Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и
осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова, разгледа
докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 9 505 по описа за
2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 50 000 лв.
В исковата
молба на Д.И.Р. се твърди, че на 10.08.2012 г., около 13.20 часа, на бул. „Ришки проход“ до бензиностанция „Лукойл“ в гр. Шумен, при
управление на товарен автомобил „Г.У.С.*“ с рег. № ********– В.П.И.по
непредпазливост като нарушила правилата за движение по пътищата и предприела
непозволена маневра „ляв завой“ допуснала настъпването на ПТП, от което
пострадал ищецът. Твърди се, че същият получил средни телесни повреди,
изразяващи се в травматичен шок, множество счупвания на подбедрицата,
открито счупване на тялото на лакътна кост и тесен талус и други. Твърди се, че по отношение на същите било
образувано гражданско дело срещу застрахователя по риска „ГО“ на деликвента, което приключило с влязло в сила осъдително
решение. Твърди се в исковата молба, че на 30.01.2015 г. била извършена
оперативна интервенция – отстраняване на остеосинтезните
средства от предшестващата интервенция, дебридман на псевдоартрозата, реосинтеза с интрамедуларен ъгловостабилен
пирон, масивно костно присаждане, взето от хълбочното крило, терапия с инсулин.
Твърди се, че обективно било налице при постъпването изкривяване на крайника
напред /антекурвация/ и навътре /варус/
на ниво проксимална/средна трета, както и скъсяване на крайника с два сантиметра,
като натоварването било възможно, но провокирало болки. Твърди се, че при
изписването си ищецът бил насочен да ползва помощни средства за неопределено време,
не по-малко от 6 месеца – до рентгенографски
установено зарастване на псевдоартрозата. Твърди се,
че тези увреди са настъпили в условията на ексцес.
Предвид тези фактически твърдения
ищецът е мотивирал правен интерес от предявяване на иска и иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по
риска „ГО” на водача на товарен автомобил „Г.У.С.*“, да му заплати сумата от 50
000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания при условията на ексцес. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
З. „Е.” АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани
в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80
от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова
молба. В срока за допълнителен отговор такъв е постъпил.
Ищецът не изпраща процесуален
представител в открито съдебно заседание.
Възраженията
на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Л..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото, прие
за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представеното по делото решение №
513/10.07.2013 г. на РС – Шумен по нахд 749/2013 г.,
влязло в сила на 29.07.2013 г., В.П.И.е призната за виновна в това, че на
10.08.2012 г. в гр. Шумен, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Г.У.С.“
с ДК № *******е нарушила правилата за движение и по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на Д.И.Р., изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия горен крайник, трайно затруднение в движението на двата
долни крайника, както и разстройство на З.равето,
временно опасно за живота като на основание чл. 78а ал.1 от НК е освободена от
наказателна отговорност.
Видно от
приложеното по делото, гр. д. 16 945/2012 г., по описа на СГС, І-5 състав,
между същите страни се е развило производство по чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./,
което е приключило с влязло в сила съдебно решение, с което ЗД „Е.“ АД е осъден
да заплати на Д.И.Р. сумата от 97 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от ПТП от 10.08.2012 г. с оглед приет процент на
съпричиняване от 25 %.
По делото
е изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото
лице е посочило, че причина за настъпилите за ищеца увреждания, описани в
исковата молба и установени с епикриза изх. №
3255/26.01.2015 г. на УМБАЛ „д-р Г. Странски –
Плевен“ ЕАД са комплексни и се дължат на наличието на контакт между костните
фрагменти на счупването, стабилността на фиксацията
на костните фрагменти, получена при оперативното лечение или гипсовата имобилизация, състоянието на кръвната циркулация в зоната
на счупването, състоянието на меките тъкани в зоната на счупването, наличието
на инфекция в зоната на счупването, общи заболявания, водещи до промени в
метаболизма на тялото. Вещото лице е посочило, че при ищеца е установено
несрастване /псевдоартроза/ на големия пищял на
лявата подбедрица, изкривяване на подбедрицата
и скъсяване спрямо дясната с 2 см. Установено е и счупване на металната остеосинтеза /плаката/. Вещото лице е посочило, че при
ищеца е проведено оперативно лечение, изразяващо се в премахване на счупената
плака и винтове, като е взет костен присадък от
хълбочната кост на таза на ищеца, за де запълни получилият се костен дефект при
наместване на счупването. Посочено , че разликата в обективния статус от
прегледа на 27.01.2014 г. от вещото лице и описанието на обективното състояние
в епикризата от 26.01.2015 г. е деформация и
изкривяване на лявата подбедрица, скъсяване на лявата
подбедрица спрямо дясната с 2 см, счупване на
металната остеосинтеза. Вещото лице е посочило, че се
приема, че ако няма зарастване след 18 месеца е налице псевдоартроза
като това е приблизителен срок и всеки случай е индивидуален. Посочено е, че в епикризата от 26.01.2015 г. е описано, че ищецът страда от
захарен диабет –инсулинозависим тип.
При тези
ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
Съобразно правилото на чл. 223 ал. 1 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят
се задължава да покрие в границата
на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинени на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, а съгласно нормата на чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да
иска обезщетение пряко от застрахователя.
За да се
уважи този иск, ищцовата страна
следва да докаже, че е претърпяла
вреди от виновно поведение на застрахован при ответника деликвент.
Страните не спорят, че по предходно гражданско съдебно производство е
налице влязло в сила съдебно решение, с което е определено застрахователно
обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди от ПТП, осъществено
на 10.08.2012 г. Предмет на настоящото производство са вреди от ексцес. Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед влязлото в сила съдебно решение по
предходното производство и зачитане силата на присъдено нещо са доказани всички
правно релевантни факти на нормата на чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, изразяващи се
в настъпване на застрахователно събитие, причинени от това вреди, наличие на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, вина на водача на МПС, чийто риск от
осъществяване на деликт, от който
са реализирани вреди на трето
лице /настоящият ищец/, е обезпечен от ответното застрахователно дружество, поради наличие на валиден
договор, покриващ риска „ГО“.
С оглед
наведените в исковата молба фактически твърдения и при приложение на нормата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи влошаване на З.равословното му състояние, което влошаване се намира в
причинна връзка с увреждането при ПТП на 10.08.2012 г., необхванато от
обезщетението, присъдено по гр.д. № 16945/2012 г., както и за новонастъпили след исковата молба от 17.12.2012 г.
увреждания, изразяващи се в извършена оперативна интервенция – отстраняване на остеосинтезните средства от предшестващата интервенция, дебридман на псевдоартрозата, реосинтеза с интрамедуларен ъгловостабилен пирон, масивно костно присаждане, взето от
хълбочното крило, терапия с инсулин, изкривяване на крайника напред /антекурвация/ и навътре /варус/
на ниво проксимална/средна трета, както и скъсяване на крайника с два
сантиметра. При съвкупна преценка от приложените по делото съдебни решения на
СГС и САС по предходно развилото се производство и изслушаната по делото СМЕ
настоящият съдебен състав намира, че ищецът е търпял вреди от влошаване на З.равословното си състояние, които не са обезщетени в
предходното производство. Тези вреди се изразяват в изкривяване на лявата подбедрица, скъсяването й спрямо дясната с 2 см и счупване
на металната остеосинтеза, наложило извършването на
нова фиксация с пирон и винтове. В останалата си част
претенцията на ищеца за обезвреда на вреди,
изразяващи се в отстраняване на осеосинтезни средства
от предшестваща интервенция и деформация на лява подбедрица
са били предмет на разглеждане в предходното съдебно производство, което се
установява от приложените съдебни решения и са взети предвид при определяне на
застрахователното обезщетение. Неоснователна е и претенцията, касаеща терапия с инсулин доколкото няма данни по делото,
че наличието на захарен диабет от инсулинозависим
тип, проявен при ищеца е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Настоящият
съдебен състав не споделя възражението на ответника, че ищецът е могъл да
претендира обезщетение за същите в предходното съдебно производство, поради
което е налице преклузия. Следва да се има предвид,
че законодателят е въвел принципа
на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са настъпили, така
и вредите, които ще настъпят, стига
те да са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Влошаването на З.равословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на чл. 51 от ЗЗ. съставлява
вид новонастъпили вреди, но не
ги изчерпва. Обезщетяването на
последващи вреди от деликта, ако
такива са налице, но не
могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия
в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението не е в противоречие с т. 10 на ППВС №
4/1975 г., ако тези вреди са пряка
и непосредствена последица от деликта и за
тях не е присъдено обезщетение /в този смисъл решение 161/17.01.2013 г. по търг.
дело 1040/2011 г. на Първо ТО на ВКС/.
По горните
съображения и като взе предвид вида и естеството на увредите, възрастта на
ищеца настоящият съдебен състав намира, че на същия се следва сумата от
15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
За горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
Ответникът
в писмения си отговор е заявил възражение за съпричиняване
и е навел довод, че в предходното съдебно производство е прието такова в размер
на 25%. Силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила
съдебно решение се разпростира само върху разрешените
с него искания и възражения за право
на задържане и прихващане, както изрично е прието с разпоредбата на чл. 298 ал.4 от ГПК. Такова
разпростиране няма по отношение на
заявеното
възражение за съпричиняване. В настоящата хипотеза
обаче с допълнителната искова молба ищецът изрично е признал наличието на съпричиняване в рамките на 25%. Признанието на неизгоден за
страната факт е валидно и допустимо доказателствено
средство, поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази
същото. С оглед на тези съображения същият намира, че определеното обезщетение
следва да се редуцира с процента съпричиняване и
същото ще възлезе на сумата от 11 250 лв.
По отношение претенцията за
заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на тяхното проявление – 26.01.2015 г. като размерът й подлежи на
установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила
съдебен акт.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на
разноски по чл. 80 от ГПК, в който процесуалният представител на ищеца е заявил
и искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
ал.1 т. 2 от ЗА.
С оглед размера на заявения иск и
предвид нормата на чл. 7 ал.2 от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 2030 лв. С оглед, на което и предвид
уважената част от иска съдът намира, че следва да се присъди сума в размер на 456,
75 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част
от иска.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ответника се следват разноски пропорционално на отхвърлената част от иска,
която възлиза на 387, 50 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и ДТ и депозит за
ВЛ в размер на 495 лв.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19
с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.”АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати
на Д.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4 – адв. Н.Д. сумата от 11 250 /единадесет хиляди двеста и
петдесет лева/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ексцес в резултат на ПТП, реализирано на 10.08.2012 г. в гр. Шумен,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2015 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Е.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.
38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Н.Д. сумата от 456, 75 лв.
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, полуетаж 4, офис 4 – адв. Н.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД
„Е.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 387, 50
лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 495 лв. – дължима ДТ и съдебни
разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: