РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 07.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа гр.
дело № 10553/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 104556/02.08.2018 г., предявена от Б.В.Ж., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 15.05.2016 г., около
11.30 ч., на път I-21, км. 56+400, между гр. Тутракан и гр. Силистра, в близост
до крайпътно заведение „Хан Дълбока“, В.В.Х., с ЕГН: **********, при управление
на лекотоварен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ******, нарушил правилата
за движение по пътищата, като навлязъл в лявата лента и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с
движещия се в лявата лента мотоциклет „Кавазаки ZX9“, с рег. № ******,
управляван от ищеца Б.В.Ж..
По случая било образувано НОХД № 18/2017 г.
по описа на Районен съд – Тутракан, което приключило със споразумение. С
решение № 163/29.06.2017 г. по НДВ № 198/2017 г., наказателното производство
било възобновено. След връщане на делото на Районен съд – Тутракан, било
образувано НОХД № 473/2017 г. по описа
на Районен съд – Тутракан, което на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, с
определение № 77/31.01.2018 г. било прекратено.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, са му били причинени следните
травматични
увреждания: фрактура – локсация на дясна
раменна става; Фрактура на лява подбедрица; Охлузни рани по предните коленни
области;
След настъпване на ПТП, ищецът бил
хоспитализиран в МБАЛ „Русе“ АД, където
по спешност му била направена репозиция на дясна раменна става и имобилизация
с митела, и гипсова имобилизация на ляв долен крайник. Впоследствие на ищеца
били извършени множество оперативни интервенции. Била отстранена главата на
раменната му кост. Поради развита остеопороза, ищецът получил рефрактура на
лява тибия, което наложило ново обездвижване на крака за 9 месеца.
С
експертни решения на ТЕЛК от 02.03.2017 г. и от 28.02.2018 г., на ищеца била
определена трайно намалена работоспособност 61 %.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. През дълъг период от
време, ищецът бил обездвижен, нямал възможност да се грижи сам за себе си, да извършва нормалните за дейности, и му се
налагало да разчита на чужда помощ. Ищецът не можел да упражнява професията и
заниманията си, изгубил контакт с почти всичките си приятели. Бил подтиснат,
чувствал се изпаднал в зависимост и под ограничение.
Ищецът претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, в общ размер на 4313.80 лева (съобразно
уточнението, направено с молбата от 01.02.2019 г., л. 126 от делото).
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
че по силата на застрахователната полица № BG/02/115003080746, със срок на
действие до 16.12.2016 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лекотоварен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с
рег. № ******, включително и на водача В.В.Х..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
200 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 15.05.2016 г., както и сумата от 4313.80 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното й изплащане.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“ АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 15.05.2016 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
В.В.Х., като водач на лекотоварен автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ******.
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърденията на
ищеца, че процесното ПТП е причинено поради деликтно поведение на водача на лекотоварен автомобил
„Фолксваген Крафтер“, с рег. № ******. Сочи, че съприкосновение между двете МПС
не е имало. Напускането на пътното платно от страна на ищеца, като водач на
мотоциклет, се дължало на негово субективно поведение, движение с превишена и
несъобразена скорост, от една страна, а от друга: липсата на контрол върху
управляваното от него МПС.
Излага съображения, че представеното по
делото споразумение не поражда никакво правно действие, а решението от
29.06.2017 г. било свързано с допуснато нарушение на материалния закон от
първата съдебна инстанция, но не и доказателство за извършено престъпление.
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като е управлявал мотоциклет с
превишена и несъобразена за пътния участък скорост, като е извършвал забранена
маневра изпреварване, а и по рисков и опасен начин. Ответникът сочи, че цялото
поведение в създалата се пътна ситуация противоречи на ЗДвП.
Ответникът оспорва иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Сочи, че претенцията не
отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата. Касаело се за две
средни телесни повреди и претендираната сума била прекомерно висока и
несъобразена със съдебната практика по аналогични случаи.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към 15.05.2016 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 16.12.2015 г. във
формата на застрахователна полица № BG/02/115003080746,
валидна от 16.12.2015 г. до 15.12.2016 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лекотоварен
автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ******, включително и на водача В.В.Х..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 11.01.2019 г.), а и се
установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 23).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 15.05.2016 г., около 11.30 ч., на път ІI-21, км. 56+400,
в посока от гр. Тутракан и към гр. Силистра, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лекотоварен
автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег. № ******, управляван от В.В.Х., с ЕГН: **********,
и
мотоциклет „Кавазаки
ZX9“, с рег. № ******, управляван от ищеца Б.В.Ж..
Съдът
приема, че в обстоятелствената част на исковата молба е допусната техническа
грешка – вместо път ІI-21 е посочен път І-21, като с оглед всички останали
индивидуализиращи белези (които са идентични), няма никакво съмнение, че се
касае за същото ПТП.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 15.05.2016 г. от
дознател при ОД „Полиция“ – гр. Силистра, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и
чл. 128-130 НПК. Протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, с
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 362р-4585/16.05.2016 г.,
съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – гр. Силистра.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 362 ЗМ 110/2016 г. по описа на РУ на МВР –
Тутракан, пр.пр. № 1779/2016 г. по описа на Окръжна прокуратурата -Силистра, по
което В.В.Х. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
На 19.01.2017 г., между прокурор от Районна
прокуратура – Тутракан, защитника на В.В.Х. и последния е сключено
споразумение, с което В.В.Х. се е признал за виновен за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
С определение от 25.01.2017 г. по НОХД №
18/2017 г. по описа на РС – Тутракан, споразумението е одобрено и наказателното
производство е прекратено.
С решение № 163/29.06.2017 г. по НДВ №
198/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, на основание чл. 422, ал. 1, т.
5 НПК, производството по НОХД № 18/2017 г. по описа на РС – Тутракан е било
възобновено, определението от 25.01.2017 г. на РС – Тутракан е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане.
След връщане на делото на РС-Тутракан е било
образувано НОХД № 473/2017 г., по което с определение от 31.01.2018 г. наказателното
производството е било прекратено, на
основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – след като е констатирано, че обвиняемият В.В.Х.
е починал на 11.11.2017 г. в Румъния.
По настоящото дело са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез
разпита на свидетелката С.А.П..
Свидетелката заявява, че е присъствала на произшествието на 15.05.2016 г. и
е пряк очевидец на ПТП. Свидетелката сочи, че са били група от 5-6 мотора и
един автомобил. Възнамерявали да покарат мотори до заведението „Хан Дълбока”,
което се намирало след гр. Тутракан, в посока гр.Силистра. Времето било
слънчево, ясно, асфалтът - сух.
Свидетелката се возила на мотора на неин приятел, който се движел зад
мотора на Б.Ж.. На мотора на ищеца се возел и синът му П.. Другите мотори от
групата избързали напред. Моторът на който била свидетелката бил
„Чопър“, седалката на водача била по-ниска от седалката, на която била св. П.и
тя като седяща зад него, имала много добра видимост и виждала целия път.
Моторът на Б.Ж. и моторът, на който се возела свидетелката били в колона заедно с няколко
автомобила и микробус. Двата мотора се движели зад буса. Според свидетелката,
скоростта на движение (на моторите) била
не повече от 60-70 км/ч. Скоростта на другите две МПС-та била същата – движели
се в колона.
На разклона на с. Пожарево, първият автомобил от колоната (червен на цвят, Лада
или Жигули) завил наляво. За да бъде извършена тази маневра, цялата колона
забавила скоростта си, и към този момент се движила със скорост 20-30 км/час.
След това продължили към заведението.
На първата права (от пътя), двата мотора били последни в колоната. Пътят
(на мястото на произшествието) бил двулентов, прав участък, който според
свидетелката бил с дължина повече от километър. Пътното платно било разделено с
прекъсната линия.
Свидетелката сочи, че Б. е бил пред тях и е подал мигач, за да извърши
маневра изпреварване. Заявява, че първи в колоната е подал мигач Б.. Водачът на
мотора, на който била свидетелката също започнал маневра изпреварване. В
момента, в който Б. предприел маневра изпреварване, моторът, на който била
свидетелката бил разстояние 6-7 метра след него.
Били на осевата линия, когато видели, че автомобил от колоната (според
свидетелката вторият автомобил) подал мигач и започнал да предприема маневра
изпреварване. Свидетелката предполага, че явно водачът на автомобила ги е видя
в огледалото за обратно виждане и се върнал в колоната.
В този момент, без да подаде сигнал, започнал да изпреварва бусът. Моторът, на който била свидетелката, останал
зад буса, а моторът на Б. – отстрани на буса, на задната лява страна на буса, в
лентата за насрещно движение. Бусът
започнал да притиска Б. към банкета на насрещната лента. През това време,
водачът на мотора, на който била свидетелката, натискал клаксона постоянно.
Въпреки това, бусът не прекратил маневрата си, изблъскал Б. от лентата, който
към този момент бил принуден да кара на граничната линия между насрещното пътно
платно и банкета му. Свидетелката сочи, че бусът не предприел никакви мерки да
се прибере в лентата си движение и заявява, че е имала усещането, че водачът му
ускорил. В един момент, бусът до такава степен притиснал мотора, че се наложило
Б. да кара в банкета, като бусът бил стъпил на лентата, която отделя насрещното
пътно платно от банкета му.
Б. продължил да кара в банкета. Моторът няколко пъти подскочил. Бусът
продължил да кара в насрещната лента и не направил място на мотора. Вдигнала се
голяма пушилка, нищо не се виждало напред.
В един момент свидетелката видяла П. (синът на ищеца) на средата на пътното
платно, да лежи почти на осевата линия. В момента, в който спрели, свидетелката
го преместила от платното. Тогава видяла Б. на 5-6 метра назад, да лежи на
банкета. Левият му крак бил в „някаква странна форма“. При него имало младо момче и по-възрастен мъж.
Момчето казало, че е студент по медицина и е бил шофьорът, който след като ги е
видял е прекратил маневрата изпреварване. Свидетелката спряла друг автомобил,
жената в който била педиатър от болницата в гр. Русе. При тях дошъл и мъж, който казал „Извинявайте
момчета, не ви видях”. Бусът бил спрял на около 150 метра от мястото, където бил
паднал Б..
Свидетелката заявява, че Б. е бил с каска, чохъл, моторитско яко с
протектори, дебел анцуг или спортен панталон и маратонки с протектори на
кокалчетата.
Заявява също, че „към момента на произшествието ние бяхме предприели
маневра изпреварване и се движихме по осевата линия”.
ПТП-то настъпило след гр. Тутракан, на кръстовището на с. Пожарево, в
посока заведението (към което отивали).
По делото е прието заключението
по автотехническата експертиза (АТЕ),
извършената от вещото лице инж. А.П.А.. Вещото лице, след като се е
запознало със събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел
следното:
Процесното ПТП е
настъпило извън населено място, няма данни за знак, ограничаващ скоростта, и следователно
разрешената скорост е до 90 км/ч.
Максималната скорост
която е достигнал мотоциклетът Кавазаки е била не повече от 95 км/ч., като
мотоциклетистът, виждайки опасността от изтласкване към левия банкет е намали
скоростта си до около 84 км/ч., с която е навлязъл в банкета.
Микробусът най-вероятно
към момента, в който се е престроил в лявата лента, също е застигнал л.а. Киа И
е достигнал скорост около 90 км/ч.
ВЛ по АТЕ е посочило, обаче,
че тъй като не е възможно да се синхронизира движението на мотоциклета,
микробуса и л.а. Киа не е възможно да се
извършат прецизни изчисления.
Минималното безопасно
странично разстояние между успоредно движещи се превозни средства микробус
(„Фолксваген“) и лек автомобил „Киа“
е било 1,15 метра, а оптималното 1,5 метра. Според ВЛ, най-вероятно микробусът
е бил на около 2 м вляво от лек автомобил „Киа“. Спрямо мотоциклетиста то също
е било 1,15 м., а оставеният свободен коридор за движение на мотоциклета е бил
1 метър и при широчина на мотоциклета с водача му 0,7 метра, този коридор за
движение не е бил безопасен, защото
е трябвало да се осигури и същата странична дистанция спрямо левия край на
платното за движение.
Водачът на микробуса е имал възможност да види в лявото огледало движещите се мотоциклети в лявата
пътна лента, както преди да започне да
предприеме изпреварването, така и през цялото време на изпреварването,
защото при S-образната
маневра максималният курсов ъгъл на микробуса е не повече от 8° , а ъгълът на
видимост в лявото огледало е 14°.
С оглед на това, ВЛ е
приело, че водачът на микробус
Фолксваген Крафтер е имал възможност,
преди да започне изпреварването, да огледа пространството зад автомобила и
да види, че в лявата лента се движат двата мотоциклета, както е направил
водачът на л.а. Киа и да не предприема изпреварване.
Водачът на микробуса е имал и втора възможност в процеса на
завиване наляво също да види мотоциклетите, точно както го е направел водачът
на Киа и да се върне в дясната си пътна лента. Според ВЛ, най-вероятно той без
да се оглежда е навлязъл изцяло в лявата лента и е продължил изпреварването
въпреки, че е видял прекъснатата маневра на л.а. Киа. Дори и
когато е чул шума на движещия се вляво от него мотоциклет не е предприел мерки за избягване на
произшествието, а е продължил да ускорява и е изпреварил л.а. Киа и л.а.
Лада и е спрял след като е завършил изпреварването на тези два автомобила.
Поради недостатъчно
време 1,76 сек, за което микробусът се е доближил на около 1 метър до левия
край на платното за движение, а след времето за реакция и времето за
задействане на спирачките общо 1,5 сек, мотоциклетистът е разполагал с време от
порядъка но 0,26 сек, за което е могъл да намали скоростта си с около 6 км/ч.,
което е недостатъчно за да предотврати ПТП. Той е имал възможност само да се
отклони към левия край на платното, защото реакциите на водачите за завиване
инстинктивни и са много по-бързи от реакциите им за спиране.
В заключение, ВЛ по АТЕ
е приело, че въпреки че не е имал съприкосновение между мотоциклета и
микробуса, причината за настъпване на
ПТП е в действията на водача на микробус „Фолксваген Крафтер“, който е
предприел изпреварване без да огледа пространството зад микробуса, а виждайки,
че движещият се пред него л.а. „Киа“ предприема изпреварване той също е започнал
да изпреварва. Вещото лице е посочило,
че „това е масова грешка на водачите на МПС и затова се извършват много често
така наречените тройни изпреварвания, както е в случая“.
По делото е прието заключението по
съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещото лице д-р К.А.С., специалист по ортопедия и травматология. Въз основа на
представената медицинска документация, и след извършения на 22.02.2019 г. личен
преглед, ВЛ е приело, че вследствие на процесното ПТП, ищецът по делото Б.В.Ж., е получил следните
травматични увреждания:
- счупване
и изкълчване на дясна рамена става,
- счупване на
лява подбедрица в долния и край,
- охлузвания в
областта на двете коленни стави.
Видно от СМЕ, медикобиологичния
характер на счупване и изкълчване на дясна рамена става е трайно
затруднение на движенията на десен горен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Медикобиологичния
характер на счупване на лява подбедрица в долния и край е трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок, повече от 30 дни.
Охлузванията в областта на
двете колена са причинили болки и
страдания.
След ПТП, ищецът е бил приет в
МБАЛ - Русе, където по спешност е направено наместване на изкълчването на дясна
раменна става. След необходимата подготовка е проведено оперативно лечение на счупването на дясна раменна
кост, изразяваща се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с
плака и винтове. Проведено е и оперативно
лечение на счупването на двете кости на лява подбедрица,
изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с 2 плаки и
винтове.
Следоперативния период на
счупването на дясна раменна кост е
протекъл с усложнения (гнойно
възпаление в зоната на счупване на дясна мишнична кост) довели до неколкократни оперативни интервенции, при
които поетапно са били отстранени металната остеосинтеза, част от главата на
дясна раменна кост и накрая е
премахната цялата горна част на дясната раменна кост.
По отношение на счупването на
лява подбедрица, поради болки и затруднени движения, на 23.03.2017г. металните плаки от двете кости на
лява подбедрица са отстранени. Един месец след това при
минимална травма ищецът получава рефрактура
(повторно счупване) на същото място на лява подбедрица. Проведено
е консервативно лечение с поставяне на пластмасова имобилизация, която ищецът носил девет месеца. Продължителния
срок на имобилизацията се е наложил, поради наличието на остеопороза на мястото на счупване на костите на
лява подбедрица.
При прегледа, извършен на
22.02.2019 г., вещото лице е установило възстановяване на функциите на ляв долен крайник. По
отношение на дясната ръка, има
ограничен обем движение в дясна раменна става, хипотрофия на мускулите на
ръката и скъсяване на дясната ръка с два см.
С оглед на това, ВЛ по СМЕ е
посочило, че по отношение на уврежданията на ляв долен крайник е налице пълно възстановяване.
По отношение на уврежданията
на дясната ръка, не може да се
направи някаква прогноза, тъй като предстоят още оперативни интервенции (за
поставяне на ендопротеза на дясна раменна става).
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
С Експертно решение (ЕР) № 0582/042 от 02.03.2017 г. на ТЕЛК при УМБАЛ –
Русе АД, на Б.В.Ж. е определена трайно намалена работоспособност 72 %, а с ЕР № 0541/039 от
28.02.2018 г. – 61 %.
По делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К.В.К.,
която е във фактическо съпружеско съжителство с ищеца.
На
15.05.2016 г., при настъпване на процесното ПТП, свидетелката била в групата от
мотористи, на друг мотор. Обадили й се 20 минути след произшествието и свидетелката
отишла в болницата в гр. Тутракан, където ищецът бил откаран с линейка. Там
било установено, че трябва да бъде преместен и с линейка бил откаран в
болницата в гр. Русе. Свидетелката сочи, че е пътувала заедно с Б. в линейката
към гр. Русе. Той бил „много зле“ - не можел да мърда, боляло го много, не знаел
къде и какви счупвания има. Бил много уплашен и стресиран. Изпитвал силни болки
по цялото тяло. Рамото му и кракът му били изкривени, имал охлузвания по цялото
тяло.
В
болницата в гр. Русе, на 20.05.2016 г.,
му направили операция на рамото, а на 26.05.2016 г. - на крака, като поставили
импланти и на двете места. Престоял в болницата близо месец. През това време,
свидетелката първоначално го посещавала, а след това останала при него
постоянно докато го изпишат. Ищецът бил
прикован към леглото, не можел да се движи, дори не можел да се храни, поради
което имал нужда от придружител и не можел да остане сам.
След
като го изписали от болницата, настанили ищеца в апартамента на родителите му,
които се грижели за него през деня, а свидетелката ходела след работа. Ищецът
не можел да се движи, да се обслужва сам, налагало се да се сменят подлоги и
уринатори. Имотът на родителите му бил на вторият етаж, без асансьор, и когато
трябвало да ходи на контролни прегледи се налагало да идват приятели на ищеца,
за да го сложат на инвалидна количка, която да пренесат до колата и да го качат
в колата. В болницата, тази процедурата се повтаряла.
Свидетелката сочи, че впоследствие напуснала работа и Б. бил преместен в
къщата, в която живеели. Свидетелката го обслужвала, къпела, хранела. Б. бил обездвижен
напълно няколко месеца след изписването му. Някъде от около третия месец,
започнал да помага на свидетелката, когато го слага в количката, като се опитвал
да стъпи на десният си крак. Започна да ходи. Поради травмата в дясната ръка не
можел да ползва две патерици, с една патерица много трудно се предвижвал и
продължил да е в инвалидна количка.
Междувременно, лечението на забралата рана не дало резултат, от раната
започнала да тече гной, възпалила се и по спешност ищецът отново бил приет в
болница за около една седмица. След изписването, нямало резултат, тъй като
възпалението било предизвикано от имплантите.
През месец септември 2016 г. във ВМА-Варна, на ищеца била извършена нова
операция и били премахнати имлантите. През м.ноември 2016 г. и през м.02.2017
г., ищецът отново бил приет във ВМА гр. Варна, където в крайна сметка била
отстранена цялата ябълка на раменната кост. През цялото това време, ищецът не
можел да си движи ръката, изпитвал силни болки, приемал болкоуспокояващи, не
можел да спи, да се храни.
Кракът също го болял непрекъснато, не можел да стъпва на него, въпреки
имплантите. Вследствие на тях получил остеопороза, която прогресивно растяла. Поради
това и счупените кости не се калцирали.
На 23.03.2017 г., в „Еврохоспитал“ - гр. Варна на ищеца била извършена
операция, при която били премахнати двата импланта от крака. Ищецът започнал да
изпитва някакво облекчение и да се опитва според указанията на лекарите да
стъпва на крака си.
Коста, обаче, се счупила повторно и се наложило отново да се сложи и
пластмасовият ботуш. Това продължило
дълго време, като всеки месец на ищеца били правени рентгенови снимки,
които били изпращани на професора (извършил операцията) в гр. Варна. В този
период Б. продължавал да бъде обездвижен, на легло, с подлоги и уринатор.
Свидетелката сочи, че през целия период, Б. е бил сринат емоционално.
Постоянните болки го травмирали допълнително. Не можел да се храни, да спи. За
него било много тежко някой да го обслужва.
Преди катастрофата бил жизнен, постоянно спортува, ходел за трюфели из
горите, занимавал се с ремонт и поддръжка на автомобили, карал си мотора.
Към датата на разпита (27.03.2019 г.), ищецът не можел да прави нищо, продължавал
да е емоционално сринат, дясната му ръка продължавала да е обездвижена. Имало 10%
възстановяване на ръката „колкото да си измие зъбите“. Продължавал да изпитва
постоянни болки в крака и ръката. Не можел да излиза с децата си, за да правят
заедно любимите си неща. Не поддържал същите отношения с приятелите си
мотористи. Налагало се да моли приятели да му помагат за неща в къщата.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Възраженията на ответника, в тази връзка, са неоснователни.
По делото се установи (от АТЕ и показанията на
свидетелката Петкова), че причината за настъпване на процесното
ПТП е в действията на водача на микробус „Фолксваген Крафтер“ - В.В.Х., който е предприел изпреварване без да огледа пространството зад
микробуса. В.В.Х. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди
да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Следователно, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява Б.В.Ж. (чл. 265, ал. 2
и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, необходимостта от чужда
помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца;
неблагоприятните остатъчни последици за здравето на пострадалия след инцидента
и негативното им отражение върху качеството му на живот, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), необходимостта от още оперативни
интервенции на дясната ръка (които са предстоящи), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2016 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Б.В.Ж., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 120 000 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение:
По делото е представена фактура № 36352/19.05.2016 г., издадена от „МБАЛ-Русе“
ЕАД, като доставчик на описаните стоки: Дистална тибиална плака, заключващи
винтове, синтезни средства за подбедрица и др., за сумата от 1900 лв., с
получател ищеца. Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е
била заплатена.
Представена е фактура № 4600/20.05.2016 г., издадена от „ОРТОСИНТЕЗ-1“
ЕООД, като доставчик на описаните стоки: заключващи винтове, за сумата от 1770
лв., с получател ищеца. Видно от фискален бон от същата дата, сумата по
фактурата е била заплатена.
Представена е фактура № **********/09.06.2016 г., издадена от „Артлика“
ЕООД, като доставчик на „ортеза – раменен бандаж“, за сумата от 43.80 лв.,
с получател ищеца. Видно от фискален бон от същата дата, сумата по фактурата е
била заплатена.
Представени са 3 бр. фактури (от 26.09.2016 г., от 25.11.2016 г. и
23.02.2017 г.), издадени от „“КООЛЛ“ ООД, за доставка на „пулсов пистолет“, общо
за сумата от 600 лв.(всяка от фактурите за по 200 лв.) , с получател
ищеца. Видно от фискалните бон, сумите по фактурите са били заплатени.
Сборът на сумите, платени по посочените фактури (и фискални бонове) е 4313.80 лева.
В заключението по СМЕ не е посочено, че тези разходи са били необходим за
лечебния и възстановителен процес на ищеца (такава задача не е била поставяна).
Съдът приема, обаче, че тези разходи са били необходими за лечението на ищеца
от уврежданията, получени от процесното ПТП и се намират в причинно-следствена
връзка с него. За да достигне до този извод съдът съобрази, показанията на
свидетелката К.К., периодът в който са били направени разходите (съвпадащ с
периода на лечение на ищеца след
процесното), извършените оперативни интервенции на ищеца и опитните правила - такива на житейския опит, чрез които
се разкриват връзките между фактите
посредством един логически извод (решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 1506/2009 г., IV ГО).
Поради изложеното, съдът приема за установено по делото, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, съставляващи сборът от
сумите по посочените фактури, който сбор е в размер на 4313.80 лева
При това положение, съдът следва да
разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици,
тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с
превишена и несъобразена за пътния участък скорост, като е извършвал забранена
маневра изпреварване, а и по рисков и опасен начин.
Видно от заключението по АТЕ, максималната
скорост която е достигнал мотоциклет Кавазаки (управляван от ищеца) е била не
повече от 95 км/ч. ВЛ по АТЕ е посочило, обаче, че тъй като не е възможно да се
синхронизира движението на мотоциклета, микробуса и л.а. Киа не е възможно да се извършат прецизни
изчисления.
Разрешената
скорост извън населено място е 90 км/ч., поради което и най-вероятно ищецът е
управлявал мотоциклета с превишена скорост. Не се установява, обаче, причинна
връзка между това му нарушение и настъпилия вредоносен резултат. Видно от АТЕ,
единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача Х.,
който е предприел изпреварване без да огледа пространството зад микробуса.
Водачът на микробуса е имал възможност да види в лявото огледало движещите се
мотоциклети в лявата пътна лента, както преди да започне да предприеме
изпреварването, така и през цялото време на изпреварването (както ги е видял
водачът на л.а. „Киа“). Нещо повече, дори и когато е чул шума на движещия се
вляво от него мотоциклет, водачът Х. не е предприел мерки за избягване на
произшествието, а е продължил да ускорява и е изпреварил л.а. Киа и л.а. Лада,
като е спрял след като е завършил изпреварването на тези два автомобила.
Не
се установява каквато и причинна връзка между превишаването на скоростта на
мотоциклета, управляван от ищеца и настъпването на процесното ПТП, а както беше
посочено, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат
значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и
са допринесли за настъпване на вредоносните последици.
Не
се установява и ищецът да е управлявал мотоциклета с несъобразена за пътния
участък скорост. От показанията на свидетелката П.(а и от
протокола за оглед) става ясно, че пътят (на мястото на произшествието) е бил
двулентов, прав участък, с дължина повече от километър. Пътното платно е било
разделено с прекъсната линия, т.е. изпреварването е било разрешено. Ищецът
първи е подал светлинен сигнал («мигач») указващ, че управляваното от него ППС
ще предприеме маневра изпреварване, след което е напуснал пътната лента, в която се е движил,
навлязъл е в съседната пътна лента изцяло и е започнал да преминава покрай
движещото се в същата посока пътно превозно средство, което му поведение е в
съответствие с чл. 41, ал. 2 ЗДвП. Липсват данни, че преди или по време
на изпреварването, ищецът е допуснал нарушение на чл. 42 ЗДвП
С
оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си пострадалият не е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което определените
по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2016 г., а за имуществени
вреди – от настъпването им, като същата се претендира от 23.02.2017 г. – датата на
извършване на последния разход, от която дата и следва да се
присъди.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Стефанов М., адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 3434.68
лева (5630.62 лв. х 0.61).
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 7000
лева, без ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 05.10.2018 г., приложен на лист 108 от делото. В съдебно заседание на 30.09.2019 г., ищецът
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №
1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да се намали на 6000 лева, към която сума следва да
се начисли 20 % ДДС, или 7200 лева (с ДДС).
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 4 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 2886 лева от общо направените разноски
в размер на 7400 лева (7400 лв. х 0.39), в т.ч. депозит за АТЕ (200 лева) и
платено адвокатско възнаграждение (7200 лв., с вкл. ДДС).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 5338.55 лева, от
които: 4972.55 лв. - държавна такса и
366 лева – депозит за експертиза (600 лв. х 0.61), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.В.Ж., с ЕГН: **********, с адрес: ***, както следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 120000
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Б.В.Ж. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 15.05.2016 г., на път ІI-21, км. 56+400, ведно със
законната лихва, считано от 15.05.2016
г. до окончателното плащане, и
-
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 4313.80
лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Б.В.Ж. имуществени
вреди от ПТП, реализирано на 15.05.2016 г., на път ІI-21, км. 56+400, ведно
със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 120000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат С. С. М., с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 3434.68 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.В.Ж., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, сумата
от 2886 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 5338.55 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: