РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Русе,17.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VІ-ти състав,
в публично заседание на седми февруари, през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
адм. дело № 552 по описа за 2022
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Д.В. ***, против Решение № 2153- 17-250/
14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което се потвърждава
Разпореждане № 60090122214/09.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване по отношение на осигурителния доход за периода 15.06.2000г.-30.06.2022г.
и по отношение на размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
посоченото разпореждане е определен размера на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО на В.. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на издаденото решение поради противоречие с
материалноправни разпоредби. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане
на направените разноски.
Ответникът, действащ в процеса чрез
процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор, че със заявление
вх.№ 2113-17-926/17.06.2022 г. (л. 14-16 от преписката) М.Д.В. е поискала
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68,
ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Въз основа на представените
със заявлението документи за осигурителен стаж е изготвен опис на осигурителния
стаж на жалбоподателката (л. 17-25 от преписката), според който на В. е зачетен
стаж от 37 години, 9 месеца и 0 дни и й е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 01.07.2022 г. – датата на навършване на
изискуемата възраст за 2022 г. за жени – 61 г. 10 м., като отпусната на
жалбоподателка пенсия се определя в размер, изчислен с индивидуален коефициент,
съгласно чл. 70, ал. 8 -9 от КСО. В оспореното решение, с което е отхвърлена
жалбата на В. и е потвърдено разпореждане № **********/09.09.2022 г. на
ръководителя по пенсионното осигуряване административният орган посочва, че в
конкретния случай индивидуалният коефициент е изчислен на база отрязъците от
заверените осигурителни книжки, които се съхраняват в ТП на НОИ – Русе,
издадена служебна бележка от отдел КПК за периода от 2015-2022 г. и наличните
данни в РОЛ (чл.5, ал. 4 от КСО). Доходът, от който е изчислен индивидуалният
коефициент по методиката на чл. 70, ал.8-9 от КСО на жалбоподателката е както
следва: за периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2022 г. в размер на
303 498.53 лв.:
от 15.06.2000 г. до 31.12.2000 г. – 2239.90 лв.
от 01.01.2001 г. до 31.12.02001 г. – 2891.34
лв.
от 01.01.2002 г. до
31.12.2002 г. - 2614.00 лв.
от 01.01.2003 г. до
31.12.2003 г. - 2400.00 лв.
от 01.01.2004 г. до 31.12.2004 г. - 3066.00 лв.
от 01.01.2005 г. до 31.12.2005 г. - 2742.27 лв.
от 01.01.2006 г. до
31.12.2006 г. - 2640.00 лв.
от 01.01.2007 г. до
31.12.2007 г. - 3753.45 лв.
от 01.01.2008 г. до
31.12.2008 г. - 4289.36 лв.
от 01.01.2009 г. до
31.12.2009 г. - 3099.72 лв.
от 01.01.2010 г. до
31.12.2010 г.- 5040.00 лв.
от01.01.2011 г. до
31.12.2011 г. - 5040.00 лв.
от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. - 5349.00 лв.
от01.01.2013 г. до
31.12.2013 г. - 17349.73 лв.
от 01.01.2014 г. до
31.12.2014 г. - 23043.04 лв.
от01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. - 30629.04 лв.
от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. - 31200.00 лв.
от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. - 31200.00 лв.
от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. - 25016.78
лв.
от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. - 35967.36
лв.
от 01.01.2020 г. до
31.12.2020 г. - 17044.18 лв.
от 01.01.2021 г. до
31.12.2021 г. - 30318.32 лв.
от 01.01.2022 г. до
30.06.2022 г. - 16565.04 лв.
Административният
орган приема в конкретния случай, че по утвърдената с чл.70 от КСО методика, за
периода от 15.06.2000 г. до 30.06.2022 г. за 5543 работни дни индивидуалният
коефициент 1,4052, който е намален с коефициент 0,102 представляващ средно
претеглено съотношение между осигурителната вноска за допълнително задължително
пенсионно осигуряване и вноската за фонд „Пенсии“ за съответния период. Отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В., считано от 01.07.2022 г. според
административния орган е в действителен размер – 869,15 лв. при общ
осигурителен стаж от 37 г., 9 м. и 0 д. и общ осигурителен доход от 01.01.2000
г. до 30.06.2022 г. вкл.
Административното
производство е финализирано с оспореното пред съда Решение № 2153-17-20/14.11.2022 г. и
потвърденото с него разпореждане от 09.09.2022 г. на ръководителя на пенсионно
осигуряване, което жалбоподателката В. обжалва пред настоящия съд. Основното
възражение касае зачитането на осигурителния доход на жалбоподателката за
приетия от административния орган осигурителен стаж при отпускане на пенсията й
и послужил за определяне на размера, като жалбоподателката счита, че не е
верен. В жалбата се развиват доводи, че в решението е посочен по години
осигурителен доход, който е формирал общата сума от 303 498.53 лв. за
периода от 01.01.2000 г. до 30.06.2022 г. вкл. при общ осигурителен стаж от 37
г.,9 м. и 0 дни, като за този осигурителен стаж и е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст считано от 01.07.2000 г. Твърди, че не разполага
със служебна бележка, издадено от отдел КПК, която е цитирана в оспореното
решение и няма информация какво съдържа същата. Смята, че неправилно и
произволно административният орган е взел предвид осигурителен доход за годините
от 2015-2021 г., който е по-малък от
осигурителния доход, върху който е внасяла осигурителни вноски за фонд
„Пенсии“. Представя като писмени доказателства по делото ГДД за годините от
2015 до 2020 г., с данни, които и НОИ вижда служебно от НАП. Счита, че ясно се
вижда разликата на приетият в решението осигурителен доход по години и този,
върху който се е осигурявала, поради натрупаните доходи. В съдебно заседание
пълномощникът на В. адв. Б., прави искане с нарочна молба за назначаване на СИЕ
с поставени към вещото лице въпроси. Видно
от приетото без възражения заключение по СИЕ и разясненията по него е установен
от адм.орган неправилен размер на осигурителен доход .
От така установеното фактическо положение
съдът достигна до следните правни изводи:
Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Жалбата е подадена от надлежна
страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния
14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване
акт съгласно цитираната норма.
При
извършената служебна проверка от съда по чл. 168 АПК във вр. чл.146 АПК и от
данните по делото се установява, че процесният индивидуален административен акт
е незаконосъобразен,
а жалбата срещу него е основателна
Оспореното решение е издадено от
материално и териториално компетентен орган (арг. чл .117 КСО). Спазена е
предписаната от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК,
вкл. фактически и правни основания. При анализа им обаче е достигнал до
неправилни и необосновани правни изводи, в противоречие с материалните
разпоредби на закона. Спорът в настоящето производство е по съдържанието на
събраните в пенсионната преписка документи и по-точно служебната бележка
издадена от отдел КПК изх. № 2113-17-926#3 от 27.06.2022 г., находяща се на л.
26 от административната преписка, която съдържа данни за осигурителен
стаж/доход на самоосигуряващо се лице от 01.01.2015 г. до 01.04.2022 г. и е
цитирана в оспореното решение.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и
ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с
данните по чл. 5, ал. 1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ
по утвърден образец. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 41, ал.1 за самоосигуряващите се лица, каквато е
жалбоподателката в настоящото производство, времето за осигурителен стаж и
доход се приема въз основа на данните от внесени осигурителни вноски съдържащи
се в информационната система и регистрите, а осигурителния доход е дефиниран
частично в разпоредбата на чл. 6, от КСО. Приложената по преписката служебна бележка за
осигурителен доход на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице за времето
от 2015г до 01-04-2022г., докато разпореждането е от м.септември, а оспореното
решение е от м.ноември, като в този период адм.орган не е извършил допълнителна
проверка по жалбата подадена по адм.ред на данните, които се съдържат в
информационните регистри на НОИ и НАП. Тези данни са проверени от вещото лице ,
които е установило, че всички декларирани с декларация обр. 6 задължения за
осигурителни вноски за визирания период са внесени в пълен размер, ведно с
лихвите. Именно допълнително извършената проверка в информационните регистри
води до промяна и на осигурителния доход , от който е изчислен индивидуалния коефициент
От приетото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото, става
ясно, че действително приетият от
административния орган осигурителен доход от 303 498,53 лв. е по-малко с
31 423.36 лв., като този извод се прави от анализа на заключението на
вещото лице и мотивите в оспореното решение, където виждаме различия при
приемане на осигурителния доход за 2015 г. в размер на осигуряване на 570
лв.;за 2016-2017 г. няма разлика/ т. посочената сума в размер на по 31200лв. е
коректна/, за 2018 г. разликата е 6183,22 лв.; за 2019 г. е 32,64 лв.; за 2020
е 18 955.82 лв.; за 2021 г. е 5681.68 лв. или това е общата сума от
31 423.36 г. осигурителен доход, която следва да бъде добавена към
осигурителния доход на жалбоподателката за целия период от 01.01.2000 г. до
30.06.2022 г. и съответно да бъде приложено правилото на чл.70, ал.8 и 9 от КСО
върху този доход, като се изчисли нейният индивидуален коефициент. В съдебното
заседание вещото лице уточнява отчетния период за 2022 г. като заявява, че от
месец януари 2015 г. до 30.06.2022 г. вноските дължими от жалбоподателката В.
са платени в пълен размер към НАП – ДОО, допълнително задължително осигуряване
и здравно осигуравянае, дории лихвите,
които са били дължими на места, като това вещото лице заявява, че е установило
при проверката в НАП и в регистрите в НОИ, както и в други справки. Данните в
справката на стр. 4 от заключението са довнасяне и изравняване за годините
2013,2017 и 2018 г., които са внесени в един по-късен период на 04.11.2022г и 25.11.2022
г.
Всичко
изложено до тук налага отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Русе, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното
осигуряване, по отношение на осигурителния доход на В. за периода 15.06.2000г.-30.06.2022г.
и по отношение на размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Административната
преписката следва да бъде върната на длъжностното лице, издало разпореждането
за ново произнасяне по същество, при което следва да се определи наново осигурителния
доход на жалбоподателката за целия период от 01.01.2000 г. до 30.06.2022 г. и
съответно да бъде приложено правилото на чл.70, ал.8 и 9 от КСО върху този
доход, като се изчисли нейният индивидуален коефициент, имайки предвид мотивите
на съда, изложени в настоящото решение.
По
разноските
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на представителя на жалбоподателя
за присъждане на разноски по представения по чл. 80 от ГПК списък се явява
основателно. Ответникът Националния осигурителен институт (на основание §1, т.
6 от ДР на АПК) следва да бъде осъден да заплати на М.Д.В. сумата в размер на 800
лв., от които 500 лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие № 17480 от 06.01.2023 г.
и сумата от 300 лв. дезопит за
възнаграждение на вещото лице. Възражението за прекомерност на
адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено в точния му
размер по чл.8 ал.2 т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и
на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Водим от горното и на основание
чл. 118, ал. 2 от КСО, във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на М.Д.В. ***, против Решение
№ 2153- 17-250/ 14.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което се потвърждава
Разпореждане № 60090122214/09.09.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване по отношение на осигурителния доход за периода 15.06.2000г.-30.06.2022г.
и по отношение на размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване за ново
произнасяне по заявление № 2113-17-926 от 17.06.2022 г. подадено от М.Д.В. ***.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - София да заплати на М.Д.В., ЕГН **********,*** сума в общ размер
на 800 лв., от които 500 лв. адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лв. дезопит за възнаграждение
на вещото лице.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: