М О Т И В И
по присъда № 2560 от 16.11.2011г.
по НОХД № 3670 по описа на БРС за 2011 г.
Съдебното производство по делото
е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура- Бургас против
подсъдимите В.В.Ш. и О.О.Б. с обвинение в това, че: На 13.04.2011г. в
гр.Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. , вх. , от избено помещение, при условията на
повторност, в немаловажни случаи, в съучастие, като съизвършители, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - счупване катинар
на входна врата на избено помещение и чрез използване на техническо средство -
щанга, отнели чужди движими вещи - 40 литра домашна гроздова ракия на стойност
680,00 лева и 1бр. дрелка, тип перфоратор, марка „Бош” на стойност 44,00 лева,
всичко на обща стойност 724. 00 лева, от владението на И.К.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия В.В.Ш. да бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години, което на
основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 и да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор и на подсъдимия О.О.Б. - наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено
с 1/3 и да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвор. Не ангажира нови доказателства.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалия
И.К.Г. против подсъдимите В.В.Ш. и О.О.Б. за сумата от 724 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната
лихва, считано от дата на извършване на деянието – 13.04.2011г.
Пострадалият е конституиран в качеството му на
граждански ищец. Гражданският ищец моли да бъде уважен гражданския иск в пълен
размер. Не ангажира доказателства.
Подсъдимият В.В.Ш. се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението.
Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт. Моли лично и чрез процесуалния си представител за минимално
наказание. Не ангажира доказателства.
Подсъдимият О.О.Б. се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението.
Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в
обвинителния акт. Моли лично и чрез процесуалния си представител за минимално
наказание. Не ангажира доказателства.
Съдебното
производство е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът счита за
установено от правна и фактическа страна следното:
Подсъдимият В.В.Ш. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, без образование, неженен, осъждан, безработен, с
постоянен адрес: гр.Бургас, кв. „Горно Езерово”, ул. „П”, № , ЕГН **********.
Подсъдимият О.О.Б. - роден на 17 01.1984г. в гр. Бургас, българин, български гражданин,
без образование, неженен, осъждан, безработен, с постоянен адрес: гр.Бургас,
кв. „Горно Езерово”, ул. „К”, №, ЕГН **********.
Свидетелят И.Г. ***. В избеното помещение към
апартамента си свидетелят Г. съхранявал 40 литра домашна гроздова ракия,
30-годишна, налята в стъклени бутилки, и дрелка, тип „перфоратор", марка
„Бош".
На 13.04.2011 г., около 06,00-07,00 часа, в
гр.Бургас, подсъдимите В.Ш. и О.Б. ***, к-с„Славейков” и обикаляли улиците,
търсейки из казаните за смет метални отпадъци. Минавайки покрай бл. 57 в същия
комплекс, забелязали, че врата на пети вход е отворена и решили да влязат вътре
и ако намерят някакви вещи, да ги откраднат. Влезли във входа и установили, че
вратата към избените помещения също е отворена и по стълбите слезли към тях.
Подсъдимият Б. носел със себе си метална щанга, с помощта на която изкъртил
катинара, с който била заключена вратата на избеното помещение на свидетеля Г..
След като двамата подсъдими влезли в помещението, взели стъклените бутилки с
ракия, дрелката и няколко празни пластмасови туби. Посочените вещи пренесли в
друго избено помещение, което било отворено и празно, и там изсипали ракията от
стъклените бутилки в пластмасовите туби. След това подсъдимите Ш. и Б. взели
със себе си пластмасовите туби с ракия и дрелката и излезли от жилищния блок и
се придвижили обратно до кв. „Горно Езерово”. По пътя продали дрелката на
случаен минувач срещу сумата от 20 лева, а ракията изконсумирали в заведение,
заедно със свои познати - свидетелите Ч В и А М.
Видно от заключението на извършената оценъчна
експертиза към датата на инкриминираното деяние стойността на отнетите вещи е
била както следва - 40 литра домашна гроздова ракия, 30-годишна, на стойност
680,00 лева и 1бр. дрелка тип перфоратор, марка „Бош" на стойност 44,00
лева, всичко на обща стойност 724, 00 лева.
От заключението на извършената дактилоскопна
експертиза се установява, че длановата даткилоскопна следа, иззета при
извършения оглед на избеното помещение
от петлитрова стъклена бутилка, с надпис „jemma" е идентична с отпечатъка на лявата длан на
подсъдимия О.Б..
Изложената фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на свидетелите И. П, И.Г., Ч В, А М, К Ш., приложените
по делото съдебно –оценъчна експертиза, дактилоскопна експертизи, обясненията
на подсъдимите, които подробно описват механизма на извършеното деяние.Свидетелските
показания подкрепят изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт,
взаимно се допълват и са последователни и непротиворечиви, поради което Съдът
изцяло ги кредитира. Подсъдимите описват фактическата обстановка като техните
показания кореспондират с дактилоскопната експертиза, тъй като същите не
отричат че са били в избеното помещение и че са отнели процесните вещи. Дактилоскопната
експертиза е изготвена въз основа на иззета следа от избеното помещение. В хода
на извършената проверка подсъдимият Б. е признал извършването на деянието пред
свидетеля Петров. От показанията на свидетеля Г. се установяват отнетите от
подсъдимите вещи.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Деянието на подсъдимия В.В.Ш. и подсъдимия О.О.Б. от обективна и субективна
страна осъществява състава на престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за това,
че на 13.04.2011г. в гр.Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. , вх. , от избено
помещение, при условията на повторност, в немаловажни случаи, в съучастие, като
съизвършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
- счупване катинар на входна врата на избено помещение и чрез използване на
техническо средство - щанга, отнели чужди движими вещи - 40 литра домашна
гроздова ракия на стойност 680,00 лева и 1бр. дрелка, тип перфоратор, марка
„Бош” на стойност 44,00 лева, всичко на обща стойност 724.00 лева, от
владението на И.К.Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
“действие”-отнеме. Подсъдимите
са счупили катинара на избеното помещение с щанга, с което са разрушили преграда, здраво
направена за защита на имот. Подсъдимите
са действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2
от НК, тъй като и двамата са
участвали при осъществяване на изпълнителното деяние. Подсъдимите са се продали дрелката на
непознато за тях лице за сумата от 20лв., а ракията изпили заедно със свои
приятели, като по този начин са демонстрирали намерението си за своене.
От приложените справки за съдимост се установява, че
към датата на инкриминираното деяние подсъдимите Ш. и Б. са били многократно
осъждани за престъпления срещу собствеността, както следва – подсъдимия Ш. е
бил осъждан със споразумение по НОХД №2174/2006г. по описа на Районен съд-
Бургас, влязло в сила на 09.08.2006г., като на основание чл.194, ал.1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е било наложено наказания
пробация, а подсъдимия Б. е бил осъждан с
присъда по НОХД №1639/2007г. по описа на Районен
съд-Бургас, влязла в сила на 13.07.2007г., за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, с приложение на чл. 66 НК за срок
от три години. С определение по същото дело, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.
23, ал. 1 НК му е било определено общо наказание по НОХД № 1639/2007г., НОХД
№331/2004г., НОХД №946/2004г., НОХД №1925/2004г., НОХД
№2952/2004г. и НОХД №2343/2004г., всички по описа на РС-Бургас, в размер
на най-тежкото, а именно лишаване от свобода за срок от една година, като на
основание чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години.
От изтърпяване на наказанията по цитираните дела не
е изтекъл срок повече от пет години, от което следва, че настоящото деяние на
двамата подсъдими е извършено в условията на „повторност” по смисъла на чл. 28,
ал. 1 НК, по аргумент от нормата на чл. 30 НК.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК за двамата подсъдими. Подсъдимите
са съзнавали обществено -опасния характер на деянието, предвиждали са
обществено-опасните последици и са искали тяхното настъпване. Двамата са действали
със съзнанието, че влизат в чуждо помещение, за да отнемат чужди вещи, въпреки
че нямат съгласието на собственика на вещите.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимия В.В.Ш., съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съгласно която при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на
чл.371 т.2 от НПК наказанието се определя при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс. За престъплението по чл.195 ал.1 от НК разпоредбата
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Съдът отчете невисоката стойност на предмета на
престъплението, невъзстановяване на вещите, тежкото семейно положение на
подсъдимия, същият е съдействал за разкриване на обстоятелствата по делото в
досъдебното производство, проявява критично отношение към извършеното, от друга
страна наличието на три от квалифициращите белези от състава на престъплението,
осъжданията извън квалификацията „повторност”.
Съобразявайки посочените
обстоятелства, съдът налага на подсъдимия наказание при превес на смегчаващи
вината обстоятелства на основание по чл.195, ал.1 от НК вр. с
чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл.58а от НК съдът определи наказание размер
към минималния, а имено ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което намали
с 1/3 съгласно правилата на 58а ал.1 от НК. Определеното по този начин
наказание е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
За подсъдимия не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, предвид
предходните му осъждания с наказание лишаване от свобода, поради което
наказанието следва на основание чл. 61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален «строг» режим в затвор. Приложението на чл.55 от НК
за настоящия случай също е необосновано, тъй като по делото не са установени многобройни или изключително
смегчаващо отговорността обстоятелство.
При определяне вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия О.О.Б., съдът съобрази разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК съгласно която при провеждане на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371 т.2 от НПК наказанието се определя при условията на чл. 58а
от Наказателния кодекс. За престъплението по чл.195 ал.1 от НК разпоредбата
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до десет години. Съдът отчете невисоката стойност на предмета на
престъплението, невъзстановяване на вещите, тежкото семейно положение на
подсъдимия, същият е съдействал за разкриване на обстоятелствата по делото в досъдебното
производство, проявява критично отношение към извършеното, от друга страна
наличието на три от квалифициращите белези от състава на престъплението, осъжданията
извън квалификацията „повторност”.
Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът налага на подсъдимия
наказание при превес на смегчаващи вината обстоятелства на основание по чл.195, ал.1 от НК вр. с
чл. 373, ал.2 от НПК вр. с чл.58а от НК съдът определи наказание
размер към минималния, а имено ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, което намали
с 1/3 съгласно правилата на 58а ал.1 от НК. Определеното по този начин
наказание е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.
За подсъдимия не са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, предвид предходните му осъждания с наказание
лишаване от свобода, поради което наказанието следва на основание чл. 61 т.2
вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален «строг» режим в
затвор. Приложението на чл.55 от НК за настоящия случай също е необосновано, тъй като по делото не са установени
многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелство.
Относно гражданския иск:
Пострадалият е предявил и е приет за съвместно разглеждане граждански
иск против
подсъдимите В.В.Ш. и О.О.Б. солидарно за сумата от 724 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено
увреждане, ведно със законната
лихва, считано от дата на извършване на деянието – 13.04.2011г.
Съгласно текста на чл.45 от ЗЗД, за да е налице непозволено увреждане
следва да са налице кумулативно следните предпоставки – да е извършено
противоправно деяние, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка
между виновното поведение и причинената вреда. В този смисъл предявения граждански иск е основателен за сумата в предявения размер от 724лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане. Съдът счита, че
предявения размер точно отговаря на нанесените с престъплението имуществени
вреди, поради което счита, че следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът се произнесе по направените
по делото разноски като осъди подсъдимите да заплатят направените
по делото разноски в размер на 114,80лв. за изготвяне на експертиза на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
като всеки един от тях да заплати сумата от по 57,40 лева и 50 лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважената част от гражданския
иск.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: К.М.