№ 1236
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000500667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД, против
Решение № 378 от 27.11.2023 г., постановено по гр.д. № 22/2022 г. по описа на
Окръжен съд Кюстендил, с което е осъден Б. Н. да заплати на „Юробанк
България“ АД сумата от 33 187.38 лева, представляваща получената по
договор № FL994055/06.06.2019 г., част от предоставената в заем сума от
40 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението и е отхвърлена, като неоснователна исковата на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК и чл.86 ЗЗД за сумите, както следва: 2 364.95 лв.,
дължима по цитирания договор за кредит възнаградителна лихва за периода
08.03.2021 г. – 05.01.2022г.; сумата от 395.71 лева – мораторна лихва за
периода от 06.03.2021 г. до 05.01.2022 г. и сумата от 126 лв. – такси и
разноски, свързани с договорното правоотношение.
Банката сочи в жалбата си, че съдът се е произнесъл по неравноправните
клаузи на договора и е разгледал неговата недействителност, без да уведоми
страните за това. Твърди, че в определението по чл. 146 от ГПК липсва доклад
в истинския смисъл, като не е разграничено спорното от безспорното, не е
разпределена доказателствената тежест между страните. Счита, че съдът
неправилно е приложил механизма за контрол на неравноправни клаузи по
договора и неправилно е осъществил проверка за нищожност на същия.
1
Твърди, че са спазени изискванията на ЗПК, конкретно чл. 11, ал. 1 от същия, т.
1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 9а,10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 22, 23, 24, 26 и 27. Точки 5,
8, 18, 19, 21 и 25 счита, че са неприложими за конкретния договор. Поради
изложеното моли да се отмени решението в уважената му част.
Въззиваемата страна, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не е взела
становище по жалбата.
Към въззивната жалба е приложена Тарифа за таксите и комисионните,
които „Юробанк България“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти –
физически лица в сила от 05.10.2021 г. и Общи условия за отпускане и
обслужване на кредити на физически лица в „Юробанк България“ АД.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивната съдебна
инстанция се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на неговата
правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, Софийският Апелативен съд намери
от фактическа и правна следното:
Пред Окръжен съд Кюстендил е предявена искова молба от „Юробанк
България“ АД, против Б. Н., с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 33 187.38 лв. - представляваща главница по
договор № FL994055/06.06.2019 г., сумата от 2 364.95 лв., дължима по
цитирания договор за кредит възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. –
05.01.2022г.; сумата от 395.71 лева – мораторна лихва за периода от 06.03.2021
г. до 05.01.2022 г. и сумата от 126 лв. – такси и разноски по договора, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.01.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
По делото е установено, че е възникнало търговско правоотношение въз
основа на сключения договор за потребителски кредит - договор №
FL994055/06.06.2019 г., между „Юробанк България“ АД и Б. Н.. От
приложеното копие на договора е видно, че всяка от страниците е подписана
от ответника. Установено е, че размерът на кредита е 40 000 лева. Видно от
договора, ответникът се е задължил за срок от 8 години да върне кредита, при
лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който
се определя като сбор от референтния лихвен процент плюс фиксирана
договорна надбавка, в размер на 3.800%. За референтен лихвен процент по
договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк
България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута, приложим за
съответния период на начисляване на лихвата. От приложеното копие от
договора е видно, че годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е
8.03%. Установено е още в чл. 3, ал. 9 от договора, че общата дължима сума е в
размер на 53 657.30 лв., изчислена към момента на сключване на договора. В
приложеното по делото копие на погасителен план, подписан от
кредитополучателя е видно, че общата дължима сума по договора е в размер
2
на 51 337.30 лв. Установено е още, че кредитополучателят е бил запознат с
методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент
(ПРАЙМ) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, за което е положил
подпис.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, установяваща
размера на дължимата неплатена главница, лихви, такси и разноски по
договора за кредит към 05.01.2022 г. и към датата на исковата молба –
19.01.2022 г., както и обстоятелството, че след сочените по-горе дати не е
извършено погасяване на суми по кредита.
Първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски
кредит № FL994055/06.06.2019 г. е частично недействителен (поради
включени в него неравноправни клаузи). Съдържанието на договора го
определя като принадлежащ към договорите, регламентирани в ЗПК.
Първостепенният съд е обосновал изводи за недействителност на основание
чл. 22 от ЗПК, поради което е уважил иска до размера на главничната сума по
кредита, без да присъди лихвите, таксите и разноските.
Въззивният състав следва да се произнесе първо по възражението на
банката – ищец, за липса на пълен доклад и разпределение на
доказателствената тежест по делото:
Този състав на САС приема, че първоинстанционният съд при
изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 от ГПК е разпределил
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и е указал на
страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. А именно
на ищеца е указано, че по предявения иск следва да докаже съществуването на
валиден договор, валидно правоотношение, както и изпълнение на
задълженията по този договор, съответно е указано на ответника да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си за недължимост на
сумата. Видно от данните по делото, това е сторено с определение,
постановено в открито съдебно заседание на 03.10.2023 г., допълнило
определение № 448/22.06.2023 г. Окръжният съд е направил обстоен доклад,
определил е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената
тежест, допуснал е и е назначил исканата съдебно-счетоводна експертиза. По
този начин съдът е създал предпоставки за правновалиден доказателствен
процес. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е допуснато от
първоинстанционният съд процесуално нарушение във връзка с доклада по
делото.
По възражението на въззивника за това, че съдът неправилно е
осъществил проверката за нищожност на договора и е приложил механизма за
контрол на неравноправни клаузи по него, настоящият състав приема
следното:
Като законосъобразни следва да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд, че сключеният между страните договор разкрива
признаците на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 от
3
ЗПК. Доколкото общият размер на кредита, предвиден в процесния договор не
надвишава сумата от 75 000 евро, няма данни договорът да е обезпечен с
ипотека върху недвижим имот и няма данни да е налице друга отрицателна
предпоставка, предвидена в чл. 4 от ЗПК. Процесният договор за кредит №
FL994055/06.06.2019 г. има качеството на договор за потребителски кредит,
съобразно дефиницията, дадена чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
разпоредбите на ЗПК намират приложение в облигационните отношения,
възникнали между страните по повод подписването между тях на процесния
договор. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването
на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност.
Ищецът е търговско дружество, като част от регистрирания му предмет
на дейност е: "предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка
и на собствен риск", което се установява от направената служебно справка по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
Следователно при сключването на договора ищецът е действал в
качеството на търговец по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §13, т.2
от ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на потребител съобразно легалната
дефиниция, дадена в §13, т. 1 от ДРЗЗП. Ето защо, в настоящото производство
е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, изискваща от настоящия съд
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат
императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
В конкретния случай настоящият състав констатира, че за процесния
договор за кредит № FL994055/06.06.2019 г. не са спазени част от тези
императивни изисквания към формата и съдържанието на договора, а именно:
От приложената методология за определяне на референтния лихвен
процент (ПРАЙМ) по потребителски и жилищни кредити (с която
кредитополучателят е запознат), но тя се изготвя и променя от орган на
кредитора – Комитет на управление на активите и пасивите, при съблюдаване
на определени индекси. Именно тази субективна оценка на финансовото
състояние въз основа на данни, които са известни само на кредитора, дават
основание на настоящия състав да сподели извода на окръжния съд, че се
разкриват признаците на нищожност на клаузата по смисъла на чл. 10, ал. 5 от
ЗПК.
От друга страна, видно от представеното копие от процесния договор за
кредит, се установява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора,
макар да е посочен годишният процент на разходите по кредита, изчислен към
момента на сключване на договора, не е посочено какви точно разходи
4
включва - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора). Освен това в договора за кредит е
посочена общодължима сума от кредитополучателя в края на периода в размер
на 53 657.30 лв., различаваща се с около 2 300 лв. от сумата, визирана от
погасителния план (в размер на 51 337.30 лева). Това обосновава извод, че не е
ясно какви други плащания са предвидени в договора, което прави
неудовлетворяващо изискването за яснота на съдържанието му.
Предвид установената частична недействителност на процесния договор
за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК, първоинстанционният
съд правилно е определил на основание чл. 23 от ЗПК, че се дължи
стойността, равняваща се на отпуснатата кредитна сума, но не се дължат
лихви и разходи по обслужване на кредита.
Този състав на САС приема, че правилно е установен размерът на
вземането на банката-ищец от първоинстанционния съд и поради съвпадане
на изводите на двете инстанции, решението следва да се потвърди.
При този изход на делото на назначения особен представител - адв. Ю.
Х. М., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3 305 лева
за въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 378 от 27.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 22/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, да заплати на
адв. Ю. Х. М. – особен представител на Б. Н., сумата от 3 305 (три хиляди,
триста и пет) лева, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5