№ 2140
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110217742 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-2400360 от 19.11.2024г., издадено от И.Х.ЙО. -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда (КТ) за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „****“ ООД
(в качеството на работодател) е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от „****“ ООД, в която се
посочва, че процесното НП е постановено в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Според жалбоподателя Актът е съставен в отсъствие на нарушителя и
без данни покана за съставяне на Акт да е достигнала до Дружеството – жалбоподател.
Поради това се твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Връчването на призовка от проверяващия орган на лицето М.Б.П. не водело до надлежно
уведомяване на „****“ ООД, тъй като П. била в магазина в качеството й на управител на
„***“ ООД, което Дружество било в търговски взаимоотношения с „****“ ООД. В жалбата
се отрича М.Б.П. да е изготвяла и подписвала декларация, че работи по трудово
правоотношение с Дружеството – жалбоподател. Прави се извод, че вмененото на
нарушителя деяние е недоказано. По-нататък в жалбата се посочва, че неправилно не бил
вписан в АУАН договорът между „****“ ООД и „***“ ООД за наличието на търговски
правоотношения между двете Дружества касателно наличието на съвместна търговска
дейност на обекта в гр.София, ул. „Академик Жак Натан“ № 11. В жалбата се твърди, че към
момента на констатиране на процесното нарушение „****“ ООД е нямало качеството на
работодател и заради това не може да бъде и субект на санционната разпоредба по чл.414,
ал.1 от КТ. Твърди се, че в конкретния случай е налице договор за съвместна търговска
1
дейност между Дружествата „****“ ООД и „***“ ООД и това изключвало наличието на
трудово правоотношение между „****“ ООД и М. П.. Освен това в жалбата се заявява, че
НП не било издадено от териториално компетентни контролни органи, в рамките на
нормативно регламентираните им правомощия. Според жалбоподателя АУАН и НП са
нищожни, тъй като били издадени от териториално некомпетентен орган, действал извън
териториалния обхват и поради това НП следвало да се отмени като незаконосъобразно. В
жалбата се отправя критика към наказващия орган и за това, че не е приложил чл.28 от
ЗАНН. Не било посочено друго нарушение от страна на „****“ ООД, което да мотивира
налагането на имуществена санкция в размер по-голям от минимума от 1500 лева.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не изпраща представител. Производството
пред СРС по отношение на „****“ ООД е протекло по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София се представлява от юрк. Стоянова, която в съдебно заседание на 11.03.2025г.
заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС юрк. Стоянова
пледира за потвърждаване на процесното Наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна не са налице
посочените в жалбата процесуални нарушения. В производството по съставяне на АУАН и
издаване на Наказателното постановление били спазени всички изисквания на ЗАНН.
Нарушението, за което е санкционирано Дружеството, било безспорно установено. Не бил
представен, включително и в хода на съдебното следствие, трудов договор между „****“
ООД и М.Б.П.. От свидетелските показания се доказвало, че на процесната дата 11.09.2024г.
П. е полагала труд в полза на „****“ ООД с определено работно място, на длъжност
продавач-консултант, с уговорено трудово възнаграждение, изплатено от работодателя.
Поради това се приемат за недоказани и неоснователни твърденията за наличие на друг вид
отношения между Дружеството и П.. По отношение на Договора за сътрудничество и
съвместна дейност юрк. Стоянова казва, че същият не е бил представен на проверяващите
инспектори, а и той нямал пряко отношение към извършеното нарушение, тъй като касаел
друг вид отношения - търговски, а процесният случай се отнасял за това, че Дружеството не
е сключило трудов договор с лице, което предоставя работната си сила в негова полза. В
Наказателното постановление били изложени мотиви относно размера на наложената
имуществена санкция, която надвишавала с 1/3 законовия минимум съгласно чл.414, ал.3 от
КТ. Процесуалният представител на въззиваемата страна изрично посочва, че нарушението
по чл.62, ал.1 от КТ е изключено от обхвата на маловажните нарушения. Поради това юрк.
Стоянова иска СРС да остави жалбата без уважение и да потвърди Наказателното
постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 23.04.2021г. между М.Б.П. и „****“ ООД бил сключен трудов договор, който
просъществувал до 11.06.2024г., когато бил прекратен. Въпреки това, на 11.09.2024г. М.Б.П.
полагала труд като продавач – консултант в търговски обект, стопанисван от „****“ ООД.
2
Това било установено от свидетелите Е. Х. и И. П. (служители на Дирекция „Инспекция по
труда” - София), които на 11.09.2024г. извършили проверка на магазин за дрехи втора
употреба, стопанисван от „****“ ООД, находящ се в гр. София, ул. „Академик Жак Натан”
№ 11. Х. и П. заварили в проверявания обект лицето М.Б.П. да стои на мястото на продавач
– консултанта, където бил и касовият апарат в магазина, както и да обслужва клиенти на
проверявания обект. Пред проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по труда” -
София П. декларирала, че работа за Дружеството „****“ ООД, че има сключен трудов
договор, работно време и почивки. Проверяващите служители от Дирекция „Инспекция по
труда” – София изискали касова бележка, за да установят кое Дружество извършва търговска
дейност в проверявания обект и извършили проверка в регистъра на НАП дали въпросното
Дружество има сключен трудов договор с П.. След като проверяващите установили, че няма
такъв договор, те предложили на П. да издадат Постановление за обявяване съществуването
на трудово правоотношение между „****“ ООД и М.Б.П., но последната отказала и
съответно не било издадено такова Постановление.
Проверката приключила по документи на 24.09.2024г. в сградата на Дирекция
„Инспекция по труда” - София. До приключване на проверката не бил представен трудов
договор между „****“ ООД и М.Б.П.. Поради това било прието, че Дружеството –
жалбоподател (в качеството на работодател) не е уредил отношенията по предоставяне на
работна сила от П. като трудови правоотношения, като не е сключил с нея трудов договор с
писмена форма, като с това е нарушил на 11.09.2024г. в обекта на контрол нормата на чл.62,
ал.1 от КТ, вр. чл.1, ал.2 от КТ. За това и за още едно нарушение (по чл.16, ал.5 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд) е бил съставен Протокол за извършена проверка
№ ПР2436453 от 24.09.2024г., връчен срещу подпис на управителя на „****“ ООД на
24.09.2024г. Наред с това св. Е. Х., в присъствието на И. П. и М.Н., съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-2400360 от 24.09.2024г. срещу
„****“ ООД за това, че в качеството си на работодател не е уредил отношенията по
предоставяне на работна сила от М.Б.П. като трудови правоотношения, като не е сключил с
нея трудов договор в писмена форма, като нарушението е извършено на 11.09.2024г.,
констатирано е на 24.09.2024г. и е квалифицирано по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е
съставен пред и е връчен срещу подпис на управителя на „****“ ООД на 24.09.2024г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него,
на 19.11.2024г. И.ЙО. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - София издала
Наказателно постановление № 22-2400360, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3
от КТ за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е наложила на „****“ ООД
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Наказателното постановление е изпратено по пощата и е връчено на 27.11.2024г., след
което е обжалвано с жалба, изпратена до Дирекция „Инспекция по труда“ – София чрез
СПИДИ на 10.12.2024г.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства :
3
Показанията на свидетелите Е. Х. и И. П. са относими, информативни,
последователни, достоверни, непредубедени и еднопосочни. Те намират опора не само
помежду си, но и в писмените доказателства, приложени по делото – АУАН № 22-2400360
от 24.09.2024г., Протокол за извършена проверка № ПР2436453 от 24.09.2024г. и писмо от
ТД на НАП – София, офис „Младост“ с вх. № 60953 от 20.02.2025г. с приложена справка за
актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.06.2024г. – 11.09.2024г.
Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.
По делото има приложена декларация от М.Б.П.. Макар да е обективно
съществуваща, по същество тя съдържа свидетелски показания, само че дадени не устно и
непосредствено пред съда, а в писмен вид, което я прави негодно писмено или гласно
доказателство. Поради това съдът не я подложи на анализ и остави въпросната декларация
извън доказателствената маса, тъй като счита, че тя не отговаря на изискванията на закона
да се счита за годно доказателство.
При така направеното уточнение СРС счита, че годни и относими към настоящия
правен спор са следните писмени документи - АУАН № 22-2400360 от 24.09.2024г.; известие
за доставяне на жалба; известие за получаване на НП; Заповед № 3-0693 от 15.08.2022г. на
Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“; Заповед
№ ЧР-1744 от 20.12.2022г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“; длъжностна характеристика на И.ЙО.; Заповед № ЧР-134 от
13.03.2015г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда“;длъжностна характеристика на Е. Х.; Протокол за извършена проверка № ПР2436453
от 24.09.2024г.; писмо от ТД на НАП – София, офис „Младост“ с вх. № 60953 от 20.02.2025г.
с приложена справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода
01.06.2024г. – 11.09.2024г. Цитираните документи имат характеристиките на писмени
доказателства, като същевременно са информативни, относими, достоверни, обективни и
непредубедени. Поради това съдът ги кредитира.
Констатациите от АУАН № 22-2400360 от 24.09.2024г. и от Протокола за извършена
проверка № ПР2436453 от 24.09.2024г. намират потвърждение не само помежду си, но и в
показанията на свидетелите Х. и П., а същевременно не се опровергават от писмото от ТД на
НАП – София, офис „Младост“ с вх. № 60953 от 20.02.2025г., към което е приложена
справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.06.2024г. –
11.09.2024г. Поради това и по аргумент от чл.416, ал.1, изр.2 от КТ съдът дава вяра на Акта.
Писмените доказателства на лист 27-29 от делото са обективни и достоверни.
Косвено те се потвърждават и от кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства.
Поради това СРС дава вяра на писмото от ТД на НАП – София, офис „Младост“ с вх. №
60953 от 20.02.2025г. и на приложената към него справка, от която се установява, че М.Б.П. е
имала сключен трудов договор с Дружеството – жалбоподател в периода от 23.04.2021г. до
11.06.2024г.
Въз основа на кредитираната до тук доказателствена съвкупност съдът приема, че в
периода 23.04.2021г. - 11.06.2024г. е имало действащ трудов договор между М.Б.П. и „****“
4
ООД, както и че на 11.09.2024г., без да има сключен и действащ писмен трудов договор, т.е.
без към момента на проверката отношенията между П. и „****“ ООД да са били уредени
като трудови с подписан и от двете страни по правоотношението писмен трудов договор, П.
реално е работила за Дружеството – жалбоподател като продавач – консултант.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” и длъжностните характеристики на И.ЙО. и Е. Х. имат
доказателствена сила за посочените в тях факти и обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира изцяло. От тях, както и на основание чл.416, ал.1, изр.1 и ал.5, вр. чл.399 от КТ;
чл.20, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.1 и чл.23, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.4, изр.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” съдът приема за
доказано, че Е. Х. (като „главен инспектор” в Дирекция „Инспекция по труда” - София) е
имала правомощието да съставя АУАН, а И.ЙО. (като Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - София) - да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. Това
означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени
за това лица.
Съдът се доверява и на известията за доставяне, приложени на лист 8 и лист 9 от
делото, тъй като тези писмени доказателства имат достоверна дата. Въз основа на тях става
ясно, че Наказателно постановление № 22-2400360/19.11.2024г. е изпратено по пощата,
връчено е на 27.11.2024г. и е обжалвано с жалба, изпратена по СПИДИ на 10.12.2024г. Това
означава, е жалбата срещу процесното НП е била подадена в рамките на 14-дневния срок от
връчването на Наказателното постановление и се явява процесуално допустима.
Към жалбата е приложен Договор за сътрудничество и съвместна дейност. Този
договор няма достоверна дата и доколкото неговото съществуване към процесната дата
11.09.2024г. не се потвърждава от нито едно друго пряко или косвено доказателство, съдът
не го кредитира. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за изпълнение на
задълженията си по този договор, а именно да е плащал на „***“ ООД дължимото
възнаграждение по цитирания договор, т.е. той да е породил правно действие. Напротив –
клаузите на Договора за сътрудничество и съвместна дейност се опровергават от показанията
на свидетелите Е. Х. и И. П., според които пред тях по време на проверката М.Б.П. е
декларирала, че работи за „****“ ООД, че има сключен трудов договор, работно време и
почивки. Освен това извършването на продажба на стоки на Дружеството – жалбоподател, в
търговски обект на „****“ ООД, от място, където е позициониран касовият апарат в
търговския обект, както и установеното от свидетелите консултиране на клиенти, които П. е
осъществила на 11.09.2024г., показва, че в действителност лицето е престирало труд за
Дружеството – жалбоподател като продавач – консултант, но документално отношенията
между страните не са били уредени като трудови, а като търговски с въпросния договор,
представен за първи път едва с жалбата до съда. ПрикрИ.ето на трудови правоотношение с
Договор за сътрудничество и съвместна дейност не променя по същество характера за
взаимоотношенията между М.Б.П. и „****“ ООД към 11.09.2024г. Поради всичко това СРС
не кредитира документа, приложен на лист 6-7 от делото, тъй като счита, че това
5
доказателство е недостоверно и предубедено. Поради това и всички доводи на
жалбоподателя, базирани на Договора за сътрудничество и съвместна дейност, се явяват
неоснователни и не се споделят от решаващия съдебен състав.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достига до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е депозирана
в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са изцяло в
съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ.
чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни лица (съгласно приложените по делото
длъжностни характеристики и Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
Агенция „Главна инспекция по труда”, както и направения по-горе във връзка с тях
доказателствен анализ) като при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е твърдението от жалбата, че АУАН и НП били издадени от
териториално некомпетентни лица. Обектът на контрол се намира в гр. София, ул.
„Академик Жак Натан“. Дружеството „****“ ООД е със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. „Младост“ IV. Поради това следва, че териториално компетентни да съставят
АУАН за нарушения по КТ са служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – София
(каквато е и св. Е. Х.), а Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София (г-жа
Йотова) съответно е компетентното лице да издаде НП. Поради това неоснователно в
жалбата се иска НП да бъде прието за нищожно и незаконосъобразно поради липса на
компетентност на издателя му или на актосъставителя.
В случая е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението в Акта и в Наказателното постановление. Административно-наказателното
обвинение е ясно и разбираемо формулирано – става въпрос за това, че Дружеството –
жалбоподател (в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби /ДР/ на КТ) не е сключило с М.Б.П. трудов договор в изискуемата от закона
писмена форма и не е уредило отношенията си с нея като трудови правоотношения към
момента на проверката на 11.09.2024г., когато лицето е било заварено в магазина на „****“
ООД да работи като продавач - консултант.
Нарушението и нарушителят са установени по време на проверката (в периода
11.09.2024г. – 24.09.2024г.). Актът е съставен на 24.09.2024г., което се явява в рамките на 1-
годишния срок от извършване на деянието и в 3-месечния срок от установяване на дееца.
Наказателното постановление е издадено след по-малко от два месеца след съставянето на
АУАН. Поради това СРС приема, че в конкретния случай са спазени и сроковете по чл.34,
6
ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по
административно - наказателната преписка в месечен срок от получаването й. Неспазването
на този срок, обаче, не води до прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от
ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява само бързото произнасяне на
административните органи по преписките (в този смисъл е Решение на СРС по НАХД №
341/22.02.2001г., влязло в сила на 14.03.2001г. и много други).
В Акта и в Наказателното постановление нарушението е подробно и ясно описано,
посочено е лицето, което е престирало труд и с което е следвало, но не е бил сключен трудов
договор, респ. че отношенията не са били уредени като трудови. Посочена е датата, на която
П. е заварена да работи в магазин за дрехи втора употреба, стопанисван от Дружеството -
жалбоподател. Отбелязано е мястото на престиране на труда, както и длъжността. Изрично е
записано, че за П. няма подадено уведомление за регистрация на трудов договор с „****“
ООД, а също и че до края на проверката /на 24.09.2024г./ в Дирекция „Инспекция по труда“ –
София не е представен трудов договор, сключен в писмена форма между П. и Дружеството –
жалбоподател. Поради това СРС приема, че е налице съответствие между описаното с думи
нарушение и посочената правна квалификация. Не е ограничено правото на защита на
нарушителя да разбере обвинението срещу себе си и да организира защитата си.
Неоснователно е и другото възражение от жалбата – за нарушение на чл.40, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН. В случая Актът е съставен в присъствието на управител на „****“ ООД.
Видно от Протокола за извършена проверка № ПР2436453 от 24.09.2024г. на 24.09.2024г.
управителят на Дружеството – жалбоподател е бил в сградата на Дирекция „Инспекция по
труда“ – София и е получил препис от цитирания документ. При това положение няма
необходимост на същото лице да се връчва покана за съставяне и връчване на Акт, при
условие, че той е бил съставен на същата дата, бил е подписан от управителя на „****“ ООД
на същата дата /24.09.2024г./ и представителят на Дружеството – нарушител е получил
препис от този Акт. Поради това неоснователно в жалбата се твърди, че Актът бил съставен
в отсъствие на нарушителя и без данни покана за съставянето му да е достигнала до
Дружеството – жалбоподател.
Този съдебен състав счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както
и тези на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът прие, че няма допуснато съществено
процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на Наказателното постановление на
формално основание и спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно
чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. При това положение, с оглед доказаните по делото факти, следва,
че М. П. като е престирала труда си като продавач – консултант (конкретно на 11.09.2024г.,
7
когато е била заварена в обекта на Дружеството – жалбоподател) реално е била в трудово
правоотношение с „****“ ООД. Това означава, че П. е следвало да има сключен писмен
трудов договор с работодателя си, но такъв реално не е бил подписан и не е бил действащ
към момента на проверката – видно и от кредитираните по-горе свидетелски показания,
както и от подкрепящите ги писмени доказателства. От съвкупната преценка на АУАН № 22-
2400360 от 24.09.2024г., Протокола за извършена проверка № ПР2436453 от 24.09.2024г.,
писмото от ТД на НАП – София, офис „Младост“ с вх. № 60953 от 20.02.2025г. и
приложената към него справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода 01.06.2024г. – 11.09.2024г., както и от показанията на свидетелите Е. Х. и И. П. се
налага изводът, че към момента на проверката на 11.09.2024г. М. П. е престирала реално
труд за „****“ ООД – като е консултирала клиенти на магазина и е изпълнявала по същество
длъжността „продавач – консултант“, но без да е имала сключен и действащ писмен трудов
договор, т.е. без към момента на проверката отношенията между М. П. и „****“ ООД да са
били уредени като трудови с подписан и от двете страни по правоотношението писмен
трудов договор. Това означава, че „****“ ООД се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от
ДР на Кодекса на труда и като такъв е нарушил от обективна страна чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от КТ, тъй като не е сключил писмен трудов договор с М. П. и не е уредил отношенията си с
нея като трудови към 11.09.2024г.
Това, че отношенията между М. П. и „****“ ООД са били уредени като трудово-
правни в периода от 23.04.2021г. до 11.06.2024г., а лицето е заварено в магазина на същото
Дружество на 11.09.2024г. да стои до касовия апарат и да консултира клиенти също косвено
доказва, че реално „****“ ООД се явява работодател на М. Борисова Петринова, макар и
това да не е било удостоверено с трудов договор и други писмени документи. Поради това
неоснователно се твърди в жалбата, че Дружеството нямало качеството на работодател и не
следвало да се санкционира по чл.414, ал.3 от КТ.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения и това става /съгласно чл.62, ал.1 от КТ/ с
писмен трудов договор. Поради това липсата на сключен трудов договор в писмена форма
винаги съставлява нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. В случая е налице бездействие
/неподписване на трудов договор с М. П., който да е действащ към деня на проверката -
11.09.2024г./. Така се е стигнало до нарушаване на установения в обществото ред /че
трудовите правоотношение следва да се регламентират с писмен трудов договор/. Нормата
на чл.414, ал.3 от КТ обявява това бездействие за наказуемо като административно –
наказателно отговорно лице е работодателят. В случая той е юридическо лице - „****“ ООД.
Неговата административна отговорност е обективна и безвиновна. Поради това следва да се
приеме, че процесното деяние е доказано и от обективна, и от субективна страна. То
отговаря на критериите по чл.6 от ЗАНН и представлява административно нарушение.
Същото се счита за реализирано в момента, в който без трудов договор лицето е престирало
труда си за работодателя. В случая това е станало в момента на проверката на 11.09.2024г.
Поради това правилно е определено от страна на наказващия орган, че нарушението е
8
извършено на 11.09.2024г.
Нарушението е формално. За съставомерността му е без значение дали М. П. е
управител на друго юридическо лице и дали за нея са настъпили вредни последици или не.
От значение е единствено дали работодателят е спазил задължението си да оформи
трудовите си правоотношения с работника или служителя /в случая с М. П./ като такива с
писмен трудов договор. Нарушението не е резултатно, поради което е и без значение дали
има реализирани вреди. Липсата на такива не прави деянието по-малко обществено опасно,
тъй като със самото му извършване е реализирана обществената опасност на нарушението.
От установените по делото факти (че М. П. е работила на 11.09.2024г. за „****“ ООД
и че между нея и работодателя не е имало сключен писмен трудов договор) се доказва по
несъмнен начин изводът, че Дружеството – жалбоподател (в качеството си на работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и чл.414, ал.3 от КТ) е реализирало състава на
нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ – доколкото от цитираните по-горе правни
норми следва, че задължението за сключване на трудов договор тежи върху работодателя. В
случая по делото е безспорно доказано, че де факто работодател на П. е „****“ ООД, поради
което именно това юридическо лице следва да понесе административно – наказателната
отговорност за нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ законово предвидената санкция за работодател –
юридическо лице за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ е в размер от 1500 лв. до 15 000 лева.
Смекчаващо отговорността обстоятелство в случая е това, че процесното нарушение се
явява първо по ред. Отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че писмен трудов
договор между „****“ ООД и М. П. не е бил сключен и след 11.09.2024г. до 24.09.2024г.
(доколкото не е бил представен такъв в края на проверката по документи на 24.09.2024г.),
както и това, че в Протокол за извършена проверка № ПР2436453 от 24.09.2024г. има
констатирано и още едно нарушение (отделно от процесното) – по чл.16, ал.5 от Закона за
здравословните и безопасни условия на труд. Доколкото за това друго нарушение няма
данни да е съставен АУАН и да е издадено Наказателното постановление, то това
отегчаващо отговорността обстоятелство не е с голям интензитет. Обществената опсаност на
конкретното нарушение е отчетена от законодателя при определяне на минималния и
максималния размер на предвиденото за това деяние наказание. Поради това обществената
опасност не следва да се взема предвид повторно и като отегчаващо отговорността
обстоятелство, още повече, че в случая нарушението по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ е с
типичната за този вид нарушения степен на обществена опасност.
С оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността
обстоятелства и тяхната относителна тежест СРС счита, че на „****“ ООД следва да бъде
наложена имуществена санкция в размер малко над минимума, предвиден в закона, а именно
2000 лева, т.е. толкова, колкото е определената санкция в обжалваното Наказателно
постановление.
Посочените по-горе смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни. Налице са и отегчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е
9
формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от КТ. Поради това СРС счита, че конкретният казус не е маловажен случай или маловажно
нарушение (особено като се има предвид, че чрез него не просто се застрашават, но и реално
се засягат обществените отношения, гарантиращи на лицата престиране на труд само срещу
валидно сключен трудов договор). В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.415в, ал.2
от КТ. Поради това искането в жалбата да се приложи чл.28 от ЗАНН не следва да бъде
уважено.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното
НП (Дирекция „Инспекция по труда“ - София) има право на юрисконсултско възнаграждение
– доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и пред СРС, НО, 10 състав
въззиваемата страна е била представлявана от процесуален представител, който е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по време на съдебните прения на
11.03.2025г. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право
да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото
е настоящото/ оже да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало само
едно открито съдебно заседание, в което е взела участие юрк. Стоянова, както при
събирането на гласни доказателства, така и по време на съдебните прения. Същевременно
правният спор не се отличава с фактическа или правна сложност. Поради това СРС приема,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София юрисконсултско възнаграждение в размер малко над минимума по Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. сума в размер на 90 (деветдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-2400360 от 19.11.2024г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ на „****“
ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „****“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : ****, с
управители /заедно и по отделно/ : Б.Ц.К. и Р. Г. К. да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” – София сумата от 90 (деветдесет) лева за направени по делото разноски за
10
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11