Решение по дело №60/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 160
Дата: 30 януари 2023 г.
Съдия: Валя Цуцакова
Дело: 20233110200060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20233110200060 по описа за 2023 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. М. С., роден на ***, живущ в гр. Варна, ***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, работещ, ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.07.2022 г. в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мини Купър“ с регистрационен номер В
0618 ТМ, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление за управление на моторно превозно средство,
наложена със ЗППАМ № 22-0819-000308/04.04.2022 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Варна, влязла в законна сила на 06.05.2022 г. – престъпление по чл.343в ал.3 от
НК.
На основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК във връзка с чл.78а ал.1 от НК
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност обв. Д. М. С. и МУ НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес
пред състав на Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 160/30.01.2023 г. по НАХД № 60/2023 г. по
описа на РС – Варна.
Производството по делото е образувано въз основа на постановление на
Районна прокуратура - Варна, с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия Д.М.С. ЕГН: **********, за
извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, за това, че на
25.07.2022 г. в гр. Варна, кв. Аспарухово, управлявал моторно превозно средство - л.а.
марка „Мини Купър" с per. № В 0618 ТМ, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена със ЗППАМ № 22-0819- 000308/04.04.2022 г. по
описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна, влязла в законна сила на 06.05.2022 г.
Районна прокуратура – Варна, редовна призована, не изпраща
представител за съдебно заседание.
В съдебно заседание обвиняемият редовно призован не се явява
лично, представлява се от адв.С., надлежно упълномощена и приета от съда.
В пледоарията си по същество защитникът моли съда да наложи глоба в
подходящ размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите
на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
На 25.07.2022 г. полицейски служители при Четвърто РУ - Варна в състав -
свидетелите Х.Ч. и М.П. били на работа за времето от 08.30 часа до 17.30 часа. Във
връзка с изпълнение на служебните си задължения, те извършвали обход със служебен
автомобил Форд с per. № В 4600 РК и около 15.00 ч. се движели по ул. Розова долина в
кв. Аспарухово, гр. Варна, а пред тях се движел л.а. „Мини Купър" с per. № В 0618 ТМ
с водач познат на органите на реда, за който полицейските служители разполагали с
оперативни данни, че това лице употребява наркотици и под тяхното въздействие
управлява МПС. По тази причина свидетелите Ч. и П. спрели за проверка л.а. „Мини
Купър" с per. № В 0618 ТМ. Представили се на водача и поискали личните му
документи и тези за автомобила. При преглед на същите била установена
самоличността на водача - в случая Д.М.С., а след извършена справка с ОДЧ се
установило, че лицето било с отнето свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство и на 25.07.2022 г. е управлявало автомобила, в срока на изтърпяване
на изтърпяване по реда на чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП на ЗППАМ № 22-0819-
000308/04.04.2022 г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР - Варна, влязла в
законна сила на 06.05.2022 г. По разпореждане на ОДЧ, за съдействие на място бил
изпратен младши автоконтрольор Д.Г.А., служител при Четвърто РУ - Варна, който за
констатираното нарушение съставил срещу обв. Савов АУАН Серия GA №512423 от
25.07.2022 г. В последствие било образувано и ДП.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания
в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от
настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
1
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите А. и Ч. и П.,
дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Съдът напълно кредитира и писмените доказателства: справка за
водач; справка за съдимост; АУАН ,Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка и др., тъй като същите са непротиворечиви и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
От така кредитираните доказателствени материали, безпротиворечиво
се установява гореописаната фактическа обстановка, като не са налични
противоречиви доказателствени материали, които да налагат съдът да излага
съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва по никакъв начин в
с.з.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае
подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен
начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 3 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че
действията на обвиняемия по привеждане на автомобила в движение и
придвижването му в пространството в гр. Варна, представлява "управление"
на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните
указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се
намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лекият
автомобил, който обвиняемият е управлявал е "моторно превозно средство"
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия,
законът изисква управлението на МПС да се осъществява в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемана
не свидетелство за управление на моторно превозно средство. В конкретния
случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от
приложената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка№ 22-0819-000308/04.04.2022 г. по описа на Сектор „ПП" при ОД на МВР -
Варна, влязла в законна сила на 06.05.2022 г. Въпросната ЗПАМ е била връчена на
обвиняемия лично, срещу подпис на 21.04.2022 г., поради което и същият е
бил запознат с ограниченията, които същата му налага. Заповедта не е била
2
обжалвана и е влязла в сила на 06.05.2022 г. Дори и да не беше влязла в сила,
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Когато законът
разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той
презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл.
60 АПК, поради което и наложената ПАМ е проявила в обективната
действителност своите правни последици и обвиняемият е следвало да
съобразява поведението си с нея.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият Савов е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива да управлява
МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС, както и че с действията си привежда в движение лекия
автомобил и го придвижва в пространството, като от волева страна
обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в срока на забраната,
наложена му с процесната ЗПАМ.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен,
законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и
глоба от двеста до хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия
са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни
имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от
НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е
причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са налице
множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а. НК, съдът е длъжен да приложи
именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание глоба в
размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
3
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В
полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в сравнително
млада възраст и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени противообществени прояви. Отегчаващо отговорността
обстоятелство ся предходните нарушения на правилата наЗДвП.
Горното мотивира съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност, като настоящото
престъпно деяние е инцидентна проява на противоправно поведение от този
вид. Поради тези съображение и като съобрази имущественото положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния
размер, а именно – "Глоба" в размер на 1000./хиляда/ лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в
най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло
за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и
добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху
него и възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три
години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление. По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на
чл. 343в, ал. 3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която
предвижда наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до
хиляда лева, следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на
извършителите на престъпления по чл. 343в, ал. 3 от НК да бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени лимитативно за кои
престъпления може да се наложи наказание лишаване от право да управлява
МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението по чл. 343в,
ал. 3 от НК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.



.„РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4