Р Е Ш Е Н И Е
№ ……. 24.03.2020
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 февруари 2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Ралица Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3238 по описа за 2019 година.
Предявен е
иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.1 от ЗЗД и иск в условията на
евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищците Т.Г.Ч., Г.Т.Ч., Г.В.А., Д.А. ....-Г., Г.К.Г.,
Д.З.Д., Д.С.Д., Г.И.Д., В.Т.Д. и Л.К.Т., твърдят в исковата си молба, че са
собственици на самостоятелни обекти в сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 68850.503.566. Също така притежавали общо 123/163 идеални части
от самия поземлен имот.
При проектиране на сградата били предвидени осем
броя паркоместа, които не били номерирани и не били проектирани за конкретни
обекти и нямал конкретен запис за това в проектите по част „Архитектурна".
В резултат, паркирането в поземления имот се извършвало свободно, без
спазването на маркирани паркоместа.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016 година на нотариус с рег. №
181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх. рег. №
12672/01.11.2016 година, акт № 56, том XXXIII, дело № 6873/01.11.2016 година,
ответникът К.Т.К. придобил от „РАВДАИНВЕСТ" ООД, 21/163 идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68850.503.566, ,,...с разпределено право на
собственост па ПАРКОМЯСТО № 1, с квадратура 10,00 кв.м., с граници по
архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на сградата, от юг
- поземлен имот № 68850.503.441, от изток - паркомясто № 2 и от запад -
поземлен имот № 68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО № 2 с квадратура 10,00 кв.м., с
граници по архитектурен проект: от север - проход, находящ се в контурите на
сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от изток - поземлен имот №
68850.503.437 и от запад - паркомясто № 1, които паркоместа стават прилежаща
част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда - склад № 7 по архитектурен проект...”.
Считат, че продажбата на паркоместата, извършена
с нотариалния акт от 01.11.2016 година, била нищожна поради липса на годен
предмет на сделката. Паркомястото не представлявало самостоятелен обект на
правото на собственост, който можел да бъде предмет на прехвърлителна сделка.
Сочат, че паркоместата представляват необособена и несамостоятелна част от
такъв обект /парцел, сграда или отделен обект в нея/ и като такива не могат да
бъдат обект на прехвърлителни сделки с вещноправни последици.
Придаването на паркоместата като прилежаща част
към собствен на купувача самостоятелен обект в сградата противоречало на закона
и затова било нищожно. Инвестиционният проект, по който била построена сградата
бил одобрен и строителството било реализирано преди влизане в сила на
разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ЗУТ /ДВ, бр. 101 от
Заявяват, че ответникът К.Т.К. е собственик на
самостоятелни обекти в сградата. С посочения нотариален акт бил придобил и
идеални части от поземления имот, в който тя била построена. Прехвърлянето на
идеални части от имота било напълно валидно и извършено в изпълнение на
задължението, поето от строителя на сградата още при учредяването на
суперфицията, да прехвърли дворното място в идеални части на собствениците на
обекти в сградата, пропорционално на площта на обектите им.
Сочат, че придобитите от ответника идеални части
от поземления имот обаче не са и не могат да бъдат обособени в реални обекти -
паркоместа.
Молят съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на продажбата, обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016
година на нотариус с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара
Загора с вх. рег. № 12672/01.11.2016 година, акт № 56, том XXXIII, дело №
6873/01.11.2016 година, в частта в която се прехвърля собствеността върху
паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, с която паркоместата се придават
като прилежащи части към самостоятелен обект - склад № 7 и да признае за
установено, че ответникът К.Т.К., ЕГН **********, не е собственик на описаните
в същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като самостоятелни
обекти на право на собственост, нито като несамостоятелни, прилежащи части към
собствения на ответника склад № 7.
Претендират направените в производството
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника К.Т.К., в който заявява, че предявеният иск
процесуално допустим, но по съществото си е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Заявява, че прави важно уточнение, а именно:
Съгласно Пункт III от представения от самите ищци
Нотариален акт за учредяване право на строеж и покупко-продажба на недвижим
имот № 151, нот. дело № 113 от 21.02.2014 г., ...., .... и Т.Г.Ч. (първата
ищца), като съдружници в ГРАЖДАНСКО ДРУЖЕСТВО „А 4" и ТАНЬО Г.Ч. (баща на
втория ищец), в качеството си продавачи, продали на първия ответник
„РАВДАИНВЕСТ" ООД собственото си дворно място, представляващо преди това
тяхна съсобственост, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. Стара Загора, с
административен адрес ул. „Цар Калоян" 32, целия с площ 163 кв.м, с
идентификатор 68850.503.566, с конкретни граници, описани подробно в
нотариалния акт, като вместо заплащане на парична сума купувачът
„Равдаинвест" ООД, се задължил със свои средства и за своя сметка,
материали, отговарящи на БДС, труд и организация, лично или чрез упълномощени от
дружеството трети лица, да построи по одобрен от Община Стара Загора
архитектурен проект и дадена строителна линия, и предаде в собственост и
владение на продавачите като контрапрестация на продадения от тях недвижим
имот, обектите подробно описани в Пункт I (първи) на нотариалния акт, за които
същите взаимно са учредили и са запазили правото на строеж.
Заявява, че съвсем удобно обаче, а може би и не
без основание, още с първото изречение на исковата молба, този факт се
премълчал, както и се премълчали и други факти, като се казвало, цитира:
„Ищците сме собственици на самостоятелни обекти в сграда, построена в поземлен
имот с идентификатор 68850.503.566. Също така притежаваме общо 123 /163 кв.м.
ид.ч. от самия поземлен имот”.
Поставя въпроса: Кога тези ищци станали
собственици, след като към датата 21.02.2014 г. „РАВДАИНВЕСТ" ООД бил
мажоритарен собственик на целия имот?
Отговорът на този въпрос следвало, но след
отговорите на други важни факти, на които се спира в отговора си.
Следвало да се обърне внимание и на две други
обстоятелства, които страните по нотариалния акт били поели като задължения в
него, а именно:
В Пункт V, купувачът „Равдаинвест" ООД се
задължил в срок от един месец от издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на многофамилна жилищна сграда с ОСД - заведение за бърза закуска
и допълващо застрояване - склад за хранителни продукти, която ще се построи в
описаното по-горе дворно място, или в срок до 24 месеца от датата на сключване
на нотариалния акт, да прехвърли по нотариален ред идеални части от поземления
имот, в който ще се построи сградата, пропорционално на всеки от собствениците
на обекти в жилищната сграда.
В Пункт VI, страните се споразумели, че всички
жилищни и стопански обекти в многофамилна жилищна сграда с ОСД - заведение за
бърза закуска и допълващо застрояване - склад за хранителни продукти, които ще
се построят в продавания урегулиран поземлен имот, за построяването на които
продавачите не си запазвали правото на строеж, са собственост на купувача
„Равдаинвест" ООД.
Следвала и едва друга важна клауза, с която
всички бивши вече собственици се задължили, а именно Пункт XI ДРУГИ КЛАУЗИ,
(стр. 9 от Нот. акт), в който се казвало, че: „Страните по настоящата сдЕ.дават
една на друга предварително съгласието си, че всяка от тях може да извършва
всякакви разпоредителни сделки, с имотите, върху които имат учредени права на
строеж, включително да продават на трети лица, по цени и условия по свое
усмотрение, както намерят за добре, като настоящето да се счита за декларация
от всеки един, че му е предложено и е отказал да купи при каквито и да е
условия идеални части от собствеността и притежаваните от тях права на строеж,
на обекти в груб строеж и готови обекти на другите страни, което да се счита
съгласие по чл. 33 и чл. 66 от ЗС”.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
108, том I, рег. № 754, нот. дело № 19 от 15.02.1016 г. по описа на Нотариус
Пламен Иванов, с рег. № 308 по описа на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд - Стара Загора „Равдаинвест" ООД продал на К.Т.К. два
самостоятелни обекта в сградата:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (в груб строеж) с
идентификатор: 68850.503.566.1.11, съгласно архитектурен проект - Склад № 6,
със застроена площ от 31,88 кв.м и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА (в груб строеж) с
идентификатор: 68850.503.566.1.12, съгласно архитектурен проект - Склад № 7,
със застроена площ от 31,88 кв.м и
в последствие, „Равдаинвест" ООД продал на
трети лица учреденото в нейна полза право на строеж на обекти от новостроящата
се сграда, вкл. и от общите части на сградата по чл. 38 от ЗС, но не и идеални
части от дворното място.
За пръв път, като единствен собственик на 100 %
от дворното място, „Равдаинвест" ООД се разпореждал (продава) отново в
полза на К.Т.К., като му прехвърлил част от същото това дворното място, а
именно:
21/163 (двадесет и една сто шестдесет и трети)
идеални части от дворното място, представляващо имот с идентификатор
68850.503.566, с разпределено право на ПОЛЗВАНЕ, не и на собственост на:
1. ПАРКОМЯСТО
№ 1 (едно), с квадратура 10,00 кв. (десет квадратни метра), с граници /по
архитектурен проект/: от север - проход, находящ се в кунтурите на сградата; от
юг - поземлен имот № 68850.503.441; от изток - паркомясто № 2 и от запад -
поземлен имот № 68850.503.441 и
2. ПАРКОМЯСТО
№ 2 (две), с квадратура 10,00 кв. (десет квадратни метра), с граници /по
архитектурен проект/: от север - проход, находящ се в кунтурите на сградата; от
юг - поземлен имот № 68850.503.441; от изток - поземлен имот № 68850.503.437 и
от запад - паркомясто № 1, които паркоместа ставали прилежаща част към
собствения на купувача недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА - СКЛАД № 7 (седем), по архитектурен проект, разположен на -1 (минус
първи) етаж от многофамилната жилищна сграда с ОСД - заведение за бърза закуска
и допълващо застрояване - склад за хранителни продукти, построена в дворно
място, находящо се в гр. Стара Загора, с административен адрес на ул. „Цар
Калоян" № 32 (тридесет и две), който самостоятелен обект в сграда бил с
идентификатор № 68850.503.566.1.12 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петстотин и три, точка, петстотин шестдесет и шест, точка,
едно, точка, дванадесет).
Видно от този нотариален акт и най-вече от волята
на двете страни по този договор, както и съгласно нормата на чл. 20 от ЗЗД,
която казвала, че: „При тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността", следвало да приеме, че между тези две страни било
налице валидно сключен договор за РЕАЛНО ползване на посочените продавани
идеални части от имота, който договор бил с нотариална заверка на подписите. По
силата на този договор страните били разпределили по чл. 32 от ЗС ползването на
съсобствения си имот.
Общото виждане на съдебната практика и на
доктрината била това, че веднъж сключен такъв договор за реално ползване, бил
задължителен за страните и не можел да бъде изменян, вкл. и от съда. Това била
т. нар. „неотменимост" на договора за реално ползване /наричан от някои
„временна делба"/, в който смисъл било и становището на проф. Венедиков -
„Съсобственост, правни въпроси", изд.1994 г., стр. 26-27.
Ето защо, на датата 01.11.2016 г. (първи ноември,
две хиляди и шестнадесета година), с „Равдаинвест" ООД се договорили точно
какво продава единия на другия, вкл. и РЕАЛНО разпределили правото на ползване
на съсобствения си имот.
Едва на следващия ден, на 02.11.2016 г.
дружеството започнало да продава на другите лица, собственици на самостоятелни
обекти в сградата, сега ищци по делото, други свои идеални части от дворното
място, но както посочил и по-горе, което вече било разпределено и с което
обстоятелство същите следвало да се съобразяват. „PRIMOS TEMPOS, PRIMUS IURIS!”
Пръв по време, пръв по право.
Посочва и още нещо съществено - проектант на
цялата документация - ЧАСТ „АРХИТЕКТУРНА" била на вторият от ищците арх. Г.Ч..
В тази връзка представя чертеж - Разпределение на
кота 0,00, т.е. на кота терен, лист трети от одобрения от Община Стара Загора
архитектурен проект, на който ясно се виждало разпределението и на местата за
паркиране в дворното място. Представя и снимка, от която се виждало как стои
южно реално обособената част от дворното място.
Съгласно ЗУТ следвало за всеки самостоятелен
обект в сградата да се предвиди паркомясто в чертите на самия имот. Нямало ли
такива, проектът не можел да се одобри. След като проектът бил одобрен от
общината и то, както се разбирало, съставен от един от ищците, сега с иска си,
това лице се противопоставяло на своя проект.
В исковата молба се твърдяло, че били продадени
паркоместа и затова сделката била нищожна в тази й част, поради липсата на
годен предмет на сделката. Това нямало как обаче да е вярно, защото му били
продадени ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ДВОРНОТО МЯСТО, като това много ясно било вписано в
самия нотариален акт.
Единствено по одобрения архитектурен проект били
посочени одобрените в имота паркоместа, без които същият и нямало как да се
одобри от общината. Отделно от това, именно на датата 01.11.2016 г. страните по
сделката разпределили по своя собствена воля ползването на същото това дворно
място.
Статуквото в точно този момент било следното -
„Равдаинвест" ООД продало 21/163 кв.м ид. ч от дворното място, като
останала в нейния патримониум останалата част от дворното място в размер на 142
кв.м идеални части.
Посочването на паркоместата било с оглед на това,
че за всеки един от самостоятелните обекти в сградата, следвало да се обособи и
да притежава паркомясто в имота.
Цитира разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗУТ,
която гласи, че: „(Изм. - ДВ, бр. 65 от
Към 01.11.2016 г. земята била обща собственост
само между „Равдаинвест" ООД и К.Т.К., които разпределили ползването на
частта от съсобственото им дворно място, като в Нотариалния акт било вписано,
че паркоместата ставали прилежаща част към собствения на купувача недвижим
имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - СКЛАД № 7 (по архитектурен
проект), с идентификатор 68850.503.566.1.12.
Ако в сделката било посочено единствено, че се
продава само паркомясто, тогава щял да се съгласи, че договорът имал нищожен
предмет, но не такъв бил настоящия случай. Счита, че по делото това щяло да
бъде изяснено ясно и недвусмислено.
Заявява, че поради изложеното, исковата молба се
явявала недоказана и неоснователна, и като такава моли съда да я отхвърли с
решението си по делото.
Моли съда да постанови решение, с което ДА
ОТХВЪРЛИ изцяло предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
Претендира съдебни и деловодни разноски, както и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „РАДАИНВЕСТ: ООД, в който заявява, че предявеният
иск е допустими, но неоснователен.
Твърдят, че от цитирания нотариален акт се
прехвърляла собствеността не върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2, а на 21/163
идеални части от дворно място, находящо се в Ст. Загора, ул. "Цар
Калоян" № 32, цялото от 163 кв.м., т.е. била прехвърлена собствеността на
21 кв.м. идеални части от това дворно място. Или транслативния ефект на
сделката настъпил за тези 21 кв.м. идеални части от дворното място.
Действително, както било посочено в
обстоятелствената част на исковата молба паркомястото не е самостоятелен обект
на правото на собственост. То нямало характер нито на „строеж" по см. на
т. 38 от пар. 5 на ДР на ЗУТ, нито на „обект" по см. на т. 39 от пар. 5 на
ДР на ЗУТ. Паркоместата представлявали необособена и несамостоятелна реална
част от обект в сграда или урегулиран поземлен имот. В този смисъл и
възприетото в съдебната практика - Решение № 189 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр
д. № 2640/2014 г., I г. о., ГК. В настоящия случай обаче били прехвърлени,
както било посочено - 21 кв.м. идеални части от правото на собственост върху
поземления имот, върху който била построена сградата. В нотариалния акт било
записано, че прехвърлените идеални части са „с разпределено право на
собственост на паркомясто № 1 и паркомясто № 2", всяко от тях с площ 10
кв.м. и индивидуализирано с граници. Това насочвало по-скоро, че страните
разпределили правото на ползване на дворното място. Същото било в правомощията
на дружеството, което към момента на изслушване на сделката пред нотариуса било
единствен собственик на дворното място и е могло да върши разпределение на
ползването му. Ищците придобили право на собственост на идеални части от
дворното място на следващия ден, след сделката между ответниците, видно от
представения нотариален акт. Следвало да бъде тълкувана общата воля на
страните, съобразно чл. 20 от ЗЗД, която явно била да бъде прехвърлена идеална
част от дворното място, с разпределено ползване между собствениците към момента
на сделката с предназначение за паркиране. Като собственик на дворното място,
дружеството - продавач можело свободно да прехвърля идеални части от него, а
купувачът - приобретател на тези идеални части трябвало да се съобразява с
разпределеното ползване на това дворно място. В случая не се касаело за сключването
на отделни съглашения чрез отделни волеизявления, едно от които да се отнася за
паркомястото, а друго - за идеалните части от имота. Договорът бил един и той
включвал съвпадащите изявления на страните по неговия предмет - продажбата на
идеална част от дворно място с разпределено ползване. Страните имали предвид не
прехвърляне на паркомясто като отделен обект, а прехвърляне на идеални части от
дворното място с посочване точно коя част от дворното място - съобразно
извършеното разпределение - имал право да ползва придобилият собственост върху
идеални части от него. Ставало въпрос за един договор със съвпадащи насрещни
волеизявления по неговия предмет, който също бил един - идеалните части от
имота с извършено разпределение на ползването му. Но дори да се приемело, че
предмет на сделката било „паркомясто", то съобразно константната съдебна
практика например решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г.,
IV г. о., ГК, нямало нищожност, защото "Когато предмет на прехвърлителната
сд....е реално необособима част от имот и насрещните престации на практика са
изпълнени (цената е платена и владението е предадено), волеизявленията на
страните може да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е
погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно."
Съдът приемал, че предметът на сделката не бил невъзможен по смисъла на чл. 26,
ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и тя не била нищожна. Не била нищожна и в настоящия
случай.
От друга страна по архитектурен проект в имота
били посочени места за паркиране, без които същият и нямало как да се одобри от
общината.
По силата на закона за всеки един от
самостоятелните обекти в сградата, следвало да се обособи и да притежава
паркомясто в имота.
Чл. 43, ал. 3 от ЗУТ гласял, че „когато
урегулираният поземлен имот е обща част към сграда - етажна собственост,
необходимите места за паркиране могат да бъда осигурени и в свободната дворна
площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото
събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната
задължително озеленена дворна площ. Когато земята, върху която е изградена
жилищната сграда, не е със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от Закона за
собствеността, паркирането се осигурява чрез разпределяне на ползването върху
тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на
сградата по предназначение."
Именно това сторили на 01.11.2016 г. страните по
процесната сд....като разпределили по своя собствена воля ползването на същото
това дворно място.
В правомощията на собственика на
паркинга/довереното ми дружество/ било, след като, както посочили по-горе
паркоместата не били самостоятелни строежи да определи към кой обект да станат
те прилежаща част. Това било сторено с нотариалния акт за продажба на идеалните
части от дворното място, като било посочено, че тези паркоместа ставали
прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - СКЛАД № 7 (по архитектурен проект), с
идентификатор 68850.503.566.1.12.
Сочи, че Купувачът по сделката К.Т.К., след като
последната не е нищожна е собственик на закупените 21/163 кв.м. идеални части
от дворното място, с разпределено ползване за паркомясто № 1 и № 2.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани. Претендират направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, взе предвид становищата и доводите на
страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с
нотариален акт № 151 от 21.02.2014г. ...., .... и Т.Г.Ч., като съдружници в
гражданско дружество „А 4“ и Таньо Г.Ч. взаимно си учредяват право на строеж,
по силата на което „Равдаинвест“ООД да им построи в поземлен имот №
68850.503.566 съгласно Разрешение за строеж изх. № 19-09-3, издадено на
08.01.201 Зг. и Заповед № 10-00-170, издадена на 22.01.201 Зг. по одобрен
архитектурен проект самостоятелни обекти, описани в нотариалния акт. Със същия
нотариален акт - раздел ІІІ от акта, същите лица продават на „Равдаинвест“ООД
поземления имот като вместо заплащане на парична сума купувачът се задължава да
построи на продавачите обектите, за които са си запазили право на строеж.
Купувачът „Равдаинвест“ООД се задължава в посочен в нотариалния акт срок да
прехвърли по нотариален ред идеални части от поземления имот, в който ще се
построи сградата „пропорционално на всеки от собствениците на обекти в
жилищната сграда“.
С нотариални актове с №№ 134 от 19.12.2014г., 181
от 19.12.2014г. и 109 от 17.12.2014г. „Равдаинвест“ООД, като собственик на
поземления имот № 68850.503.566 учредява право на строеж за построяване на
конкретни обекти в сградата на Д.С.Д. и Д.З.Д., Г.И.Д. и В.Т.Д. и Камена Пенова
Вълева /след смъртта на Камена Вълова неин единствен наследник е дъщеря й Л.К.Т./.
С нотариален акт № 15 от 16.07.2015г.
„Равданивест“ ООД продава на Д.А. .... и Г.К.Г. самостоятелен обект в сградата
завършен до степен „груб строеж“.
С нотариален акт № 108 от 15.02.2016г.
„Равдаинвест“ ООД продава на ответника К.К. самостоятелен обект в сграда /в
груб стоеж/ с предназначение - за склад, на ниво -1 с идентификатор
68850.503.566.1.11 и самостоятелен обект в сграда /в груб стоеж/ с
предназначение - за склад, на ниво -1 с идентификатор 68850.503.566.1.12.
С разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61/27.09.2016г.,
издадено от Началник РО НСК Стара Загора е разрешено ползването на построената
в имота многофамилна жилищна сграда с ОСД и допълващо застрояване - склад за
хранителни продукти. Според разрешението за ползване, сградата е въведена в
експлоатация с 5 апартамента, 2 ателиета и заведение за бърза закуска /тоест -
8 самостоятелни обекта/, 5 броя паркоместа, три от тях с паркинг система /тоест
- 8 броя места за паркиране - две самостоятелни и три двойни, с паркинг
система/.
С нотариален акт № 125 от 01.11.2016г.
„Равданивест“ООД продава на ответника К.К. 21/163 идеални части от дворното
място ,,...с разпределено право на собственост на ПАРКОМЯСТО № 1, с
квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север - проход,
находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот № 68850.503.441, от
изток - паркомясто № 2 и от запад - поземлен имот № 68850.503.441, и ПАРКОМЯСТО
№ 2 с квадратура 10,00 кв.м., с граници по архитектурен проект: от север -
проход, находящ се в контурите на сградата, от юг - поземлен имот №
68850.503.441, от изток — поземлен имот № 68850.503.437 и от запад — паркомясто
№ 1, които паркоместа стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7 по архитектурен
проект...който самостоятелен обект е с идентификатор 68850.503.566.1.12“.
С нотариален акт № 134 от 02.11.2016г.
„Равданивест“ООД продава на останалите собственици на самостоятелни обекти в
сградата идеални части от дворното място. Горепосочените документи са приети като писмени доказателства по делото.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не бе оспорено от страните и
което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице
сочи, че към одобрения проект са предвидени паркоместа прилежащи към 5 бр.
апартаменти, 2 бр. ателиета и 1 бр. ОСД - заведение за бърза закуска. Тези
паркоместа не са описани поименно със съответна номерация, съответна площ и кой
№ паркомясто към кой от апартаментите или другите ОСД принадлежат. Одобреният
проект съответства на чл.37, ал.4. т.2 от ЗУТ. По проекта няма обозначени паркоместа. които да са
прилежащи към склад № 6 и склад № 7 и да са описани в нот.акт между
ответниците. Вещото лице посочва
също, че с нот.акт за продажба на
недвижим имот № 125, т.1Х, рег.№ 16407, д.№ 1285 от 01.11. 2016 г.
„Равдаинвест” ООД гр.Стара Загора с управител ....продава на К.Т.К. (ответници
по делото) следния недвижим имот: 21/163 ид. части от дворно място, находящо се
в гр.Стара Загора на ул.„Цар Калоян“ № 32, цялото с площ от 163 кв.м.
представляващо ПИ с идентификатор № 68850.503.566 по КККР на гр. Стара Загора
одобрен със Заповед № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-24-8 от 18.01.2011 г. на Началник
на СГКК - Стара Загора, с разпределено право на собственост : паркомясто № 1 с
квадратура 10 кв.м. с граници по арх.проект: от север - проход, находящ се в
контурите на сградата, от юг - ПИ с идентификатор № 68850.503.441, от изток -
паркомясто № 2 и от запад - ПИ с идентификатор № 68850.503.44 и паркомясто № 2
с квадратура 10 кв.м. с граници по арх.проект: от север - проход, находящ се в
контурите на сградата, от юг - ПИ с идентификатор № 68850.503.441, от изток -
ПИ с идентификатор № 68850.503.437 и от запад - паркомясто № 1,които паркоместа
стават прилежаща част към собствения на купувача К.Т.К. (ответник по делото)
недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда - склад № 7 по
архитектурен проект разположен на - 1 етаж от многофамилна жилищна сграда с ОСД
- заведение за бърза закуска и допълващо застрояване - склад за хранителни
продукти, построена в дворно място, находящо се в гр.Стара Загора на ул.„Цар
Калоян“ № 32, който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор №
68850.503.566.1.12. По проекта няма обозначени паркоместа, които да са
обозначени с номера, площ и да се отнасят към конкретни самостоятелни обекти в
сградата (жилища или ОСД). По проекта няма обозначени паркоместа с № и площ, които да са
прилежащи к-км склад № 7, така както са описани в нот.акт между ответниците.
Съгласно заключението на вещото лице, съобразно
предвиденото в проекта и реализираните на място паркоместа, паркоместата от
нот.акт № 125, д.№ 1285 от 01.11.2016 г. между ответниците, идентифицирани от
вещото лице не могат да се ползват самостоятелно и независимо от ползването на
останалите предвидени за паркиране площи. До тях може да се стигне след като
преминат през местата за останалите 3 бр.паркоместа в прохода на сградата на
кота 0,00 м.
По делото е не се спори относно броят на
самостоятелните обекти в сградата и броят на местата за паркиране към датата на
въвеждане на сградата в експлоатация, което се установява както от Разрешението за ползване, така и от приетото
като доказателство по делото заключение на съдебно-техническата експертиза.
Спорът по делото е дали е валидна продажбата, извършена с нотариален акт №
125 от 01.11.2016 г. в частта, с която се
определя, че идеалните части от дворното място /продажбата на които не се
оспорва/ се продават „с разпределено право на собственост“ на два броя
паркоместа, всяко описано със съответна площ и граници, които паркоместа
„стават прилежаща част към собствения на купувача недвижим имот“ - склад № 7.
В отговора на исковата молба, ответниците твърдят, че „действителната обща
воля“ на страните била продажба на идеални части от дворното място и разпределение
на ползването му по решение на единствените двама към онзи момент съсобственици
в дворното място. Съдът намира, че това твърдение не намира опора в
представените по делото доказателства, както и в съдебната практика. В
нотариалния акт страните изрично са заявили, че извършват продажбата на
идеалните части „с разпределено право на собственост“ на паркоместа,
които паркоместа „стават прилежаща част към собствен на купувача недвижим
имот“. Не са налице основания да се счита, че това е действителната воля на
страните, както и че същите не са
разбирали смисъла на понятието „собственост“, а и в акта изрично е
удостоверено, че нотариусът се е уверил, че те разбират смисъла на сделката. Не
се събраха доказателства, в подкрепа на твърденията на процесуалните
представители на ответниците, че сделката в тази си част е договор между
съсобственици за разпределение на ползването на съсобствена вещ.
Съдът намира, че страните по сделката не са имали съмнение, че извършват
продажба на паркоместата не само защото изрично са посочили, че по този начин
разпределят собственост, но и защото са описали паркоместата като отделни,
самостоятелни недвижими имоти, всяко с посочена площ и граници. Посочено е
също, че продадените паркоместа стават прилежаща част към собствен на купувача
недвижими имот-склад, което води до извода, че намерението на страните е било
продажба на паркоместа, тъй като е правно невъзможно вещ, която имаш право само да ползваш, да
стане прилежаща към обект, който притежаваш в собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 4 в сграда в режим на етажна
собственост необходимите места за паркиране се осигуряват с инвестиционния
проект във: 1. паркинг – гараж със статут на самостоятелен обект в сградата,
или 2. паркинг – гараж със статут на обща част в сградата, или 3. отделни места
за паркиране със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в
сградата. Съгласно т.3 от заключението на вещото лице одобреният проект
съответства на чл.37, ал.4. т.2 от
ЗУТ.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 37, ал.4, т.3
от ЗУТ, тъй като към датата на въвеждане на сградата в експлоатация - 27.09.2016г.-
Разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-61/27.09.2016 година, което предхожда датата
на процесната сделка, броят на самостоятелните обекти в сградата съответства
точно на броя на предвидените паркоместа. Както сочи вещото лице, както и съгласно
разпоредбата на чл. 43 ЗУТ „За нови сгради необходимите гаражи и места
за паркиране задължително се осигуряват в границите на урегулирания поземлен
имот“, проектът не може да бъде одобрен и сградата не може да бъде въведена
в експлоатация, ако не са осигурени места за паркиране за всеки жилищен обект -
жилище или ателие и за всеки обект за стопанска дейност. Към датата на
въвеждане на сградата в експлоатация, предвидените по проекта паркоместа
съответстват точно на броя на обектите - жилищни и стопански и няма предвидени
паркоместа на складовите помещения, каквото е придобил ответникът К.. Проектът,
във вида в който е одобрен, не разпределя паркоместата като принадлежност към
отделните самостоятелни обекти в сградата, а само предвижда техният брой да
съответства на жилищните и стопанските обекти. Законът не предвижда друг способ
за възникване на този вид принадлежност, освен като резултат от предвижданията
в инвестиционния проект.
В настоящия случай, разпределение на ползване е правно невъзможно, тъй като
към момента на сделката дворното място не е съсобствена вещ, както твърдят
ответниците, а е със статут на обща част на етажната собственост, като
разпределението на местата за паркиране, ако такова е възможно, се извършва с
решение на общото събрание на етажната собственост - чл. 43, ал.З, предл.1 ЗУТ.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че процесната сд....между страните, обективирана
в нот.акт № 125 от 1.11.2016 г. на Нотариус Д.Недялков, е за продажба на
паркоместа. Тази сд....е нищожна поради
липса на предмет, тъй като паркоместата не са самостоятелни обекти на
правото на собственост, респективно - и „обект“ по смисъла на §5, т.39 от ДР на
ЗУТ и не могат да бъдат предмет на продажба. Паркомястото представлява
необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект - парцел, сграда или
отделен обект в нея. В този смисъл е трайната съдебна практика -Решение № 222
от 30.03.2010 г. по гр. д. № 4076/2008 г. на ВКС, Решение № 53 от 05.05.2009 г.
на ВКС, I г.о. по гр.д. № 5871/ 2007 г., Определение № 48 от 04.02.2020 г. по
гр. д. № 3751 / 2019 г. на ВКС, 4 г.о. Още повече, че процесните паркоместа,
идентифицирани с посочените в нотариалния акт номера, не съществуват в
одобрения проект, по който сградата е въведена в експлоатация.
За пълнота на изложеното съдът намира, че сделката е нищожна и поради
противоречие със закона, тъй като продавачът се е разпоредил с обща част на
етажните собственици.
Съдът намира, че твърдението на ответника К., чрез процесуалния му
представител, че към 1.11.2016 г. земята е била обща собственост само между „Равдаинвест“
ООД и К.Т.К., които са разпределили ползването на частта от съсобственото им дворно
място, като процесните паркоместа са станали прилежаща част към собствения на
купувача К. недвижим имот, не намира
опора нито в доказателствата по делото, нито в утвърдената съдебна практика.
Съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗС, когато отделни самостоятелни обекти в
сградата принадлежат на различни собственици, възниква етажна собственост. В случая, по делото не е съвсем изяснен момента кога точно е възникнала етажната собственост, но според
съда, този момент е изграждането на
сградата до степен „груб строеж“. От този момент правото на строеж е упражнено
и е трансформирано в право на собственост върху конкретен самостоятелен обект.
В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - Тълкувателно решение 1/2011г. на ОСГК по тълк.дело 1/2011 г., в
което Върховният касационен съд пояснява: „Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ
правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на
прехвърлителна сд....от момента на учредяването му до завършване на сградата в
груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със
самостоятелни части от нея. Следователно
завършването на грубия строеж на сградата е и момента на придобиване на собственост за обектите
в цялата сграда. Законът дефинира понятието „груб строеж“, като съгласно § 5,
т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ това е сграда или постройка, на която
са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на
изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал
обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим
имот по смисъла на чл. 110 ЗС като част от незавършена сграда, която е
прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж
все още не е упражнено.“
Действително по делото липсват данни
в кой точно момент сградата е била завършена до степен „груб строеж“. Видно от приетите
като писмени доказателства по делото нотариални актове, продажбата, извършена с
нотариален акт № 15 от 16.07.2015г.
между„Равданивест“ООД от една страна и Д.А. .... и Г.К.Г. от друга е първата по
време, при която предмет на продажба е самостоятелен обект в сграда, завършена
до степен груб строеж. Следователно, може да се приеме, че най-късно на
16.07.2015г. лицата, които са придобили право на строеж съгласно предхождащите
по време тази сд....нотариални актове №№ 151 от 21.02.2014г., № 134 от
19.12.2014г.. 181 от 19.12.2014г. и 109 от 17.12.2014г. вече са станали
собственици на самостоятелните обекти в сградата, за които са им били учредени
права на строеж, а Д. .... и Г.Г. са придобили по договор за покупко-продажба
самостоятелен обект в сградата. Тоест към датата на продажбата - 16.07.2015г.
следва да се приеме, че етажната собственост вече е била възникнала, тъй като в
резултат на упражнени права на строеж и сд....за покупко-продажба, различни
лица са придобили право на собственост върху различни обекти в сградата.
Непосредствена последица от възникването на етажната собственост е
притежанието от отделните собственици на „съответни“ идеални части от общите
части на сградата - чл. 38 и чл. 40 ЗС, както и притежанието от отделните
собственици на идеални части от двора, който също е обща част - чл. 38 ЗС.
Съдът приема, че етажната собственост е налице към датата на въвеждане на
сградата в експлоатация, извършено с разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-
61/27.09.2016г., издадено от Началник РО НСК Стара Загора. Най- късно на тази
дата, съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС „...общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени,
вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени,
колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите,
стените между таванските и избените помещения на отделните собственици,
комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и
избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им
уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване“.
В процесния случай паркоместата, предмет на
сделката между ответниците, се намират в границите на поземления имот, тоест в
двора на сградата. Освен това обаче те са разположени върху покривна плоча на
сутеренно ниво на сградата. И дворът, и плочите, са общи части на етажните
собственици и като такива, не могат да бъдат предмет на разпореждане,
включително не могат да бъдат предмет на договор за разпределение на
ползването, сключен само от двама от етажните собственици. В този смисъл
Решение № 5868 от 10.10.2019 г. по адм.д. № 4335/2019 г. на Административен съд
- София според което „Паркомястото не притежава характеристиките
самостоятелност и обособеност. Като допълнителен аргумент следва да се посочи,
че е изяснено в правната теория и практика , че разпоредителните сделки с
паркоместа, очертани на покрива па сградата в режим на етажна собственост, са
недействителни, тъй като покрива съставлява обща част по естеството си по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Фактът, че в ЗУТ и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му съществува изискване за наличие на незастроена площ в
границите на УПИ и даже извън границите му, която да служи за паркиране, не
означава, че тази площ може да бъде обособявана или да бъде обект на договори с
прехвърлителен вещно-правен ефект." В този смисъле и Определение № 48 от 04.02.2020 г. по гр. д. №
3751 / 2019 г. на ВКС, 4-то г.о.: „Общите части в етажната собственост се
делят на две групи - по естеството си и по предназначение. Дворът, извън
застроената му част е сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част. Той е
обща част по предназначение и като такава неговият статут би могъл да бъде
променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона.
Етажната собственост възниква по право в момента, в който отделните обекти в
сградата са били придобити от лица, различни от първоначалния собственик и са
станали собственост на тези лица, от който момент те са станали собственици и
на общите части, визирани в чл.38 ЗС. Преди възникване на етажната собственост
- преди самостоятелните обекти в сградата да са разпределени в собственост на
различни лица, меродавно за разпореждането с общите части е единствено
решението на едноличния собственик на сградата. При липса на тези предпоставки
мястото представлява обща част по предназначение (решение № 35/ 06.03.2018 г. по гр.д.№ 3057/2017 г., IVг.о.). То
не може да бъде обект на отчуждителни сделки и се ползва от всички етажни
собственици според взетото от тях решение.
Паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена
площ, местонахождение и граници, но без оградни стени и покрив, не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост. Нито преди, нито след промените
в ЗУТ ДВ бр.86/ 2012 г. и бр. 101/ 2015 г., законът допуска изграждането на
открит паркинг като самостоятелен обект на собственост в дворното място или
върху друга обща част на сградата. Съгласно чл.43 ал.1 ЗУТ, за новите сгради
необходимите места за паркиране се осигуряват задължително в границите на УПИ,
в който е построена сградата, но тези места, дори да са наименувани ,, паркинг
”, не са самостоятелен обект на собственост (решение № 46/ 07.03.2018 г. по
гр.д.№ 2489/ 2017 г., IV г.о.). Паркоместата изградени в незастроената част на
дворното място не са самостоятелни обекти на правото на собственост и не могат
да бъдат предмет на прехвърлителна сд....(решение № 199/ 10.08.2015 г. по гр.д.
№ 5955/ 2014 г., IV г.о.).
В отговора на исковата молба ответникът К. се позовава на факта, че още при
учредяване на първите по време права на строеж, когато е прехвърлен и
поземления имот на строителя „Равдаинвест“ООД - нотариален акт № 151 от
21.02.2014г., „Равдаинвест“ООД се е задължило след завършване на сградата да
прехвърли по нотариален ред идеални части от поземления имот, в който ще се
построи сградата „пропорционално на всеки от собствениците на обекти в
жилищната сграда“ и впоследствие е изпълнило това свое задължение. От
заключението на вещото лице се установи, че „Равдаинвест“ООД е прехвърлило на
всеки от собствениците точно толкова идеални части от поземления имот, колкото
му се припадат като идеална част от общата част - дворно място, изчислена към
датата на въвеждане на сградата в експлоатация.
В случая обаче, съдът намира, че продажбата
на посочените в нотариален акт № 125 от 1.11.2016 г., н.д.№ 1285/2016 г. паркоместа,
е нищожна, тъй като предмет на разпореждане са реални части от обща част.
В конкретния случай, поради особеностите на очертанията на свободната площ,
предвидена за паркиране, разпределение на ползването на местата на паркиране,
дори по реда на чл. 43, ал.З, предл. първо ЗУТ е невъзможно. Когато се извършва
разпределение на ползването на една съсобствена вещ, смисълът на това
разпределение е всеки от съсобствениците да може самостоятелно и независимо от
останалите да ползва частта от общата вещ, за която му е разпределено ползване.
Разглеждайки проекта на сградата, който, според вещото лице е реализиран точно
според предвижданията му, се установява, че за да се стигне от улицата до което
и да е от паркоместата в дъното на дворното място, се налага да се мине през
най-малко още две паркоместа - отговор
на въпрос 6 от заключението на вещото лице. Следователно, самостоятелно
ползване на което и да е от паркоместата, без съгласуване с останалите етажни
собственици, е фактически невъзможно. Невъзможно, по тази причина, е и да бъде
разпределено ползването на паркоместата за самостоятелно ползване от който и да
е от етажните собственици.
Съдът намира, че с процесната продажба, извършена с нотариален акт № 125 от
01.11.2016г. „Равданивест“ООД се е разпоредило в полза на ответника К.К. с 21/163
идеални части от дворното място ,,...с разпределено право на собственост“ на
два броя паркоместа, описани със съответна площ и граници. Ответниците твърдят, че към датата на тази продажба
„Равдаинвест“ООД било единствен собственик на дворното място и като такъв
можело свободно да се разпорежда с него в полза на когото и както прецени, но към датата на тази продажба етажната
собственост е вече възникнала /сградата е въведена в експлоатация на
27.09.2016г/, дворното място е обща част на етажните собственици /чл. 38 ЗС/ и
продажбата, извън неоспорената й част /за продажба на идеални части,
съответстващи на общите части на купувача/, е нищожна поради противоречие със
закона - защото е извършена разпоредителна сд....с реална част от обща част.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника
„Равдаинвест“ ООД, че с договора страните са имали предвид не прехвърляне на паркомясто като отделен
обект, а прехвърляне на идеални части от
дворното място с посочване на коя точно част от дворното място, съобразно
извършеното разпределение, има право да ползва придобилият собственост върху
идеални части от него. В случая не става въпрос за неправилно описание на
предмета на договора, а за ясно и точно описан предмет, който обаче е
невъзможен. Волята на страните недвусмислено е да бъде продадена реална част от
урегулирания поземлен имот, която има самостоятелно предназначение и не може да
се използва за друго, освен за паркиране. Няма формирана воля за разпределяне
на ползването на дворното място, а и не би могло и да има, тъй като към момента
на извършване на оспорените продажби вече е налице етажна собственост и как да
се ползва дв.място може да реши само общо събрание на етажните собственици.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да прогласи нищожността на
продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 125, том IX, peг. № 16407,
дело № 1285/2016 година на нотариус Д.Недялков, с peг. № 181 на НК, вписан в
Служба по вписванията Стара Загора с вх.рег. № 12672/01.11.2016 година, акт №
56, том XXXIII, дело №
6873/01.11.2016 година, в частта в която се прехвърля собствеността върху
паркомясто № 1 и паркомясто № 2 и в частта, с която паркоместата се придават
като прилежащи части към самостоятелен обект - склад № 7, като следва да
признае за установено, че ответникът К.Т.К., не е собственик на описаните в
същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 като самостоятелни обекти на право на
собственост, прилежащи части към
собствения на ответника К. склад № 7.
При тези съображения, съдът намира предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката поради липса на предмет
за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест
на ответниците следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер
на 1265 лв., представляващи възнаграждение за вещо лице, ДТ и възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА продажбата, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 125, том IX, рег. № 16407, дело № 1285/2016 година на нотариус Денчо Недялков,
с рег. № 181 на НК, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх. рег. №
12672/01.11.2016 година, акт № 56, том XXXIII, дело № 6873/01.11.2016 година, в
частта, в която „РАВДАИНВЕСТ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Ст.Загора,
бул.“Патриарх Евтимий“ № 138, ет.10, ап.49, представлявано от управителя ....прехвърля
собствеността върху паркомясто № 1 и паркомясто № 2 на К.Т.К., ЕГН ********** ***
и в частта, с която паркоместата се придават като прилежащи части към
самостоятелен обект - склад № 7, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.К., ЕГН **********, не е собственик на
описаните в същия нотариален акт паркомясто № 1 и паркомясто № 2 нито като
самостоятелни обекти на право на собственост, нито като несамостоятелни, прилежащи
части към собствения на К.Т.К. склад № 7, поради липса на предмет.
ОСЪЖДА К.Т.К., ЕГН ********** *** и „РАВДАИНВЕСТ“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Ст.Загора, бул.“Патриарх Евтимий“ № 138, ет.10, ап.49,
представлявано от управителя ....да заплатят
солидарно на Т.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес ***,
Г.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, Г.В.А., ЕГН **********, с адрес *** Отец
Паисий № 177, ет. 2, ап. 3, Д.А. ....-Г., ЕГН **********, с адрес ***, Г.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, Д.З.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Г.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, В.Т.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Л.К.Т., ЕГН **********,
с адрес *** чрез адвокат М.Г.С., „С. и П. - Адвокатско дружество“, със
съдружници адвокатите М.Г.С. и ....Н.П.,***, офис 6, сумата от 1265 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: