№ 367
гр. гр. Добрич, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500433 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№5695/05.04.2022г. от „***”ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., чрез юрисконсулт Р. И., и въззивна жалба вх.
№7653/09.05.2022г. от Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., двете срещу
решение 191/17.03.2022г. по гр.д.№3491/2021г.на РС-Добрич, което всяка от
страните обжалва според интереса си, а именно:
„***”ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлен
предявения от дружеството срещу Г. М. Я. иск за сумата от 462.79 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
15.08.2020 г. до 15.04.2021 г. по договор за потребителски кредит
№30034606788/25.01.2019 г.
Счита процесният договор да отговаря на всички императивни
изисквания, да съдържа всички изискуеми от ЗПК реквизити относно
съдържанието. Кредитополучателят получил предоставената му в заем сума,
съгласил се с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на
Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, и
1
към момента на сключване на договора е бил наясно с общата сума, която
трябва да върне. В договорът ясно била посочена методиката на формиране на
ГПР, спазена била разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Договорен бил с
глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент от 38.30%, който не
противоречал на добрите нрави. За страните нямало пречка да уговарят
възнаградителна лихва или неустойка за забавено плащане на парични
задължения над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне
не била ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Към датата на
сключване на договора страните били обвързани от законовото изискване на
чл.19 от ЗПК, третиращо размера на ГПР. Разрешенията на съдебната
практика относно действителността на клаузите за лихви, надвишаващи
трикратния размер на законната лихва от времето преди изменението на ЗПК
от 2014г. относно максималния размер на годишния лихвен процент счита да
е преосмислена в последващата съдебна практика . Недопустимо счита съдът
да поставя граници за максимално допустимия размер на възнаградителната
лихва до 30%, при което автоматично се ограничавал ГПР до 35-40%, в която
връзка се позовава на съдебна практика, която счита за относима . Иска
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска.
Г. М. Я. обжалва решението в частта, в която е прието за установено на
основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, че дължи на „***”ЕООД
сумата от 2209.75 лева, представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г.,заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
(27.07.2021 г.) до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за
изпълнение №872/30.07.2021 г. по ч.гр. дело №2397/2021 г. по описа на ДРС.
Съдебното решение намира за неправилно в обжалваната част , тъй като
установената от съда нищожност на клаузата от договора за кредит относно
възнаградителната лихва води до недействителност на целия договор,
аргумент за което били обстоятелствата, че уговарянето на възнаградителна
лихва е задължителен елемент от съдържанието на договора съгласно чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК, договорът не можел да се прилага без тази клауза,
т.к.липсвала повелителна норма , която да определи размера на
възнаградителната лихва, ищецът и не би сключил договора без уговорена за
него печалба. Позовава се на практика на ДОС. Счита и съдът да не е обсъдил
всички направени от нея възражения относно нищожността на целия договор,
2
заявени в отговора на исковата молба- поради противоречие със закона и/или
накърняване на добрите нрави, нарушение на чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 от
ЗПК относно ГПР, на 10,ал.1 пр.2 ЗПК поради неправилно посочване на ГПР.
Неправилно било възприето от съда , че с извършеното от нейна страна
плащане на сумата от 8 252.47лева са погасени нищожни такси и лихви, че
сумата от 4 792.72лева при това положение се явява платена без основание по
смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД. Плащанията извършила за погасяване на
неоспорени от нея задължения. Иска отмяна на решението в обжалваната част
и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от „***”ЕООД е подаден писмен
отговор по въззивната жалба на Г. М. Я., която счита за неоснователна с
доводи относно възникването и съществуването на спорното вземане,
излагани в исковата молба, както и в подадената от него въззивна жалба..
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало за
„***”ЕООД - 30.03.2022г., за Г. М. Я. – 27.04.2022г., когато им е връчено
решението, отговарят на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.
261, т. 1-4 от ГПК, допустими са и подлежат на разглеждане.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в тях оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№3491/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№10838/11.11.2021г. от „***” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С., с която
срещу Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуването на парични вземания
на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с №872/30.07.2021г. по ч.гр.д.№2397/2021г. на ДРС –
сумата от 2209.75лева, представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г., заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението 27.07.2021г. до
окончателното плащане; - сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено
договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г.; - сумата от
150лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до
3
15.04.2021 г.;- сумата от 124.02лева, представляваща законната лихва за
периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2021 г., както и осъдителен иск за сумата от
1702.63 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги.
Обосноваващи възникването на претендираните вземания обстоятелства
, изложени в исковата молба се свеждат до твърдения за проведено заповедно
производство по ч.гр.д.№2397/2021г. на ДРС и издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 2209.75лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№30034606788/25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението -27.07.2021г. до окончателното плащане; за
сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение
за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г.; за сумата от 150.88лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до 15.04.2021 г. и
за сумата от 124.02лева, представляваща законната лихва за периода от
15.04.2021 г. до 27.07.2021 г., с отхвърляне на заявлението за паричното
задължение от 1702.63 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги .
Излага се, че при условията на договор за потребителски кредит
№30034606788/25.01.2019 г., сключен при ОУ, бил предоставен кредит в
размер на 5000лева със задължения за връщане на 24месечни вноски от по
297.04лева, с възнаградителна лихва от 38.30%, лихвен процент на ден 0.11%,
годишен процент на разходите 45.35%. За закупен от ответника пакет
допълнителни услуги договореното възнаграждение било в размер на
4830лева, а размера на вноската за погасяването му 201.25лева. Така общата
сума, която кредитополучателя се задължил да върне била в размер на
11958.14лева, а общия размер на вноската 498.29лева с дата на погасяване 15-
ти ден от месеца. По заявление на кредитополучателя от 07.01.2020г. бил
сключен анекс №1 към договора, с който страните се договорили да бъде
отложено погасяването на вноски №12,13 и 14, като погасителните вноски се
променяли от 24 на 27броя.
На 25.01.2019г. ищецът изпълнил поетото с договора задължение като
превел по посочената от кредитополучателя Г. М. Я. сметка сумата в размер
на 5000лева. Частично било изпълнено от ответника насрещното поето
4
задължение за връщане с плащането на общо 8252.47лева, 659.50лева от
които отишли за погасяване на лихви за забава на основание т.12.1 от ОУ,
10лева за погасяване на такса по чл.17.4 от ОУ. Липсвало погасяване на
остатъка от общо 4650.07лева, от които 2209.75лева главница, 462.79 лева
договорно възнаграждение, 1702.63 лева възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 150.88лева лихва за забава, 124.02лева законна лихва,
дължима от 15.04.2021г. до датата на изтичане на погасителния план
27.07.2021г.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1
от ГПК, ответникът е изразил становище, че исковете са неоснователни. Не
оспорва сключването на договора за кредит и предоставяне на сумата от
5000лева. Съвпадащи с твърденията на ищеца са и твърденията и, че е
заплатила сумата от общо 8 252.47лева, като уточнява, че плащанията е
извършила в периода 15.02.2019г.-15.08.2020г. , с което счита да е погасила
задълженията си за главница и лихва в общ размер 7 128.14лева. Не дължала
възнаграждение за допълнителен пакет услуги, не дължала лихва за забава за
периода 13.03.2020 г.- 13.07.2020 г. съгласно чл.6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение . Възразява срещу
действителността на договора и споразуменията към него-счита ги за
нищожни на основание на чл.22 от Закона за потребителския кредит, чл.146
от Закона за защита на потребителите и чл.26 ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, и след като договорът е недействителен, то потребителят
съгласно чл.23 от Закона за потребителския кредит трябва да върне само
чистата стойност на кредита и не дължи лихви или други разходи по него. На
основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът бил нищожен поради грешно
посочен ГПР, тъй като не е включено възнаграждението за пакет
допълнителни услуги, което било част от общия разход по кредита, който
обуславя сключването на договора при тези условия и е предварително
заложен. Неправилното му изчисляване водело до нарушение на Директива
2008/48/ЕО. Посочването в договора на ГПР, който не е реално прилаганият
представлявало и „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д,
ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП и по смисъла на правото на ЕС, в който смисъл било
решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на СЕС.Посочването на ГПР в
процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили
за неговото изчисляване било в противоречие с императивните изисквания на
5
чл.19, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочените в договора разходи водели
до различен размер на ГПР, което следвало да се приравни на липсата на
посочен ГПР, в който смисъл се позовава на Решение от 20.09. 2018г. по дело
С-448/2017г.на СЕС. При тези обстоятелства се позовава на нищожност на
договора на основание чл.10, ал.1, пр.второ от ЗПК за представяне на
клаузите на договорите за кредит по ясен и разбираем начин. Договорът бил
нищожен и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави, което се изразява в нарушаване на еквивалентността на престациите
/размерът на възнаграждението за допълнителен пакет услуги бил
необосновано висок/, срещу заем от 5000лева трябвало да върне
11 958.14лева, при което кредитора реализирал възнаграждение от
6 958.14лева или печалба 139.16%. Договорът бил нищожен и на основание
чл.11, ал.1, т.9 вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.266, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата
за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави-
надвишава трикратния размер на законната лихва. Клаузата за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги счита за нищожна на
основание чл.146, ал.1, вр.чл.143, ал.1 е ал.2, т.19 от ЗЗП, чл.146, ал.1 от ЗЗП,
чл.10а, ал.2 от ЗПК, чл.19, ал.5 от ЗПК, чл.26, ал.1 от ЗЗД- създава
задължение за плащане на възнаграждение и при непредоставяне на насрещна
престация, неправилно изчисления ГПР с оглед на тази клауза не позволява
преценката за икономическите последици от договора , не е индивидуално
уговорена, по същество услугите са свързани с усвояване и управление на
кредита ,ГПР надвишава предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК максимум. Излага
доводи и за унищожаемост на договора на основание чл.33, ал.1 от ЗЗД като
сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, която нужда
обосновава със затруднено финансово положение и невъзможност за
заплащане на разходи с неотложен характер, ако не били тези обстоятелства
нямала да сключи договор при драстична несъразмерност на насрещните
престации-срещу заем от 5000ева да върне 11 958.14лева.
Предмет на въззивното производство, очертан от въззивните жалби, е
само уважената установителна претенция за сумата от 2209.75лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№30034606788/25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението 27.07.2021г. до окончателното плащане, и
отхвърлената установителна претенция за сумата от 462.79 лева,
6
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
15.08.2020г-15.04.2021г. В останалата частта на произнасяне на районния съд
по установителните претенции за сумата от 150.88лева, представляваща
лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до 15.04.2021 г. и за сумата от
124.02лева, представляваща законната лихва за периода от 15.04.2021 г. до
27.07.2021 г., и в частта на осъдителната претенция за сумата от 1702.63 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги , които са отхвърлени, въззивна жалба не е подадена от
имащия интерес ищец да обжалва решението в тези части.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите
обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване
съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по договора за банков кредит.
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление
с вх. рег.№5753/28.07.2021г. до РС-Добрич за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г. – за сумата от
2209.75лева, представляваща неизплатена главница, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението 27.07.2021г. до
окончателното плащане; - за сумата от 462.79 лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г.;
- за сумата от 150лева, представляваща лихва за забава за периода от
16.06.2019 г. до 15.04.2021 г.;- за сумата от 124.02лева, представляваща
законната лихва за периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2021 г.; -за сумата от
1702.63 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги. Заявлението е уважено частично и на основание
чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение №872/30.07.2021 г. по частно
гр. Дело №2397/2021 г. по описа на ДРС, с която е разпоредено длъжника Г.
М. Я. да заплати на кредитора „***” ЕООД сумата от 2209.75лева,
представляваща неизплатена главница, заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението -27.07.2021г. до окончателното
плащане; - за сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно
7
възнаграждение за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г.; - за сумата от
150лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.06.2019 г. до
15.04.2021 г.;- за сумата от 124.02лева, представляваща законната лихва за
периода от 15.04.2021 г. до 27.07.2021 г, както и сторените съдебно-
деловодни разноски: 58.95лева държавна такса и 31.69лева юрисконсултско
възнаграждение. За сумата от 1702.63 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, заявлението е
отхвърлено.
Заповедта е била връчена на длъжника на 11.08.2021г., който на датата
31.08.2021г.,т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това
положение на 15.09.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение. В едномесечен срок с начало 15.09.2021г. и край 15.10.2021г.
заявителя е депозирало искова молба вх.№8131/21.09.2021г., изпратена по
пощата на 20.0.2021г..
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установено е, не е и спорно, че процесното вземане произтича от
договор за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г, сключен между
„***” ЕООД в качеството на кредитор и Г. М. Я. в качеството на
кредиполучател , за сумата от 5000лева, със задължения за връщане в срок до
15.01.2021г./ до 15.04.2021г. според анекса за отлагане на 12,13 и 14 вноска по
погасителния план/, на 24 месечни вноски от по 297.04лева, първата с падеж
15.02.2021г., последната с падеж на 15.01.2021г./15.04.2021г.според анекса/.
Уговорен е годишен лихвен процент- 38.30%/не е вписана изрично сума, но
при математическо пресмятане се установява размера на възнаградителното
задължение от 2128.14лева/, годишен процент на разходите 45.35%.. Вписано
8
е общото задължение по договора от 7128.14 лева, общ размер на вноска
297.04лева. Уговореното е възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги от 4830лева и поето задължение за плащането му на месечни вноски
от по 201.25лева. Така е формиран и отразен в договора общ размер на
задължението от 11 958.14лева, общ размер на вноската 498.29лева. Не е
вписано изрично, но при математическо пресмятане явства, че размера на
общото задължение е формиран от сбора на заетата сума от 5000лева,
възнаградителната лихва от 2128.14лева и уговореното възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги от 4830лева. Така е формиран и размера
на месечната вноска от 498.29лева. Не е спорно, че са погасени 16 месечни
вноски и не са погасени 8вноски. Преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е настъпил падежа и на последната
погасителна вноска.
Спорен между страните е въпроса относно действителността на
процесния договор. По отношение на процесния договор приложение
намира ЗЗД и Закон за потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010
г., в сила от 12.05.2010 г., съгласно чл.22 от който закон, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът се
обяви за недействителен, кредотополучателят връща само чистата стойност
на кредита, като не дължи лихвата и другите разходи по него/чл.23 от същия
закон/.
В случая не са спазени императивните изисквания, залегнали в чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл.10, ал.1, пр.второ от ЗПК. Размерът на отпуснатия
кредит е 5000лева, дължи се връщането на 11 958.14лева. Посочени са в
абсолютни стойности годишния лихвен процент/ГЛП/ – 38.30 % и годишния
процент на разходите по кредита/ГПР/ – 45.35 % . Възнаградителната
лихва/изразена като ГЛП/ е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата заедно с
другите елементи на ГПР общо да не надвишава максимално допустимия
размер, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК- пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Именно за да
защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
9
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката за
противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.
1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая обаче е
уговорено възнаграждение/значително по размер- 4830лева съразмерно
кредит от 5000лева/ за предоставяне на пакет допълнителни услуги-
приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, за смяна на дата на падежа, които по естеството си
имат отношение към усвояване и управление на кредита. Възнаграждението,
за което не е ясно как се определя, се дължи независимо от престирането на
услугите, разсрочено е на вноски с падежи ,съответни на тези за главница и
лихви, дължимо е ведно с тези вноски. При това положение уговореното
възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни услуги уголемява
дълга, респ. ГПР, като основен критерии за длъжника при определяне на
финансовата тежест на кредита, тъй като има характер на допълнителен
разход за потребителя. Само минимум известните разходи за възнаградителна
лихва 2128.14лева и за възнаграждение за пакет допълнителни услуги
4830лева, водят до оскъпяване на дълга от 5000лева с 139.16%. В начина на
уговаряне при сключването на процесния договор за потребителски кредит
чрез предвиждане на възнаграждение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които не са
включени в общите разходи по кредита, явства опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща
максималния размер на годишния процент на разходите по кредита до 50%.
При това положение, след като договорът не съдържа действителния годишен
процент на разходите по заема, то той не отговаря на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл макар формално процесният договор да
10
покрива формално изискуемите реквизити по чл. 11 ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10, тъй като
годишния процент на разходите по кредита не включва всички разходи,
имащи отношение към усвояване и управление на кредита. Тази част от
сделката/ГПР/ е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Иначе казано годишният процент на разходите
се явява най-точен критерий, по който потребителят може да сравни
предложенията на различните кредитни институции на кредитни продукти с
идентични срокове, сума и валута, и да избере най-изгодния за него-колкото
по-нисък е годишният процент на разходите, толкова по-изгоден е кредитът.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗПК/ясен и разбираем начин на
представяне на всички лементи от договора/ от степен да изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и/ или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
По тези съображения решението в обжалваната част на уважената
установителна претенция за сумата от 2209.75лева, представляваща
неизплатена главница, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението 27.07.2021г. до окончателното плащане следва да
бъде отменено, а в останалата обжалвана част-на отхвърлената установителна
претенция за сумата от 462.79 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.08.2020г-15.04.2021г., следва да бъде
потвърдено.
При съобразяване на изхода от спора във въззивната инстанция и
негативният за ищеца краен резултат/отхвърляне изцяло на всички искови
претенции/ отговорността за разноски в първоинстанционното производство
следва да бъде преразпределена като обжалваното решение в частта на
11
разпределената отговорност за разноски, съразмерни на уважената част,
следва да бъде отменено. Право на такива ищецът при постигнатия за него
негативен резултат няма. Право на разноски има само ответникът Г. М. Я. ,
но същата не е удостоверила извършване на разходи за първоинстанционното
производство .
За въззивното производство Г. М. Я. е сторила разходи само за държавна
такса от 44.20лева, които с оглед постигнатия за нея резултат следва да и се
присъдят.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №191/17.03.2022г. по гр.д.№3491/2021г.на РС-
Добрич в частта, в която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на
чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото,
че Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д. има следното неплатено парично
задължение към „***”ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
С., представлявано от управителите С.Н.Н. и Д.Х., (за което е издадена
Заповед за изпълнение №872/30.07.2021 г. по частно гр. Дело №2397/2021 г.
по описа на ДРС) – в размер на 2209.75 лева (две хиляди двеста и девет лева
и седемдесет и пет стотинки), представляваща неизплатена главница по
договор за потребителски кредит №30034606788/25.01.2019 г.,заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410
от ГПК (27.07.2021 г.) до окончателното плащане, и в частта, с характерна
определение за разноските, които Г. М. Я. (А.) е осъдена да заплати на
„***”ЕООД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, ЕИК: ***, седалище: гр. С.,
срещу Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК установителен иск за установяване съществуването
на парично вземане на ищеца - сумата от 2209.75лева, представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№30034606788/25.01.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на заявлението 27.07.2021г. до окончателното плащане, за
която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК с №872/30.07.2021г. по ч.гр.д.№2397/2021г. на ДРС.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение №191/17.03.2022г. по гр.д.№3491/2021г.на
РС-Добрич в частта, в която е отхвърлен предявеният от „***”ЕООД с ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителите
С.Н.Н. и Д.Х., срещу Г. М. Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д. иск за
установяването на дължимостта на сумата от 462.79 лева (четиристотин
шестдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.08.2020 г. до
15.04.2021 г.,за която е издадена Заповед за изпълнение №872/30.07.2021 г. по
частно гр. дело №2397/2021 г. по описа на ДРС.
В останалата част/по установителните искове за сумите от 150.88лева и
за 124.02лева е по осъдителния иск за сумата от 1702.63лева/ решението не е
обжалвано.
ОСЪЖДА „***”ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.
С., представлявано от управителите С.Н.Н. и Д.Х., ДА ЗАПЛАТИ НА Г. М.
Я. (А.) с ЕГН ********** от гр. Д., съдебно-деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 44.20лева държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13