№ 297
гр. Търговище , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101478 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени иска, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК , за сумата от 64,48 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и трето лице „БТК“ ЕАД е
имало сключен договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
13233942002 от дата 20.03.2017г , за ползване на далекосъобщителна услуга за фиксиран
номер *********, с избран тарифен план VIVACOM Ultra Fix, с месечна абонаментна такса
13.98 лева., за срок от 24 месеца, или до 22.04.2018 год., по който ищеца бил изпълнил
задълженията си да предостави далекосъобщителни услуги, но ответника не заплащал
редовно фактурираната стойност на услуги, поради което сключения договор бил прекратен
предсрочно едностранно от оператора, считано от 07.08.2017 год. Твърди се в молбата, че
ответника останал задължен със сумата от 50,83 лв., представляваща неплатена цена на
потребени далекосъобщителни услуги по договора за периода месец май 2017 год. – юли
2017 год., индивидуализирана по месеци във фактури № ********** / 22.05.2017 г., №
********** / 22.06.2017 г., № ********** / 22.07.2017 г. Ищеца твърди, че вземането срещу
ответника е прехвърлено от кредитора „БТК“ ЕАД на „С.Г. Груп“ ООД, което дружество го
е прехвърлило на ищеца с рамков договор за цесия от 01.10.2019 г. , като прехвърлянето на
вземането е съобщено на ответника, с връчване на уведомленията за прехвърляне на
вземанията, ведно с преписа от исковата молба. Предвид липсата на изпълнение ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата в общ размер на
64,48 лв., включваща незаплатена стойност на предоставените услуги по договора в размер
на 50,83 лв. и 13,65 лв. обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника,
който депозирал възражение, че не дължи вземането по заповедта, поради което съдът е дал
1
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение
указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение – главница от 50,83 лв. и обезщетение
за забава от 13,65 лв. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. В
съдебно заседание редовно призован ищеца не се явява, но чрез депозирано писмено
становище е заявил, че поддържа иска.
В дадения месечен срок ответницата не е упражнила правото да представи писмен
отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуален представител оспорва
иска, като твърди, че не дължи плащане на услуги към ищеца, тъй като не е ползвала такива
по договора, от който той черпи правата си, като още преди технически да бъде инсталирано
устройството за интернет, т.е. преди да влезе в сила договора тя е поискала неговото
прекратяване, поради смяна на местоживеенето. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1012/2020 год. на РСТ ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение против длъжника,
искането е било уважено и ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата от 64,48 лв.,
представляваща неизплатени задължения по договор с кл. № 13233942002/20.03.2017г.,
сключен между ответницата и „БТК“ ЕАД, обективирани във фактури №
**********/22.05.2017г., № **********/22.06.217г.; № **********/22.07.2017г., от която
50,83 лв.-главница от неплатена цена на потребени далекосъобщителни услуги по договора
за периода месец май 2017 год. – юли 2017 год. и 13,65 лв. обезщетение за забава за периода
10.08.2017 год. – 01.04.2020 год. Със заповедта е присъдена и законната лихва от подаване
на заявлението, както и разноски в заповедното производство. Ответницата е депозирала
бланкетно възражение против заповедта, че не дължи вземането, поради което на ищеца
били дадени указания от съда да установи претенциите си по исков ред. Това определя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е, предвид събраните по делото доказателства, че между ответника и
„БТК“ ЕАД е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски
номер 13233942002 от дата 20.03.2017г , за ползване на далекосъобщителна услуга
VIVACOM FIBERNET за фиксиран номер *********, с избран тарифен план VIVACOM
FIBERNET 50 , с месечна абонаментна такса 13.98 лева., при стандартна такса от 21,80 лв.
месечно, за срок от 24 месеца, или до 22.04.2018 год. Видно от договора ответницата е
заявила ползването на услугата на адрес в гр.Враца, където е било местожителството към
момента на сключване на договора. Видно от договора е също така, че заявената от
ответницата услуга изисква инженерна инсталация, която се извършва от служители на
„БТК“, при която на клиента се предоставя техническото устройство Wi-Fi рутер, както и се
подписва констативен протокол, целта на който е да се удостовери началото на ползване на
услугата. По делото ищеца не е представил констативния протокол , който да удостовери, че
2
ответницата е започнала реално да ползва избраната от нея, при сключване на договора
услуга. От приложеното по делото копие на заявление, изходящо от ответницата, входирано
при ищеца на 11.04.2017 год. същата е уведомила последния, че поради заболяване е
принудена да смени местоживеенето си, поради което и няма да ползва интернет на адреса,
посочен в договора, като е поискала прекратяване на същия. Видно от приложените по
делото фактури № ********** / 22.05.2017 г., № ********** / 22.06.2017 г., № ********** /
22.07.2017 г., издадени в периода май 2017 год. – юли 2017 год., по процесния договор
ответницата не е ползвала услуги, или поне във фактурите липсва остойностяване на такива
услуги, като за периода 22.05.2017 год. – 21.08.2017 год. и е начислявана единствено
месечната абонаментна такса. По делото няма представени доказателства ответникът да е
погасил задълженията си към ищеца, или стария кредитор изцяло, или частично до
приключване на устните състезания по делото.
Видно от приложените договори за цесия, уведомление за цесия, извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 год. „БТК“ ЕАД е прехвърлило
вземания спрямо физически и юридически лица, в това число и вземането срещу
ответницата на ”С. Г. Груп” ООД, което дружество е прехвърлило същите вземания на
ищеца, с договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г., в това число и вземането към
ответницата, като по този начин ищеца е встъпил в правата на кредиторите. Към исковата
молба е приложено уведомление за цесия, с което прехвърлянето на вземането се съобщава
на ответницата, от „С. Г. Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД –цедент и същото
дружество като цедент по договора с ищеца. Преписа от уведомлението е получено от
ответницата ,ведно с преписа от исковата молба. С оглед представените по делото
доказателства съдът счита, че цесията е породила своето действие спрямо ответницата, а
възраженията на последната в посока, че цесията не е съобщена по съответния ред, до
момента на получаване на препис от исковата молба, към която е било приложено и
уведомлението, поради което и цесията не е породила действие спрямо него са
неоснователни. По делото са представени доказателства, че „С. Г. Груп“ ООД, като
цесионер е бил надлежно оправомощен от стария кредитор „БТК“ ЕАД да уведоми
длъжника за извършената цесия, а в качеството си на цедент е уведомил ответницата и за
прехвърлянето на вземането в патримониума на ищеца. Доколкото цесионерът действа като
пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да
упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. При
изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на
чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно установената съдебна практика,
обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
3
основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в
настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на
длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК,
решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това число и
уведомлението са връчени на лично на ответницата ( л.56 ). Този факт, настъпил в хода на
производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Освен
това съобщаването на цесията на длъжника има за цел да защити последния при изпълнение
на задължението, за да изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това
длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника са направени, но
същите не бяха подкрепени с доказателства и както беше посочено по-горе не се установи
по делото ответника да е извършвал погасяване на задължението си. Предвид горното, съдът
приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил
активната си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в
този аспект е неоснователно.
Неоснователни са и твърденията на ответницата, че има издадени две заповеди за
изпълнение, по искане на ищеца против ответницата за едни и същи суми, възникнали на
едно и също основание. Действително има издадени две заповеди за изпълнение, вземането
по една от които, а именно издадената по ч.гр.д. № 1012/2020 год. на РСТ е предмет на
разглеждане по делото. Действително и по двете заповеди за изпълнение ищеца е посочил
като основание за възникване договора от 20.03.2017 год., но по ч.гр.д. № 1264/2020 год. на
РСТ е претендирана неустойка по договора, а по ч.гр.д. № 1012/2020 год. е претендирано
вземане за неизплатени услуги по договора и обезщетение за забава. Предвид така
изложеното съдът счита, че няма припокриване на вземанията, заявени от ищеца и
съответно не са издадени две заповеди за изпълнение за едно и също вземане, както се
твърди от ответницата.
Основателни са обаче другите възражения на ответницата за липса на задължение
към първия кредитор „БТК“ ЕАД, съответно към ищеца в качеството му на цесионер, на
посоченото от последния основание в заповедното производство. Както беше посочено по-
горе договора е бил сключен на 20.03.2017 год. за услуга –Интернет, чието реално ползване
следва да бъде технически обезпечено от предоставящия, за да може да бъде ползвана от
клиента, като за изпълнение на това задължение на кредитора се съставя констативен
протокол, удостоверяващ датата от която клиента реално е започнал да ползва услугата, а
дължимата по договора месечна абонаментна такса е именно за предоставената услуга.
Такъв протокол, от който да се установи дали и кога ответницата е започнала ползване
реално на предоставената с договора услуга по делото не е представен от ищеца, в чиято
4
тежест е да установи съществуването на вземането си. В същото време се установи, че две
седмици след сключване на договора, на 11.04.2017 год. ответницата е подала заявление за
неговото прекратяване, входирано при доставчика на същата дата. Съгласно т.50.2 от ОУ на
договора абоната има право да прекрати едностранно договора с 30 дневно предизвестие,
след заплащане на всички дължими към момента на подаване на предизвестието, или с
подаване на заявлението и съобразно ОУ договора между ответницата и „БТК“ ЕАД е бил
прекратен считано от 11.05.2017 год. Самия ищец не твърди, че има вземане към
ответницата, възникнали преди 11.04.2017 год., която същата да не е заплатила.
Предентираните от ищеца вземания са за период 22.05.2017 год. – 21.08.2017 год., т.е. са
такива, които са възникнали след прекратяване на договора по правилата на чл.50.2 от ОУ,
което е недопустимо и поради това няма как ответницата да има задължения към ищеца. По
изложените съображения, както и предвид , че ищеца не доказа в производството, че
ответницата реално е ползвала услуги по договора, за да възникне задължение да заплаща за
тях съдът счита, че предявения иск с правно осн. чл.422 от ГПК за сумата от 50,83 лв. е
неоснователен.
Предвид неоснователността на иска за главница неоснователна е и претенцията за
обезщетение за забава в размер на 13,65 лв. и същата следва да се отхвърли като
неоснователна.
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода
на спора ищеца следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер
на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8, представлявано
от Ю.Б.Ц., действащ чрез адв.В.П. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“България“
№ 81, вх.В, ет.8, ап.22 , против Т. Д. ЦВ., ЕГН ********** от с. Л., ул.“Ч.“ № 3,
общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Н.Л. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“П.“ № 2, ет.1, офис № 105 иск, с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК за установяване съществува вземане в размер на 64,48 лв., представляващо
неизплатени задължения по договор с кл. № 13233942002/20.03.2017г., сключен между
ответницата и „БТК“ ЕАД, обективирани във фактури № **********/22.05.2017г., №
**********/22.06.217г.; № **********/22.07.2017г., от което 50,83 лв.- главница от
неплатена цена на потребени далекосъобщителни услуги по договора за периода месец май
2017 год. – юли 2017 год. и 13,65 лв. обезщетение за забава за периода 10.08.2017 год. –
01.04.2020 год. , ведно със законната лихва върху главницата от 10.07.2020 год., за което
5
вземане има издадена Заповед за изпълнение № 503/21.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1012 / 2020 г.
на ТРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Триадица“, бул.”България ”, № 81, вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц.,
действащ чрез пълномощник адв.В.П. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“България“ № 81, ет.8, ап.22 да заплати на Т. Д. ЦВ., ЕГН ********** от с. Л., ул.“Ч.“ №
3, общ.Търговище, действаща чрез пълномощник адв.Н.Л. от ТАК, със съдебен адрес :
гр.Търговище, ул.“П.“ № 2, ет.1, офис № 105 направените по делото разноски в размер на
300 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6