№ 279
гр. Пловдив , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330201341 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3745647, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К. Д. М. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, доколкото по времето на извършване на нарушението същият
е бил е чужбина. Претендира за отмяна на ЕФ. Не се претендират
разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на
ЕФ.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
представения по делото списък с намерени фишове процесният е връчен на
28.01.2021г. От представения към жалбата пощенски плик се установява, че
1
същата е подадена по пощата с клеймо за изпращане от дата 11.02.2021г.
Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84
ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или
другите книжа са постъпили в пощата. От изложеното следва, че 14-дневния
срок по смисъла на чл. 189, ал.8 ЗДвП се явява спазен.
Отново за пълнота на изложението следва да се изложат съображения за
липсата на процесуални пречки делото да се разгледа в отсъствие на
жалбоподателя, въпреки нередовното му призоваване.
Съгласно чл. 61, ал.1 ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите,
когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.
Процесният случай е точно такъв, доколкото от върнатите в цялост призовки
се установява, че нито жалбоподателя, нито посоченият като съдебен
адресат защитник са намерени на посочения в жалбата съдебен адрес. Те
са търсени в няколко последователни дни, но не са открити. Адвокатът не е
отговорил на позвъняванията по телефон. В кантората са оставени съобщения
за явяване и получаване на призовките, но те не са потърсени, поради което за
съда не са съществували пречки да даде ход на делото и да го приключи в
отсъствие на жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.07.2018 г. в 11:30 часа в
гр. Пловдив, на бул. "Санкт Петербург" до № 1, при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в
полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ****** се движело с
установена наказуема скорост 98 км/ч.
Посочената фактическа обстановка се установява от приложеното по
делото статично изображение № 16179, което съгласно чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Изцяло погрешни са обаче изводите на наказващия орган, че
жалбоподателят е пасивно легитимиран да понесе отговорност за
извършеното нарушение.
2
Съгласно чл. 188, ал.1 ЗДВП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
От друга страна според чл. 188, ал.2 ЗДВП когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство.
В процесния случай в изпълнение на горепосочените разпоредби
първоначално по делото е издаден ЕФ № 2180391 на К. Н. М., като
представител на фирма КНМ-82 ЕООД, вписана като ползвател в справката за
собственици на посоченото МПС.
Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
Видно от приложената по преписката декларация К. М. се е възползвал
от предвидената в закона възможност и е посочил като водач на МПС
жалбоподателя К.М.. Това е дало основание на наказващия орган да издаде
процесния електронен фиш за същото деяние, този път на името на
жалбоподателя К.М..
Тази начин на процедиране в конкретния случай е незаконосъобразен.
От тълкуването с оглед целта на закона на нормата на чл. 189, ал.5 ЗДвП
следва, че ЕФ издаден на собственика следва да се анулира и да се издаде
нов на името на посоченото в декларацията лице, ако в декларацията е
отразено, че МПС е било във владение на посоченото лице именно към
момента на извършване на нарушението, така както е индивидуализиран в
първоначално издадения ЕФ.
В процесния случай, както в ЕФ издаден на името на К. М., така и в ЕФ,
издаден на името на жалбоподателя К.М. се твърди нарушението да е
3
извършено на 03.07.2018г.
Същевременно в приложената по делото декларация по чл. 189, ал.5
ЗДвП е посочено, че К. М. е предал на К.М. процесния автомобил две
години по-късно на 03.07.2020г., като същото му е върнато на 05.07.2020г. В
случая техническа грешка при изписване на годината е изключена, предвид
посочване на 2020 година, както в датата на предаване, така и в датата на
връщане на процесното МПС.
Видно е, че в декларацията изобщо не са изложени твърдения, че
автомобила в бил във владение на К.М. към датата на извършване на
нарушението 03.07.2018г., поради което и изцяло незаконосъобразно ЕФ е
издаден на името на жалбоподателя К.М..
Изцяло с този смисъл са и представените към жалбата доказателства
(разпечатка от тахограф), от които се установява, че към датата на
извършване на нарушението жалбоподателят е бил в чужбина.
По изложените съображения атакувания ЕФ следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски
по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията
за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно
в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
4
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,, поради
което и разноски не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение №
743 от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 3745647, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К. Д. М. е наложена глоба в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
5
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6