Решение по дело №170/2018 на Районен съд - Кубрат

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 № 126

 

гр.  Кубрат, 26.07.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

        Кубратският районен съд, в публично заседание на четвърти юли, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

Районен съдия:  Диана Петрова – Енева

 

при  секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 170 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Обективно съединени искове  с правно основание в разпоредбите на чл. 79 и сл., и чл.92 ЗЗД, предявени по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл. 415  ГПК.На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът претендира разноски по делото.

         Ищецът - „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.– изпълнителен директор, като твърди, че в изпълнение на Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга и лизинг на телефонно устройство от 18.12.2015 г., е предоставил на ответницата услуги, които тя е заплащала в срокове, съгласно договорите, но е преустановила плащанията по издадена ф-ра № **********/ 01.02.2016 г., обусловило предсрочното прекратяване на договора от страна на ищцовото дружество по вина на изпадналия в забава потребител; на потребителя е издал  ф-ра № **********/ 01.06.2016 г., включваща неплатени потребени услуги на стойност и лизингови вноски в размер на 91.76 лв., неизплатени лизингови вноски в размер на 151.81 лв. и задължение за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на услуги за аб. номер ********* в размер на 671.92 лв.,  моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, на която издадената срещу нея Заповед № 429/ 01.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 744/ 2017 год. по описа на РС – Кубрат е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, че тя дължи на ищеца претендираните суми: 915.49 (деветстотин и петнадесет лева, четиридесет и девет ст.) лева - главница, представляваща потребени и незаплатени услуги  и незаплатени лизингови вноски в размер на 91.76 лв., неизплатени лизингови вноски в размер на 151.81 лв., и задължение за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на услуги за аб. номер ********* в размер на 671.92 лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.11.2017 год., до окончателното изпълнение; 131.45 (сто тридесет и един лева, четиридесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода 17.06.2016 г. до 15.11.2017 г., в изпълнение на Договор за мобилни услуги № *********/ 18.12.2015 г., договор за лизинг и издадена  фактура № **********/ 01.06.2016 г. Претендира присъждане на разноските на дружеството в заповедното и исково производство.

          Ответницата - С.Б.С., ЕГН ********** с пост./ наст. адрес ***, редовно уведомена – лично на адресата връчване, не изпраща писмен отговор в срока за това;  не сочи конкретни факти и обстоятелства, съставляващи правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 744/ 2017 год.по описа на РС – Кубрат,  приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга и лизинг на телефонно устройство от 18.12.2015 г. за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план, както и за предоставяне на лизинговата вещ, на който е положен подпис от С.С., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищцовото дружество е договорило и започнало да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца и й е предоставило лизинговата вещ, а ответника се е задължил да заплаща в срок месечна абонаментна такса, месечна лизингова вноска, както и всяка от предоставените му допълнителни услуги. Страните уговорили, че при забава на плащанията доставчика на далекосъобщителните услуги ще има право за срока на забавата да начислява обезщетение за същата в размер на законната лихва; да прекрати едностранно договора, начислявайки с фактура, договорената неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяването до изтичането на определения срок  на договора – т. последна, стр.2 от договора, също носеща подпис на ответника.

         Договорът, ведно с цитираното в него приложение, не оспорени от ответника, носят подписите на двете страни.

         Ищцовото дружество представя издадените от него 4 бр. фактури, изд.за периода 01.01.2016 – 01.04.2016 г.,  включващи неплатени услуги,  установяващи фактуриране на цена за използвани от ответника услуги – разговори, данни, съобщения, лизингови вноски и др.

          Ответникът не твърди и не установява да е извършил  плащанията по тях.

          След установяване неизпълнение на задълженията на потребителя по цитирания  по – горе договор, за плащане на договорената цена на услуги, ищцовото дружество е издало  ф-ра № **********/ 01.06.2016 г., с която са начислени за плащане в тежест на потребителя неустойка за предсрочно прекратяване на услуги за аб. номер ********* в размер на 671.92 лева; лизингови вноски – 151.81 лв.,и останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходни периоди 91.76 лева.

          Приложеното ч.гр. дело № 744/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат, удостоверява че на 30.11.2017 год. дружеството е предявило дълга за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

          Издадената по цитираното гражданско дело  Заповед № 429/ 01.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

        Приетите като писмени доказателства договор  за мобилни услуги за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, и договор за лизинг, съставляващи частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са годно доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не оспорени от ответника относно тяхната автентичност, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на същите е установен факта на договореност между страните за плащане на неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договора, както и за плащане остатъка лизингови вноски.

         Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:  Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключени  между тях Договор за мобилни услуги № *********/ 18.12.2015 г., договор за лизинг от същата дата за предоставяне в полза на ответника на услуги чрез собствената на ищцовото дружество далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа, съгласно общите условия на доставчика и разпоредбите на договора, чрез конкретно посочените СИМ – карти и избрания от абоната тарифен план и предоставяне на лизинг на мобилно устройство..

          Относно претендираните за установяване вземания на ищеца срещу ответника за цена на доставени му услуги, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължения на потребителя да плати цената на вече доставени му услуги, както и за остатък от лизинговите вноски за предоставено му мобилно устройство , съдът приема същите за установени до размера на приетите като доказателство по делото 5 броя фактури, установяващи начисляване на цена за използвани от ответника услуги – разговори, данни, съобщения, лизингови вноски и др., както и  ф-ра № **********/ 01.06.2016 г., с която са начислени за плащане в тежест на потребителя неустойка за предсрочно прекратяване на услуги за аб. номер ********* в размер на 671.92 лева; лизингови вноски – 151.81 лв.,и останали незаплатени задължения за ползвани услуги от предходни периоди 91.76 лева, или общо за сумата 915.49 лева.   

          Съдът намира за недоказано, че ответника е изплатил задължението си към ищеца относно тези суми.  Касае се за парично задължение, установено с писмени документи, поради което и плащането им би могло да бъде доказано само с други писмени документи, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК, каквито по делото извън представените от ищеца, цитирани по – горе, не са представени. Ищецът не може да бъде задължен да доказва неизпълнението от страна на ответника, тъй като същото е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. На доказване подлежат само положителните факти, какъвто е плащането, поради което и доказателствената тежест за същото по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от ответната страна. Същата не е ангажирала доказателства за извършено плащане.

Основателно и доказано до претендирания размер е искането на ищеца за осъждане на ответника, на основание правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, да му заплати направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство разноски за сумите: 206.97 лева – от заповедното производство, и 255.00 лева – от исковото.

         Воден от изложеното,  съдът

 

Р   Е   Ш    И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Б.С., ЕГН ********** с пост./ наст. адрес ***, вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.– изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. В. Герова, АК – София, по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед № 429/ 01.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 744/ 2017 год. по описа на РС – Кубрат,  връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,  с която е разпоредено на длъжника – С.Б.С., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на: 915.49 (деветстотин и петнадесет лева, четиридесет и девет ст.) лева - главница, представляваща потребени и незаплатени услуги  и незаплатени лизингови вноски в размер на 91.76 лв., неизплатени лизингови вноски в размер на 151.81 лв., и задължение за плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на услуги за аб. номер ********* в размер на 671.92 лв., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.11.2017 год., до окончателното изпълнение; 131.45 (сто тридесет и един лева, четиридесет и пет ст.) лева – лихва за забава за периода 17.06.2016 г. до 15.11.2017 г., в изпълнение на Договор за мобилни услуги № *********/ 18.12.2015 г., договор за лизинг и издадена  фактура № **********/ 01.06.2016 г..

        ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН ********** с пост./ наст. адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.– изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. В. Герова, АК – София, на основание чл.78, ал.1  ГПК, за разноски по делото: 206.97(двеста и шест лева, деветдесет и седем ст.)лева – от заповедното производство, и 255.00(двеста петдесет и пет) лева – от исковото производство. 

ОСЪЖДА, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О.Б.Ш.– изпълнителен директор, на основание чл. 77 ГПК, да довнесе по сметка на РС – Кубрат дължима държ.такса в размер на 100.00(сто) лева, от които 50.00 лева за установяване на вземането за неустойка в размер на 671.92 лв. и 50.00 лева за установяване вземането за лизингови вноски в размер на 151.81 лв., съставляващи различни интереси по см.на чл. 72, ал. 2 ГПК, въпреки включването на тази сума като част от претендираната главница, неизпълнено задължение по постановено по делото Определение № 219/ 19.06.2018 г..

 

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис. 

 

                                                             Районен съдия: /П/ Д. Петрова - Енева