№ 377
гр. София, 30.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500275 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32б, вр. чл. 32а
от Правилника за вписванията.
Образувано е по частна жалба на Г.И. – държавен съдебен изпълнител
при РС-Пирдоп срещу определение № 7 от 31.03.2022 г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вдигането и
заличаването на възбрана под Акт № 52, том І, вх. рег. № 1258 от 27.10.2011
год. наложена по изпълнително дело № 20221860400019 по описа на СИС при
ПРС.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
С молба вх. № 327/31.03.2022 г. по описа на Службата по вписванията –
гр. Пирдоп ДСИ Г.И. е поискал вдигане на наложената възбрана по
изпълнително дело № 20221860400019 върху недвижим имот, собственост на
длъжника по делото В.Х.Ч., на основание чл. 433, ал. 3 от ГПК – настъпила
перемпция поради бездействие на взискателя повече от две години. След
влизане в сила на постановлението за прекратяване на 25.03.2022 год.
съдебният изпълнител поискал и вдигане на наложената възбрана, което е
служебно задължение на съдебния изпълнител в този случай. Счита, че не
дължи държавна такса при служебно вдигане на възбрана. Моли съда да
отмени отказа и да върне делото на Службата по вписвания с указания за
1
вписване на исканото заличаване на възбраната.
С обжалваното определение съдията по вписвания е отказал да заличи
вписаната възбрана поради това, че твърденията в искането не се подкрепят
от доказателства, както и поради невнасяне на дължимата държавна такса в
размер на 10 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
частната жалба е неоснователна поради следните съображения.
При заличаване на възбрана поради прекратяване на принудителното
изпълнение по чл. 433 ГПК трябва да се приложат правните последици на чл.
433, ал. 3 ГПК, а именно: наложените възбрани трябва да бъдат вдигнати
„служебно“ от съдебния изпълнител. Служебното вдигане на наложените
възбрани означава, че съдебният изпълнител трябва да констатира влизане в
сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело и по своя
инициатива да отправи искане за заличаване на възбраната.
В разпоредбите на чл. 433 ГПК и др. не е налице текст, който изрично
да освобождава молителя (съдебния изпълнител) в производството по
вписване от заплащане на държавна такса. Вписването и заличаването на
възбраната от съдията по вписванията се осъществяват в охранително
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК разноските по
охранителните производства са за сметка на молителя. В случая таксата за
вписване на възбраната е в размер на 15 лева /чл. 5 от Тарифата/, а при
заличаването й следва да бъде заплатена такса в размер на 10 лева /по арг. от
чл. 2, ал. 1 от Тарифата/. Молител в производството по заличаване на
възбраната на основание чл. 433, ал. 3 ГПК и заинтересовано лице е
съдебният изпълнител (чл. 531, ал. 1 ГПК и т. 8 от Тълкувателно решение №
7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно, по
силата на чл. 541 ГПК, задължение на съдебния изпълнител е да представи
към молбата си документ за внесена държавна такса, дължима в
охранителното производство.
Освобождаването от задължение за плащане на държавни вземания – в случая
държавна такса, става само със закон, при изрично предвидени в закона
предпоставки. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.05.2009 г. по тълк. д.
№ 1/2008 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 540 ГПК приложение в
охранителното производство намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща
2
освобождаване от заплащане на държавна такса в особени случаи.
Това обаче не означава, че държавната такса остава в тежест на
съдебния изпълнител. Преди да прекрати или приключи изпълнителното дело
той трябва да съобрази разпоредбите на чл. 79 ГПК. Според тях разноските по
изпълнителното дело са за сметка на длъжника. В случая обаче е налице
изключение от този принцип - ако производството се прекрати на някое от
основанията по чл. 433 ГПК, разноските са за сметка на кредитора, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
Разноските са за сметка на кредитора и когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно,
въпрос на преценка по всяко изпълнително дело е дали разноските за вдигане
на възбраната се дължат от кредитора или от длъжника. В конкретния случай
същите следва да са за сметка на взискателя – ДП „Фонд затворно дело“. С
молбата на ДСИ за вписване на заличаването на възбраната не са
представени доказателства за характера на обезпеченото вземане, поради
което не може да се прецени дали взискателят като държавно учреждение е
освободен от задължението за заплащане на държавна такса по силата на чл.
84, т. 1 от ГПК или е приложимо изключението, въведено в същата
разпоредба, относно частните държавни вземания, респ. права върху вещи –
частна държавна собственост. В случая молителят не е приложил към молбата
доказателство за вида на вземането, за събиране на което е образувано
изпълнителното производство. Съобразно изразените съображения в Решение
№ 3/08.07.2008 год. по конст. дело № 3/2008 год. на КС на РБ законодателната
преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл.
84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото,
чиято защита се търси. Съдебният изпълнител не дължи държавни такси при
изпълнение на възложените му със закон функции във връзка със събиране на
публични вземания. Когато обаче се касае за частни вземания, съдебният
изпълнител следва да приложи към молбата за заличаване на възбраната и
документ за заплатена държавна такса. За процесното вземане не са
ангажирани доказателства взискателят да е освободен от заплащане на
държавна такса за заличаване на възбраната, поради което постановеният от
съдията по вписванията отказ е законосъобразен.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Г.И. – държавен съдебен
изпълнител при РС-Пирдоп срещу определение № 7 от 31.03.2022 г. на съдия
по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано
заличаването на възбрана под Акт № 52, том І, вх. рег. № 1258 от 27.10.2011
год. по описа на СВ-Пирдоп, наложена по изпълнително дело №
20221860400019 по описа на СИС при ПРС, по искане с вх. № 327/31.03.2022
год., подадено от Държавен съдебен изпълнител при РС-Пирдоп.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването
му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4