О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 20.08.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГК, I г.о., 5 състав, в
закрито заседание през 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ЯНЕВА
при секретаря
………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1317 по описа за
2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство се развива по реда ЗОПДИППД (отм.) по арг. от § 5 от ПЗР на Закона
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, в сила от
19.11.2012 г., и по арг. от § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ /в сила от 23.01.18 г. /, тъй
като е започнало при действието на първия от посочените закони и не е приключило
понастоящем.
Исковото производство е
образувано въз основа на постъпилото в съда на 29.01.2015г. мотивирано искане на Комисията /с тогавашно
наименование КУИППД/ против Ю.И.П. за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност от 92 544.84лв., на осн. чл. 28, ал.1 от
ЗОПДИППД/отм/.
ЗОПДИППД (отм.)
регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, което е уредено като единно
производство, макар и осъществяващо се в относително самостоятелно обособени
фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две - обезпечително
и исково производства - пред съда. Началната дата на производството по ЗОПДИППД
(отм.) като цяло, вкл. и на неговата първа фаза пред Комисията, а също и на
проверката по см. на на чл. 15, чл. 16 и чл. 18 от закона, е датата на
постъпване на уведомлението по чл. 21 при съответния директор на ТД на
Комисията /по арг. от чл. 6 и чл. 125 от ГПК вр. § 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.)/.
В рамките на така започналата проверка Комисията следва да установи дали са
налице материалноправните предпоставки на чл. 3-10 от закона и ако са налице -
следва да се постанови решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) да
води иска по чл. 28, ал. 1 от същия закон. Съобразно разпоредбата на чл. 15,
ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) проверката по този закон не може да продължи повече от
10 месеца, като по изключение Комисията може да го удължи еднократно с 3
месеца.
По въпроса за характера на
срока за проверката на Комисията по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) е налице
противоречива практика на ВКС - в по-старата, но многобройна такава /напр. решение
№ 106/14.05.2013 г. по гр. д. № 1074/12 г., ІІІ гр. о., определение №
388/26.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3884/17 г., ВКС, ІІІ гр. о., определение №
17/08.01.2018 г. по гр. д. № 2796/17 г., ВКС, ІІІ гр. о. и др./ се приема, че
срокът е инструктивен, докато в най-новата практика - решение на ВКС по чл. 290
от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.
съгл. § 74 от последния) № 323/18.01.2018 г. по гр. д. № 5291/2016 г., IV г.о.
е дадено разрешение, че срокът по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) за
извършване на проверката от комисията, е преклузивен.
Настоящия състав приема, че
срокът е преклузивен, като споделя изразените съображения в последното цитирано
решение на ВКС - всяко ограничаване на ползването или отнемането на незаконно
придобито имущество по гражданскоправен ред следва да отговаря на критериите за
законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и
пропорционалност /по арг. и от решение № 13/13.10.12 г. по к.д. № 6/12 г. на Конституционния
съд/. Целта на уредения в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) срок е да се
ограничи във времето осъществяването на правомощията на Комисията по
проверката, които са в състояние да въздействат неблагоприятно върху правната
сфера на проверяваното лице и то да търпи съществени ограничения. Противното
становище за инструктивния характер на срока, би означавало, че Комисията може
да извършва проверка за период от време, ограничен единствено от нормата на чл.
11 от ЗОПДИППД (отм.), което обаче би било нарушение на критериите за
законоустановеност и пропорционалност.
От горното следва, че
когато в рамките на преклузивния срок по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.)
Комисията не е взела решение за образуване на производство по този закон, то не
само проверката, но и производството като цяло приключват с изтичането на този
срок и е недопустимо да се развие исково производство пред съда, тъй като
правомощията на Комисията и нейните органи спрямо проверяваното лице са вече
преклудирани и е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане
имущество от това лице и от останалите лица, които могат да бъдат ответници по
иска по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИ ППД (отм.).
В случая уведомлението по
чл.21 от ЗОПДИППД (отм.) от органите на досъдебното производство до Комисията е
с изх. № ЗМ-45/11 от 03.11.2011г. от отдел „Борба с организирана престъпност“ –
Пловдив за привличане на ответника в
качеството на обвиняем с постановление от 01.11.2011г. по ДП № 45/2011г.,
пр.пр. № СП-03461/2011г. на РП-Пловдив. Комисията е получила това уведомление
на 08.11.2011г., което е видно от входящия номер върху същото./л.77 от делото/.
Протокол за започване на проверка е съставен на 09.11.2011г./л.82 от делото/. С
решения № 352/09.10.2012г. и № 353/09.10.2012г. на КУИППД и на осн. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл.
15, ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.) е образувано производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност. На Комисията е изпратено одобрено от съда споразумение от 29.10.2014г.
по НОХД № 1402/14 г. на Специализирания наказателен съд,15 състав, с което ответникът
се е признал за виновен в извършването на престъпленията, в които е бил
обвинен.
С решение № 37/28.01.2015
г. Комисията, на осн. чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.), е решила да внесе
мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност срещу посочения ответник.
Цитираното решение №
37/28.01.2015г. на Комисията е взето след изтичане на 10-месечния срок по чл. 15,
ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), за който липсват данни да е бил продължен, поради
което е изтекъл на 10.09.2012г./първият присъствен ден след 08.09.2012г., тъй
като уведомлението по чл.21 от ЗОПДИППД (отм.) от органа на досъдебното
производство е получено от Комисията на 08.11.2011г. - л.77 от делото/. Дори и
да се приеме, че срокът за проверката е започнал да тече от датата на съставяне
на протокола за проверка – 09.11.2011г., то същият е изтекъл на 10.09.2012г.
Предвид изложените по-горе
съображения се налага извода, че след като не е било взето решение от Комисията
по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗОПДИППД (отм.) за водене на иска по чл. 28 от същия
закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след
изтичането на този срок производство срещу ответника е недопустимо, като такова
е и съдебното производство.
Мотивиран
така, на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството
по гр.д. № 1317/2015г. на СГС, ГО, 5 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
Определението подлежи на
обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: