Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
18.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
138 по описа за 2021 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на община Кърджали, подадена чрез, упълномощен от кмета,
процесуален представител. Оспорва се решение № 97/ 28.09.2021 г., постановено
по а.н.д. № 639/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са твърдения за незаконосъобразност
поради нарушение на материалния закон, необоснованост на изводите и съществено
нарушение на процесуалните правила. Посочва се конкретен довод за отмяна на
обжалваното решение поради обстоятелството, че РС – Кърджали не е съобразил, че
съществуват различни понятия за „водоем“ и „ язовир“ по смисъла на
Допълнителните разпоредби на Закона за водите. Твърди се, изпълнителното деяние
на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 38 във вр. с чл.
141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължението
от страна на Община Кърджали, като собственик на язовир ***, да осигури изграждането и
използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на неговата
дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 и по конкретно не са
били изградени задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от
нормата на чл. 106, ал. 2, във вр. с чл. 70 от
Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната
експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол
за техническото им състояние. Изразява се становище, че е нарушена разпоредбата
на чл. 42, ал. 5 от ЗАНН, като описаното нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от
Закона за водите не се отнасяло за водоем. Поради изложеното се прави искане да
се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени
наказателното постановление, издадено от заместник-председателя на ДАМТН.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се представлява. От
пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото и съображения за
неправилност на обжалваното решение, идентични с изложените в касационната
жалба.
Ответникът – Заместник-председател
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), редовно
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 639/2021
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е изменил Наказателно постановление № НЯСС-57/
21.04.2021 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на Община
Кърджали с ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от кмета Х. А. И., е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв., на
основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ, за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2
от ЗВ, като е намалил размера на наложено административно наказание
„имуществена санкция“ от 5 000 лв. на 1 000 лв. Със същото решение
община Кърджали е осъдена да заплати на ДАМТН юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Фактическата
обстановка е правилно установена в производството по а.н.д. № 639/ 2021 г. по
описа на РС – Кърджали, а тя е следната: На 17.08.2020 г.
служители в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията“- Южна
България при ДАМТН, извършили проверка на техническото и експлоатационно
състояние на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация
на язовир „***“. Собственик на язовира е Община Кърджали съгласно Акт № *** от
*** г. за общинска публична собственост. Проверяващите направили на място обход
и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, при което установили, че
собственикът не е не е изпълнил изискванията на чл. 70, ал.4, във вр. с чл. 106, ал.2 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните
стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние. Т.е. язовирната стена и
съоръженията към нея не са оборудвани с устройство за измерване на водното
ниво. Съставен бил КП № 08-02-122/17.08.2020г. от проверка и контрол на
язовирната стена и съоръженията към нея, както и от документацията за
експлоатация.
За
установеното нарушение срещу община Кърджали бил съставен АУАН на 02.11.2020 г.
за нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
При
точно установена фактическа обстановка РС – Кърджали е направил правилен извод
за доказаност на нарушението, описано в наказателното постановление. Приетото от съда
е в съответствие с доказателствения материал и
приложимите материалноправни и санкционни норми.
По
отношение на довода в касационната жалба, че РС – Кърджали не е взел предвид,
че съществува несъответствие между понятията „язовир“ – използвано в съставените
АУАН и НП и „водоем“ – вписано в АПОбС, следва да се
посочи следното:
За
съставомерността на описаното в АУАН и НП
административно нарушение е без значение обстоятелството, че в АПОбС № ***/*** г. на Община Кърджали, процесният
поземлен имот е вписан като „водоем” по кадастралната карта на землище ***, ***.
В § 1, ал. 1, т. 94 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите е
посочено, че „Язовир” е водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, както и земята, върху която са изградени”. Легална дефиниция за
понятието „водоем” в Допълнителните разпоредби на ЗВ не съществува. Както се
твърди и в касационната жалба, в § 1, ал. 1, т. 59 от ДР, съществува
определение на понятието „Повърхностно водно тяло - „Отделен и значим елемент от повърхностните
води, като езеро, водоем, поток, река или канал, част от поток, река или канал,
преходни води или пространство от крайбрежните води.” С оглед така дадените
легални дефиниции съдът намира, че обстоятелството, че процесният
поземлен имот е описан в АПОС № ***/*** г. като „водоем”, не променя извода, че
същият има характеристиките на „язовир” като водностопанска
система по смисъла на цитираната по-горе норма на § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на
Закона за водите, тъй като същият включва в себе си както самия „водоем”, като
повърхностно водно тяло, така и земята, върху която е изграден, с площ
21 737 кв.м. От събраните доказателства е безспорно установено, че към
язовира има изградена и стена, тип земнонасипна, с
изградени съоръжения към нея – преливник и основен изпускател със съответните
шахти и други.
В НП ясно и недвусмислено е посочено, че в
конкретния случай се касае за нарушение на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите, изразяващо се в липса на измервателна и контролна апаратура на
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „***“, които не са оборудвани
и с устройство за измерване на водното ниво. Приетата от административно
наказващия орган правна квалификация на деянията кореспондира със словесното
описание на нарушението и е изцяло в съответствие с констатациите на
контролните органи, направени при извършената от тях проверка на горепосочения
язовир, осъществена на 17.08.2020 г. В АУАН и НП е описано по какъв начин е
осъществено процесното деяние, отнасящо в
неизпълнение на задължения за изграждането на контролно-измервателна апаратура
във водоема, както и коя е нарушената норма от Закона за водите, поради което
са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
На следващо място,
АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената
по делото Заповед № 237/08.06.2020 г., издадена от председателя на ДАМТН, с които
надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица (измежду които и Ц.
С. И.) да съставят АУАН по ЗВ.
Предвид горното,
настоящият състав приема, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на
защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.
С оглед горното, настоящият съдебен
състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна. Обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали като правилно, постановено при липса на
допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в
сила. При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските,
които са присъдени, в минимален размер, в полза на страната, за която то е
благоприятно.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 97/ 28.09.2021 г., постановено по а.н.д. № 639/2021 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.