Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 13.12.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 42 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от „Изи Финанс“ ЕООД против В.Г.В..
В исковата молба се сочи, че на 03.08.2019г. между
страните бил сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 261511
при условията на ЗПФУР.
Сключването на
договора ставало съобразно подробно посочена в молбата процедура при спазване
на относимото законодателство досежно договорите за предоставяне на финансови
услуги от разстояние.
Твърди се, че
сключването на договора посредством електронната платформа е годно
доказателствено средство по см. на чл. 10 от ЗПК, вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл.
18, ал.2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
Полученият от
ответника кредит възлизал на сума от 700,00 лв. главница, която била преведена
по посочена от него банкова сметка.
***месечни вноски,
всяка в размер на 50,00 лв. за периода 02.09.2019г. – 26.09.2020г. Цялото
задължение за главницата било падежирало още преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
До депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, както и на исковата молба по настоящото, по
процесния кредит не били постъпили каквито и да е плащания.
Дължимата за
периода 03.08.2019г. – 26.09.2020г. договорна лихва възлизала на сума от 173,25
лв.
Сочи се, че били
правени опити за извънсъдебно уреждане на спора, но безуспешни. Поради това
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, като такава
била издадена срещу длъжника и настоящ ответник. Поради невъзможност на същата
да влезе в сила обаче, предвид връчването й по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление, то за ищеца се породил интерес от водене на
производството по настоящите положителни установителни
искове.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията
между страните, че В.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи и следва да
заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ № 17, ап.
1 сумата от 873,25 лв., от които: 700,00 лв. главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 261511/03.08.2019г.; 173,25 лв.
възнаградителна лихва за периода 03.08.2019г. – 26.09.2020г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковото
производство до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1578/2020 г. на КРС.
Претендират се сторените разноски в настоящото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор чрез
назначения му особен представител. Навеждат се доводи за неоснователност на
претенцията. Приложените по същото доказателства не установявали както
основанието, така и размера й.
Процесният договор не бил подписан
от страните като нямало доказателства за подписването му и по друг начин.
От водената между страните електронна кореспонденция не
могло да се заключи, че лицето изготвило същата е такова, което може да
представлява ищеца. Отделно не ставало ясно дали посочената банкова сметка, ***та
сума е такава на ответника по делото.
Ответната страна излага подробни съображения за липса на
валидно възникнала облигационна обвързаност между страните по делото.
Поради горното се
иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е
представено заверено копие от Договор за предоставяне на кредит
№ 261511 от 03.08.2019г., ведно с Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД, от които е установимо, че между ответника
и „Изи Финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги чрез уебсайт www.minizaem.bg или www.easyfinance.bg , възникнала договорна обвързаност, по реда
на чл. 6 от ЗПФУР.
Представена
е електронна кореспонденция между страните досежно превеждане на заемната сума от 700,00 лв. по посочена от ответника
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД.
От
приобщеното нареждане за превод по сметка се установява извършен такъв за сума
в размер на 700,00 лв. от 03.08.2019г. с наредител ищцовото дружество и
получател – ответника в настоящото, по сметка с IBAN
*** (спр.
л. 27 от делото).
Видно от
представеното от „Банка ДСК“ ЕАД, като трето неучастващо по делото лице,
извлечение от сметка IBAN *** В.Г.В., ЕГН: **********
за периода 03.08.2019г. – 06.08.2019г., е че на 05.08.2019г. по посочената
сметка е постъпила сума в размер на 700,00 лв. от „Изи Финанс“ ООД, с основание
– „ДОГ. ЗА ЗАЕМ НОМЕР 261511“.
Няма данни
за връщане на сумите по приетите правила в договора, а и изобщо.
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната и назначена съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.Т.. От заключението на експерта се
установява, че приложеният към делото диск е носител на аудиозапис, който е
непрекъснат, без следи от редакция, вмъкване на друг аудиозапис, изтриване на
отделни части или други въздействия. Съдържанието на аудиозаписа установява
проведен разговор между представител от женски пол на ищцовото дружество и
мъжки глас, представящ се за ответника и потвърждаващ сключването на договор за
заем от разстояние с номер 261511 за сума от 700,00 лв., платима в срок от 420
дни. Вещото лице сочи още, че процедурата по кандидатстване за процесния кредит
е спазена, че ответникът има регистриран профил в информационната система на ищеца
като дори е налице сканирана и прикачена към този профил лична карта с данните
на В.. Вещото лице Т. установява, че на имейл ******** (идентичен
на посочения в процесния договор такъв за връзка с кредитополучателя) са прикачени
файлове, съдържащи Договора и Общите условия, като преводът на сумата е
предпоставен от потвърждаване на договора посредством отваряне на линк и
въвеждане на уникален код (в случая изпратен на телефонен номер ********** –
код 9096 за сключване на договор за кредит № 261511/03.08.2019г.), т.е. налице
е потвърждаване съобразно изложената процедура. На същият email
е получено съобщение от финансовата изнституция за извършен превод от 700,00
лв. по банкова сметка *** ***.
Приложено е и ч.гр.д. № 1578/2020
г. на КРС, по което е
издадена Заповед № 552/04.09.2020 година за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя, за сумите, предмет на
настоящата искова молба. Същата е връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради
което и заповедният съд е дал съответни указания по см. на чл. 415 от ГПК.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
С оглед
задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът
извърши служебна проверка за наличието на специалните предпоставки за
допустимост на претенцията заявена по реда на чл. 422, респ. чл. 415 от ГПК,
при която се установи, видно и от материалите по приложеното
ч.гр. д. №
1578 от описа на КРС за 2020 г., че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Същата
е връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на
уведомление. Последното обуславя невъзможност заповедта да влезе в законна
сила, поради което съдът е дал съответни указания на заявителя по см. на чл.
415 от ГПК. В последния смисъл, предявените положителни установителни искове са
депозирани в срок, ето защо при посочените съображения, съдът намира претенцията за допустима.
По
основателността:
Досежно формата и начина на сключване на процесния
договор приложими са нормите на ЗПФУР.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР „договор за
предоставяне на финансови услуги от
разстояние“ е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече.
Според дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на
доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни
формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на
писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
По силата
на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗП, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (чл.
18 ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП (сега – ЗЕДЕУУ).
Член 18,
ал. 3 от ЗПФУР пък предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Тези
правила, приведени към настоящия случай, намират своето обективно проявление. Ищецът
е представил заверено копие от договор за кредит № 261511/03.08.2019г.,
Общи условия на договора за кредит и нареждане за превод по
сметка с IBAN *** на 700,00 лв. от 03.08.2019г. с наредител
ищцовото дружество и получател – ответника в настоящото (спр.
л. 27 от делото). Според данните в приложеното извлечение от сметка IBAN *** В.Г.В.,
ЕГН: **********, за периода 03.08.2019г. – 06.08.2019г., на 05.08.2019г. по
посочената сметка е постъпила сума в размер на 700,00 лв. от „Изи Финанс“ ООД,
с основание – „ДОГ. ЗА ЗАЕМ НОМЕР 261511“.
Всичко това
идва да установи валидното сключване на договор за кредит по реда на чл. 6 от
ЗПФУР и предаването на договорената сума от кредитодателя.
Както бе
посочено вече, страните са сключили договора за предоставяне на финансова
услуга от разстояние, използвайки изключително средство за комуникация от разстояние
– интернет страница на доставчика, електронна поща, както и телефон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗЕДЕУУ
„електронен документ“ представлява всяко
електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено. Според чл.
2 ал. 1 от ЗЕДЕУУ
„електронно изявление“ е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане
и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен,
усъвършенстван и квалифициран.
Несъмнено
представеният върху хартиен носител договор обективира електронен документ, тъй
като той съдържа електронно изявление, запазено в архивните файлове в базата данни на
съответния сървър на доставчика, с възможност за
неговото възпроизвеждане, т.е. визуализира електронен документ.
Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на
авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето,
от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3 т. 10 от Р/ЕС № 910/14г. - три имена на ответника, адрес, телефон,
ЕГН,
сметка и други.
Законодателят
придава значение на подписан саморъчно документ само
на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен,
което е закрепено изрично в чл. 13 ал. 4 от ЗЕДЕУУ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ /какъвто е процесният/, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението, съгл. чл. 180 ГПК, а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за
доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило
на чл. 193 ГПК. В
тази насока се е установила последователната актуална съдебна практика на ВКС.
В случая, представеното
хартиено копие на договора е оспорено от насрещната страна, вкл. и досежно
неговата автентичност. В последния смисъл обаче ищцовото дружество,
съобразявайки, че негова е доказателствената тежест да установи автентичността
му, е ангажирало доказателства, чрез иницииране допускането и назначаване на
съдебно-техническа експертиза. Последната не е оспорена от страните по делото. Така поддържаното възражение остана лишено от
основание.
Прима са за
установено и това, че на потребителя е предоставена преддоговорна информация,
съгласно изискванията на чл. 8 ЗПФУР, по телефон, за което
е направен запис, представен по делото като доказателство на електронен носител
– диск, в съответствие с чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.
Вещото лице е изслушало предоставения на електронен носител запис на проведен
разговор между оператор, който се обажда от името на "Изи Финанс
Минизаем" и ответната страна и го е възпроизвело в експертизата. Според него
записът не е манипулиран. Вещото лице е констатирало, че потребителят е
предупреден от оператора, че разговорът се записва и е изразил съгласие с това.
Направено е изявление, че преди да се преведат парите по кредита е необходимо
потвърждение за сключването на договора за заем от разстояние № 261511 за
сумата от 700 лв. Дадена е още информация, че срокът за връщане на заема е 420
дни. Потребителят е уведомен за дължимата сума в случай на предоставяне и
непредоставяне на обезпечение. Вещото лице е констатирало, че операторът е
поискал лицето да каже трите си имена, ЕГН и дали е съгласен с условията на
договора, което е изпълнено от потребителя.
Отделно,
установи се още, че процедурата по кандидатстване за процесния кредит е спазена.
Ответникът има регистриран профил в информационната система на ищеца като дори
е налице сканирана и прикачена към този профил лична карта с данните на В..
Вещото лице Т. установява, че на имейл **************@***.** (идентичен
на посочения в процесния договор такъв за връзка с кредитополучателя) са
прикачени файлове, съдържащи Договора и Общите условия, като преводът на сумата
е предпоставен от потвърждаване на договора посредством отваряне на линк и въвеждане
на уникален код (в случая изпратен на телефонен номер ********** – код 9096 за
сключване на договор за кредит № 261511/03.08.2019г.), т.е. налице е
потвърждаване съобразно изложената процедура. На същият email
е получено съобщение от финансовата институция за извършен превод от 700,00 лв.
по банкова сметка *** ***ника, а че такъв реално
е осъществен представените по делото писмени доказателства установиха
несъмнено.
Предвид
изложеното и в светлината на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР настоящият състав намира,
че е налице доказателствена сила на установения в процесния аудиозапис
разговор, поради което го цени като надлежно доказателствено средство.
Всичко изложено
обосновава мотивиран извод, че ответникът е сключил процесния договор за кредит
от разстояние, по който кредитодателят доказа изправността си.
Липсват представени
доказателства за извършени плащания от ответника, а подобно обстоятелство не се
и твърди, поради което искът за главната претенция от 700,00 лв. съдът намира
за доказан по основание и размер, поради което ще бъде уважен.
Като законна последица
от горното, основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва,
дължима считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане.
Досежно сумата от 173,25
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 03.08.2019 г. – 26.09.2020
г.:
По
правната си характеристика същата представлява възнаграждение, което длъжникът
на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. В случая страните са уговорили, съгласно чл. 2, ал.1, т.3, фиксиран
годишен лихвен процент от 40.15 %, при ГПР от 48.3 % (т.е. спазено е
изискването на чл. 19, ал.4 от ЗЗП). Посочено е, че общият размер на задължението
при представяне на обезпечение възлиза на 873,25 лв., поради което и дължимият
такъв за акцесорната претенция се равнява на 173,25 лв. – идентичен на
претендирания, поради което и тази претенция следва да бъде уважена в цялост.
По разноските: С оглед изхода от спора
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати
на ищцовото дружество направените
разноски по
настоящото производство. Т.к. страната е била представлявана от юрисконсулт на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК,
обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да се
определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100,00 лв. Доказано е и заплащане на държавна такса
в размер на 75,00 лв. (л. 28 и 38), както и депозит за СТЕ в размер на 250,00
лв. (л. 76) и допълнителен такъв от 100,00 лв. Заради това и с оглед изхода на спора на ищеца
се следват разноски в общ размер от общо 425,00 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1578/2020 г., вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да възстанови на ищеца
направените и в хода на заповедното производство разноски в размер на 77,11 лв.
(50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 27,11 лв. заплатена държавна такса)
В хода на производството ответникът бе
представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител адв. М.
Е., осъществяващ
процесуално представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо адв.
М. Е. следва да се изплати внесената като
депозит от ищеца сума в размер на 300,00 лв. (спр. л. 49 от делото).
Мотивиран от горното и на
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че В.Г.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи и следва да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“,
ул. „Балша“ № 17, ап. 1, сумата от 873,25
лв. (осемстотин седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки), от които:
700,00 лв. главница по Договор за предоставяне на кредит от разстояние №
261511/03.08.2019г., както и 173,25 лв. възнаградителна лихва за периода
03.08.2019г. – 26.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковото
производство – 03.09.2020 г., до пълното погасяване на дължимата сума, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1578/2020 г. на КРС.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ж.к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №
17, ап. 1 сумата в размер на 425,00 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева 0 стотинки), представляваща деловодни разноски за настоящото
производство, както и сумата в размер на 77,11 лв. (седемдесет
и седем лева и единадесет стотинки) - деловодни разноски
направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1578/2020 г. на КРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М. Е.,***,
възнаграждение в размер на 300,00
лв. (триста лева) за
осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на
ответника, по сметка на особения представител, от депозитните средства за това,
внесени от ищеца (спр. л.55), за което да се извърши
надлежно отбелязване по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд в производството по ч.гр.д. № 1578/2020г. на КРС.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________