Р Е Ш Е Н И Е
Номер
20.02.2020 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: А.Д.
като разгледа докладваното от Съдията гражданско
дело № 986 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор
България” ЕАД /мобилен оператор/ твърди, че с ответника А.С.А. /клиент/, са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Съгласно Договор за
мобилни услуги № ********* от 13.11.2015 г. и Договор за лизинг от
13.11.2015г., на клиента бил предоставен мобилен телефонен
номер ********** и
мобилно устройство Lenovo А1000
Dual. Предоставянето на устройството
било уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ била 91,77 лв. е вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят задължавал да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 3,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те
да се фактурират е месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
Съгласно Договор за
мобилни услуги № *********
от 19.04.2016 г. на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство Tablet Alcatel PIXI3 7 Black.
Клиентът не изпълнил своите парични задължения,
за които били издадени 4 бр. фактури, в периода м. юли 2016 г. - м. ноември
2016 г., а именно: фактура № **********/ 15.07.2016 г., фактура № **********/
15.08.2016 г., фактура № **********/ 15.09.2016 г. и фактура № **********/
15.11.2016 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента,
както следва:
Фактура № **********/ 15.07.2016 г. била
издадена за отчетния период 15.06.2016 г. – 14.07.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 16,66 лв., както
и ползвани услуги 98,48 лв. (международни разговори - 43,86 лв., разговори
към „Грижа за клиента“ - 0,06 лв. и разговори с Теленор
- 54,56 лв.), които били в общ размер на 115,14 лв. без ДДС - 138,17 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 16,66 лв. без ДДС -19,99 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 162,15 лв.,
като след приспадане на 69,34 лв. - надвнесено плащане за задължение от
предходен отчетен период, претендиралата сума по фактурата била 92.81 лв.
Фактура № **********/15.08.2016 г. била издадена
за отчетния период 15.07.2016 г. – 14.08.2016 г. и включвала следните
задължения на клиента: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 16,66 лв. без ДДС - 19,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска
за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна
такса 16,66 лв. без ДДС - 19,99 лв. с
вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирала по фактурата, била 43.97 лв.
Фактура № **********/15.09.2016 г. била издадена
за отчетния период 15.08.2016г. – 14.09.2016 г. и включвала следните задължения
на клиента: за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 16,66 лв., както и ползвани услуги 0,06 лв. (Разговори
към „Грижа за клиента“ 0,06лв.), които
са в общ размер на 16,72 лв. без ДДС - 20,07
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo А1000 Dual - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ********** : месечна абонаментна такса 16,66 лв. без ДДС -19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана
по фактурата, е 44.05 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите
между „Теленор България“ ЕАД и А.С.А. по нейна вина,
поради изпадането й в забава, на клиента била издадена фактура № **********/15.11.2016 г., която включвала
задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
мобилни услуги чрез процесиите номера ********** и ********** в общ
размер на 872.32 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за
мобилно устройство Lenovo А1000 Dual в общ размер на 47.88 лв.
Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** били уредени в т.11
от Договор за мобилни услуги № ********* от 13.11.2015 г. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер **********
били уредени в т.11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2016
г.
Въз основа на уговореното между страните,
задължението за неустойка за номер ********** било в размер на
560,85 лв., което вземане се претендирало частично. Претендираната
неустойка за номера била в размер на 124,98 лв.
Въз основа на уговореното между страните
задължението за неустойка за номер ********** било в размер на
311,47 лв., което вземане се претендирало частично. Претендираната
неустойка за номера била в размер на 49,98 лв.
От своя страна, обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Lenovo А1000 Dual,
чието ползване било предоставено с Договор за лизинг от 13.11.2015 г., предсрочно изискуемият остатък бил в размер 47,88 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
дванадесет неначислени лизингови вноски. Претендираната
сума по фактурата била в общ размер на 222.84
лв.
Общата стойност на неизплатените парични
задължения на А.С.А. спрямо „Теленор България“ ЕАД по
издадените фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, била 403.67 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала
петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
гореизброените фактури длъжникът не извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не били погасени.
Ищецът „Теленор
България“ ЕАД депозирал заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Свиленград,
въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
370/2019 г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на изложеното, от съда се
иска да постанови решение, с което да признае за установено наличието на
вземанията на „Теленор България“ ЕАД от А.С.А., за
които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
370/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно за: сумата 268,53 лв. - задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.11.2015г., от които 143,55 лв. -
главница за потребени
услуги (месечни абонаментни такси и потребени
услуги), дължими за периода 15.06.2016г. - 14.09.2016г., и 124,98 лв. -
задължение за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; сумата 75,29 лв. - задължения по
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.04.2016г., от които 25,31 лв. -
главница за потребени
услуги (месечни абонаментни такси и потребени
услуги), дължими за периода 15.06.2016г. - 14.09.2016г., и 49,98 лв. -
задължение за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; сумата 59,85 лв. - задължения
за заплащане на лизингови вноски по Договор
за лизинг от 13.11.2015г., с който се предоставя мобилно устройство Lenovo А1000 Dual, като
от посочената сума 11,97 лв. са
три падежирали лизингови вноски за отчения период 15/06/2016-14/09/2016г., начислени във
фактури с № **********/15.07.2016г., №
**********/15.08.2016г. и № **********/15.09.2016г. и 47,88 лв. е предсрочно изискуем остатък от неначислените
лизингови вноски за периода от м. ноември 2016 г. до м. октомври 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се присъдените в полза на „Теленор
България“ ЕАД деловодни разноски по заповедното производство, както и всички
сторени от ищеца разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, като е бил предупреден за последиците от
неявяването му в съдебно заседание.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, но депозира молба, с която поддържа изцяло предявените искове.
Прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на
чл.238 от ГПК, при наличие на изискуемите от Закона предпоставки.
Ответникът, редовно призовано, не се явява и
не изпраща представител в съдебно заседание, без да е направил искане делото да
се разгледа в негово отсъствие.
Съдът, като разгледа исковата молба и
представените с нея писмени доказателства, с оглед направените констатации
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
с което предявените искове да се уважат.
На основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще следва
да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които се
установиха в размер на 385,00 лв., от които 25,00 лв. – за внесена държавна такса
и 360,00 лв. – за адвокатско възтаграждение.
Разноските в заповедното производство в размер
на 385,00 лв. също следва да се присъдят на ищеца, съобразно т.12 от ТР № 4/
18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното на основание чл.239, ал.1,
във вр. с ал.2 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, съществуват вземания на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, от А.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за сумите, за които по ч. гр.
дело № 370/ 2019 г. по описа на Районен съд-Свиленград
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, а
именно: сумата 268,53 лв. -
задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.11.2015г., от които 143,55
лв. - главница за потребени услуги (месечни абонаментни такси и
потребени услуги), дължими за периода 15.06.2016г. -
14.09.2016г., и 124,98 лв. - задължение за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги; сумата 75,29 лв. - задължения по Договор за мобилни услуги №
********* от 19.04.2016г., от които 25,31 лв. - главница за потребени услуги (месечни
абонаментни такси и потребени услуги), дължими за периода
15.06.2016г. - 14.09.2016г., и 49,98 лв. - задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги; сумата
59,85 лв. - задължения за заплащане на лизингови вноски по Договор за лизинг от 13.11.2015г., с
който се предоставя мобилно устройство Lenovo А1000 Dual, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
А.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост” 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 385,00 лв. – разноски по делото и сумата
385 лв. – разноски по ч. гр. дело № 370/ 2019 г. по описа на Районен съд-Свиленград.
Решението не подлежи
на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК. Ответникът има право да иска
отмяна на решението от Окръжен съд - Хасково, в едномесечен срок от връчването
му, при условията на чл.240, ал.1 от ГПК.