№ 11940
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА КР. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА КР. КАМЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110130684 по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, вр.
чл. 126 и 127 от Наредба за организацията и движението на територията на Столична
община /НОДТСО/ и чл. 125, ал. 2 от НОДТСО. Съдът е дал погрешна правна
квалификация на исковете като такива по чл. 92 ЗЗД и по чл. 266 ЗЗД, което не води до
недопустимост на настоящото решение, тъй като са разгледани всички факти, от значение за
исковете по квалификацията.
Постъпила е искова молба вх. № 8534/31.05.2021г. на „Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ........
бул.“....... срещу Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр........, с която са предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове за сумата от общо 253 лв., от които 30 лв. -
неплатена цена за принудително задържане с техническо средство тип „скоба“ на лек
автомобил „БМВ - Х5“ с рег. № СВ5213 РК на 27.10.2020г. и 223 лв. - незаплатена сума за
всеки час на почасово платено паркиране в работно време за „зелена зона“ в гр. София, с
цена от 1 лв. на час за периода 27.10.2020г. – 24.11.2020г. Ищецът излага твърдения, че
ответникът е собственик на МПС с рег. № СВ5213 РК посоченият автомобил на
27.10.2020г. е бил паркиран на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, който попада в „зелена
зона“ в гр. София, без да е заплатено паркирането. Служители на ищеца са констатирали
нарушението и са поставили техническо средство „скоба“ на автомобила - чл. 167, ал. 2, т. 2
ЗДвП. По силата за Заповед № СОА 18-РД-95-690/31.10.2018г. на кмета на СО и Заповед
№ СОА 18-РД-95-454/03.08.2018г . на кмета на СО ищецът е определен като служба за
контрол в зоните за почасово платено паркиране. Твърди се, че поставената „скоба“ била
премахната самоволно в нарушение на чл. 125, ал. 1 НОДТСО, който забранява
освобождаването на принудително задържаните ППС от приложеното техническо средство
1
тип „скоба“ от други лица, освен от упълномощените за това, и автомобилът е потеглил от
мястото на паркиране без да е заплатена дължимата такса за почасово паркиране в „зелена
зона“, нито цената за престой със скоба, до момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК автомобилът не е надлежно освободен от скобата от компетентните лица или чрез
извършено плащане на дължимите суми. Добавя, че с решение № 73/17.12.2015 г. на СОС са
определени цените за паркиране в зоните за почасово платено паркиране, като за „зелена
зона“ цената е 1 лв. на час, а цената за принудително задържане на МПС с техническо
средство „скоба“ е 30 лв. Предвид изложеното ищецът моли за установяване на вземанията
му. Претендира разноски.
В законноустановения срок е постъпил отговор от ответника. Същият оспорва
твърденията на ищеца, сочи, че е паркирал автомобила на процесната дата пред магазин
лидл и на място, обозначено като служебен абонамент именно за клиенти на магазина,
непоставяне на фиксираща скоба на колелотона автомобила, а поставянето й в
непосрдствена близост до колелото на автомобила, напускане на мястото от служителите на
ищеца, без да обездвижат автомобила, прави възражение за прекомерност на санкционната
неустойка.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик
на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ5213 РК и за процесния период.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е приложено частно гр.дело дело № 58596/2020г. по описа на СРС, 57
състав, от което се установява, че по заявление вх. № 23068690 /25.11.2020 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.02.2021 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора „Ц.Г.М.“ ЕАД сумата от 253лв., от които 30 лв. - неплатена цена за
принудително задържане с техническо средство „скоба“ на лек автомобил и 223 лв. -
незаплатена сума за всеки час на почасово платено паркиране в работно време за зелена зона
в гр. София, за периода 27.10.2020 г. - 24.11.2020г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г.
до изплащане на вземането, и 385 лв. - разноски по делото.
Длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение, като в двуседмичния
срок е подал възражение по чл. 414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на сумите по
заповедта. До заявителя е изпратено съобщение, че в едномесечен срок от получаването му
следва да представи доказателства, че е предявил установителен иск за вземанията по
заповедта и ищцовото дружество е представило искова молба с вх. №8534 от 31.05.2021г.
По делото е приета Заповед № СОА 18-РД-95-690/31.10.2018г. на кмета на Столична
община, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 4, т. 7, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 99, ал. 1 и чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
чл. 54 до чл. 60 и чл. 130 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община, е определено въвеждане на територията на Столична община на улици,
2
булеварди и плащади - общинска собственост режим на почасово платено паркиране „Синя
зона“ и „Зелена зона“, като за „зелена зона“ е посочена зоната извън описаните граници на
„синя зона“ (оградена от булевардите „Христо Ботев“, бул. „Тодор Александров“, бул. „Княз
Ал. Дондуков“, бул. „Васил Левски“, бул. „Генерал М. Д. Скобелев“), оградена от
булевардите и улиците - бул. „Княгиня Мария Луиза“, ул. „Белоградчик“, ул. „Веслец“, ул.
„Клокотница“, ул. „Будапеща“, ул. „Козлодуй“, ул. „Константин Стоилов“ и др. В т. 4 от
заповедта е предвидено, че единичната цена с ДДС за паркиране в зоните за почасово
паркиране, според продължителността на паркиране за различните цветово обозначени зони,
се определя с решение на Столичния общински съвет, а според т. 6 липсата или
непоставянето на талона (талоните) по посочения начин, или липсата на някое от
посочените в заповедта отбелязвания, или невъзможността при проверка да бъдат
проконтролирани всички отбелязвания на талона (талоните), прави талона (талоните)
невалиден/и за паркиране, поради което се предприемат предвидените в чл. 167, ал. 2, т. 2
ЗДвП действия по принудително задържане чрез използване на техническо средство тип
„скоба“. Максимално разрешеното време за паркиране в различните зони за почасово
платено паркиране е за „зелена зона“ - в работни дни в часовия интервал от 08.30 ч. до 19.30
ч., максимално допустимото време за паркиране е четири часа.
По делото е приета Заповед № СОА 18-РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична
община, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 7 и т. 8 и ал. 2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 99, ал. 1 и чл. 167, ал. 2 и чл. 168,
ал. 1 ЗДвП, чл. 123 и чл. 124 от Наредба за организация на движението на територията на
Столична община /НОДТСО/, са одобрени ред и условия за принудително задържане чрез
блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство в зоните за
почасово платено паркиране, чрез използване на техническо средство тип „скоба“, на
основание чл. 124 НОДТСО, като оперативната дейност по използването и прилагането на
техническо средство тип „скоба“, събирането на дължимите суми, както и освобождаването
на принудително задържаните ППС на територията на Столична община в зоните за
почасово платено паркиране е възложено на общинско дружество . В т. 2 е предвидено, че
след констатиране на престой на ППС без заплащане в зоните за почасово платено
паркиране от служители на посоченото общинско дружество се извършва принудително
задържане чрез блокиране на колелата на неправилно паркираното ППС с използване на
едно или повече технически средства тип „скоба“. Според т. 9 от Заповедта при престояване
на принудително задържано с техническо средство тип „скоба“ ППС, паркирано в зона за
почасово платено паркиране, се заплаща еднократно сумата по чл. 126 НОДТСО, заедно с
дължимата сума за всеки час, в който действа режимът на почасово платено паркиране, до
заплащането им или до принудително преместване на принудително задържаното ППС на
специализиран паркинг.
По делото е прието Решение № 73 на Столичния общински съвет от 17.12.2015 г., с
което е определена цена за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено
паркиране по реда на чл. 57 от Наредбата за организация на движението на територията на
3
Столична община: за „синя зона“ - в размер на 2 лв. на час и за „зелена зона“ - в размер на 1
лв. на час. В т. 3 е определена цена за принудително задържано ППС чрез използване на
техническо средство тип „скоба“ по реда на чл. 126 от Наредбата за организация на почасово
платено паркиране на територията на Столична община, еднократно в размер на 30 лв.,
заедно с дължимата сума за всеки час за почасово платено паркиране, до края на работното
време на съответната зона.
По делото е приета Заповед № РД-09-439/02.11.2018 г. на ищеца, с която са
определени длъжностните лица на дружеството, които да осъществяват принудителна
административна мярка - принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е
заплатена дължимата държавна такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП чрез използване на
техническо средство тип „скоба“ до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на
техническото средство, ведно със списък на служителите на длъжност „Контрольор
автомобилен транспорт, той и шофьор“ от сектор „Принудително задържане“, дирекция
„Паркиране и мобилност“ към „Ц.Г.М.“ ЕАД, запознати със Заповед № РД-09-439/02.11.2018
г.
Приет е протокол за блокирани автомобили, изготвен на 27.10.2020г. от служители на
„Ц.Г.М.“ ЕАД, Дирекция „Паркиране и мобилност“, гр. София, в който е удостоверено, че
на посочената дата в 16:11 ч. е поставена „скоба“ на автомобила на ответника в района на
бул.„ Евлоги и Христо Георгиеви“, във връзка с което не била платена дължимата глоба в
размер на 30 лв., тъй като автомобилът напуснал мястото без скоба.
Представен е снимков материал, от който се установява, че на процесния автомобил
била поставена скоба на колелото,
От доказателствата по делото съдът намира за установено, че бул.„ Евлоги и Христо
Георгиеви“, попада в обхвата на „зелена зона“ на почасово платено паркиране в гр. София.
По иска с правно основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 127
и чл. 126 от Наредбата за организацията и движението на територията на Столична община
/НОДТСО/ за установяване съществуването на вземане в размер на 30 лева - цена за
принудително задържане на автомобила с техническо средство тип „скоба“:
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗДвП в населените места собственикът на пътя може да
определи райони за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на
денонощието, а съгласно ал. 3, редакция към процесния период, общинският съвет може да
определя такса за паркиране при условията на ал. 1. В нормата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата /ЗП/ е посочено, че общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини, а според чл. 23 ЗП, правомощията на кметовете по управлението на
общинските пътища се определят с наредба на общинския съвет. Именно в изпълнение на
законовата делегация на чл. 99, ал. 3 ЗДвП Столичният общински съвет е приел Наредба за
организацията на движението на територията на Столична община, както и Решение № 73
от 17.12.2015 г. на Столичен общински съвет /прието по делото/, с което е определена цена
4
за паркиране в зоните с въведен режим на почасово платено паркиране: за „синя зона“ - 2 лв.
на час и за „зелена зона“ - 1 лв. на час /т. 1/, както и цена за принудително задържано ППС
по реда на чл. 126 от Наредбата - еднократно в размер на 30 лв., заедно с дължимата сума за
всеки час за почасово паркиране до края на работното време на съответната зона -
решението е прието в изпълненение на делегацията на чл. 57 НОДТСО. Със Заповед № СОА
18-РД-95-690/31.10.2018г. на територията на Столична община е бил въведен режим на
почасово платено паркиране на улици, булеварди и площади - общинска собственост „синя
зона“ и „зелена зона“, като е несъмнено, че границите на „зелена зона“, в която
максималната продължителност на паркиране е до 4 часа, обхващат бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“, на която според ищеца е бил паркиран автомобилът на ответника на 27.10.2020
г. - така чл. 55 НОДТСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП, кметовете на общините
определят служби за контрол, които контролират спазването на правилата за паркиране от
водачите на пътни превозни средства в населените места, както и използват техническо
средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена
дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на цената и на разходите
по прилагане на техническото средство. В чл. 124 НОДТСО е предвидено, че оперативната
дейност по използването и прилагането на техническо средство тип „скоба“, таксуването на
собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на
принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „
Ц.Г.М.“ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община,
издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следв. ЗДвП. Със Заповед № СОА 18-РД-
95-454/03.08.2018 г. кметът на Столична община е одобрил „Ред и условия за принудително
задържане на колелото на неправилно паркирано ППС, чрез прилагане на техническо
средство тип „скоба““, според които /т. 2/, оправомощени да констатират нарушението -
престой на ППС без заплащане в зоните за почасово платено паркиране, и да прилагат
предвидената принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП -
принудително задържане на превозното средство чрез „скоба“, са служителите на
общинското предприятие „ Ц.Г.М.“ ЕАД. Несъмнено е, че въз основа на посочените
разпоредби със заповед на кмета на Столична община ищцовото дружество е било
определено като служба за контрол с изброените правомощия.
Безспорно принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо
средство /“скоба“/ е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН,
която се налага при условията, посочени в специалния закон. По своя характер тя е форма на
държавна принуда, а по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от
констатирано правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е
заплатена дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон - чл.
167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което нейното налагане по своя характер представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на
адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по
5
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който може да бъде обжалван по реда на АПК - чл. 145 и сл.
АПК, а в ЗДвП не е предвидено съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на
мярката. В разглеждания случай нито се твърди, нито са събрани данни, че ответникът е
упражнил правото си на жалба срещу индивидуалния административен акт, с който е била
наложена принудителната административна мярка, поради което следва да се приеме, че
същият е влязъл в сила. В настоящия случай, претенцията е за съществуващо вземане,
което не е било погасено от задълженото лице. Вземанията се основават на правото на СО да
събира суми за почасово паркиране в съответната зона, възложено на общинското
дружество, както и за използването на техническо средство за принудително задържане на
автомобил, паркиран в такава зона без заплащане, което произтича от закона – чл. 167, ал. 2,
т. 2 ЗДвП, разписано е в Наредбата на СО за организация на движението и в приложените
актове, издадени въз основа на законовата делегация. Тези актове, с адресат неограничен
брой субекти, създават права и задължения за тях, вкл. облигационни за заплащане на цена
за паркиране в „зелена зона“, както и за прилагане на техническо средство за задържане на
автомобила тип „скоба“, самите такси не са ПАМ. Те не са наложени от контролен орган за
извършено административно нарушение, т. е. не са имуществена санкция по смисъла на чл.
83 ЗАНН за извършено нарушение. Последицата от влязлата в сила принудителна
административна мярка е облигационна - в полза на съответната служба за контрол възниква
вземане за неплатената цена за паркиране и за разходите по прилагането на техническото
средство. Съгласно разпоредбите на чл. 126 и чл. 127 НОДТСО дължимите суми за
принудително задържано ППС чрез използването на техническо средство тип „скоба“, от
собствениците или упълномощените от тях водачи /т. е. от виновния водач/, се определят с
решение на Столичния общински съвет - при престояване на принудително задържаното
ППС се заплаща еднократно сумата по чл. 126 НОДТСО, заедно с дължимата сума за всеки
час за почасово платено паркиране до края на работното време на съответната зона.
По делото е разпитан свидетелят Бойко Н. контрольор автомобилен транспорт към
Център за градска мобилност. От показанията на същия се установява, че автомобилът е бил
паркиран на бул.„ Евлоги и Христо Георгиеви“ в участък зелена зона. В изпълнение на
горецитираните заповеди поставил скоба и направил снимков материал. При обход на
района констатирал, че автомобилът не e на мястото си, а скобата e свалена. Категоричен е,
че автомобилът не е бил париран на служебните паркоместа, последните били заети, а
процесният автомобил бил пети или шести след служебните паркоместа. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични и подкрепящи се от останалите доказателства по
делото.
От показанията на св.Велчев се установява, че на процесния автомобил е имало
скоба. Съдът не кредитира показанията на Иво Велчев, че автомобилът бил на служебно
паркомясто, тъй като лично не е видял знак, а възпроизвежда казаното му от водача на
автомобила, както и не кредитира показанията в останалата им част, тъй като същите не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
При тълкуване на цитираните нормативни разпоредби в тяхната взаимовръзка
6
настоящият съдебен състав намира, че освен еднократната сума от 30 лв., собственикът на
принудително задържаното ППС следва да заплати и натрупаната сума за почасово платено
паркиране в съответната зона, но само за времето, в което автомобилът реално е бил
паркиран в тази зона.
Съгласно чл. 125, ал. 2 НОДТСО, при сваляне или повреждане на скобата от
неоправомощени за това лица и/или напускане на мястото на принудително задържане,
преди освобождаването на ППС от упълномощените за това лица, отговорност за свалянето
или повредата носи собственикът на принудително задържаното ППС, като собственикът
дължи сумата по принудителното задържане на ППС съгласно чл. 126, сумите за всеки час
за почасово платено паркиране за времето на действие на зоната за почасово платено
паркиране до заплащането им, независимо, че автомобилът е напуснал мястото на
нарушението, както и стойността на техническото средство тип „скоба“, при отнемането му
или повреждането на същото. С разпоредбата на чл. 125, ал. 2 НОДТСО е въведена
обективна и безвиновна отговорност, като е предвидено, че във всички случаи собственикът
/за разлика от чл. 126 НОДТСО, според който отговорността се носи от собствениците или
от упълномощените от тях водачи/ дължи заплащането на сумите, независимо от действията
на кое лице са произтекли вредите, което е в отклонение на акт от по - висока степен -
Закона за задълженията и договорите, който именно следва да се прилага /чл. 15, ал. 3 ЗНА/.
На общините е предоставено право да определят такси за паркиране и специфични
контролни правомощия, съгласно чл. 99, ал. 3 и чл. 167, ал. 2 ЗДвП, но не и правомощие на
общинския съвет да въвежда хипотези на обективна имуществена отговорност от деликт по
смисъла на ЗЗД. Освен това срещу предвиденото задължение няма насрещна престация,
което би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, както и противоречи на основната
цел на законодателя, чиято идея е да регламентира платено паркиране при реален престой на
ППС в определени зони за паркиране с цел улесняване на паркирането и облекчаване на
трафика в тези райони. Самото напускане без освобождаване от „скобата“ от
оправомощените за това органи има други последици, но не и начисляване на суми за
престой в „зелена зона“, още по - малко за период, крайният срок на който не се свърза с
даден правопрекратяващ факт, а със счетоводните записи на кредитора, който по този начин
сам може да определи периода на забавата, което законът не толерира.
Липсата на основание на ищцовата претенция относно натрупаните суми за периода,
следва и от правилото на чл. 128 НОДТСО, от което е видно, че при неявяване на
собственика или водача на задържания автомобил до края на работното време на
съответната зона, в края на деня МПС ще бъде принудително преместено с цел
освобождаване на неправомерно заеманото място за паркиране, като в този случай за
периода след преместването на МПС не се дължи цена за почасово платено паркиране -
задължението на собственика след този момент касае заплащане на разходите по
принудително преместване и таксата за отговорно пазене на специализиран паркинг.
От всичко изложено се установява, че при доказаното нарушение на ответника
/паркиран автомобил в зона на почасово платено паркиране, без заплащане на дължимата
7
цена, и впоследствие самоволно премахнато правомерно поставеното техническо средство
за задържане тип „скоба”/, собственикът на ППС дължи еднократно сума в размер на 30 лв.,
както и цената от 1 лв. /съобразно т. 1 от Решение № 73/17.12.2015 г. на СОС/ за всеки час, в
който автомобилът му е бил паркиран в „зелена зона”. По делото не се установява от
представените доказателства времето от момента на констатиране на нарушението до
момента на напускане на МПС, поради което, освен таксата от 30 лв., ответникът следва да
заплати и цена за почасово платено паркиране в размер на 1 лв. /при липса на данни
автомобилът да е бил паркиран в зоната повече от час от задържането му/. В останалата част
за сумата от 222 лв., натрупана цена за периода 27.10.2020г. – 24.11.2020г. ищцовата
претенция е неоснователна, поради липсата на реален престой на автомобила на ответника в
зона за почасово платено паркиране през този период. Ето защо искът следва да бъде уважен
за сумата 31 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 253 лв. - отхвърлен.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното и за първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска. За
заповедното производство са претендирани такива в размер на 25 лв. - държавна такса и 360
лв. - адвокатско възнаграждение, от които следва да се присъди сумата от общо 47,17 лв. За
първоинстанционното производство са претендирани 25 лв. - държавна такса и 360 лв. -
адвокатско възнаграждение. В полза на ищеца се дължи общо сумата от 47.17 лв. или общо
94, 34 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл.38 ЗА съдът определя 300 лв. или съответно на отхвърлената част му се
дължат 263, 24 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по иск с правно
основание чл. 99, ал. 3 ЗДвП, вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 126 и 127 от Наредбата за
организацията и движението на територията на Столична община, че ответникът Н. И. Н.,
ЕГН **********, с адрес: гр........, дължи на ищеца Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ........ бул.“.......,
сумата от общо 31 лв., представляваща еднократна такса от 30 лв. за принудително
задържане с техническо средство тип „скоба“ на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. № СВ5213
РК, в зона за платено почасово паркиране - „зелена зона“ в гр. София на 27.10.2020г., както
и 1 лв., цена за почасово платено паркиране в „зелена зона” на 27.10.2020г., заедно със
законната лихва върху сумата от 25.11.2020г. до погасяване на задължението, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №
58596/2020г. по описа на СРС, II г. о., 57 състав., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 31
лева до пълния размер 253 лева.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Виктор Юго“, бл.8, ет.4,
ап.7, да заплати на „Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ........ бул.“......., сумата в общ размер от 94.34 лева –
8
разноски в исковото и заповедното производство,съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ........ бул.“......., да заплати на адв.Петкова сумата от
263,24 лева, представляваща адв. възнаграждение за процесуално представителство, на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9