Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 258 от ГПК. Жалбоподателката М. Й. Х., чрез адвокат Д. М., излага в жалбата до съда, че не е доволна от решение № ...постановено на 01.03. 2011г. по гр.д. № ..../ 2010г. на ВТРС. Излага съображения, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения- неправилна преценка на събраните по делото доказателства. По делото липсват каквито и да е основания за направената от съда преценка, че показанията на св. Д. и С. не следва да се приемат. Подробни съображения са изложени и относно допуснати съществени нарушения на материалния закон. Съдът е следвало да приеме, че ответницата Б. М. е напуснала жилището по своя воля, като с напускането на жилището тя е демонстрирала нежеланието си да живее и се грижи със съпруга си и да му дава нужните към този момент грижи и издръжка. Съдът, необосновано и неподкрепен с никакви доказателства, е извел извод за лишаване на ответницата от достъп до семейното жилище. Събраните доказателства по делото сочат на фактическа обстановка, различна от тази, за която са направени изводите на съда. Доказателствата установяват за наличие на брачна криза към м. май 2009г., т.е. 1 г.4 м. преди предявяване на иска за развод, за настъпил конфликт в брачните отношения, довели до напускане на семейното жилÞще от жената. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, съгласно предявената искова молба пред ВТРС. Претендира за разноски по делото. Насрещната страна- Б. А. М., чрез адвокат К. Г., оспорва жалбата. Заема становище, че решението на ВТРС е правилно, тъй като не са налице твърдяните във въззивната жалба пороци. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите водени от Б. М.. Тези свидетели не са близки роднини, не са заинтересовани, няма данни за тяхната пристрастност, а освен това са установили свои лични впечатления и то непосредствени от дългогодишния съвместен и брачен живот на страните. Не може със свидетелски показания на свидетели, които нямат никакви преки впечатления от живота на съпрузите, които никога не са контактували с тях, не са посещавали дома им, съдът да приеме, че е налице виновно поведение в брачните отношения на преживялата съпруга, и то само 20 дни преди смъртта на мъжа. Между съпрузите е съществувала брачна връзка повече от 20 години, а общо съвместно съжителство от 30 години. Моли съда да потвръди решението на ВТРС. Претендира за разноски за въззивна инстанция. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Предмет на въззивно обжалване е решение № .../ 01.03.2011г. по гр.д. № .../ 2010г. на ВТРС, с което решение съдът е отхвърлил предявения от М. Й. Х. от гр.С., в качеството й на законен наследник на починалия в хода на процеса на 19.09. 2010г. ищец по иск с правно основание чл. 49 от СК Й. Х. М., иск за приемане на установено по отношение на Б. А. М. от гр.С., че бракът на Й. Х. М. и Б. А. М. , сключен с акт за граждански брак № 1/ 07.01. 1998г. на кметство гр.К., община В.Т., е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина на Б. А. М., като неоснователен. С решението са присъдени и разноски в полза на Б. М.. По делото е било безспорно установено, че по предявения иск от Й. Х. М. против Б. А. М. с правно основание чл.49 от СК- иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения, Й. Х. М. е починал на 19.09. 2010г. Искът е бил предявен на 08.09. 2010г., гражданско дело № .../10г. на ВТРС е било образувано на 09.09. 2010г. На основание чл. 52, ал.2 от СК производството по делото е продължено от наследницата на починалия ищец- М. Й. Х.. Правилно в изгответния доклад по делото съдът е приел, че предявеният иск придобива ново правно основание, а именно по чл.52, ал.2 от СК, като целта на този иск е да се установи основателността на твърденията за виновно поведение на ответницата Б. А. М.. Решението е постановено на това правно основание, като въззивният съд приема, че решението е правилно. Не са допуснати сочените от жалбоподателката процесуални нарушения при разглеждане на делото, както и при обсъждане на събраните доказателства. Не е нарушен и материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните доказателства, като е отделил безспорните факти и обстоятелства по делото. Като безспорни факти съдът е приел, че Й. М. и Б. М. са били съпрузи от 07.01.1998г., че преди да сключат граждански брак дълги години са живяли на семейни начала, както и причината за смъртта на Й.- застойна сърдечна недостатъчност, белодробен оток и хипертонична болест. При анализа на събраните доказателства първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите, водени от ответницата М., като е приел, че тези свидетели са дали показия, основани на лични впечатления с голяма продължителност във времето и описвайки конкретни ситуации. Свидетелите са дали показания, че М. се е грижила всеотдайно за своя болен съпруг, че между съпрузите е царяло голямо разбирателство и са имали прекрасни взаимоотношения. Така обсъдени тези гласни доказателства са дали основание на съда да приеме, че брачните отношения не могат да бъдат влошени към датата на завеждане на исковата молба за развод и то по изключителна вина на жената. Правилно съдът е приел, че жената е била принудена да напусне семейното жилище, чрез смяна на патрона на входната врата, че тя е лишена да полага грижи за своя болен съпруг, била е ли°ена и от възможността да вземе и ползва свои движими вещи, намиращи се в семейното жилище. В тази насока освен на гласни доказателства, съдът се е позовал и на писмени- Постановление № ..../3.11. 2010г. на РП В.Т., с което постановление е отказано образуване на досъдебно производство, но в същото време от него се установява, че действително Б. М. е получила свои лични вещи от П. К. Д./ бивша съпруга на починалия Й./, за която Б. е твърдяла, че се е намирала в семейното жилище в гр.В.Т., заедно с дъщеря си М. Й. Х.. Неснователни са възраженията, че първоинстанционният съд не е обсъдил показанията дадени от свидетелите на ищцовата страна. Съдът е приел, че показанията на тези свидетели не следва да се кредитират, като е изложил аргементирано становище. Първоинстанционният съд е формирал вътрешно убеждение, че тези свидители нямат преки и непосредствени впечатления от живота на семейството, че никога не са посещавали дома им, че П.Д.безспорно е заинтересован свидетел, тъй като тя е майка на ищцата. Отстраняването на М. от семейното жилище, лишаването й от възможността да продължи да се грижи за своя съпруг е станало чрез активната намеса на дъщерята на починалия. Дъщерята се е намесила в отношенията между баща си и неговата съпруга, като събраните доказателства сочат и на желание за решаване на имуществени въпроси- прехвърляне на жилището. Тъй като въззивният съд приема, че решението на ВТРС е правилно не счита за уместно да излага повече мотиви, а на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на ВТРС. Предвид изхода от спора следва да се присъдят разноски в полза на ответната страна Б. М. за въззивна инстанция- доказани в размер на 400,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .../ 01.03.2011г. по гр.д. № ..../ 2010г. на ВТРС, като правилно. Осъжда М. Й. Х. от гр.С., кв. "Х. Д.", ул."К. Ч.", № 76, .3, А. 3., с ЕГН *, да заплати на Б. А. М., гр.С., ул."А. В." № 1., В.Б, .6, А.16 и ЕГН *, сума в размер на 400,00 лв., представляващи разноски за въззивна инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |