РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330107736 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с
чл. 23 ЗПК.
Ищец АЛБ. К. М. чрез адв. С.М. иска осъждането на ответник „Вива Кредит“
ООД с ЕИК ********* да заплати сумата от 1 138,84 лева - сбор от недължимо платени
суми за лихви, неустойки за непредставено обезпечение и такси по договор за паричен
заем ********** ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата
на подаването на исковата молба – **** до окончателното изплащане на вземането,
евентуално в случай на отхвърлянето на този иск се иска осъждането на ответника да
заплати сумата от 956,20 лева, която представлява недължимо платена сума за
неустойка за непредставено обезпечение по процесния договор за заем, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба – **** до окончателното
изплащане на сумата.
Ищцата поддържа, че договорът сключен с ответника от **** бил изцяло
погасен и тъй като страната имала качество на потребител считала, че са нарушени чл.
11, ал.1, т.9, т. 10, т.11 ЗПК поради което и договорът бил недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, респ. всички суми извън чистата стойност на кредита, които са били
платени, са платени при изначална липса на основание.
По евентуалния иск се застъпва становище затова, че е налице противоречие на
клаузата за неустойката за непредставяне на обезпечение с чл. 146, ал.1 ЗЗП вр. с чл.
1
143, т.5 ЗЗП вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД поради което и тази неустойка била
недействителна и платеното по нея в размер на 956.20 лева й се дължало.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* чрез адв. А. Н. не оспорва
факта, че е бил сключен договор за паричен заем ****** с ищеца, не се оспорва и
качеството на ищеца на потребител, както и че всички задължения по договора са
погасени.
Възразява се за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за
връщане на недължимо платеното по договорна лихва и неустойка в периода от
11.04.2016г. до 14.05.2016г. Оспорват се твърденията на ищцата затова, че клаузите на
договора са в противоречие със ЗЗП и ЗПК.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр.
с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Не е спорно между страните, че е сключен договор за паричен заем***** по
силата на който ответника е отпуснал кредит в полза на ищеца за сумата от 1 400 лева
с размер на погасителна двуседмична вноска от 112.01 лева срок на заема 28 седмици,
брой вноски 14, фиксиран лихвен процент 40.30 %, ГПР от 49.32% и общ размер на
всички плащания 1 568.14 лева като съгласно чл. 4 от договора ищецът се е задължил в
3-дневен срок от подписването на договора да предостави обезпечение – поръчител,
който да отговаря на посочените в договора условия или банкова гаранция като
съгласно чл. 11, ал.1 при неизпълнение на задължението по чл. 4 се начислява
неустойка за неизпълнение в размер на сумата от 956,20 лева.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза с в. л. Й.П. и
представените писмени доказателства общо платената сумата по договора за кредит
възлиза на 2 556,84 лева от които 1400 лева – главница, 166,80 лева договорна лихва,
неустойка от 902,54 лева и разходи за събиране на просрочени вземания – 87.50 лева
като първата дата на която е било извършено плащане е 09.05.2016г.
Спрямо процесния договор за кредит е приложим Закона за потребителския
кредит, тъй като ищецът има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР
на ЗПК.
Основателно се явява твърдението на ищеца за нарушението на чл. 11, ал.1, т.10
ЗПК тъй като не е ясно как е формиран ГПР, който е посочен в размер на 49,32% при
положение, че единствения разход по кредита се явява договорната лихва от 40,30%.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в
договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
която не е включена в ГПР противоречи на изискването за яснота въведено в чл.11,
2
ал.1, т.10 – така т. 66 и т.67 от Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/2017г. на СЕС.
Чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК е нарушен и поради обстоятелството, че сумата от 956,20 лева
неустойка по чл. 11, ал.1 от договора не е включена в ГПР като тази неустойка
представлява оскъпяване на кредитния ресурс и е поставена в зависимост от
представянето на обезпечение по чл. 4 от договора като видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза ако неустойката беше включена в ГПР същият би
възлизал на 93.98%, което пък е в противоречие с чл. 19, ал.4 ЗПК. Следва да се посочи
и че търговска практика, която води до посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР се окачествява като заблуждаваща по смисъла на чл.6, пар.1 от
Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътршения пазар до колкото
такава практика подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел – така и Решение от ****** по
дело***** на СЕС.
Нарушен е и чл. 11, ал.1,т.11 ЗПК тъй като процесния договор не съдържа
погасителен план, който да съдържа информация за размера, брой, периодичност и
дати на плащанията на погасителните вноски, последователността на разпределението
им между различните суми предвид обстоятелството, че по договора е била начислена
неустойката по чл.11 в размер на сумата от 956.20 лева. По делото е представена
справка за погасителен план на л. 48 от която изискуемата от закона информация е
налична, но тази справка е изготвена въз основа на информация от ЕRP – системата на
ответника и е цел да послужи за изготвянето на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, респ. не се установява ответника да е представил погасителен план към
договора за потребителски кредит подписан от ищеца.
Следователно, до колкото се констатира нарушение на процесния договор за
потребителски кредит по чл. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК съдът е длъжен да приложи
чл. 22 ЗПК като в този случай е била дължима само чистата стойност на заема – 1 400
лева като заплатеното над тази сума до пълния размер от 2 556,84 лева е заплатено при
изначална липса на правно основание поради което и искът по чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
се явява основателен като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
1 138,84 лева до размера на който е предявен.
Отхвърля се възражението на ответника за погасяване по давност на
задължението за връщането на сумата изплатена по процесния договор за
потребителски кредит извън чистата стойност на кредита тъй като съгласно чл. 3, т.2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давността не
тече за периода от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение – 20.05.2020г.
при което щом първата вноска по кредита е била на 09.05.2016г. към датата на
предявяването на исковата молба 14.05.2021г. 5-годишния давностен срок за
3
погасяване на задължението не е бил изтекъл.
Вън от горното и с изплащането на сумите на вноски в случаите когато се
надвишава действителния размер на задължението надплатените суми се отнасят за
погасяване на вземанията по кредита в поредността съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД – така
т.р. № ***** по описа на ВКС.
Предвид основателността на главния иск съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск.
На основание чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от
него разноски в размер на сумата от 220 лева, а на основание чл. 38, ал.2 вр. с чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в полза на адв. С.М. от АК – **** с БУЛСТАТ
***** и адрес: гр.П., ул. ***** следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 350 лева по уважения главен иск, който размер не е прекомерен
предвид правната сложност на делото и е близък до минималния адвокатски хонорар.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет.2, офис 73Г с у. Д. Д. на
основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА АЛБ. К. М. с ЕГН
********** с адрес: гр. П., ул. ****** сумата от 1 138,84 лева - сбор от недължимо
платени суми за лихви, неустойки за непредставено обезпечение и такси по договор за
паричен заем ***** ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от
датата на подаването на исковата молба – **** до окончателното изплащане на
вземането КАКТО И РАЗНОСКИТЕ по делото в размер на сумата от 220 лева;
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет.2, офис 73Г с у. Д. Д. на
основание чл. 38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ в
полза на адв. С.М. от АК – ***** с БУЛСТАТ **** и адрес: гр.П., ул.***** сумата от
350 лева адвокатско възнаграждение;
Присъдените суми могат да бъдат изплатени чрез пощенски превод, в брой,
посредством системата на Български пощи съгласно посочения начин на изпълнение
от ищеца на л. 60 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4