Р
Е Ш Е Н И Е № 260018
гр. Хасково, 08.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми
граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари, две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина Жисова
при
участието на секретаря Елена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Жисова
гр. д. № 2775 по описа за 2020г. на Районен съд - Хасково, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от Т.Й.Г., ЕГН ********** против Д.М.Т.,
ЕГН ********** с искане да се признае за установено по отношение на ищеца, че
ответницата не е собственик на недвижим имот с идентификатор ******по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София.
Ищецът твърди, че на 01.07.2019г. е
издадено постановление за възлагане по изпълнително дело № 526 по описа за
2015г. на ЧСИ Самуил Пеев с район на действие Окръжен съд – Хасково, образувано
по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД от 15.05.2015г. С постановлението се
възлагал недвижим имот с идентификатор ******на Д.М.Т. в следствие на проведена
публична продан. В постановлението за възлагане било записано, че имотът е
собственост на Й.Т.Г. и че ответницата е обявена за купувач с протокол от
10.06.2019г. Това обаче според ищеца не било вярно, тъй като преди това на
07.06.2019г. процесният имот е бил апортиран в „Блокстен“ ООД, който
апорт бил вписан в ТР под номер: 20190607093204.
Същевременно на 18.02.2020г. било влязло в сила решение № 829 от 10.12.2019г.,
постановено по гр. д. № 387 по описа за 2019г. на РС-Хасково, с което бил
обявен за окончателен сключения между ищеца като купувач и П.Н.Я.като продавач
(наследодател на Й.Т.Г.) предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот с предмет процесния недвижим имот. Исковата
молба по предявения иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД била вписана на 17.04.2019г. в Агенция
по вписванията.
С оглед на така изложените факти ищецът
твърди, че към момента на издаване на постановлението за възлагане длъжникът по
изпълнителното дело вече не е бил собственик на недвижимия имот и ответницата не
е могла да придобие правото на собственост върху процесния
недвижим имот. Едновременно с това ищецът твърди, че макар и той да е длъжник
по това дело, изпълнителни действия не е следвало да бъдат насочвани спрямо
този недвижим имот, тъй като същият представлявал единственото жилище на ищеца
и съответно било несеквестируемо, а и той не бил
учредявал ипотека върху имота. В допълнение посочва, че взискателят
по изпълнителното дело не е ипотекартният кредитор и
съответно защитата по чл. 444, т. 7 от ГПК не е отпаднала.
Излагат се подробни доводи за наличието
на правен интерес от воденето на настоящия иск, като се обвързва с наличието на
насрещни права върху същия недвижим имот, произтичащи от обявения за
окончателен предварителен договор.
С тези мотиви се иска да се признае за
установено по отношение на ищеца, че ответницата не е придобила правото на
собственост върху имот с идентификатор ******.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, с
който предявеният иск се оспорва както като недопустим, така и като
неоснователен. Ответницата счита, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим поради липса на правен
интерес и пасивна легитимация. Твърди, че ответницата се легитимира като
собственик с постановлението за възлагане на недвижимия имот, но вещнотранслативният ефект настъпвал с влизането на
постановлението в сила, а същото не било влязло в сила. Следователно за
ответницата не бил възникнал юридически факт, който да я легитимира като собственик,
тоест не съществувало спорно право. На следващо място счита предявеният иск за
недопустим поради противоречие с чл. 440 и чл. 496, ал. 3 от ГПК, съгласно
които трето лице, чиито права са засегнати от изпълнението е активно
легитимирано да води иск за защита, но срещу взискателя
и длъжника, а не срещу потенциалния купувач.
По направеното
възражение за недопустимост на иска, съдът се е произнесъл с Определение № 260885 от
30.06.2021г. като го е оставил без уважение със следните аргументи: Наличието
на процесуална легитимация е абсолютна
предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Необходимо е обаче да се прави разлика между процесуална и материална
легитимация на страните. Процесуалната легитимация, както активната, така и
пасивната, се определя от изложените фактически твърдения в обстоятелствената
част на исковата молба, че ищецът е носителят на накърненото от ответника чрез
възникналия между тях правен спор материално право. Материалната легитимация се
определя от конкретното правоотношение, страните по него, в чиято правна сфера
за възникнали субективните права и правните задължения, са носители на
материалната легитимация. Процесуалната легитимация касае въпросът за допустимостта
на иска, а материалната легитимация се определя от доказването на иска и
обуславя неговата основателност – „гаранцията срещу неистинското твърдение,
целящо да обоснове изгодна за ищеца процесуална легитимация е заплахата, че
искът, основан на такова твърдение, ще бъде отхвърлен като неоснователен“ – Ж.
С., „Българско гражданско процесуално
право“, С., 2011г., стр. 155. В този смисъл е и постановеното определение №
1041 от 06.11.2015г. по гр.д. № 3317 по описа за 2015г. на ВКС, III г.о.
Ответницата
развива доводи и по съществото на спора, като твърди, че тя не е страна в
изпълнителното производство, а участва в него в качеството на купувач по обявен
публична продан на недвижим имот. Ищецът обаче бил страна в изпълнителното
производство и имал качеството на длъжник. Взискател
по това дело била „Първа инвестиционна банка“ АД, а ипотекарен
длъжник Й.Т.Г., със сключена договорна ипотека от 31.03.2010г. и вписана
възбрана върху имота от 16.06.2015г. С оглед наложената възбрана на
16.06.2015г. в полза на взискателя по изпълнителното дело
ответницата оспорва твърденията на ищеца за непротивопоставимост
на правата на взискателите и несеквестируемост
на имота като неверни и необосновани. Ответницата твърди също така, че
цитираното решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е неотносимо, тъй като то не обвързва и е непротивопоставимо
на взискателя по изпълнителното дело и потенциалните
купувачи, придобили собственически права от публична продан. Сходни съображения
излага и по отношение на извършения апорт. В обобощение ответницата посочва, че извършеният апорт и решението по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са
относително недействителни спрямо нея. Оспорва предявеният иск и като
преждевременно предявен, тъй като за да възникне правен интерес от него и
съответно материалноправен спор за правото на
собственост върху процесния недвижим имот първо
трябва да влезе в сила постановлението за възлагане. С оглед изложените
съображения ответницата моли за прекратяване на производството, а при условията
на евентуалност за отхвърлянето на иска.
Третото
лице-помагач на страната на ответника - „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.Рачо Петков
Казанджията“№ 4, ет.6, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
в качеството му на цесионер на „Първа инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37., оспорва иска, считайки го за допустим, но
за неоснователен и недоказан като изразява становище, че липсват законоустановени пороци относно влизането в сила на
Постановлението за възлагане. Посочват във връзка с твърдението, че взискателят вече не съществува като търговски субект -
юридическо лице, но и същият не е ипотекарен кредитор,
че „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК: 20594251 е универсален правоприемник на
„С.Г.Груп" ООД, ЕИК: *********. Договорната ипотека била учредена в полза
на „Първа инвестиционна банка“ АД с Нотариален акт за учредяване договорна
ипотека върху недвижим имот № 115, том I, per. № 759, дело № 53/2010г., по
описа на нотариус Нели Тончева с peг. № 78 при НК и
район на действие PC - гр.Хасково, вписана в Служба по вписванията - гр.
Хасково, с вх. peг. № 1351/31.03.2010г., акт № 93,
том I, дело № 552/2010г. Цесията, сключена с „Първа инвестиционна банка“ АД, била
вписана в служба по вписванията гр. Хасково с вх. peг.
№ 530/06.02.2020г., акт № 15, том № 1, съгласно и в изпълнение на изискванията
на чл. 171 от ЗЗД. Относно твърдението, че процесния
имот е бил апортиран в търговското дружество „Блокстен" ООД, ЕИК: *********, и длъжникът вече не е
собственик, както по отношение на твърдението, че ищецът Т.Й.Г. е собственик на
процесния имот на основание влязло в сила решение на
РС-Хасково, с което Предварителен договор за покупко-продажба на имота от дата
30.05.2004г е обявен за окончателен посочва, че ипотеката е акцесорно
право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане. Тя давала
възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на
публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в случай,
че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Веднъж възникнало,
ипотечното право може да бъде осъществено независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот и
преминаване на собствеността върху други лица - чл. 173, ал. 1 ЗЗД. С оглед на
което, независимо от извършените прехвърлителни
сделки по отношение на недвижимия имот, той продължавал да обезпечава
вземането, съгласно учредената ипотека върху него.
Към настоящия
момент и поради влязлото в сила съдебно решение на PC - Хасково в полза на
ищеца, с което е обявен за окончателен Предварителен договор от 30.05.2004г. с
предмет процесния имот, третото лице счита, че предварителният
договор за взискателя е относително недействителен,
тъй като имотът бил възбранен от 16.06.2015г. и с
вписана ипотека от 31.03.2010г., като съгласно чл. 453 от ГПК имал непротивопоставимост на правата на взискателя.
С оглед на гореизложеното, следвало да се има предвид, че ипотеката на процесния имот е сключена на 31.03.2010г., а апортът и влизане в сила на решение за обявяване на
Предварителен договор за окончателен били реализирани на 07.06.2019г - апорт и 10.12.2019г - Решение за обявяване на Предварителен
договор за окончателен, тоест тези дати са след датата на сключване на ипотеката
и действията, които се пораждали били относително недействителни спрямо
„С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК: *********, в качеството на кредитор на вземането,
което било обезпечено с процесния имот. В тази връзка
тези действия били недействителни и по отношение купувача участвал в
производството по принудително изпълнение спрямо имота и в чиято полза е
издадено Постановлението за възлагане, а именно ответника по предявения
отрицателен установителен иск за собственост.
В съдебно
заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв.
М.К. Д. ***, която поддържа предявения
иск. Развива подробни съображения относно основателността му като в писмени
бележки сочи, че била налице извършена трансформация на имуществото, предмет на спора, същото
- и предмет на публичната продан, при която ответницата е придобила
собствеността в качеството си на наддавач, обявен за
купувач, но поради пороци в процесното постановление за възлагане, в което бил
посочен като продавач ищеца, същото не било произвело правно действие поради
извършен по-рано апорт. Недействително било и
вписването на цесията на настоящия взискател и
подпомагаща в настоящото дело страна на страната на ответника – „С.Г.Груп“ЕАД,
а също така Възбраната, наложена през 2015-та година по
изпълнително дело 526/2015 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев била непротивопоставима по отношение собствеността на ищеца,
вкл. и поради обстоятелството на ех lege освобождаване на имота от изпълнение. Поради непротивопоставимостта на възбраната и публичния характер
на трансформиращия собствеността акт, счита, че се ползва от несеквестируемостта на единственото си жилище - процесния апартамент. Освен това била налице и перемпция, при
условията на която е проведена публичната продан, и което представлявало
основание за недействителност на последната (публичната продан), респ.,
недействителност на издадения документ за собственост.
В съдебно заседание ответникът не се
явява, представлява се от процесуален представител в лицето на адв. М. ***, която оспорва иска като го намира за
неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно
чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа следното:
Видно от представената по делото Схема № 15-259823-25.03.2019г. на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково за процесния
имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
от 10.12.2020г., с адрес гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Драгоман" № 54-а,
ет.1, е че същият се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ******
предназначение: Жилищна сграда – многофамилна.
Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ******; предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена
в документа площ: 78.66 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата; на
същия етаж: ******.4; под обекта: ******.3; над обекта: ******.7. Според Удостоверение
за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/21.12.2020г.,
издадено от Общинска данъчна дирекция при Община Хасково, същата за собственика
е 45 862.80 лева.
От справка за актуалното състояние на „Блокстен“
ООД към дата 04.11.2020г., под т.33 е вписано следното обстоятелство –
непарична вноска с описание правото на собственост върху недвижими имоти, сред
които и процесния имот.
По делото от страна на ищеца се представи и оригинал на Декларация от ищеца
с Нотариална заверка на подписите с рег.№ 10695 на Нотариус рег. № 079 на
Нотариалната камара - Владилена Сиртова
с район на действия – района на РС Хасково от 26.11.2020г., в която същият е
направил изявление, че придобитият от него с влязло в законна сила на
18.02.2020г. съдебно решение № 829 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело № 387/2019г.
по описа на РС Хасково жилищен имот – апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота:
гр.Хасково, ул.“Драгоман“ № 54 – А ет.1 ап.2, е негово единствено жилище и не
притежава други недвижими жилищни имоти.
От приетото като доказателство по делото Решение № 829 от 10.12.2019г.,
постановено по гр.дело № 387/2019г. по описа на РС Хасково, с отбелязана дата
на влизане в сила 18.02.2020г. се установява, че е обявен за окончателен
сключения на 30.05.2004г. между П.Н.Я./наследодател на Й.Т.Г. с ЕГН:**********/
в качеството на продавач и ищеца в качеството на купувач предварителен договор,
по силата на който П.Н.Я.се е задължила да продаде на Т.Й.Г. своя апартамент
№2, находящ се на ет.2 /първи жилищен етаж/ в жилищна
сграда в гр.Хасково на ул.“Драгоман“ №54, парцел 10, пл.№448, квартал 540, с
квадратура 78,66кв.м., от която площ за мазе №2 – 4,09кв.м., ведно с 6,901%
идеални части от общите части на сградата, за сумата от 8000лв., която ще се
изплаща ежемесечно по 200лв. с падеж 10-то число на месеца, за който се отнася
вноската.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2019г., издадено от
ЧСИ с рег. №874 Самуил Пеев, е видно, че ответницата е обявена за купувач на процесния имот по изпълнително дело № 20158740400526, а в удостоверение
с изх.№ 18366 от 26.10.2021г., издадено от ЧСИ с рег. №874 Самуил Пеев е
отбелязано, че същото е влязло в сила на 01.10.2020г.
От справка № 1409082/15.11.2021г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията гр.Хасково, се
установява, че по партидата на имот с идентификатор ******, представляващ
самостоятелен обект в сграда с площ по док. 78,66 кв. м., Жилище, апартамент в
гр.Хасково, ул.“Драгоман“№ 54а, ет.1 на 29.10.2021г. е отбелязано придобиване
чрез публичен търг/постановление за възлагане с купувач ответницата по
настоящия иск. От същата справка е видно още, че по пореден номер на справката
7 е наличен запис на 17.04.2019г. относно вписване на искова молба с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД, а също така и под пореден № 9 от справката от
16.06.2015г. е налично вписване на възбрана върху недвижимия имот. За това
обстоятелство, както и за датата на вписване на възбраната се представиха и
заявление за вписването и от ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 с район на действие
ХОС, вкл. и върху процесния имот.
От удостоверение с изх. № 14454 от 23.08.2021г. по изп.дело
№ 2015874400526 на ЧСИ Самуил Пеев се установява, че страните по изпълнителното
дело са „С.Г.Груп“ООД – взискател на основание
Договор за цесия от 07.12.2018г., сключен между „Първа инвестиционна банка“АД в
качеството и на цедент и „С.Г.Груп“ООД в качеството
му на цесионер и Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг Стандарт“ като е извършена публична продан на
недвижим имот. С протокол от 26.10.2015г. за купувач на имота е обявена Д.М.Т..
Сочи се още, че е издадено постановление за възлагане на имота на 01.07.2019г.,
същото не е влязло в сила, тъй като на 21.10.2019г. изпълнителното действие е
спряно с обезпечителна заповед, издадена по гр.дело № 1028/2019г. по описа на
Районен съд Харманли.
От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че на 08.03.2010г
е сключен Договор за кредитна линия №368-11/08.03.2010г между „МКБ Юнионбанк"АД, ЕИК: ********* и ЧЗП Т.Й.Г.. Към него са
приложени общо 10 анекса, а именно - Анекс
№ 001 към Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 01.03.2011г. между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 002 към Договор за
кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“
АД, сключен на 14.04.2011г. между „МКБ Юнионбанк“ АД
и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 003 към Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по
описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 13.05.2011г.
между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 4 към
Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 15.06.2011г. между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 5 към Договор за
кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“
АД, сключен на 05.03.2012г. между „МКБ Юнионбанк“ АД
и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 6 към Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по
описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 05.04.2012г.
между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 7 към
Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 04.05.2012г. между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 8 към Договор за
кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“
АД, сключен на 01.06.2012г. между „МКБ Юнионбанк“ АД
и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 9 към Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по
описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 05.11.2012г.
между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г.; Анекс № 10 към
Договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“ АД, сключен на 31.07.2013г. между „МКБ Юнионбанк“ АД и ЗП Т.Й.Г..
Договорът е обезпечен с Договор за поръчителство към Договор за кредитна
линия № 368-11/08.03.2010г. по описа на „МКБ Юнионбанк“
АД, сключен на 31.07.2013г. между „МКБ Юнионбанк“ АД
и Й.Т.Г., както и с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 115, том I, рег.№ 759, нот.дело
№ 53/2010г. от 31.03.2010г. на Нотариус Нели Тончева, вписан в Служба по
вписванията-Хасково под акт № 93, том I, дело № 552/2010г., вх.рег.№ 1351 от
31.03.2010г. като от него е видно, че същата е учредена, вкл. и върху процесния недвижим имот.
Във връзка с твърденията на ищеца относно правосубектността
на взискателя са приложени и договор за цесия от
07.12.2018г., с нотариална заверка на подписите нотариус на Димо Желязков, peг. № 101 на Нотариалната камара, сключен между „Първа инвестиционна
банка" АД, ЕИК: ********* - цедент и
„С.Г.Груп" ООД, според който цесионерът е придобил
вземанията на банката по Договор за кредитна линия №368-11/08.03.2010г.
Вземането срещу длъжниците е придобито в цялост,
ведно с всички привилегии и обезпечения в това число и цедираната
по-горе ипотека върху процесния имот. Цедентът е вписал цесията, сключена между „Първа
инвестиционна банка" АД и „С.Г.Груп" ЕАД – универсален правоприемник
на „С.Г.Груп" ООД, в служба по вписванията гр. Хасково с вх. peг. № 530/06.02.2020, акт № 15, том № 1, а под пореден № 5
от цитираната по-горе справка № 1409082/15.11.2021г. чрез отдалечен достъп по
данни за имот за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията
гр.Хасково, се установява, че по партидата на имот с идентификатор ******е
отбелязано подновяване на ипотеката.
Останалите
представени доказателства, според настоящия съдебен състав, не следва да бъдат
обсъждани, тъй като да неотносими към предмета на делото, вкл. и събраните
гласни доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като за ищеца съществува правен
интерес да установи, предвид твърденията си изложени в исковата молба,
придобиване на собствеността върху процесния имот,
респ. оспорване на правото му на собственост от ответната страна.
Разгледан по
същество искът е неоснователен по следните съображения:
Според настоящият
съдебен състав, доколкото предявеният в настоящото производство иск е
отрицателен установителен, предмет на разглеждане е
правото на собственост на ответника върху процесния
имот. Ответникът следва при условията на пълно и главно доказване да установи,
че е придобил собствеността върху имотите, като изчерпи всичките си твърдения
относно придобивните основания на които счита, че се
легитимира като собственик. В случая ответникът твърди, предвид настъпилите в
хода на процеса обстоятелства, които съдът съобрази с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК, че е придобил собствеността въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.07.2019г., издадено от
ЧСИ с рег. №874 Самуил Пеев, по изпълнително дело № 20158740400526, влязло в
сила на 01.10.2020г.
Не се спори и относно наличието на вписан апорт под
№ 20190607093204 в Търговския регистър на 07.06.2019г. касаещ
процесния имот от страна на ищеца в полза на „Блокстен“ЕООД, както и факта на влизане в сила на Решение №
829 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело № 387/2019г. по описа на РС
Хасково, на 18.02.2020г., с което е обявен за окончателен сключения на
30.05.2004г. между П.Н.Я./наследодател на Й.Т.Г. с ЕГН:**********/ в качеството
на продавач и ищеца в качеството на купувач предварителен договор, по силата на
който П.Н.Я.се е задължила да продаде на Т.Й.Г. своя апартамент №2, находящ се на ет.2 /първи жилищен етаж/ в жилищна сграда в
гр.Хасково на ул.“Драгоман“ №54, парцел 10, пл.№448, квартал 540, с квадратура
78,66кв.м.
Безспорно се установи още от ангажираните по делото доказателства, че върху
имота е учредена договорна ипотека с Нотариален акт № 115, том I, рег.№ 759, нот.дело № 53/2010г. от 31.03.2010г. на Нотариус Нели Тончева,
вписан в Служба по вписванията-Хасково под акт № 93, том I, дело № 552/2010г.,
вх.рег.№ 1351 от 31.03.2010г. По изпълнително дело № 2015874400526 на ЧСИ
Самуил Пеев е вписана и възбрана върху недвижимия имот.
Тук следва да се отбележи, че ипотеката е акцесорно
право, което обезпечава възникнало или бъдещо парично вземане. Тя дава
възможност на ипотекарния кредитор да изнесе на
публична продан ипотекирания имот и да се удовлетвори от неговата цена, в
случай, че длъжникът не изпълни доброволно паричното си задължение. Веднъж
възникнало, ипотечното право може да бъде осъществено независимо от извършени последващи разпоредителни сделки с ипотекирания имот и
преминаване на собствеността върху други лица - чл. 173, ал. 1 ЗЗД. С оглед на
което, независимо от извършените прехвърлителни
сделки по отношение на недвижимия имот, той продължава да обезпечава вземането на
взискателя по изпълнителното дело, съгласно
учредената ипотека върху него.
Във връзка с твърденията на ищеца, че към момента на издаване на Постановлението
за възлагане вече не е бил собственик на процесния
имот, то следва да се посочи, че предварителния договор, с който ищецът се
легитимира като собственик на имота въз основа на влязло в сила съдебно решение
по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД (решение № 829 от 10.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 387 по описа за 2019г. на РС-Хасково) е относително
недействителен спрямо взискателя, тъй като имотът е с
възбрана от 16.06.2015г. и с вписана ипотека от 31.03.2010г., а съгласно чл.
453, ал.1 т.1 ГПК на взискателите и на присъединилите
се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на
вещни права, които не са били вписани преди възбраната. В тази връзка тези
действия са недействителни и по отношение купувача, участвал в производството
по принудително изпълнение спрямо имота и в чиято полза е издадено
Постановлението за възлагане. Безспорно е, че възбраната по характер
представлява забрана на определено лице да се разпорежда с правото си на
собственост върху недвижима вещ и цели в случаите, в които длъжникът не се
съобрази с тази забрана, да направи разпореждането относително недействително
по отношение на лицето, в чиято полза е наложена възбраната. Възбраната се
вписва за да се даде гласност за нейното съществуване и уведомяване на третите
лица, които договарят със собственика на възбранената
вещ. В случая извършената сделка с възбранените имоти
е непротивопоставима както на кредиторите, в чиято
полза е допусната възбраната, така и по отношение на ответника.
На следващо място, съгласно установената съдебна практика купувачът при
публична продан придобива правото на
собственост от деня на постановлението за възлагане, независимо дали то е
обжалвано (така - Решение № 19 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 1812/2014 г. VI
г.о., ГК на ВКС). Същевременно съгласно
чл. 496, ал. 2, изр. второ от ГПК правата, които трети лица са придобили върху
имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат
да се противопоставят на взискателя. Публичната
продан не е оригинерно, а деривативно
основание за придобиване на собственост. Понеже е деривативно
основание за придобиване на собственост, публичната продан на чужда вещ не
прави купувача собственик на вещта и не лишава от собственост истинския й
собственик. Истинският собственик може да ревандикира
вещта продадена на публична продан, без да има значение дали е знаел за
публичната продан, дали е бездействал или се е противопоставял на
нея, т.е. истинският собственик може да брани правата си по исков
ред и разполага с правен интерес да предяви положителен установителен
иск за собственост, какъвто не е настоящият случай. Същият има право и интерес
да защитава правата си и чрез възражения и оспорване на законосъобразността на
проведената публична продан и постановленията за възлагане и в производство по
предявени срещу него установителни и ревандикационни искове.
По изложените
съображения, съдът счита, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът
констатира, че не е внесена дължимата държавна такса в пълен размер, а именно в
размер на 458.62 лева. Налични са доказателства, че е внесена такава в размер
на 50,00 лева от страна на ищеца или дължима остава държавна такса в рамер на 408,62
лева. С оглед правилото на чл.77 ГПК и предвид изхода на спора, то ищецът
следва да бъде осъден да внесе тази разлика в размер на 408,62 лева.
С оглед изхода
на делото и предвид факта, че ответникът претендира разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 860.00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ
По предявения от
Т.Й.Г., ЕГН ********** с адрес:с***,
съдебен адрес:***, адв. М.К.Д. против Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 3, адв. М. ***, при участие на третото лице-помагач на
страната на ответника „С.Г.Груп“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул.Рачо Петков Казанджията“№ 4, ет.6,
представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ЗЗД:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК иск, за признаване за установено по отношение на Д.М.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, че същата НЕ е собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект
от 10.12.2020г., с адрес гр. Хасково, п.к. 6300, ул. „Драгоман" № 54-а,
ет.1, намиращ се на етаж 1 в сграда с идентификатор ******, с предназначение:
Жилищна сграда – многофамилна. Сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор ******; предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ: 78.66
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата; на същия етаж: ******.4;
под обекта: ******.3; над обекта: ******.7, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН ********** с адрес:с***,
съдебен адрес:***, адв. М.К.Д. да заплати по сметка
на Районен съд - Хасково сума в размер на 408.62 лева, представляваща държавна такса при решаване на делото, както
и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т.Й.Г., ЕГН ********** с адрес:с***,
съдебен адрес:***, адв. М.К.Д., да заплати на Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 3, адв. М. ***, сума в размер на 860.00 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./