№ 53
гр. Варна, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20233100900713 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: ******, чрез адв. Х. Х. и адв. С. Й., срещу „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, с която са предявени
искове за присъждане на сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
30.06.2021 г. в гр. Варна, по ул. „Прилеп“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.06.2023 г. (датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и сумата от
611,64 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.06.2021 г. сутринта в гр.
Варна Н. Н. Н., управлявайки мотоциклет „Кавазаки Нинджа" с ДК№ ******
по ул. „Прилеп“, предприел разрешено изпреварване на няколко попътни
превозни средства, но бил засечен от товарен автомобил ЗИЛ 555 с ДР№
******, собственост на „ВиК Варна“ ООД, управляван в работно време от
работника С.М.Ж., който, извършвайки маневра ляв завой, пресякъл
траекторията на движение на ищеца и виновно причинил ПТП. Въпреки
предприетата маневра спиране, тъй като завиващия товарен автомобил
попадал в опасната му зона за спиране, ударът между двете МПС бил
непреодолим. Сочи, че към 30.06.2021 г. за товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. №
****** била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
1
ответното дружество, обективирана в полица № BG/03/121000040476, за
периода от 06.01.2021 г. до 05.01.2022 г., осигуряваща покритие по чл. 493 КЗ.
В исковата молба е посочено, че на 06.06.2023 г. ищецът депозирал
писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно
обезщетение във връзка с настъпило събитие, по което страните не постигнали
споразумение, като с писмо изх. № 799/21.08.2023 г. бил постановен отказ от
дружеството с мотиви за недостатъчни доказателства.
Ищецът излага, че в резултат на сблъсъка при ПТП бил съборен от
мотоциклета си, след което останал в безпомощно състояние на пътното
платно. След транспортиране от екип на СМП бил хоспитализиран в МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД, където били установени следните увреждания:
множествено счупвания на вътрешен глезен на лява подбедрица; травма на
дясно коляно – ипресинно счупване в областта на горната ставна повърхност
на големия пищял; фрактура на гръбначен прешлен ТН5; разкъсване на
предния рог на външния менискус; частично разкъсване на външната
колатерална връзка на коляното; непълно разкъсване на задния рог на
вътрешния менискус; контузия на корема – травма на далака; множество
охлузни рани и ожулвания по гръдния кош в ляво; множество охлузни рани и
ожулвания по горни и долни крайници. Болничният престой на ищеца
продължил 10 дни, което предизвиквало силен физически дискомфорт и
емоционален стрес у пострадалия. Същият не можел да спи, не се хранел
нормално и се нуждаел от чужда помощ за покриване на хигиенните си
нужди. Била му поставена ортеза на левия крак за 35 дни и на десния за 45
дни. Нанесените вследствие настъпилото ПТП травми на ищеца продължили
и след изписването му от болничното заведение. Изпитвал много силни болки
в двата крака, гърба, кръста и шията, които се разпростирали по цялото му
тяло. През нощта се будел от кошмари във връзка с ПТП, три месеца се
придвижвал само с патерици, което предизвикало силен дискомфорт в
ежедневието му. Пострадалият се затворил в себе си, станал зависим от
помощта на роднините си, което предизвикало чувства на унижение у него.
Твърди се, че впоследствие възникнали допълнителни усложнения от ПТП,
изразяващи се в мускулни спазми в шийната и лумбалната мускулатура, както
и болки в областта на четвърти и пети шийни прешлена. Излага, че болките
продължавали понастоящем, като все още не бил напълно възстановен, като в
резултат на уврежданията възникнала артроза на лявата глезенна става.
В допълнение, ищецът понесъл и имуществени вреди от настъпилото
ПТП в общ размер на 611, 64 лева, от които: 68 лева за медицинско изделие –
стабилизатор за патела, 169 лева за Уокър, 246,46 лева за медикаменти и
помощни средства, както и 128,18 лева за медицински прегледи и такси към
лечебни заведения.
Ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД
депозирал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна
подсъдност на спора, както и искане за спиране на производството с доводи за
наличие на преюдициален за делото наказателен процес, а също така и
оспорва исковете по основание и размер. Счита, че компетентен да разгледа
делото е съответният съд в гр. София, поради твърдения за подсъдност на
спора по правилата на чл. 108 ГПК. Искането си за спиране на делото
обосновава с образувано към момента на депозиране на исковата молба
2
наказателно производство за настъпилото ПТП. В отговора са изложени
съображения, с които се оспорва настъпването на застрахователното събитие
като основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Допълва, че
не се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, като
доказателства в тази насока не били представени от ищцовата страна. Твърди
още, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговарял на
обективната действителност. Сочи, че в случая липсвало виновно и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. №
******, поради липса на представени по случая убедителни писмени
доказателства в тази насока, с което обуславя извод за липса на предпоставки
за ангажиране отговорността на дружеството. Ответникът излага аргументи за
наличие на вина у пострадалото лице при настъпване на ПТП с доводи за
наличие на несъобразяване на извършената маневра изпреварване с пътните
условия към момента на сблъсъка.
Ответната страна релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, като сочи, че последният е управлявал мотоциклета си с марка
„Кавазаки Нинджа“, с рег. № ******, без задължителното предпазно облекло
и предпазна каска. Счита, че при наличие на предпазното облекло не биха
настъпили телесни увреждания в действителните им мащаби. Посочва
несъобразяване от страна на ищеца с пътните и метеорологичните условия
при настъпване на ПТП. Излага доводи за независимо съизвършителство
между водачите в процесното ПТП. Оспорва претендирания от ищеца размер
на обезщетението като прекомерен и несправедлив като заявен в разрез с чл.
52 ЗЗД. Оспорва още основателността на претенцията за обезщетяване на
причинените имуществени вреди от ПТП, като сочи, че същите не се
намирали в причинно-следствена връзка с ПТП.
С оглед твърдяната неоснователност на главната претенция,
ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
В допълнение, счита за неоснователно искането за допускане на свидетели с
аргументи за противоречие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски, както и отправя
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която се оспорват всички наведени в отговора възражения и
твърдения на ответната страна.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът депозира допълнителен
отговор, в който поддържа изцяло твърденията и възраженията си в
първоначалния отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. З. Й.
поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание,
така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са
предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗЕАД Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д.а,
изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноски.
3
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства
и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на
деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на
вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице,
което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е
налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото
лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда
презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинно-
следствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитаните свидетели П.П.Д. и Н. Д. Х., както и от заключението на
допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Б. М. и инж. Й. Л. М., се
установява, че на 30.06.2021 г., около 08,40 ч., в гр. Варна, на ул. „Прилеп“ №
33 е настъпило ПТП между мотоциклет „Кавазаки Нинджа" с ДК№ ******,
управляван от Н. Н. Н. и товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ******,
собственост на „ВиК Варна“ ООД, управляван от С.М.Ж.. Произшествието е
настъпило непосредствено при входа на задния портал на „ВиК“ – Варна, след
отбивката вдясно за ул. „Лотос“ и пешеходната пътека на ул. „Прилеп“.
Мотоциклетът се е движел в права посока към изхода на града и с. Каменар,
при което е извършил маневра изпреварване на колоната от автомобили и е
навлязъл в насрещната пътна лента. Същевременно товарният автомобил е
извършил маневра ляв завой за навлизане към задния портал на „ВиК“ –
Варна, като преди това се е движел по ул. „Прилеп“ в посока от пътен възел на
бул. „Васил Левски“ към складовата база на „ВиК“ – Варна. При извършване
на маневрата, товарният автомобил е пресякъл треакторията на движение на
мотоциклета, в следствие на което е последвал удар на последния в задна лява
губа на товарния автомобил. При удара мотоциклетът е получил механични
увреждания, а ищецът Н. Н. е изпаднал на пътното платно, при което е
получил травматични увреждания. Ударът е настъпил в лява пътна лента за
насрещно движение на автомобили, която е била заета по ширината си почти
перпендикулярно и изцяло от дължината на товарния автомобил. Движението
по ул. „Прилеп“ е било организирано двупосочно с по една пътна лента в двете
посоки, като вещото лице сочи, че е нямало маркировка, разделяща двете
ленти за движение. Ширината на пътното платно била 7,6 м., а входа към
„ВиК“ – Варна бил с ширина 7 м. По отношение на този начин на настъпване
4
на произшествието не са налице спорове между страните по делото. Самото
произшествие обаче не е запазено, поради което конкретните действия на
двамата водачи, които са довели до настъпване на произшествието следва да
бъдат преценявани с оглед показанията на посочените по-горе свидетели.
Съгласно показанията на свидетеля П.П.Д., същият е управлявал мотоциклет
заедно с ищеца. Точно преди произшествието двамата са се движели по ул.
„Прилеп“ посока с. Каменар, като свидетелят се е движел преди ищеца.
Движението е било в колона, начело на която е бил товарният автомобил
„ЗИЛ“, след него са се движили два леки автомобила, след които е бил
свидетеля и накрая - ищецът Н.. Времето е било слънчево, ясно, сухо и
видимостта е била до кръстовището на „Вятърна мелница“, като не е имало
насрещно движение. Колоната се е движела с около 30-35 км./ч., като на
правия участък Н. е дал мигач и е навлязъл в насрещната лента за движение и
е започнал изпреварване на колоната. При това е изпреварил свидетеля Д. и
автомобила преди него, но когато е стигнал до средата на втория автомобил,
товарният автомобил „ЗИЛ“ е завил наляво, за да влезе в двора на „ВиК“ –
Варна, като не е дал никаква предупредителни знаци – нито е подал мигач,
нито се е изнесъл, нито бил намалил скоростта. Според свидетеля Д., при
предприемане на изпреварването Н. бил ускорил някъде до към 50 км./ч.
Самият свидетел е видял предприетата от „ЗИЛ“-а маневра в момента, в който
и той започнал изпреварване на колоната. По това време Н. бил по средата на
автомобила, движещ се непосредствено след товарния автомобил.
Показанията на свидетеля Д. се противопоставят на показанията на
свидетеля Н. Д. Х.. По време на ПТП-то Х. е бил в двора на „ВиК“ – Варна,
като е наблюдавал пътя. Направило му впечатление, че по пътя се движи
мотор с голяма скорост, за което си направил извод от шума, който издавало
превозното средство. По същото време водачът на товарния автомобил е бил
подал ляв мигач и е чакал да преминат насрещните коли, движещи се от
„Вятърна мелница“ в посока към кварталите. Веднага след като тези коли са
преминали, водачът на товарния автомобил е предприел завой наляво и е бил
почти влязъл в двора на „ВиК“ – Варна. Свидетелят е видял, че мотоциклет
„Кавазаки Нинджа" се е движел по осевата линия и е изпреварвал колите,
които са се движели след товарния автомобил. Според свидетеля, това са били
поне 3-4 коли, които преди това са изчаквали товарния автомобил да извърши
маневрата. Точно когато последният е бил почти завил, водачът на
мотоциклета е направил нещо и се е ударил в задната гума на товарния
автомобил. По думите на свидетеля е имало още един мотоциклет, който е бил
по-малък от този на ищеца, който се е движел след него, но е преминал зад
товарния автомобил и е спрял след мястото на произшествие. Според
преценката на свидетеля Х., мотоциклетът се е движел с около 80-90 км./ч.
Движението е било по осевата линия, а не в колоната от автомобили, която е
била изпреварвана от ищеца. Свидетелят е категоричен, че товарният
автомобил е бил с включен ляв мигач, чиято изправност в последствие е била
проверена от пътните полицаи. Свидетелят е бил на 3-4 м. от мястото на
самото ПТП, като е забелязал мотоциклета, когато същия е бил на 20 м. от
мястото на произшествието. Между тези показания съществуват
противоречия, които са отбелязани и от вещото лице – автотехник инж. Й. М.
в посоченото по-горе заключение. Тези противоречия се състоят в това дали са
5
били налице движещи се в лентата за насрещно движение автомобили по
време на ПТП-то, по отношение на начина на извършване на маневрата завой
наляво от товарния автомобил и относно начина и скоростта на движение на
мотоциклета, управляван от ищеца. Съгласно заключението, опасността за
товарния автомобил е възникнала едва след началото на предприетата от него
маневра завой наляво, тъй като той е бил в спряло положение или се е движел
бавно като водач на колоната от автомобили. Същевременно за мотоциклета
опасността е настъпила при приближаване на колоната, тъй като всеки един от
автомобилите в нея би могъл да предприеме маневра изпреварване на бавно
движещо се превозно средство или такова, което спира на пътното платно.
Колкото по-висока е била скоростта на мотоциклета, толкова по-голяма е
вероятността да не бъде забелязан от водачите на другите автомобили, тъй
като появата му може да има изненадващ характер при обхождане с поглед на
огледалата и предприемане на маневра от предно разположен автомобил.
В следствие на така описаното ПТП, на Н. Н. Н. са причинени
травматични увреждания, подробно описани в заключението на посочената
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Същите
травматични увреждания по своето естество представляват неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване.
С оглед на горепосоченото, по делото са установени три от елементите
на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. На първо място, установено е
противоправно поведение на водача на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. №
******, тъй като при извършване на маневрата завой наляво не е изпълнил
вменените му задължения по ЗДвП да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници в движение, както и да пропусне движещия се попътно
мотоциклет, който е предприел изпреварване, което е довело до настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причиняване на вреди на ищеца.
Поради това, че действието на водача на товарния автомобил е извършено в
нарушение на установени в закона задължения, то е противоправно. На второ
място, установени са причинени травматични увреждания на Н. Н. Н., които
водят до търпени от него неимуществени вреди. Причинната връзка между
тези вреди и неправомерното поведение на С.М.Ж. се установява от
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза. С оглед на това, по делото са доказани наличието
на неправомерно поведение, настъпили вреди на трето лице и причинната
връзка между неправомерното поведение и тези вреди. Що се отнася до
четвъртия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно – вината, то по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД същата се предполага до
доказване на противното, като по делото не са събрани доказателства за
оборване на тази презумпция.
От събраните по делото доказателства се установява, че е налице е
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ****** при ответника „ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, като настъпилото застрахователно събитие
попада във времевия обхват на договора. Съществуването на
застрахователното правоотношение се установява и от обстоятелството, че
ответното дружество с писмо изх. № 799/21.08.2023 г. е отказало да заплати
застрахователно обезщетение на ищеца във връзка с настъпило събитие с
6
мотиви за недостатъчни доказателства, което по съществото си означава
признаване на застрахователното правоотношение. С оглед на изложеното,
съдът намира, че към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие застрахователната полица е била валидна и е основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя – ответник в настоящото
производство за настъпилите при това ПТП вреди.
Доколкото застраховката „Гражданска отговорност” на
автомобилистите съгласно чл. 477, във връзка с чл. 468 от КЗ покрива
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то
увреденото лице може да ангажира отговорността на ответника „ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД за причинените му от С.М.Ж. вреди
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За установяване на претендираните от ищеца неимуществени вреди са
изслушани комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
както и са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Б.
А.К. и П.П.Д.. От заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, е видно, че в следствие на ПТП Н. Н. Н. е
получил счупване на 5 торакален прешлен обусловило трайно затруднение на
движенията на снагата за повече от 30 дни; Счупване на вътрешен малеол на
лява тибия обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за повече от 30 дни; Счупване на вътрешната страна на дясното
тибиално плато, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 дни; Множество охлузвания в областта на
двете коленни стави, на двете глезенни стави, лява мишница, ляв и десен
лакът; Разкъсно- контузии рани в областта на дясно коляно и ляв глезен;
Мекотъканни увреждания на дясно коляно/ увреждане на менискусите и
връзките/; Контузия на Далак. Всички те заедно и поотделно причиняват
временно разстройство но здравето неопасно за живота. Видно от
медицинските документи, възстановяването е продължило повече от година.
Ищецът е провеждал курсове на рехабилитация през месеците 09.2021 г,
10.2021 г.,12.2021 г. и 11.2022 г. Увреждането на глезенната и колянната стави
е с дълготрайни последици, счупването ангажира ставната повърхност и това
е предпоставка за ранно развитие на артрозни промени. Увреждането на
менискусите е възможно да доведе до оперативно лечение. Лечението е
протекло без усложнения, останало е ограничено движение в посока към
гърба на стъпалото в лявата глезенна става, което най вероятно ще остани
завинаги.
Констатациите на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза се подкрепят от показанията на
разпитаната по делото свидетелка Б. А.К.. Същата твърди, че вследствие на
получените увреждания ищецът е бил на лечение в болницата за период от 10
дни, като след това се е прибрал вкъщи. За период от месец и половина е бил
само на легло, като през цяло време е използвал подлога. Бил е много
депресиран, като е мислел, че ще остане инвалид до края на живота си. Нямал
7
е желание да се храни, по цял ден е гледал в една точка на тавана или на
стената. След изтичане на този период, ищецът е започнал да се опитва да се
изправя с две патерици, като единствено е ходел до банята и до тоалетната,
като дори тогава е изпитвал затруднения. След втория месец и половина е
започнал да се движи с двете патерици и с двата крака. Ищецът не е бил,
както преди, имал постоянни болки в гърба и в краката. Преди
произшествието е бил много активен, тренирали са заедно със свидетелката,
излизали са и са се разхождали. В момента обаче той не можел да се разхожда
продължително, тъй като го болели краката, искал да си почива и да се
подпира някъде. Не можел да вдига тежко, постоянно го болели гърбът и
краката. При смяна на времето ставите го заболявали. В момента ищецът не е
толкова социален, колкото е бил преди произшествието, тъй като не можел да
прави половината неща, които е правил преди произшествието. Показанията
на тази свидетелка за периода на възстановяване на ищеца се подкрепят от
показанията на свидетеля П.П.Д., който освен вече посоченото от нея, твърди,
че е карал ищеца на физиотерапия, както и че той не бил трудоспособен, както
преди. Не е идвал на работа 5-6 месеца, а след като е дошъл вече не е бил
сигурен в работата си. Преимуществено се опитвал да говори с клиенти и да
се занимава с административни дела и ненатоварващи работи.
С оглед на горните факти по делото е доказано, че в следствие на
пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които подлежат на обезщетяване. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид вида на травматичните увреждания и
тяхната тежест, както и болките и страданията, които същите са причинили на
ищеца. Наред с това отчита и продължителността на периода на
възстановяване на ищеца от получените травми. С оглед на това и отчитайки
последиците, които ищецът продължава да търпи от травматичните
увреждания и отражението, което те са дали върху ежедневния му живот,
както и възрастта му /36 г./, съобразявайки се с принципа за справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ГПК, съдът намира, че сумата от 60
000,00 лв. справедливо ще го обезщети за претърпените от него болки и
страдания.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени
вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че Н. Н. е
извършил разходи за медицински изделия – стабилизатор за патела и уокър; за
медикаменти и помощни средства, както и за медицински прегледи и такси
към лечебни заведения в общ размерна 611,64 лв. Тези разходи, съгласно
заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, са пряко свързани с проведеното след ПТП-то
лечение на ищеца и представляват необходим разход, свързан със същото, като
извършването им е надлежно удостоверено с представените по делото
фактури и касови бонове към тях. Описаните разходи в общ размер на 611,64
лв. са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца при пътно-
транспортното произшествие травматични увреждания, поради което по
естеството си представляват имуществени вреди, които също подлежат на
обезщетяване от страна на застрахователя.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
8
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, което е
основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. В конкретния случай съдът намира, че с оглед посоченото от вещите
лица в заключението на съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
следва да даде вяра на показанията на свидетеля Н. Д. Х. в частта им относно
поведението и действията на двамата водачи, довели до настъпване на пътно-
транспортното произшествие. При това следва да се има предвид, че този
свидетел е незаинтересован, за разлика от свидетеля Д., който е приятел и
работи заедно с ищеца, поради което показанията му следва да се преценяват
по реда на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетеля Х. следва, че
основната причина за настъпване на ПТП са именно поведението и
действията на ищеца Н. Н. Н. при управлението на мотоциклета „Кавазаки
Нинджа" с ДК№ ******. При извършване на маневрата изпреварване ищецът
се е движел със скорост над разрешената за конкретния пътен участък от 50
км./ч. като същата, преценена от свидетеля, е била около 80-90 км./ч. Тази
скорост обаче, както и самата маневра изпреварване, не са били съобразени с
конкретната пътна обстановка. Налице е била колона от спрели или бавно
движещи се автомобили, всеки от които е можел да предприеме действия по
изпреварване на намиращия се пред него автомобил, а не е и установено
разстояние между автомобилите, при което ищеца би могъл да се прибере в
своята лента за движение при възникнала опасност на пътя. От събраните по
делото доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е започнал
маневрата изпреварване след преминаване на насрещно движещите се
автомобили /според свидетеля Х./, който момент съвпада приблизително с
момента, в който товарния автомобил е започнал маневрата завой вляво от
спряло положение, тъй като също е изчаквал преминаването на тези
автомобили. Съчетани започването на маневрата изпреварване и
увеличаването на скоростта на мотоциклета са попречили на ищеца
своевременно да възприеме започнатата от товарния автомобил маневра и да
предприеме съответни действия във връзка с нея. Именно увеличената скорост
на мотоциклета е причина ситуацията да се развие за много кратко време, за
което свидетелства и липсата на спирачни следи, т.е. ищецът не е предприел
даже и действия за аварийно спиране. Поради това скоростта му не е била
съобразена с конкретна пътна обстановка, поради което и не са могли да бъдат
предприети и съответните действия за предотвратяване на възникналата
опасна ситуация, като при това следва да се има предвид, че произшествието е
настъпило в момент, в който водача на товарния автомобил е завършвал
маневрата и движещия се след ищеца мотоциклет е преминал успешно зад
автомобила. От това следва, че настъпването на ПТП се дължи и на действия
на ищеца Н. Н. Н., поради което същият е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Размерът на това
съпричиняване е значителен, като се има предвид обстоятелството, че при
движение със скорост, съобразена с пътните условия, пътно-транспортното
произшествие е могло да бъде избягнато. Последното следва от
обстоятелството, че към момента на настъпване на удара между двете
превозни средства товарният автомобил е завършвал предприетата от него
маневра. Конкретно с оглед на данните по делото размерът на това
съпричиняване следва да се определи на 90%, като с този процент следва да
бъдат намалени определените по-горе обезщетения.
9
С оглед на това, така предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен са сумата от
6000 лв., а искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
61,16 лв., като за разликата над уважените до пълните претендирани размери
съответно от 70 000 лв. за неимуществени и 611,64 лв. за имуществени вреди
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД:
Върху така определените обезщетения, на основание чл. 429, ал. 3 от
КЗ следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от
06.06.2023 г. – датата, на която застрахователя е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното изплащане.
По отношение на разноските:
И двете страни своевременно са претендирали присъждане на
разноските, като са представили списъци по чл. 80 от ГПК, обобщаващи
размера на техните искания.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 158 от делото/. Същият
претендира разноски в размер на 2850 лв. – внесена държавна такса и 530 лв. –
депозит за вещи лица или общо 3380 лв. От тях съобразно уважената част от
исковете следва да му бъде присъдена сумата от 290,13 лв., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Отделно от това ищецът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА за
процесуално представителство по делото и за изготвяне на отговор по частна
жалба вх. № 24592/03.10.2024 г., като е представил договори за правна помощ,
сключени на посоченото основание. Вземайки за ориентир Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
дължимото за настоящото производство възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. е в
размер на 6250 лв., а за отговора на частната жалба – 400 лв. или общо в 6650
лв. От тях, с оглед уважената част от исковете, подлежащото на присъждане
адвокатско възнаграждение е в размер на 570,82 лв., което следва да бъде
присъдено на процесуалните представители на ищеца – адв. С. З. Й. и адв. З.
С. Й..
Ответното дружество претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, които са в размер общо на 830,00 лв., от които 530 лв. - внесени
депозити за вещи лица и 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От тях
съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 758,75 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 6 000
лв. /шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
10
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.06.2021 г. в гр. Варна, по ул.
„Прилеп“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 61,16 лв. /шестдесет и един
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди от гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над
уважените до пълните претендирани размери съответно от 70 000,00 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и от 611,64 лв. обезщетение за
имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, да заплати на Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 290,13
лв. /двеста и деветдесет лева и тринадесет стотинки/ разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ №
5, да заплати на адвокат адв. С. З. Й. и адв. З. С. Й., ВАК, със съдебен адрес:
*****, сумата от 570,82 лв. /петстотин и седемдесет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
„ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, сумата от
758,75 лв. /седемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11