношение на процесните вещи за
процесния период и 3) наемната цена по договора да е получавана от
съсобственика – ответник по претенцията за заплащане на обезщетение.
В настоящия случай, с оглед постановеното по делото решение по допускане на
съдебна делба, несъмнено се установи, че и двете вещи са били съсобствени към
периода 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г. Въпреки изложеното, от страна на
ответницата Д.К. не бяха ангажирани доказателства в насока, че процесните вещи
са били отдавани под наем, както и че именно ищецът Т.К. е получил наемна цена
за отдаването на посочените вещи. В тази насока са единствено показанията на
свидетеля Г. за жена, която е живяла в апартамента, но без да се конкретизира
дали със същата е бил сключен договор за наем, за какъв период и от кого е
получаване наемната цена. Изготвената по делото допълнителна СТЕ касае какъв би
бил наемът на ½ ид. част от процесния недвижим имот, което би било
относимо при претенция за обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал.2
ЗС, каквато в настоящия случай не е предявена. Дори напротив, по делото бе
представен договор за наем от **** г., сключен межди ищеца и лицето М. Г.,
разполагащ с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК, доколкото същият
е нотариално заверен на ***** г., но от същия се установява, че срокът на
договора за наем е бил до ****** г., респ. преди процесния период.
Предвид изложеното предявената претенция на ответницата Д.К., ищецът Т.К.
да бъде осъден да й заплати обезщетение, представляващо половината от получен
от него наем за процесните вещи се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения имот, но не
по-малко от петдесет лева, както следва: за Т.И.К. – сумата в размер на 373
лева, и за Д.В.К. – сумата в размер на 373 лева.
На същото основание следва ищецът да бъде осъден да заплати и държавна
такса по отношение на отхвърлената претенция по чл. 61, ал.2, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД в размер на 50 лева, а ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по отношение на отхвърлената претенция по чл. 30, ал.3 ЗС в
размер на 136 лева.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****, находящ се в с. ****, общ. ****, обл. *****, по кадастралната
карта, одобрена със Заповед № **** г. на **** на АГКК ****, адрес на имота: с. ****, общ. ****, обл. ****, ул. ****, бл. *, ет.*, ап. **, самостоятелният обект попада в сграда № *, в поземлен имот №
****, предназначение:
жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под
обекта: *****, над обекта – няма, площ: 70.600 кв.м., ведно с изба с площ от 15.07
кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата, при
първоначална цена от 18 650 лева /осемнадесет хиляди шестстотин и петдесет лева/, като
получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно
делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: за Т.И.К.,
ЕГН: ********** – ½ част, и за Д.В.К., ЕГН: ********** – ½ част.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от Т.И.К.,
ЕГН: **********, срещу Д.В.К., ЕГН: **********, за заплащане на сумата в размер
на 206,21 лева /двеста и шест лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
извършени подобрения по отношение на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор № *****, изразяващи се в ремонт на
прозорец през месец декември 2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената претенция от Д.В.К., ЕГН: **********,
срещу Т.И.К., ЕГН: **********, за заплащане на сумата в размер на 2900 лева /две
хиляди и деветстотин лева/, представляваща половината от наемна цена за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, за
периода 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г., както и за сумата в размер на 500 лева
/петстотин лева/, представляваща половината от наемна цена за МПС, представляващо лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо 1.6
И”, с рег. № ******, за периода 01.03.2018 г. – 01.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Т.И.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 373 лева /триста седемдесет и три лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д.В.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 373 лева /триста седемдесет и три лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Т.И.К.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна
такса в размер на 50 лева /петдесет лева/
по отхвърлената претенция по сметки.
ОСЪЖДА на
основание чл. 355 ГПК Д.В.К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пловдив, в полза бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 136 лева /сто тридесет и шест лева/ по отхвърлената
претенция по сметки.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21184/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив на основание чл. 232 ГПК, в частта, с която е приета за
съвместно разглеждане в настоящото производството претенция на Т.И.К., ЕГН: **********,
срещу Д.В.К., ЕГН: **********, за заплащане на следните суми: 15,90 лева,
представляваща заплатени от ищеца такса за битови отпадъци и данък сгради за самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ****** за периода 2018 г.
– 2019 г., сумата в размер на 10,20 лева, представляваща половината от
заплатения данък на МПС, представляващо
лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо 1.6 И”, с рег. № ******, за
периода 2018 г. – 2019 г., поради оттегляне на същата.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.
В частта, с която се прекратява частично
производството, решението има характер на определение и може да бъде обжалвано в
едноседмичен срок от съобщаването му страните с частна жалба пред Окръжен съд
Пловдив.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН