Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: Б. П. Б., [ЕГН], жив. [населено място], общ. Септември, област Пазарджик, ул. „4-та“ № 42,

ЧРЕЗ aдв. Г. Б. - АК - [населено място].

съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 3.

[тел. номер]

ПРОТИВ: Решение № 490 от 15.12.2023г. по

АНД № 1002/2023г. по описа на Районен съд – Перник.

Жалбоподателя, счита решението неправилно и незаконосъобразно защото съдът е допуснал нарушения на приложимия закон при обсъждане законосъобразността на процесното НП.

Сочи, че в НП правната квалификация на описаното нарушение не съответствала на посочената такава в АУАН. където е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал.1 от ЗГ. В изготвения АУАН актосъставителят не бил посочил цифрово точно кои са нарушените разпоредби, дали вменява нарушение и по чл.239, ал. 1 ЗГ и точно на кое основание от изброените към ал.1 на чл. 239 ЗГ, както и не бил описал при какви фактически констатации е осъществено нарушението по чл.239, ал. 1 ЗГ. С това описание на нарушението /или липсата му/ жалбоподателят бил лишен от възможността ефективно да се защитава срещу приложимия закон, както при самото съставяне на акта, така и при издаване на НП, като посоченият порок на АУАН бил съществен.

Счита, че тъй като жалбоподателя бил представил утвърден инвентаризационен опис по образец, тъй като в тези случаи не се изисква горскостопански планове или план-извлечение не бил извършил вмененото му нарушение. Видно от издаденото позволително за сеч, за „принудителна сеч“ били определени само 11 бр. дървета. От събраните доказателства не било установено и количеството на отсечения дървен материал.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован изпраща процесуален представител, който подържа депозираната касационна жалба и моли да бъде отменено обжалваното решение, по съображенията подобно изложени в жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, изпраща представител, който моли да бъде оставена без уважение депозираната касационна жалба, като неоснователна и да бъде оставено в сила решението на районният съда, като правилно, обосновано и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Перник, дава заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок от надлежна страна, за която акта е неблагоприятен съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Настоящият касационен състав, след като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, намира същата за основателна, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред районният съд е било Наказателно постановление № 232 / 03.ХI.2022 год. на Зам. Директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на жалбоподателя Б. П. Б. - [ЕГН] на осн. чл. 275 ал.1 от “Закона за горите” е наложено наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл.35 ал.2 и ал.4 вр. чл.52 ал.1 и ал.3, от „Наредба № 8 за сечите в горите“ и чл.257 ал.2 “Закона за горите”.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че а 23.VIII.2022г. в [населено място] [улица]/ на територията на РДГ-Кюстендил жалбоподателя в качеството му на лице по чл.108 ал.1 от „Закона за горите“ е издал позволително за сеч № 0682689/23.VIII.2022г. за извеждане на принудителна сеч в подотдел 56“т“, имот на физическо лице № 05760.103.102 в нарушение на чл.53 ал.1 от „Наредба № 8 за сечите в горите“, като няма одобрен план- \извлечение от РДГ, липсва и издадено по чл.52 ал.3 от „Наредба № 8 за сечите в горите“ предписание от РДГ. Не били спазени изискванията на чл.35 ал.2 и ал.4 от ,,Наредба № 8 за сечите в горите“, от която било видно, че жалбоподателя е санкциониран за това, че няма изискуемите документи, одобрени от РДГ-Кюстендил с оглед, че се касае за извеждане на „принудителна сеч“ за която същите са задължителни. Същия имал необходимите такива за другия вид сеч “огледна“ която било изведена но не и за „принудителната такава“. Представеното позволително- било за „огледната“ видно от посочените видове дървесина и същата е била по съответна програма. Що се касае до „принудителната“ сеч, жалбоподателя нямал необходимите документи - разрешения, за което му били вменени и процесните нарушения по чл.35 ал.2 и ал.4 вр. чл.52 ал.1 иал.3, от „Наредба № 8 за сечите в горите“. Сочи и че наистина в АУАН е посочено и друго нарушение по чл.239 ал.1 от “Закона за горите”, което не е налице в НП, като единството между двата акта би следвало да е налице, но предвид, че относно това нарушение жалбоподателя не е санкциониран т.е първоначалните „обвинения“ са били редуцирани от АНО и не са последвали санкции по тях, съдът не приел, че е налице съществено процесуално нарушение, което да накърнява правата на защита на жалбоподателя. Изложената фактическа обстановка в АУАН и НП, напълно обосновавала вменените нарушения предвид, че за процесната сеч е била необходима санкция на РДГ - Кюстендил, а такава не е налице, макар и да се представени документи, но не издадени по надлежния ред-не водели до санкциониране на нарушителя, който принципно имал право да издава такива но не за вида сеч в случая за който е санкциониран, с което билу изпълнени изискуемите предпоставки на посочените за накърнени текстове. Изложените обстоятелства в процесиите актове районният съд счел, че са в достатъчен обем за да се направи извод: кой, какво, кога, и какво е направил респ. не направил, както и коя разпоредба е нарушил на база на което му била наложена процесната санкция.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, като приема, че след получени сигнали на [тел. номер] била извършена проверката от служители на РДГ-Кюстендил за незаконен транспорт и сеч в [населено място], във връзка с направените констатации на жалбоподателя в качеството му на лице по чл. 108 от ЗГ бил съставен АУАН № 232/28.09.2022г. Серия ПА07 2021г. №000046 за това, че издал позволително за сеч ПС № 0682689/23.08.2022 г. за извеждане на принудителна сеч в [имот номер], находящ се в [населено място], общ. Перник без да са били налице предпоставките за това, а именно без да е налице одобрен план - извлечение, съобразно изискванията на чл. 52, ал. 1 от Наредба №8 [рег. номер] сечите в годите, както и издадено предписание от Регионална дирекция по горите, които са задължителни, с което си поведение, жалбоподателят е нарушил разпоредбите на Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за извършеното нарушение жалбоподателя бил санкциониран за нарушение чл.35, ал.2 и ал.4 във вр. с чл.52,а л.1 и ал.3 от Наредба №8 от 05.08,2011 г. за сечите в горите му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражения настоящата инстанция намира, че при подробен анализ на законовите разпоредби районният съд неправилно е приел, че посочените относими разпоредби от закона за горите, които са вменени като нарушение от страна на жалбоподателя и начина на формулиране на нарушението, изложено единствено по констатациите от извършената проверка, както в АУАН, така и в НП, се установява, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение. Това е така защото реално липсва предявено административнонаказателно обвинение, тъй като при направеното словесно описание е налице празнина по отношение на съставомерен елемент от нарушението, а именно, точното и пълно описание на всички признаци от състава на административното нарушение с оглед посочената санкционна разпоредба чл.257, ал. 2 от ЗГ, "в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му". Направена констатация, че за да бъде извършената сеч била необходима санкция на РДГ – Кюстендил; няма одобрен план извлечение от РДГ; липсва издадено предписание от РДГ води до недостиг на изложени факти и обстоятелства при описание на деянието - сериозно ограничаващо правото на защита на нарушителя и предвид липсата на словесно отразяване на извършеното нарушение с посочване на чл.32, ал. 2 и 4 вр. с чл.52, ал. 1 и 3 от Наредба за сечите в горите и чл.257, ал. 2 от ЗГ, както и с посочване в АУАН на норма на чл.239, ал. 1 от ЗГ – сочеща в кои случаи физическото лице вписаното в регистъра за упражняване на лесовъдна практика се отписва от регистъра. Неописването на фактическите констатации за извършеното нарушение и с посочване само цифрово на чл.32, ал. 2 и 4 вр. с чл.52, ал. 1 и 3 от Наредба за сечите в горите и чл.257, ал. 2 от ЗГ и чл. 239, ал. 1 от ЗГ е нарушено правото на защита на жалбоподателя да се защитава относно приложимия съгласно установените фактически констатации закон, още при самото съставяне на АУАН, а от там и на обжалваното НП, тъй като в тях е посочен само цифров израз на вменените задължения на лице по чл. 108 от ЗГ, без това да се обвърза с консатираното от административния орган нарушение.

Императивните правила на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изискват даденото в тях описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна норма, без да е необходимо за преценката на съставомерността съдът да установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му било предявени още в началната фаза на производството. Допуснатият порок се явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Процесуалният пропуск не може да бъде отстранен в етап на съдебното следствие, тъй като не се дължи на дефицит в доказателствата, а е и недопустимо изменение на съществените елементи от състава на предявеното обвинение.

Изложеното мотивира касационната инстанция да отмени обжалваното решени и решавайки спора по същество - да отмени обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя в качеството му на лице по чл. 108 от ЗГ е наложена глоба по чл. 257, ал. 2 /издал позволително за сеч/ от ЗГ в размер [рег. номер].

По разноските:

Предвид изхода на делото разноски се дължат само на касационния жалбоподателя, същия претендира и доказва сторени разноски в общ размер на 900.00 лв., от които в размер на 500.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение пред районният съд и 400.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред касационната инстанция, които му се дължът в пълен размер.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал.1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 490 от 15.12.2023 г., постановено по АНД № 1002 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 232 / 03.11.2022 год. на Зам. Директор на Регионална дирекция по горите – Кюстендил, с което на Б. П. Б. - [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба” по чл.257, ал. 2 /издал позволително за сеч/ от Закона за горите в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил Д. З. на Б. П. Б. [ЕГН], жив. [населено място], общ. Септември, област Пазарджик, ул. „4-та“ № 42 сумата от 900.00лв. / деветстотин лева/ сторени съдебни разноски пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.