Р Е Ш Е Н
И Е
№ 34
гр.
Трявна, 16.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на първи юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия
Петракиева ГР.Д. № 273 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.128 т.2 КТ, чл.221 ал.1 КТ, чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба на А.В.С.
***ООД се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношения въз
основа на сключен трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжността
„********“, с място на работа: гр. Трявна, хотел Трявна, при трудово
възнаграждение в размер на 510,00 лв., с падеж на плащане 25-то число на
следващия месец. Твърди се също, че на ищцата не било изплатено трудово
възнаграждение за периода 01.08.2018г. – 30.03.2019г., както и за периода
01.07.2019гг. – 10.09.2019г., поради което с нарочно уведомление по чл.327 ал.1
т.2 КТ /получено на 19.09.2019г./ ищцата заявила, че желае да прекрати
трудовото правоотношение с ответника. От датата на получаване на уведомлението
трудовият договор следвало да се счита за прекратен. Поради прекратяването на
трудовия договор на това основание, на ищцата се дължало обезщетение по чл.221 ал.1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение от 510,00 лв. Тъй като за
времето на трудовото правоотношение между страните ищцата не ползвала платен
годишен отпуск, на основание чл.224 КТ й се дължала сумата от 510,00 лв. Освен
това ответникът изпаднал в забава по отношение на задълженията си по чл.128 КТ,
поради което дължал и мораторна лихва в размер на 374,16 лв. за периода от
падежа на всяко месечно вземане до 18.11.2019г.
Претендира се в
исковата молба да се осъди ответника да заплати на ищцата следните суми:
6247,50 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2018г. –
30.03.2019г., както и за периода 01.07.2019г. – 10.09.2019г.; 374,16 лв. –
лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждение за периода от падежа
на всяко месечно вземане до 18.11.2019г.; 510,00 лв. – дължимо обезщетение по
чл.221 ал.1 КТ; 510,00 лв. – дължимо обезщетение по чл.224 КТ, ведно със
законната лихва върху сумите от завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и да се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът е представил писмен отговор, в който взима следното становище:
Относно предявения иск за трудово възнаграждение: Твърди, че ищцата е получила
претендираното от нея трудово възнаграждение. Част от него била получена с РКО-ри,
попълвани от нея, а друга част по банков път – въз основа на платежни
нареждания, дадени от самата нея. Сочи се, че ищцата притежавала пълномощно,
въз основа на което се разпореждала със суми от банковата сметка на дружеството
в „Банка ДСК“ЕАД. Освен това, след 30.06.2019г. ищцата не била на работа и не
престирала труд, поради което след тази дата не й се дължало трудово
възнаграждение. Относно предявения иск за обезщетение по чл.221 КТ: Трудовият
договор с ищцата не бил прекратен, тъй като на 19.09.2019г. управителят на
ответника получил празен плик, което не можело да се приравни със заявление
/уведомление/ за прекратяване на трудовия договор. Без прекратяване на трудовия
договор, нямало основание да се претендира обезщетение по чл.221 КТ; Относно
предявения иск за обезщетение по чл.224 КТ: Трудовият договор с ищцата не бил
прекратен, тъй като на 19.09.2019г. управителят на ответника получил празен
плик, което не можело да се приравни със заявление /уведомление/ за
прекратяване на трудовия договор. Без прекратяване на трудовия договор, нямало
основание да се претендира обезщетение по чл.224 КТ. По отношение на
претенциите по чл.221 и чл.224 КТ ответникът ги счита за неоснователни и поради
получаването от ищцата на суми, в много по-голям размер от претендирания като
обезщетение.
В писмения отговор
ответникът е направил възражение за прихващане на всяка от претендираните в
исковата молба суми със сумата от 19359,50 лв., която сума ищцата получила чрез
РКО /5159,50 лв./ и чрез платежни нареждания /14 200,00 лв./ и с която твърди,
че ищцата се разпоредила без основание.
В
открито съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. Г. Н., поддържа
исковата молба. Ответникът, чрез адв. Н. С. като процесуален представител,
поддържа изразеното в писмения отговор становище.
По
искане на ищцовата страна, с протоколно определение от 01.07.2020г. е допуснато
изменение в размера на предявените искове с правно основание чл.221 ал.1 КТ и
чл.224 КТ, като същите се считат предявени съответно за сумата от 588,60 лв. и
за сумата от 765,18 лв.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:
На
28.02.2018г., по силата на трудов договор №1 от същата дата, между страните е
възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заела
длъжността „********“, с основно трудово възнаграждение в размер на 510,00 лв.
Постъпила е на работа на 01.03.2018г. С допълнително споразумение
№2/01.03.2018г. между страните е уговорено заплащането на допълнително месечно
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0.6% за
всяка година стаж при работодателя и за всяка година трудов стаж на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при други
работодатели, изплащано еднократно всеки месец /23г 9м 5д – 13.8% - 70,38 лв./.
На
16.07.2019г. ищцата е получила уведомление от „Хотел Трявна“ООД от дата 10.07.2019г.,
с което й е съобщено, че от 01.07.2019г. не се е явявала на работното си място
в хотел „Трявна“ на ул. „Ангел Кънчев“ №48, като е поканена да се яви на работа
в 3-дневен срок от получаване на уведомлението, както и да върне иззети
документи.
На
10.09.2019г. ищцата е изпратила уведомление да ответника, че считано от датата
на получаването му едностранно прекратява сключения трудов договор, на
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради неизплащане на трудовото й
възнаграждение за периода 01.08.2018г. – 30.03.2019г. и 01.07.2019г. –
10.09.2019г. С уведомлението е поискала оформянето на трудовата й книжка, както
и начисляване на дължимите обезщетения по чл.221 ал.1 КТ и чл.224 КТ.
Уведомлението е получено на 19.09.2019г.
Според обясненията на
ищцата А.С., при работата си като ******** на хотел „Трявна“ имала задължения
да **********, заедно с друга нейна колежка, с която работели по график. До
29.06.2019г. изпълнявала обичайно работните си задължения. На 29.06.2019г. била
уведомена, заедно с другите работещи, че от 01.07.2019г. хотелът се отдава под
наем на „Екотурист – Трявна“ЕООД. Фирмата – наемател назначила друг ******** на
хотела – М.Б., а на ищцата било заявено да ходи на работа, като стои на стол, а
не на *****. След 29.06.2019г. до 10.09.2019г. ищцата ходела на работа, но
понеже нямало какво да прави, не стояла през целия ден - понякога по половин
час, друг път по един час. През този период нямала достъп до *****, а само до
фоайето на хотела.
Въз
основа на показанията на разпитаните като свидетели по делото С.К.С. /съпруг на
ищцата/ и К.Г.Н. /представител на „Екотурист – Трявна“ООД/ се установява, че до
31.07.2019г. хотел „Трявна“ е бил стопанисван от ищеца „Хотел Трявна“ООД, а
след тази дата, по силата на договор за наем - от „Екотурист – Трявна“ЕООД. За
предстоящата промяна било съобщено на персонала около месец по-рано, на
29.06.2019г. На 30.06.2019г. била проведена среща между работещите в хотела и
представител на „Екотурист – Трявна“ЕООД. На нея било предложено преназначаване
на всички работници в хотела в новото дружество, поело стопанисването му.
Ищцата не се съгласила на предложените й условия и отказала да работи във
фирмата. Според св. С.С., денят след 30.06.2019г. ищцата отишла на работа, но й
казали, че няма работа за нея и това продължило между 7 и 10 дни без събота и
неделя, като всеки път тя се връщала, след като й казвали, че няма какво да
прави, тъй като на ***** имало други хора, които да работят. След това спряла
да ходи. Също според св. С.С., докато ходела на работа, съпругата му била
оторизирана да се разплаща от името на „Хотел Трявна“ООД със снабдителите и
доставчиците на хотела, като разпределяла и превеждала парични суми, по
нареждане на господин и госпожа П.и, които живеели в гр. София. Счетоводството
на дружеството към онзи момент било в гр. Бургас и ищцата ежедневно изпращала
отчети. Според свидетеля К.Н., след 30.06.2019г. ищцата не е идвала в хотела.
Той не я бил виждал и от служителите си знаел, че е така.
По
делото е представен болничен лист №Е 2019 7240026/18.07.2019г., издаден на
ищцата А.В.С. от д-р А. С. Л., за период от 10 дни – считано от 17.07.2019г. до
26.07.2019г.
Във
връзка с изплащането на трудовото възнаграждение на ищцата, както и направеното
от ответника възражение за прихващане, по делото са представени следните РКО:
РКО
№8/08.08.2018г. за сумата от 50,00 лв. – с посочено основание „премия за
06.08.2018г.“;
РКО
№10/09.08.2018г. за сумата от 50,00 лв. – с посочено основание „премия за
08.08.2018г.“;
РКО
без номер от 10.08.2018г. за сумата от 50,00 лв. – с посочено основание „премия
за 09.08.2018г.“;
РКО
без номер от 12.08.2018г. за сумата от 50,00 лв. – с посочено основание „премия
за 11.08.2018г.“;
РКО
без номер и дата за сумата от 50,00 лв. – с посочено основание „премия за
18.08.2018г.“;
РКО без номер и дата за
сумата от 50,00 лв. – с посочено основание „премия за 25.08.2018г.“;
РКО
без номер от 15.08.2018г. за сумата от 800,00 лв. – като заплата м. август
2018г.;
РКО
без номер от 03.09.2018г. за сумата от 1182,50 лв. – като доплащане м. август
2018г.;
РКО
без номер от 26.11.2018г. за сумата от 700,00 лв. – като част. аванс м.
ноември;
РКО без номер от
04.12.2018г. за сумата от 582,00 лв. – без посочено основание;
РКО
без номер и дата за сумата от 200,00 лв. – като част. заплата м. декември;
РКО
без номер от 01.01.2019г. за сумата от 1095,00 лв. – без посочено основание;
РКО
без номер от 30.06.2019г. за сумата от 670,00 лв. – като допл. аванс и заплата
м. юни.
Съдът
не цени като доказателство по делото констативен протокол от 17.07.2019г.,
според посоченото в който С.К.С. и Б.С. В. заедно с А.В.С. ***, където тя
трябвало да заеме работното си място като ******** на *****, но служител на
фирма „Екотурист – Трявна“ЕООД ги спрял и заявил, че обектът е отдаден под наем
и вече не се стопанисва от фирма „Хотел Трявна“ООД, след което А.В.С. не била
допусната до работното й място и възпрепятствана да изпълнява служебните си
задължения. Същият представлява частен свидетелстващ документ,
а такива документи се ползват с материална доказателствена сила само, ако
удостоверяват неизгодни за издателя си факти. В случая, с констативния протокол
не се установяват такива факти.
Според
заключението на допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото
лице К.Н.Д., размерът на дължимото трудово възнаграждение на ищцата за периода
01.08.2018г. – 10.09.2019г. е 3430,19 лв., като не включва заплати за м. септември
2018г. и м. септември 2019г. Съгласно представените документи за изплатени
трудови възнаграждения /РКО/ ищцата е получила сумата от 4559,50 лв. Според
вещото лице, на ищцата не се дължат лихви за забава по изплатените трудови
възнаграждения. Обезщетението по чл.221 ал.1 КТ е в размер на 507,50 лв., а
обезщетението по чл.224 КТ в размер на 768,18 лв.
Поради
оспорване заключението на вещото лице Д. от страна на процесуалния представител
на ищцата, по делото е назначена повторна съдебно счетоводна експертиза, с
допълнително поставени от съда въпроси към вещите лица. Според изготвеното и
неоспорено от страните заключение на експертите В.С.А. и Д.И.К., както и от
дадените от тях в съдебно заседание обяснения: Трудовият договор с ищцата е
прекратен на 01.09.2019г., съгласно дадената от НАП информация. За периода от
сключване на трудовия договор - 01.03.2018г. до датата на прекратяването му на 31.08.2019г.
дължимото нетно трудово възнаграждение на ищцата за този период е в размер на 7724,54 лв., в т.ч. както следва: за м.
03.2018г. – 471,81 лв.; за м. 04.2018г. – 497,76 лв.; за м. 05.2018г. – 472,88
лв.; за м. 06.2018г. – 452,74 лв.; за м. 07.2018г. – 452,74 лв.; за м.
08.2018г. – 452,73 лв.; за м. 09.2018г. – 477,89 лв.; за м. 10.2018г. – 452,74
лв.; за м. 11.2018г. – 478,47 лв.; за м. 12.2018г. – 503,05 лв.; за м.
01.2019г. – 497,12 лв.; за м. 02.2019г. – 497,12 лв.; за м. 03.2019г. – 500,23
лв.; за м. 04.2019г. – 504,89 лв.; за м. 05.2019г. – 504,89 лв.; за м.
06.2019г. – 507,48 лв.; за м. 07.2019г. – 0,00 лв.; за м. 08.2019г. – 0,00 лв.
По ведомост, ищцата е получила дължимото трудово възнаграждение за периода от
м. 03.2018г. до м.09.2019г., общо в размер на 3278,55 лв. По банков път, на ищцата е преведено част от дължимото
трудово възнаграждение за м. 09.2018г. в размер на 467,28 лв., цялото дължимо
трудово възнаграждение за м. 10.2018г. в размер на 504,89 лв. и част от
дължимото трудово възнаграждение за м. 06.2018г. в размер на 504,00 лв., или
общо 1476,17 лв. Общо с РКО на ищцата
са преведени 5529,50 лв. С РКО ищцата е получила трудово възнаграждение в общ
размер на 3552,50 лв. /с РКО от 15.08.2018г. – 800,00 лв. като заплата за м.
08.2018г.; с РКО от 26.11.2018г. – 700,00 лв. като аванс за м. 11.2018г.; с РКО
от 03.09.2018г. 1182,50 лв. като доплащане за м. август 2018г.; с РКО от
24.12.2018г. – 200,00 лв. като частична РЗ за м. 12.2018г.; с РКО от
30.06.2019г. – 670,00 лв. като аванс и РБ за м.06.2019г./. С РКО на ищцата са
изплатени и суми в размер на 1095,00 лв. и 582,00 лв., но без посочено в тях
основание, като тези РКО не се взети предвид от вещите лица по тази причина. За
м. м. 07. и м. 08.2019г. по ведомост за заплати ищцата няма отработени дни и
няма осигурителен доход, няма подадени декларации образец 1, които да сформират
възнаграждение за този период. Според заключението на вещите лица, ищцата не е
получила обезщетение за временна неработоспособност за болничен лист №Е 2019
7240026/17.07.2019г. Размерът на дължимото обезщетение по чл.221 ал.1 КТ е
588,60 лв., а на обезщетението по чл.224 КТ в размер на 765,18 лв. Съгласно
трудовия договор на ищцата, трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно до
25-то число на следващия месец, поради което лихвата за забава се дължи,
считано от 26-то число на следващия месец.
Според вещите лица, РКО са първични счетоводни документи при отразяване
на счетоводните записи в касовите книги. В случая, при изследване на касовите
книги вещите лица са констатирали, че липсват първичните счетоводни документи –
РКО за всички установени от тях записи, касаещи изплащане на суми на ищцата,
поради което не са базирали заключението си на записите в касовите книги, а
единствено на данни по РКО и то относно записите, касаещи трудово
възнаграждение, но не и за изплатени с РКО премии на ищцата. Констатирали са и
пропуски при воденето на счетоводството на ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира следното за установено от фактическа страна:
По отношение на иска с правно основание чл.128 т.2 КТ:
Съгласно чл.128 т.2 КТ,
работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща на работника или
служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е
основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му
и използвана от него работна сила на работника или служителя. Предмет на
предявения по делото иск с това правно основание е заплащане на трудово
възнаграждение за положен от ищцата труд през периода 01.08.2018г. –
30.03.2019г., както и през периода 01.07.2019г. – 10.09.2019г., като се твърди,
че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 19.09.2019г. на
основание чл.327 ал.1 т.2 КТ – поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение на ищцата.
Въз основа на събраните
доказателства безспорно се установява, че ищцата е работила по безсрочно
трудово правоотношение с ответника, считано от 01.03.2018г. По делото не се
представя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но въз основа на
заключението на вещите лица от повторната съдебно – счетоводна експертиза В.А.
и Д.К. /неоспорено от страните и ценено като компетентно и обосновано от съда/ се
установява, че по подадени от работодателя данни в НАП трудовото правоотношение
е прекратено, считано от 01.09.2019г. Въз основа на това заключение, както и
въз основа на останалите събрани по делото доказателства следва да се приеме
също, че за първия от исковите периоди 01.08.2018г. – 30.03.2019г. ищцата е
престирала труд в ответното дружество, за който й е начислено нетно трудово
възнаграждение, както следва: за м. 03.2018г. – 471,81 лв.; за м. 04.2018г. –
497,76 лв.; за м. 05.2018г. – 472,88 лв.; за м. 06.2018г. – 452,74 лв.; за м.
07.2018г. – 452,74 лв.; за м. 08.2018г. – 452,73 лв.; за м. 09.2018г. – 477,89
лв.; за м. 10.2018г. – 452,74 лв.; за м. 11.2018г. – 478,47 лв.; за м.
12.2018г. – 503,05 лв.; за м. 01.2019г. – 497,12 лв.; за м. 02.2019г. – 497,12
лв.; за м. 03.2019г. – 500,23 лв., или общо сумата от 7724,54 лв. Тази сума
следователно е общият размер на полагащото се на ищцата трудово възнаграждение
за периода 01.08.2018г. – 30.03.2019г.
По силата на чл.270
ал.3 КТ, изпълнението на произтичащо от писмения трудов договор парично
задължение на работодателя за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за
престиран труд се удостоверява с подписа на работника или служителя във
ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на
работника. Разпоредбата не изключва възможността плащането да бъде доказвано и
чрез други нарочни документи, като разписки, касови ордери, платежни нареждания
към сметки на работника. Съдебната практика приема, че годно доказателствено
средство за получаването на всякакви плащания по трудови правоотношения е всеки
нарочно съставен за целта документ, включително разходни касови ордери,
установяващи получаване на суми от работника.
Съобразявайки се с
разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ и съдържащите се в материалите по делото данни следва
да се приеме, че част от дължимото трудово възнаграждение на ищцата за периода
01.08.2018г. – 30.03.2019г. е изплатено, както следва: за м. 03.2018г. е изцяло
изплатено с получена по ведомост сума в размер на 471,81 лв.; за м. 04.2018г. е
изцяло изплатено с получена по ведомост сума в размер на 497,76 лв.; за м.
05.2018г. е изцяло изплатено с получена по ведомост сума в размер на 472,88 лв.;
за м. 06.2018г. е изцяло изплатено с получена по ведомост сума в размер на 452,74
лв.; за м. 07.2018г. е изцяло изплатено с получена по ведомост сума в размер на
452,74 лв.; за м. 08. 2018г. е изцяло изплатено с получена по ведомост сума в
размер на 452,73 лв. /като трудово възнаграждение за м. 08.2018г. е изплатена и
сума в общ размер на 1982,50 лв. – с РКО от 15.08.2018г. за сумата от 800,00
лв. и РКО от 03.09.2018г. за сумата от 1182,50 лв./; за м. 09.2018г. е изцяло
изплатено с получена по ведомост сума от 477,89 лв.; за м. ноември дължимото
трудово възнаграждение в размер на 478,47 лв. е изцяло изплатено с РКО от
26.11.2018г. за сумата от 700,00 лв.; дължимото трудово възнаграждение за м.
декември 2018г. в размер на 503,05 лв. е частично изплатено със сумата от
200,00 лв. по РКО без номер и дата/. По делото няма данни за заплащането на
трудово възнаграждение на ищцата конкретно за месеците, както следва: за м.
10.2018г. в размер на 452,74 лв.; за м. 12.2019г. частично в размер на 303,05
лв.; за м. 01.2019г. в размер на 497,12 лв.; за м. 02.2019г. в размер на 497,12
лв. и за м. 03.2019г. в размер на 500,23 лв., или общо 2250,26 лв. Съдът счита
обаче, че от тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното на ищцата с РКО
от 04.12.2018г. в размер на 582,00 лв. и с РКО от 01.01.2019г. в размер на
1095,00 лв., в които ордери не е посочено основание за получаване на сумите. С
тези РКО ответникът твърди, че също е изплатено трудово възнаграждение, макар
действително да не е посочено такова основание. От своя страна ищцовата страна
не оспорва, че подписът на получател в РКО е неин и че сумите в тях са
получени, като не доказва друго основание за получаване на извършеното от
работодателя плащане, при нейна доказателствена тежест за това /в с.см. решение
№42/30.03.2018г. на ВКС по гр.д. №434/2017г., IV г.о./. Ето защо от
сумата от 2250,26 лв. следва да бъде приспадна сумата от общо 1677,00 лв. по
двата РКО – от 04.12.2018г. и от 01.01.2019г., при което дължима остава сумата
от 573,26 лв., явяваща се дължимо трудово възнаграждение, както следва: за м.
02.2019г. – 73,03 лв. и за м. 03.2019г. – 500,23 лв.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответната страна възражение, че от дължимата сума
за трудово възнаграждение на ищцата следва да бъдат приспаднати получените от
нея суми по другите приложени по делото РКО или изтеглени от нея по банков път.
Всички останали приложени по делото РКО имат посочено в тях правно основание и
то е или „премия“, или „аванс“ или „РЗ“, поради което не са получени без
основание, както твърди ответната страна. Действително, с РКО от 15.08.2018г.
за сумата от 800,00 лв. и РКО от 03.09.2018г. за сумата от 1182,50 лв. е
получено трудово възнаграждение за м. август 2018г. в размер на общо 1982,50
лв., при наличие на данни по делото, че дължимото възнаграждение за този месец
е 452,73 лв. и че е изплатено с ведомостта за заплати. В случая намира
приложение разпоредбата на чл.271 ал.1 КТ, според която работникът или
служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по
трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно, като добросъвестността
му се предполага до установяване на противното по силата на чл.8 ал.2 КТ. В
случая съдът намира, че работодателят не е оборил тази презумпция. Няма
доказателства за това ищцата сама да е попълнила РКО и сама на себе си да е
изплатила посочените суми, както твърди ответника, поради което да е имала
съзнание за тяхната недължимост. Следва да се има предвид и, че според посоченото
на вещите лица от повторната съдебно-счетоводна експертиза, във воденото от
ответника счетоводство са констатирани редица пропуски, отговорността за които
не следва да се поема от работника. Що се отнася до изтеглените от ищцата суми
по банков път също не може да направи извод, че те са изтеглени без правно
основание, доколкото данните по делото сочат, че ищцата е била натоварена с
разплащането на задълженията на ответното дружество към трети лица, което е
включвало й оперирането с банковата му сметка, поради което не може да се
приеме, че получаването на суми от ищцата по банков път е без основание.
Поради всички изложени
по-горе съображения съдът намери, че за периода 01.08.2018г. – 30.03.2019г. и
за периода 01.07.2019г. – 10.09.2019г. има дължимо, но незаплатено трудово
възнаграждение на ищцата в общ размер на сумата от 573,26 лв., от които 73,03
лв. за м. 02.2019г. и 500,23 лв. за м. 03.2019г.
Дължимата лихва за забава върху всяка от
сумите за трудови възнаграждения, изчислена с електронен лихвен калкулатор е,
както следва: върху трудовото възнаграждение за м. 02.2019г. лихвата за забава,
считано от датата на падежа 26.03.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба 18.11.2019г. е в размер на 4,83 лв.; върху трудовото възнаграждение за м.
03.2019г. лихвата за забава, считано от датата на падежа 26.04.2019 до датата
на завеждане на исковата молба 18.11.2019г. е 28.76 лв., или общо лихва за
забава в размер на 33,59 лв.
Въз основа на
заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, както и въз основа на
останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че за втория от
посочените в исковата молба периоди 01.07.2019г. – 10.09.2019г. на ищцата не се
дължи заплащането на трудово възнаграждение. Трудовото възнаграждение,
съобразно разпоредбата на чл.128 т.2 КТ, се дължи за положен от работника или
служителя труд, като в тежест на работника или служителя е да установи
извършването на трудова дейност по трудовото правоотношение. В случая данните
по делото сочат, че за м. 07.2019г. и м. 08.2019г. на ищцата не е начислено
трудово възнаграждение от работодателя, а считано от 01.09.2019г. трудовото
правоотношение е прекратено /по данни от НАП/.
Същевременно с това се установява от показанията на свидетелите С. и Н.,
че след 01.07.2019г. ищцата не е полагала труд и не е работила като „********“
в хотел „Трявна“, на която длъжност е била назначена с трудовия й договор.
Излагат се аргументи за настъпила промяна в стопанисването на хотела, при което
той бил отдаден под наем на друго дружество „Екотурист – Трявна“ЕООД, като
негов представител предложил на 30.06.2019г. на всички работещи да останат да
работят при него, но ищцата не се съгласила с предложените условия. Тези сочени
от ищцовата страна обстоятелства обаче са могли да послужат като основание за
прекратяване на трудовото й правоотношение по реда на чл.327 ал.1 т.3а във вр.
чл.123а ал.1 КТ, но не са от значение да обосноват извод за основателност на
предявения иск за заплащане на трудово възнаграждение, за който от правно
значение е установяването на положен труд по трудовото правоотношение. Такъв не
се установява да е положен за периода 01.07.2019г. – 10.09.2019г. поради което
няма основания за дължимост на трудово възнаграждение за този период.
Предвид всичко изложено
по-горе съдът намери предявеният по делото иск с правно основание чл.128 т.2 КТ
за основателен и доказан до размер на сумата от 573,26 лв. Тази сума следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищцата като дължимо, но незаплатено
трудово възнаграждение за претендираните периоди, а именно: 01.08.2018г. –
30.03.2019г. и 01.07.2019г. – 10.09.2019г., ведно със законната лихва, считано
от 19.11.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл.128 т.2 КТ. За горницата над тази сума до претендирания размер от 6247,50
лв. предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Предвид всичко изложено
по-горе съдът намери предявения по делото иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
основателен и доказан до размер на сумата от 33,59 лв., като лихва за забава
върху главницата от датата на падежа на задълженията за трудово възнаграждение
до датата на завеждане на исковата молба. В останалата част до претендирания
размер от 374,16 лв. предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен
и недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл.221 ал.1 КТ:
Ищцата по делото
твърди, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено, на
основание чл.327 ал.1 т.2 КТ - без предизвестие, считано от 19.09.2019г., с
получаването от работодателя на уведомление за прекратяване.
За да бъде прекратено
едно трудово правоотношение е необходимо то да съществува. В случая, според
данните по делото, трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено още
преди изпращането и получаването от работодателя на уведомлението й за
прекратяване на трудовия договор, а именно било е прекратено на 01.09.2019г.,
според данните подадени в НАП и посоченото в заключението на повторната
съдебно-счетоводна експертиза. Предвид това не може да се приеме, че е налице
прекратяване на трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, поради което
не са налице основания за дължимост от работодателя на обезщетение по чл.221
ал.1 КТ. Предявеният по делото иск за заплащане на такова обезщетение в размер
на сумата от 588,60 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По отношение на иска с правно основание чл.224 КТ:
Съгласно чл.224 КТ,
независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор, работодателят
дължи на работника или служителя парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Обезщетението е дължимо към датата на уволнението.
В случая е безспорно
установено прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и наличие на
неизползван платен годишен отпуск от нейна страна към датата на прекратяването
му – 01.09.2019г., съответно 14 дни за 2018г. и 14 дни за 2019г. Размерът на
обезщетението по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск е установен от
заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза и е 765,18 лв.
Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ищцата, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, направеното от ищцовата страна
искане, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да й заплати направени разноски по делото съобразно уважената част от исковете
в размер на 115,26 лв. Разноските на ищцата включват възнаграждение за един
адвокат в размер на сумата от 670,00 лв.
С оглед изхода на делото, направеното от ответната страна
искане, както и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищцовата страна следва да се осъди
да й заплати направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете
в размер на 579,58 лв. Разноските на ответника включват възнаграждение за един
адвокат в размер на сумата от 700,00 лв.
След прихващане на
двете насрещни задължения за разноски до размера на по-малкото ищцовата страна
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по компенсация, в
размер на 464,32 лв.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати
по сметката на Районен съд - Трявна сумата от 500,00 лв. - разноски по делото,
представляващи изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещи лица /за
съдебно-счетоводни експертизи/, както и да заплати ДТ върху уважената част от
предявените искове в размер на 54,88 лв.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6,
представляван от П.С.П., да заплати на А.В.С.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. Г. Н./ сумата от 573,26
лв. /петстотин седемдесет и три лева и 26 ст./ - главница, представляваща
дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.08.2018г. –
30.03.2019г. и за периода 01.07.2019г. – 10.09.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 19.11.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.128 т.2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.128 т.2 КТ за горницата над сумата от 573,26 лв. до претендирания размер от 6247,50
лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6,
представляван от П.С.П., да заплати на А.В.С.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. Г. Н./, сумата от 33,59
лв. /тридесет и три лева и 59 ст./ - лихва за забава върху главницата, за
периода от падежа на всяко от задълженията за трудово възнаграждение до
18.11.2019г., на основание чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за
горницата над сумата от 33,59 лв. до претендирания размер от 374,16 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. Г. Н./***ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6,
представляван от П.С.П., иск за сумата от 588,60 лв. /петстотин осемдесет и
осем лева и 60 ст./, представляваща обезщетение по чл.221 ал.1 КТ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6,
представляван от П.С.П., да заплати на А.В.С.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** /чрез адв. Г. Н./, сумата от 765,18
лв. /седемстотин шестдесет и пет лева и 18 ст./, представляваща обезщетение по
чл.224 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 19.11.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА А.В.С., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв. Г. Н./***ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6, представляван от П.С.П., сумата от 464,32 лв.
/четиристотин шестдесет и четири лева и 32 ст./ - разноски по компенсация.
ОСЪЖДА „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6,
представляван от П.С.П., да заплати по сметка на Районен съд - Трявна сумата от
500,00 лв. /петстотин лева и 00 ст./ - разноски по делото, представляващи
изплатено от бюджетните суми възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА „ХОТЕЛ ТРЯВНА“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ЖК „Якобица“ №5 ет.4 ап.6,
представляван от П.С.П., да заплати ДТ върху уважената част от исковете в
размер на сумата от 54,88 лв. /петдесет и четири лева и 88 ст./, чрез Районен
съд - Трявна.
ДОПУСКА на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от обявяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: