Р Е Ш Е Н И Е
№262268/14.7.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна П., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1446 по описа на Варненски районен съд за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от Д.И.Н., ЕГН ********** ***
срещу ГД ”П***********”, представлявана от главен комисар Н.Н.,
с адрес *** за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1841,80 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 210,50 часа за
периода 01.10.2017г.- 30.06.2020г., чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 ЗМВР, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 29.01.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 335 лева мораторна лихва върху претендираната главница за периода 01.02.2018г. – 29.01.2021г., на осн. чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Излагат се твърдения в исковата
молба, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с
ответника на длъжност старши спасител (младши инспектор) в РД „ПБЗН” при
ОДПБЗН- Варна към ГД „ПБЗН” в МВР. Работил на 24 часови смени при сумарно
изчисляване на работното време.Твърди, че за периода 01.10.2017г.- 30.06.2020г.
е положил 1472 часа извънреден – нощен труд. Твърди, че за така положения от
него извънреден труд не е получил дължимото допълнително възнаграждение, така
както чл. 179 ЗМВР предвижда.
Ищецът поддържа, че съгласно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица било до 35 часа, то нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна седмица бил до 7 часа и коефициентът се определял като
нормалната продължителност от 8 часа се раздели на нормалната продъжителност на работното време през нощта и бил равен на
1.143 (8/7).
При преизчисляването на нощния
към дневен труд, ставало ясно, че не е заплатен извънреден труд от 210,50 часа,
който не бил заплатен от ответника. По изложените съображения се настоява за
уважаване на иска и присъждане на разноски.
В
срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват
исковата претенция. Позовава се,
че ищецът е държавен служител, поради което по
отношение на него се прилага ЗМВР, а не НСОРЗ. Съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица /187, ал.1 от ЗМВР, като съгл. ал.3 е допустимо полагане на нощен труд,
който да не надвишава 8 часа за всеки 24 часов период, от което следва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Поддържа се,
че видовете възнаграждение в ЗМВР са изчерпателно изброени. С оглед на нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и на размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които
препращат. Навежда се, че за процесния период са действали последователно две
наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на
работното време, - Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн.
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г.,
обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г.) (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).
И двете
наредби е уредено по идентичен начин, че държавните служители в МВР могат
да полагат труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период", което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187,
ал. 3 ЗМВР.
Съгл. чл.
187, ал.5 на ЗМВР извънредният труд представлява работа извън редовното работно
време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
-служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поддържа се, че полагания от ищеца нощен труд е в рамките на установеното
работно време, възнаграждението за нощен труд е определено със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на М. на в.р. и е в размер на 0,25 лв. на час или за
част от него положен труд между 22,00 и 6,00 ч. Отделно от това дори при общата
хипотеза (КТ, НСОР) часовете в повече, които се получават при преобразуването
на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат
също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват
именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния
труд.
С оглед на посоченото се заключва, че положеният
от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представена е кадрова справка на
ищеца, от която се установява, че за периода от 28.07.2015г. – 25.09.2018г.
същия е заемал длъжността „спасител“ в група „Оперативен център“ на сектор ПСД
към РД ПБЗН – Варна, а за периода 25.09.2018г.-30.06.2020г. е заемал длъжността
„старши спасител“ в група „Оперативен център“ на сектор ПСД към РД ПБЗН –
Варна.
Представена
е по делото Заповед на М. на в.р. №8121з-791/28.10.2014г., съобразно която, в т.1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или за
част от него
между 22,00 и 06,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв.
По делото
са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при
ответника труд.
Представени по делото са и копия на преводни
документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него
труд в процесните периоди.
Депозирано
е заключение на 08.06.2021г. на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П.,
от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд,
за периода от 01.10.2017г.-30.06.2020г., възлизат на 1608 часа.Преизчислен
положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1836
часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 228
часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 228
часа не е изплащан на ищеца за периода 01.10.2017г. – 30.06.2020г. Общата сума
за посочените 228 часа извънреден труд за периода 01.10.2017г.-30.06.2020г.
възлиза на 1725,87 лева. Мораторната лихва за забава
върху дължимата главница възлиза на 317,84 лева. В съдебно заседание при
приемане на заключението посочва, че общо
дължимото възнаграждение за извънреден труд за установените 228 часа възлизащо
на 1725,87 лева е размер, който е определен в брутен размер. От общо положените
1608 часа до 01.02.2020г. са изплатени 1386 часа по 0,25 лева на час, а след
01.02.2020г. са изплатени 222 часа по 1 лев на час.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема
длъжността за периода от 28.07.2015г. – 25.09.2018г. „спасител“ в група „Оперативен
център“ на сектор ПСД към РД ПБЗН – Варна, съответно за периода
25.09.2018г.-30.06.2020г. - „старши спасител“ в група „Оперативен център“ на
сектор ПСД към РД ПБЗН – Варна.
Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР
- брутното месечно
възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд
– чл.178, ал.1, т.3. Според нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят
с наредба на М. на в.р.“.
За процесния период от 01.10.2017г. – 09.01.2020г., приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от М. на в.р., уреждаща реда за организацията
и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите
във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани
от М.
на в.р..
За периода от 10.01.2020г. до 30.06.2020г., приложение намира НАРЕДБА № 8121з-36 от 07.01.2020
г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ
бр.3/10.01.2020г. На основание §6 от ЗР на цитираната наредба, същата поражда
правно действие от момента на обнародването й в ДВ. на осн. чл.3, ал.2 от
Наредбата за държавните служители
в МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. От така изложеното
може да бъде направен извода, че и действащият към момента нормативен акт е
идентичен с вече отменената Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
В
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено,
че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на
М. на в.р., то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която е относима за периода 01.10.2017г.
– 09.01.2020г., а след това за периода 10.01.2020г. до 30.06.2020г. приложение
намира обнародваната на 10.01.2020г. НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари 2020. Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г.,
така и в приложимата за първия процесен
период в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г., така и приложимата за втория период НАРЕДБА № 8121з-36 от 7 януари
2020, липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията
на работната заплата (обн.
ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
По тези съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието
й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата
и организацията на работната
заплата - чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице Д.П.,
което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема,
че общия брой отработени и заплатени часове
нощен труд, за периода от 01.10.2017г.-30.06.2020г., възлизат на 1608
часа.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се
равнява на 1836 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент
възлиза на 228 часа – дневен извънреден труд. Извънредният труд, който е
получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
за тези 228 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.10.2017г. – 30.06.2020г.
За общо положените 1608 часа до 01.02.2020г. са изплатени 1386 часа по 0,25
лева на час, а след 01.02.2020г. са изплатени 222 часа по 1 лев на час.
Заключението
на в.л. П. съдът изцяло кредитира, като обективно и компетентно дадено от което
възприема, че за посочените 228 часа извънреден труд, който се установява при
преизчисляване на нощен към дневен труд при прилагане на коефициент 1,143 за
тези часове получени като разлика от получените при преизчисляване и положените
(1836часа-1608часа), се дължи възнаграждение в брутен размер от 1725,87 лева. Мораторната лихва за забава върху дължимата главница
възлиза на 317,84 лева.
Трудовото законодателство
дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват
нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това
са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от М. на в.р. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая на ищеца
е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен
нощен час, а считано от месец 02/2020г. от по
1 лев за всеки час. Така за общо 1608 часа се изплатени 1386 часа при ставка от
по 0,25 лева и 222 часа при ставка от по 1 лев на час. За получените при
преизчисляване 228 часа извънреден нощен труд не се установява плащане.
За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че с изменение на разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ
бр.60/07.07.2020г., нормативно се определя
продължителността на нощният труд, който може да бъде с продължителност до 8
часа за всеки 24-часов период. ЗМВР е специален закон по отношение на
служителите на МВР, който закон следва да породи действие за уреждане на
материалните правоотношения за в бъдеще. В общата хипотеза на приложимост на КТ, при сумирано изчисляване
на работното време се прилага разпоредбата
за превръщането на нощните часове в дневни. Това става с коефициент,
който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане за съответното работно място или длъжност.
Нормалната
продължителност за дневното работно време при подневно
отчитане е осем часа, а работното време през нощта,
при същите условия, е седем часа, което значи,
че коефициентът е 8/7 или 1.1428. С уреждане продължителността на труда положен през нощта
в продължение не на 7 часа съобразно КТ, а на 8 часа, ЗМВР в разпоредбата на
чл. 187, ал.4 (нова - ДВ бр.60/07.07.2020г.) изрично
урежда и методологията за сумирано изчисление на работното време през нощните
часове, които се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1 на същия текст. Тази
постановка следва да бъде приложена считано от изменението на специалния закон
за напред. Процесния период 01.10.2017г.- 30.06.2020г.
не се обхваща от действието на разпоредбата на чл. 187, ал.1 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020г., а за него си прилага редакцията на закона
съобразно изм. и доп. – ДВ бр.81/2016г.
При гореизложените съображения
предявения иск за главница се явява частично основателен са сумата от 1725,87
лева, за който размер следва да бъде уважен, като за разликата над уважения
размер до пълно предявеният размер от 1841,80 лева, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен. Следва да бъде присъдена и лихва за забава върху уважения
размер на главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
При частична основателност на
главната претенция се явява и частично основателен и иска за заплащане на
мораторна лихва, който следва да бъде уважен в размер на 317,87 лева, като за
разликата над уважения размер до пълно предявеният размер от 335 лева
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно уважената част на
предявените искове.При определяне на възнаграждението за процесуално
представителство на ищеца съдът намира, че следва да уважи възражението за
прекомерност, което е направено по реда на чл. 78, ал.5 ГПК от ответника. В
случая производството по спора приключи в рамките на едно единствено съдебно
заседание, в което бяха осъществени всички процесуални действия по събиране на
допуснатите доказателства. Производството по спора не се отличава с висока
фактическа и правна трудност на спора, което да обоснове определяне на
възнаграждение над минималния размер от 360 лева с вкл. ДДС, който е посочен в
Наредба № 1/09.07.2004г. При тези
съображения съразмерно уважената част на предявените искове в полза на ищеца се
дължи възнаграждение в размер на 337,99 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат
разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове, като за определяне
на основа съдът приема минималното юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство посочено в наредба за заплащане на правната помощ – чл.
25,ал.1 в размер на 100 лева. Мотивите при определяне на минималната основа, от
която да бъде изчислено възнаграждението на ответника са идентични с тези при
които е определено възнаграждението за процесуално представителство на ищеца
при направено възражение по мчл. 78, ал.5 ГПК. Така
при частично отхвърляне на исковете на ответника се дължи възнаграждение в
размер на 6,11 лева, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 339,03
лева, от които 119,03 лева съставляваща дължима по делото държавна такса по
уважените искове на ищеца, като и сумата от 220 лева съдебно – деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д. *************, представлявана от главен комисар
Н.Н., с адрес ***
да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********
***, съдебен адрес адвокат В.С.,***, офис №318 сумата
от 1725,87 (хиляда седемстотин двадесет
и пет лева и 87 ст.) лева представляваща незаплатено допълнително трудово възнаграждение в брутен размер за положен извънреден труд за периода
01.10.2017г.- 30.06.2020г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба 29.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 1725,87 лева до
пълно предявения размер от 1841,80 лева, като и сумата от 317,87 (триста и седемнадесет лева и 87 ст.) лева мораторна лихва
върху уважения размер на главницата за периода 01.02.2018г. – 29.01.2021г.,
като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уважения размер от 317,87 лева до
предявеният размер от 335 лева, на осн.
чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Д> ******************, представлявана от главен комисар
Н.Н., с адрес ***
да заплати на Д.И.Н., ЕГН **********
***, съдебен адрес адвокат В.С.,***, офис №318 сумата
от 337,99 (триста тридесет и седем лева
и 99 ст.) лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес адвокат В.С.,***,
офис №318 да заплати на Г.Д> ****************, представлявана от
главен комисар Н.Н., с адрес *** сумата от 6,11 (шест лева и 11 ст.) лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 НЗПП.
ОСЪЖДА Г.Д> ***************, представлявана от главен
комисар Н.Н., с адрес *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския
районен съд сумата от 339,03 (триста
тридесет и девет лева и 3 ст.) лева, от които 119,03 лева съставляваща
дължима по делото държавна такса по уважените искове на ищеца, като и сумата от
220 лева съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, на осн. чл.
78, ал.6 ГПК.
Банкова
сметка, ***жението си към ищеца: BG51STSA93001523895265.
На основание чл.242, ал.1 ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на присъденото възнаграждение за работа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
му на обявяване – 18.07.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: