№ 588
гр. Бургас, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500725 по описа за 2021 година
С решение № 260788 от 03.12.2020г., постановено по гражданско дело
№ 2577/2019г. по описа на Бургаски районен съд е осъдено “Стройконсулт
България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.”С.С.К. и М.” № *, ет.*, ап.*, да заплати на Т. С. П., ЕГН **********, от
гр.Б., ул.”Б.” № *, ет.*, сумата 214.76 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, а именно –
премахването на гараж с идентификатор 07079.608.234.5 по КККР на
гр.Бургас, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.608.234, на адрес: гр.Б.,
ул.“Б.“ № *, от работници на дружеството в края на 2017г., в размер на
стойността на 56.30/338 ид. части от постройката, съобразно правата му в
съсобствеността, като за разликата над нея – до 1 300 лв., претенцията е
отхвърлена като неоснователна.
“Стройконсулт България“ ЕООД е осъдено да заплати на Т.П. сумата
300 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, а
именно – напрежение, стрес и притеснения, в резултат на горния деликт,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.03.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 37.66 лв. – обезщетение за
1
забавено плащане за периода от 22.12.2017г. до 18.03.2019г., като за
разликите над тях, съответно: до 1 500 лв. – за главницата, включително за
твърдяните неимуществени вреди, претърпени от обиди и подигравки от
страна на управителя на дружеството, и до 216.67 лв. – за мораторната лихва,
включая и за периода от 15.10. до 21.12.2017г., исковете са отхвърлени като
неоснователни.
“Стройконсулт България“ ЕООД е осъдено да заплати на Т.П. сумата
30.40 лв., представляваща разходи, направени от него – като собственик на
56.30/338 ид. части от ПИ с идентификатор 07079.608.234 по КККР на
гр.Бургас, за изграждането на оградата на границата на имота с ПИ с
идентификатор 07079.608.236, на мястото на премахнатите такава и гараж с
идентификатор 07079.608.234.5 по КККР на гр.Бургас от работници на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от 25.03. 2019г. до
окончателното плащане, както и сумата 0.86 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 07.12.2018г. – 18.03.2019г., като за разликите над тях,
съответно: до 350 лв. за главницата и 50.56 лв. за мораторната лихва,
включая и за периода от 15.10. до 06.12.2018г., исковете са отхвърлени като
неоснователни.
“Стройконсулт България“ ЕООД е осъдено да заплати на Т.П. сумата
58.30 лв., представляваща разходи, направени от него – като собственик на
56.30/338 ид. части от ПИ с идентификатор 07079.608.234 по КККР на
гр.Бургас, за геодезическо заснемане, поради неоснователно повдигнат от
дружеството спор за границата на имота с ПИ с идентификатор
07079.608.236, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата 1.65 лв. – обезщетение за забавено
плащане за периода 07.12.2018г. – 18.03.2019г., като за разликите над тях,
съответно – до 350 лв. за главницата и 50.56 лв. за мораторната лихва,
включая и за периода от 15.10. до 06.12.2018г., исковете са отхвърлени като
неоснователни.
“Стройконсулт България“ ЕООД е осъдено да заплати на Т.П. сумата
от общо 31.79 лв., представляваща разходи, направени от него като
собственик на 56.30/338 ид. части от ПИ с идентификатор 07079.608.234 по
КККР на гр.Бургас, за адвокатско възнаграждение и нотариална покана, във
връзка с образуваната в Община Бургас административна преписка и
2
репатриране на причинените му от работници на дружеството имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019г. до окончателното
плащане, като за разликата над нея – до пълния предявен размер от 160 лв.,
както и за сумата 23.11 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
15. 10.2017г. до 18.03.2019г., исковете са отхвърлени като неоснователни.
С решението са отхвърлени изцяло предявените от Т. С. П. срещу Д. Х.
Р., с ЕГН **********, гр.Б., ул.”С.С.К. и М.” № *, ет.*, ап.*, искове за
заплащането на горните суми, солидарно със “Стройконсулт България“
ЕООД, като неоснователни.
Отхвърлени са и предявените от Т. С. П. срещу “Стройконсулт
България“ ЕООД и Д. Х. Р. искове за солидарно заплащане на сумите: 100 лв.
за пастиране и 1 000 лв. за пребоядисване на собствения му автомобил
”Сатурн SL-1”, с рег.№ А 1733 КР, поради надраскването му от неизвестни
лица през месец септември 2018г., и 180 лв. за закупуване и монтиране на
гуми на същия, поради нарязването на двете му леви такива на 18.01.2019г. от
неустановен извършител, ведно със законната лихва върху тях, считано от
25.03.2019г. до окончателното плащане, както и за обезщетения за забавеното
им плащане за периода от 15.10.2017г. до 18.03.2019г., в размери, съответно –
от 14.45 лв., 144.45 лв. и 26 лв., като неоснователни.
”Стройконсулт България“ ЕООД е осъдено да заплати на Т.П. сумата
141.81 лв. – разноски по делото.
Т. С. П. е осъден да заплати на Д. Х. Р. сумата 350 лв. – разноски по
делото, а на ”Стройконсулт България“ ЕООД – такива, в размер на 306.75 лв.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адв.Павлина Вълканова – процесуален представител на Т. С. П., ЕГН
**********. Решението се атакува в частта, с която са отхвърлени исковите
претенции. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че ищецът е
собственик на 56,30/338 ид.части от процесния гараж, с оглед собствеността
му в ПИ с идентификатор 07079.608.234 в гр.Бургас. От доказателствата по
делото се установява, че Т.П. е едноличен собственик на гаража и съдът е
следвало да присъди в пълен размер претендираните вреди.Аргументи в тази
насока не са изложени.
3
Неправилно съдът е приел, че ответникът – физическо лице не носи
отговорност за причинените вреди, тъй като горното се установява от
свидетелските показания по делото. Счита, че отговорността на физическото
лице Р. следва да се ангажира солидарно с тази на дружеството –възложител
на работата.
По отношение на присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди, въззивникът намира, че съдът не е обсъдил всички
релевантни обстоятелства, относими към преживените от ищеца негативни
душевни преживявания.Намира,че липсват мотиви на съда ,които да дадат
представа за начина, по който формиран изводът му за размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Счита, че съдът е следвало да присъди в пълен размер разходите за
нотариална покана, геодезическо заснемане и адвокатско възнаграждение тъй
като същите са направени с оглед незаконно премахнатия гараж и са в
причинно-следствена връзка с деликта. Липсват мотиви защо съдът е
приел,че горните разходи, макар претенциите за тях да почиват на деликтно
основание, не са в пряка причинно-следствена връзка с процесния деликт.
Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на
претенциите за обезщетение на вредите по автомобила на ищеца, тъй като
същият е немотивиран. Фактът, че ищецът е могъл да ползва друг гараж за
колата си е ирелевантен, тъй като вредите върху автомобила са в резултат от
премахването на гаража.
Иска от съда отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените
претенции. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от адв.Димка
Тортоланова – процесуален представител на Д. Х. Р., ЕГН **********, лично
и в качеството му на управител на „Стройконсулт България“ ООД, ЕИК
*********, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Поп Георги“ № 5, ет.2. Счита
въззивната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение. Заявява, че ищецът не е ангажирал доказателства във връзка със
собствеността върху гаража, както и относно твърденията си относно обидно
отношение от страна на ответника. Напълно недоказана по делото е и
претенцията за имуществени вреди върху автомобила на ищеца.
4
Иска от съда решението в атакуваните части да бъде потвърдено.
Претендира разноски във въззивното производство.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адв.Димка Тортоланова – процесуален представител на “Стройконсулт
България“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.Б.,
ул.”С.С.К. и М.” № *, ет.*, ап.*, представлявано от Д. Х. Р., съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Поп Георги“ № 5, ет.2.
Решението се атакува в частта, с която са уважени исковите претенции
по отношение на ответното дружество. Твърди се, че решението е
неправилно. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е анализирал
събраните по делото доказателства и съответно е достигнал до грешни правни
изводи и решението е необосновано.
Заявява, че не отговаря на действителността констатацията на съда, че
ответникът е разрушил гаража. Твърди, че по делото безспорно е установено,
че при премахване на паянтова сграда, разположена на граничната линия на
имота, незаконната постройка на ищеца се е самосрутила. Преди да
предприеме действия по събаряне, дружеството е уведомило Община Бургас
за предстоящите действия, както и за незаконността на постройката. Изразява
несъгласие с извода на съда, че административната преписка по случая е
прекратена поради противоправното премахване на постройката от
работниците на “Стройконсулт България“ ООД, тъй като за това данни по
делото няма и този извод е необоснован.
Твърди, че ищецът е изградил незаконна постройка и фактът, че
гаражът е нанесен на кадастралната карта не обусловя извод, че същият е
законно изграден. В тази връзка отбелязва, че заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза е оспорено, тъй като не е ясно как е
формирана оценката на гаража. От една страна, вещото лице не е компетентно
да извърши експертизата, от друга страна експертът е приел, че гаражът е
изграден от дървена и ламаринена конструкция, което е в противоречие с
показанията на свидетеля Г., според които гаражът е изграден от талашитени
плоскости.
Счита, че неправилно съдът е уважил частично претенцията за разходи
за геодезическо измерване, тъй като ответникът е оспорил верността на
представения касов ордер за сумата от 350 лв., като за установяване верността
5
на същия, другата страна не е ангажирала доказателства.
Недоказани са и претенциите за претърпени неимуществени вреди.
Иска от съда решението в обжалваната част да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.
В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от адв.Павлина
Вълканова – процесуален представител на Т. С. П., ЕГН **********, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Излага становище за несъстоятелност
на твърдението, че процесният гараж се е самосрутил. Твърди, че гаражът е
със статут на търпим строеж, което се подкрепя и от доказателствата по
делото. Заявява, че е без значение от какъв материал е изграден гаражът.
Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в
обжалваната част да бъде потвърдено.
Предявените са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.45, вр.чл.49, чл.52 ЗЗД.
Ищецът е предявил искове против дружеството „Стройконсулт
България“ ЕООД и Д. Х. Р. за солидарното им осъждане да заплатят
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане - противоправно действие, извършено от
дружеството при започване на строителство в съседен имот – навлизане в
имота, собствен на ищеца –УПИ с идентификатор 07079.608.234, вследствие
на което са причинени вреди в размер на 3440лв –имуществени вреди, а
вследствие на поведението на управителя на ответното дружество са
претърпени неимуществени вреди, за които се претендира обезщетение в
размер на 1500лв.В уточняващите молби се сочи като противоправно
действие и самото събаряне на гаража, чрез тежка строителна техника, която
е преминала през процесния имот и гараж.Твърди се, че имуществените
вреди, които е претърпял ищеца са : надраскване на неговия автомобил,
причинено при принудително паркиране и престой на улицата поради
събаряне на гаража, налагащо боядисването му; пастиране на автомобила,
налагащо се по същата причина; нарязани гуми по време на престоя на
автомобила на улицата ; извършване на геодезическо заснемане на имота;
построяване на ограда между двата имота, която е съборена от ответниците,
за да се попречи на работниците да навлизат в имота; връчване на нотариална
покана, за което са платени нотариални такси и адв.възнаграждение;
6
материали и труд, необходими за възстановяване на гаража в предишното
състояние и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
поведението на ответника Р. в лично качество и като управител на
дружеството –ответник ,изразяващо се в подигравки, които ескалират и
предизвикват страх от саморазправа - здравословни проблеми - отключване
на проблем с кръвното налягане и сърцебиене, чувство на ненужност,
незачитане и пренебрежение, чувство на непълноценност, че не е бил чут и
зачетен като човек и собственик, ищецът се срамувал от съседите си заради
отправяните постоянни подигравки и заради безпомощното си състояние, в
което се оказал да бъде постоянно обект на пренебрежение и подигравки от
страна на ответниците. В отговора на исковата молба са оспорени всички
претенции.Твърди се, че не са разрушили гаража на ищеца, а при премахване
на паянтова сграда на границата на двата имота е паднала стената на гаража,
като при това се оказало ,че двете сгради са с обща стена.Твърди се, че
гаражът на ищеца е незаконен; той е този ,който е предизвиквал скандали,
имал е претенции за възстановяване на гаража,отправял заплахи и се държал
непристойно.Твърди се също, че при извършеното на място трасиране е
констатирано, че процесният гараж навлиза в съседния имоти пречи за
изграждане на новата сграда, като в тази връзка е представен констативен
протокол; оспорени са всички претенции за обезщетение за вреди по
автомобила и за геодезическо заснемане на имота. Оспорен е и
представяният приходен касов ордер за сумата 350лв.
С атакуваното решение съдът е уважил частично някой от предявените
искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди против
дружеството - ответник, отхвърлил е изцяло искането за солидарно осъждане
на двамата ответници, както претенциите за сумите 100лв –за
пастиране,1000лв –за боядисване и 180лв- за закупуване на и монтаж на
гуми.В мотивите е прието за безспорно, че гаражът е изграден от бащата на
ищеца и се ползва от него до събарянето му през 2017г; че обстоятелството
,че гаражът е незаконен е ирелевантно за спора, тъй като има уреден в
законодателството ред за премахване на незаконни строежи; от свидетелските
показания се установява, че в резултат на премахването на гаража от
работници на ответника, ищецът е претърпял душевен дискомфорт-
напрежение, стрес, притеснения; няма доказателства ищецът да е
изключителен собственик на гаража, поради което съдът приема, че
7
постройката на осн.чл.92 от ЗС е съсобствена по приращение; няма
доказателства ответникът Р. да е обиждал ищеца; премахването на гаража е
виновно и противоправно действие на лица, на които ответното дружество е
възложило работа, довело до причиняване на имуществени и неимуществени
вреди на ищеца. Обезщетението за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на премахнатия гараж е изчислено на база
притежаваните от ищеца идеални части от терена, обезщетението за
неимуществени вреди е определено по справедливост по реда на чл.52 ЗЗД в
размер на 300лв. Прието е, че след събаряне на гаража и оградата на
границата между двата имота, ищецът е изградил нова ограда, като е уважен
искът за присъждане на стойността на тази ограда, отново на база на
притежаваните от ищеца ид.ч. от терена. Прието е за безспорно, че във връзка
със спора за граница между двата имота, неоснователно повдигнат от
ответното дружество, както и за законността на гаража е била образувана
преписка в Община Бургас, прекратена поради противоправното премахване
на постройката от работниците на дружеството –ответник.В хода на това
производство ищецът като домоуправител, от името на всички съсобственици
е заплатил сумата 350лв за геодезическо заснемане,150лв за
адв.възнаграждение на адв.Соня Атанасова и 40,80лв –за нотариалната
покана.Всички тези претенции, приети като имуществени вреди от съда, са
присъдени на ищеца частично, на база притежаваните от него идеални части
от терена. Съдът е отхвърлил част от претенциите на имуществени вреди,
като е изложил мотиви ,че не са в причинно-следствена връзка с деликта
/пребоядисване на автомобила, пастиране, закупуване и монтаж на гуми/.
При служебната проверка на атакуваното решение не се констатираха
пороци, водещи до недопустимост или нищожност на същото.По
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбите -
чл.269 ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато
ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника
или негови служители , той следва да установи, че ответникът или неговите
служители са осъществили противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка
8
между поведението им и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи
увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях
така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен
извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да
установи истинността на твърденията си за релевантните факти- така в
решение № 182 по гр.д.№ 573/2020г на ВКС .
Безспорно се установява по делото, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент на трети етаж от
жилищна сграда, построена в дворно място, представляващо УПИ Х- 1309 в
кв.112,ул.“Б.“№*, целият с площ 338 кв.м.,ведно с прилежащото му таванско
помещение и на 56,30кв.м. ид.ч. от урегулирания поземлен имот. От
анализа на събраните доказателства /заявление от ответника Д.Р. до Община
Бургас на л.90 от първоинстанционното дело/ и съвпадащите изявления на
страните се установява, че през м.октомври 2017г е започнало събаряне на
съществуващата в съседен имот с идентификатор 07079.608.236 сграда, с
цел започване на нов строеж.Установява се по делото, че събореният гараж е
бил с обща стена с гараж, намиращ се в посочения имот /в този смисъл са
показанията на свид.К./ и първоначално при събарянето на постройката на
свидетеля е паднала общата стена между двата гаража/ в този смисъл и
констатациите в протокол № II-248/17.10.2017г на Община Бургас/.
Свидетеля С. установява, че тя е била възстановена от ищеца. От констативен
протокол № II-324/22.12.2017г на Община Бургас се установява, че на тази
дата гаражът на ищеца не вече съществува на място.Спорен е въпросът дали
окончателното му събаряне, станало между 17.10.2017г и 22.12.2017г е
вследствие на действие на работници на ответното дружество- този факт е
оспорен от ответното дружество и ответника-физическо лице в отговора на
исковата молба и оспорването се поддържа във въззивната жалба.По делото е
разпитан свидетелят Г., който заявява,че ищецът му се е обадил по телефона
да отиде на място да види какво се случва с гаража му.Там свидетелят е
разговарял с работници на строежа, които са му казали, че гаражът е съборен
заради новата кооперация.Работниците, с които е разговарял свидетеля са
работили именно на строежа в съседство и са му казали, че събореният гараж
9
ще бъде възстановен, а в двора е имало багер, който е събарял съседния гараж
в момента на посещението на свид.Г..Свидетелят е категоричен ,че към
момента на посещението гаражът е премахнат.Тъй като самият гараж се е
намирал в парцела,в който ищецът е съсобственик, очевидно събарянето е
станало при навлизане на техника в този имот/иначе няма как да се стигне до
цялостното му събаряне/.Твърдението на ответната страна ,че гаражът се е
самосрутил е недоказано. Ако не е имало навлизане, щеше да се стигне само
до събаряне на общата стена между двете постройки в съседните имоти.Тъй
като няма доказателства, опровергаващи показанията на този свидетел, съдът
приема,че именно работници от ответното дружество/ извършващи
строителство в съседния парцел/ са осъществили навлизането в имота и
събарянето на гаража. Дори да се приеме, че причината да се събори
първоначално само едната стена на процесния гараж е, че тя е била обща с
другия, намиращ се в парцела, в който е извършвано строителство от
ответното дружество, то от свидетелските показания по делото е установено,
че тази стена е възстановена и окончателното разрушаване на гаража е в
резултат на действия на работниците на ответното дружество /коментираните
показания на свид.Г./. Възражението във въззивната жалба на ответника
„Стройконсулт България“ ЕООД, че е недоказано ,че именно работници на
ответното дружество са съборили процесната постройка е неоснователно. В
тежест на ищеца е да установи, че е извършено противоправно действие от
страна на работници на възложителя на работата и той е изпълнил своята
доказателствена тежест. В производството пред районния съд ответниците
са твърдяли , че гаражът е навлизал в имота, в който е извършвано
строителството от дружеството „Стройконсулт България“ ЕООД и поради
това е бил съборен едновременно с разрушаването на постройката в съседния
имот, но във въззивната жалба на ответното дружество не са въведени
възражения по приетото от районния съд, че няма навлизане в съседния имот
от страна на ищеца, поради което съдът не се произнася по правилността на
решението относно тази фактическа констатация.
Що се отнася до спорния въпрос дали ищецът е едноличен собственик
на съборения гараж, съдът намира следното: в рамките на
първоинстанционното производство, в изпълнение на дадените указания,
ищецът е заявил, че е собственик по приращение на постройката. Не са
представени доказателства, установяващи изключителна собственост върху
10
вещта, във въззивната жалба липсват въведени конкретни възражения
против приетото от районния съд, че гаражът е съсобствен между
съсобствениците на УПИ Х-1309 в кв.112 по плана на гр.Бургас, в който е
построен , поради което съдът намира, че изводът, че ищецът е собственик
на ид.ч. от гаража, съответна на квотата му в терена, е правилен. По
отношение на претенцията за сумата 1300лв , представляваща стойността на
труда и материалите за възстановяване на съборения гараж, настоящият
състав намира следното: съобразно практиката на ВКС претенцията на
обезщетение за виновно причинени вреди на вещ, съставляващи стойността
на разходите за възстановяването й, има своето правно основание в чл.45
ЗЗД/Решение №210/30.03.2010г по гр.д.№490/2009г/. Вещото лице,
назначено в първата инстанция дава заключение, че цената на гараж с
посочени параметри и конструкция е 1289,38лв към датата на изготвяне на
заключението. Вещото лице в допълнение към заключението си определя
стойността на съборения гараж, със съответното овехтяване на 580,19лв, но
следва да се има предвид, че ищецът не претендира обезщетение на вреди в
размер на стойността на унищожения гараж, а се претендират разходите за
неговото възстановяване, поради което при определяне на дължимото
обезщетение съдът не взема предвид стойността, дадена от вещото лице след
овехтяване. Експертизата е оспорена от ответната страна, но не са
ангажирани доказателства в подкрепа на това оспорване. Във въззивната
жалба на ответното дружество се твърди, че гаражът е незаконна постройка и
поради това ищецът не може да претендира обезщетение за нея.Това
възражение е неоснователно – в решение № 432 от 19.06. 2009г по гр.д.№
6086/ 2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че незаконният строеж подлежи на
премахване, когато има издадено предписание за това от компетентните
органи. В този смисъл е и по- новата практика на ВКС, намерила израз напр.
р.№ 315/ 25.10.2012 г по гр.д.№ 1189/ 2011 г. на ВКС, І г.о., опр.№ 281/
17.04.12 г. по гр.д.№ 466/ 11 г. на І г.о. и опр.№ 1017/ 27.10.2010 г. по гр.д.№
1142/ 10 г. на ІІ г.о. По делото липсва предписание на техническите органи-
заповед по чл.225 ЗУТ, поради което не може да се приеме, че строежът
подлежи на премахване, и следователно за него се дължи
обезщетение.Решението в частта ,в която е осъдено дружеството да заплати
на ищеца сумата 214,76лв, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за възстановяване на съборения гараж е правилно и следва да се
11
потвърди.
По отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди – 1000лв – за пребоядисване на автомобила на ищеца ,
100лв-за пастиране на същия и 180 лв –за закупуване и монтаж на нарязани
гуми, съдът намира следното: съгласно т. 1 на ППВС № 4/23.12.1968 г. по
силата на чл. 45 и сл. ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Това следва и от
изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Между деянието и настъпилата
вреда следва да има причинно- следствена връзка, което е елемент от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С оглед на това, не подлежат на
обезщетяване вреди, които макар и да имат връзка с поведението на ответника
по иск за обезвреда по чл. 45 ЗЗД, не се явяват пряка и непосредствена
последица на извършения от него деликт. Налице са множество съдебни
актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, с които е възприето това
разрешение. В същите е прието и това, че в хипотезата на чл. 45 ЗЗД
доказването на причинно - следствена връзка между поведението на дееца и
увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца и това значи, че той
следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е
решаващо, вътрешно-необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в
цялата поредица от явления причината - деянието, да предшества следствието
- вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от
деянието. В конкретния случай не е доказано, че деянието /навлизане в
съседния парцел и събаряне на гаража от страна на работници на ответното
дружество/ е вътрешно-необходимо свързано с резултата – надраскване на
колата и нарязване на гумите й, това деяние да е породило вредата и тя
закономерно произтича от него.Поради това тези претенции са
неоснователни и следва да се отхвърлят, като обжалваното решение в тази
част е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 160лв,
представляваща заплатени нотариална такса и адвокатско възнаграждение за
изготвяне, заверка и връчване на нотариална покана, съдът намира следното:
по делото са налице доказателства, че ищецът е заплатил сумата 40,80 лв
нотариална такса, като липсват доказателства за платено адвокатско
възнаграждение- уговореното в договор за правна защита и съдействие,
сключен с адв. Соня Атанасова възнаграждение в размер на 150лв не е за
12
изготвената нотариална покана, а е за оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се в жалба на собствениците пред Община Бургас.По
делото липсват доказателства за направени разноски за адвокатски хонорар за
изготвяне на нотариална покана от страна на ищеца. Независимо от това,
съдът приема, че разноските за нотариална покана не са в пряка причинно-
следствена връзка с деянието – навлизане в имота и събаряне на процесния
гараж, като в случая следва да се имат предвид изложените по-горе
съображения за същността на причинно-следствената връзка между деянието
и резултата. Макар в жалбата на ответното дружество да липсват наведени
оспорвания за правилността на атакуваното решение в тази част, тъй като
нормата на чл.51,ал.1 ЗЗД е императивна, за нейното приложение съдът следи
служебно.За да бъде уважен иска в тази част следва да се установи, че
вредите са пряка и непосредствена последица от увреждането. Районният
съд е уважил частично тази претенция, макар да е приел, че тези вреди не са
причинно –следствена връзка с деликта, което води до вътрешно
противоречие в мотивите. Претенцията за присъждане на сумата 160лв е
неоснователна, обжалваното решение следва да се отмени в тази част и искът
да се отхвърли изцяло.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 350лв за
геодезическо заснемане, съдът намира следното: по делото е представена
квитанция за заплатена сума от 350лв за трасиране на УПИ Х -1309 в кв.112,
като посочен в нея платец е Л. С., а не ищеца.Няма данни ищецът да е
заплатил и част от тази сума, съобразно квотата, притежавана в недвижимия
имот.Поради това той не е претърпял имуществени вреди нито в
претендирания размер, нито в присъдения от първоинстанционния съд. Освен
това районният съд е приел, че тези разходи са направени във връзка със
спора за границата на имота, а не във връзка с навлизането в имота и със
събарянето на гаража. Поради това претенцията в тази част следва да се
отхвърли.
По отношение на частично уважената претенция за сумата 30,40 лв –
за направа на ограда нито във въззивната жалба на ищеца, нито във
въззивната жалба на ответното дружество се съдържат възражения по
правилността на атакуваното решение в тази му част и тъй като съдът се
произнася по правилността на акта само по направените възражения,
13
атакуваното решение в тази част следва да се потвърди.
Решението е атакувано от ищеца в частта, в която е отхвърлен иска
за солидарно осъждане на физическото лице – ответник и дружеството да
заплатят присъдените обезщетения за имуществени вреди. В тази част
съдебният акт е правилен,по следните съображения: този, който е възложил
на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод изпълнението на тази работа –чл.49 ЗЗД.Релевираното в
исковата молба деяние, за което се претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди е навлизане в имота, съсобствен на ищеца,а също и
събаряне на намиращия на границата между двата съседни имота гараж, но
липсват фактически твърдения автор на тези действия да е управителят на
дружеството.Твърди се в исковата молба, че дружеството, представлявано от
ответника Р., е започнало осъществяване на строителство в съседния имот и
при това се е стигнало да посоченото вредоносно действие. Във въззивната
жалба на ищеца възраженията против отхвърлителното решение в частта
относно солидарното осъждане , касаят само и единствено поведението на
управителя, от което се твърди да са причинени неимуществени вреди. При
положение, че не се твърди виновно противоправно деяние, извършено от
управителя на дружество, от което да са произлезли имуществени вреди в
пряка причинно-следствена връзка с това деяние, то не би могла да се
ангажира и отговорността на управителя като причинител на деликта.
Съгласно приетото в ПП №7 /1958г на ПП на ВС отговорността на
непосредствения извършител и възложителя на работата е солидарна и
пострадалият може да предяви иск за солидарното им осъждане или по
избор срещу един от тях.В случая обаче няма твърдения в исковата молба
управителят на дружеството да е непосредственият причинител на деликта,
поради което искането за солидарното му осъждане с възложителя е
неоснователен.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение на
претърпени неимуществени вреди съдът намира следното : решението в тази
част се обжалва от ищеца/ за отхвърлителната част до пълния размер от
1500лв и за солидарното осъждане на двамата ответници/ и от дружеството –
ответник/ в частта ,в която искът е уважен частично/. В исковата молба и
последвалите уточнения се излагат твърдения за действия на управителя на
дружеството –ответник по делото, от които ищецът твърди да е претърпял
14
неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние, чувство за
непълноценност и злепоставяне пред съседи и др. Действията на прекия
причинител-управител на дружеството –възложител, ако бъдат доказани, биха
ангажирали солидарната отговорност на възложителя на работата, ако са
причинени при и по повод на тази работа. Недоказана е претенцията за
осъждане на ответника-физическо лице солидарно с дружеството –
възложител да заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди/солидарно с дружеството/, тъй като по делото не се доказа осъществено
от него непозволено увреждане – нито един от двамата свидетели на ищеца
не са очевидци на такова противоправно поведение на ответника Р., а
възпроизвеждат думи на самия ищец. Не се установи влошаване на
здравословното състояние на ищеца вследствие на противоправни действия
на ответника Р., не се установи да са отправяни заплахи към ищеца, които да
предизвикат страх от саморазправа, подигравки и унизително поведение от
страна на същия.Солидарната отговорност на дружеството –възложител с
прекия причинител – управител би могла да се ангажира, ако се докаже,че
противоправното деяние, извършено от прекия причинител е при и по повод
възложената работа, а при липса на доказателства за осъществено такова
деяние от страна на прекия причинител не би могла да се ангажира и
гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството –
възложител.Липсват убедителни доказателства за претърпени
неимуществени вреди от навлизането на работници в имота и събаряне на
гаража –такива не се установиха от показанията на разпитаните
свидетели.Твърденията в този смисъл изключително са свързани с
поведението на ответника Р.- неизпълнение на обещанието да се възстанови
гаража и подигравателно отношение, но както се посочи по-горе и за тези
твърдения не са ангажирани доказателства. Поради това правилно е
отхвърлен искът против Р. за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, но следва да се отмени обжалваното решение, в
частта, в която е осъдено дружеството да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 300лв и претенцията да се отхвърли.
По разноските : тъй като жалбата на ищеца се отхвърля изцяло не му
се дължат разноски пред въззивната инстанция.На дружеството се дължат
разноски съобразно уважената част от жалбата /пред въззивната инстанция/ и
отхвърлената част от исковете / пред първа инстанция/.На въззиваемия
15
ответник Д.Р. се дължат разноски пред въззивната инстанция в пълен размер
,тъй като жалбата на ищеца е отхвърлена.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260788/03.12.2020г по гр.д.№2577/2019г на БРС
в частта, в която е осъдено „Стройконсулт България“ ЕООД да заплати на Т.
С. П. сумата 300лв, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди-напрежение, стрес, притеснения, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.03.2019г до окончателното й изплащане и
сумата 37,66лв –обезщетение за забавено плащане за периода от 22.12.2017г
до 18.03.2019г; е осъдено „Стройконсулт България“ ЕООД да заплати на Т. С.
П. сумата 58,30лв, представляващи разходи, направени от него за
геодезическо заснемане, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2019г до
окончателното заплащане и сумата 1,65лв – обезщетение за забавено плащане
за периода 07.12.2018г -18.03.2019г, сумата 31,79лв, разходи за адвокатско
възнаграждение и нотариална покана, както и И В ЧАСТТА , в която е
осъдено дружеството „Стройконсулт България „ЕООД да заплати на Т. С. П.
сумата 141,81лв разноски и е осъден Т. С. П. да заплати на „Стройконсулт
България“ ЕООД разноски в размер на 306,75лв пред първа инстанция и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Т. С. П., ЕГН **********, гр.Б.,
ул. “Б.“ №*, ет.* против „Стройконсулт България“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление : гр.Бургас,ул.“Св.Св. Кирил и Методий“
№37,ет.5,ап.17 за заплащане на следните суми:сумата 300лв –обезщетение
за неимуществени вреди и сумата 37,66лв – мораторна лихва върху това
вземане, сумата 58,30лв – разходи за геодезическо заснемане и сумата
1,65лв – мораторна лихва върху тази претенция,както и сумата 31,79лв,
разходи за адвокатско възнаграждение и нотариална покана, произтичащи от
непозволено увреждане- навлизане в имот с идентификатор 07079.608.234 и
16
събаряне на намиращ се в него гараж през м.октомври 2017г , ведно със
законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-25.03.2019г
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Стройконсулт България“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление : гр.Бургас, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“
№37, ет.5, ап.17 да заплати на Т. С. П., ЕГН **********, гр.Б., ул. “Б.“ №*,
ет.* сумата 58,31лв –разноски пред първата инстанция, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Т. С. П., ЕГН **********, гр.Б., ул. “Б.“ №*, ет.* да
заплати на „Стойконсулт България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.Бургас,ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ №37, ет.5, ап.17
сумата 332,21лв- разноски пред първата инстанция, съобразно отхвърлената
част от исковете и сумата 176,62лв - разноски пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Т. С. П. ЕГН **********, гр.Б., ул. “Б.“ №*, ет.* да
заплати на Д. Х. Р.,ЕГН ********** от гр.Б., ул.“С.С. К. и М.“ №*,ет.*,ап.*
разноски в размер на 300лв,сторени пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17