Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 27.05.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1470 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Г.С. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 – 000365 от 20.03.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 3 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 05.03.2018г. около 22.20 часа в гр. Д. по ул. „*** управлява лек автомобил „***, като автомобила е технически неизправен – липсват задни стоп светлини, премахната е задна регистрационна табела.

С посоченото е нарушил: разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, съобразно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места и разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съобразно която движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и по чл. 183 ал. 3 т. 7 от ЗДвП.

Съгласно чл. 183 ал. 3 т. 7 от ЗДвП, наказва се с глоба 30 лева водач, който управлява превозно средство с неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението.

Съгласно чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.

Направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно по съображения, че всяко едно от установените нарушения не представлява маловажен случай, поради това, че обществената му опасност не е по – ниска от тази на други нарушения от същия вид. В тази насока Решение № 191/03.05.2019г. по к.а.н.д. № 207/2019г. по описа на Административен съд – гр. Добрич.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложените кумулативно предвидени от законодателя в нормата на чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП административни наказания: „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер около средния, предвиден от законодателя и „лишаване от право да управлява МПС” също в размер на около средния, при определяне на което именно административно наказание, съдът намира, че се явява завишено, с оглед данните за личността на жалбоподателя, настоящият състав намира, че административното наказание следва да бъде определено в размер на минималния, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 50 лв. Що се касае до „лишаването от право да управлява МПС”, то съдът намира, че административно наказание от посочения вид в размер на минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

 

ИЗМЕНЯ НП № 18 – 0851 – 000365 от 20.03.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на С.Г.С. ЕГН ********** за нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал. 3 т. 7 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, като:

Намалява размера на наложената глоба по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на 50 лв.

Намалява размера на наложеното административното наказание „лишаване от право да управлява МПС” по чл. 175 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за срок от един месец.

Потвърждава Наказателното постановление в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/