Р Е Ш
Е Н И Е №93/8.5.2019г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на
23
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Панайотова
Прокурор:
Г.Георгиев
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 104 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс(АПК) във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.Образувано е по искова молба с вх.№ 613/18.03.2019 г., предявена
от Д.К.Д. ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Ж.Г. ***,
със съдебен адрес:***, кантора 509, против Община Ямбол, гр.Ямбол, ул.***, с
цена на иска 131.15 лв. (сто тридесет и един лева и петнадесет стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на Акт за установяване на задължение по
декларация № АУЗД00000893/25.11.2015г. на орган по приходите в Община Ямбол,
частично отменен с Решение № 2801-02421/08.02.2019г. на Директора на
Дирекция“Местни приходи“ в Община Ямбол. Ищецът излага съображения за това, че
за да организира защитата си по
административно обжалване на този АУЗД пред компетентния горестоящ
орган по реда на ДОПК, което е задължителна фаза на оспорване, е упълномощил
адвокат, на който е заплатил възнаграждение в размер на 350лв.. С решението на
Директора на Дирекция“Местни приходи“ в Община Ямбол обжалваният АУЗД е
частично отменен за сума от 339.96лв., представляваща данъчни задължения за
периода от 2007 до 2009г.. Претендира сумата от 131.15лв. като част от
платеното адвокатско възнаграждение съразмерна на уважената част от жалбата му
с решението на Директора на Дирекция“Местни приходи“ в Община Ямбол. Моли да се
осъди ответникът да заплати тази сума в размер на 131.15лв. като имуществена
вреда, причинена на ищеца от незаконосъобразно издаден и отменен частично във
фазата на административно оспорване Акт за установяване на задължение по
декларация № АУЗД00000893/25.11.2015г. на орган по приходите в Община Ямбол,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.03.2019г., която дата
посочва за влизане в сила на Решение № 2801-02421/08.02.2019г. на Директора на
Дирекция“Местни приходи“ в Община Ямбол.
В съдебно заседание искът се поддържа по
основание и по размер от процесуалния представител на ищеца адв.Ж.Г.
***, която счита, че са доказани всички елементи на чл.1, ал.1 ЗОДОВ и моли да
се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати исковата
претенция. Претендира и разноските по настоящото дело по представен списък.
Ответникът, Община
Ямбол, се представлява от юрисконсулт Т., която оспорва иска по съображения,
изложени в писмен отговор- основанието за частична отмяна на АУЗД е изтекла
погасителна давност, поради което счита, че не е осъществен състава на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол дава заключение, че предявения иск от
ищеца Д.К.Д. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователен по
съображенията, изложени в отговора на Община Ямбол, които споделя, поради което
предлага да се постанови решение в този смисъл.
Като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за
установено следното:
Исковата молба е
подадена от лице с право на иск, което твърди неблагоприятно засягане от
действие на частично отменен административен акт на орган, включен в структурата на Община
Ямбол. Предявена е срещу надлежен ответник по чл.205 от АПК и пред съда по
мястото на увреждането, съобразно нормата на чл.7 от ЗОДОВ. С оглед на това е
допустима за разглеждане.
По съществото на спора
на преценка от съда подлежи осъществяването на елементите на фактическия състав
на административния деликт, за да се реализира
отговорността по ЗОДОВ.
Фактическият състав на
обективната безвиновна отговорност на Общината по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон, включва следните
елементи:
1. Отменен като
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган, включен в структурата
на ответника;
2. Причинени
имуществени/неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от акта,
действието или бездействието;
3. Причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилите вреди.
Горните предпоставки
трябва да са налице кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до
невъзможност за реализиране отговорността на сочения ответник.
От съдържащите се писмени
доказателства в преписката по издаване на Акт за установяване на задължение по
декларация № АУЗД00000893/25.11.2015г. на орган по приходите в Община Ямбол,
частично отменен с Решение № 2801-02421/08.02.2019г. на Директора на Дирекция “Местни
приходи“ в Община Ямбол, се установява следното:
С Акт за установяване
на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015г. на орган по приходите в
Община Ямбол по отношение на Д.К.Д. са установени задължения за данък върху
недвижимите имоти за НИ в гр.Ямбол, ж.к.***; такса битови отпадъци за същия
имот и данък върху превозните средства за: лек автомобил ФИАТ ТИПО с рег.№У****Т,
ВАЗ**** с рег.№Я****В и ДЕУ ЕСПЕРО с рег.№У****ВВ, по подадени декларации от
1998г. и 2000г. Задълженията са установени за период от 2007 до 2014г., ведно
със законна лихва, изчислена към датата на АУЗД.Актът е връчен на задълженото
лице на 29.11.2018г. с обратна разписка. Срещу него Д. е подал жалба до
Директора на Дирекция „Местни приходи“ в Община Ямбол с
вх.№2801-21279/10.12.2018г.С жалбата е направено възражение за изтекла
5-годишна давност по отношение на установените публични вземания, изложени са и
съображения за липса на мотиви досежно способа за
изчисляване размера на задълженията, по отношение на лек автомобил ФИАТ ТИПО с
рег.№У****Т, ВАЗ**** с рег.№Я****В е посочено, че са излезли от употреба МПС и
регистрацията им е прекратена, поради което същите са необлагаеми. Жалбата е
подадена чрез пълномощник, адв.Ж.Г. ***, за което
жалбоподателят Д. е заплатил адвокатско възнаграждение в брой в размер на
300лв., видно от представения Договор за правна защита и съдействие серия Я
№********** от 06.12.2018г. С Решение № 2801-02421/08.02.2019г. на Директора на
Дирекция “Местни приходи“ в Община Ямбол частично е отменен Акт за установяване
на задължение по декларация № АУЗД00000893/25.11.2015г. на орган по приходите в
Община Ямбол – по отношение на констатираните задължения за ДНИ, ТБО и ДПС за
периода 2007 до 2009г. включително.Решаващият орган е преценил, че за този
период задълженията са погасени по давност, изтекъл е 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се платят публичните задължения,
поради което същите не подлежат на принудително изпълнение. Установените с АУЗД№
АУЗД00000893/25.11.2015г. вземания и лихви възлизат на обща стойност 907.23лв.
С решението на горестоящия орган са отменени на
основание упражненото възражение за давност вземания и лихви на обща стойност
339.96лв. В тази връзка ищецът претендира сума в размер на 131.15лв. от
заплатения адвокатски хонорар за обжалване на акта по административен ред
съразмерно на отменения размер на задълженията и лихвите върху тях.
Предвид горното, съдът
счита за безспорно настъпила за ищеца имуществена вреда в твърдяния
от него размер и причинна връзка между отменения частично АУЗД и вредата.
Заплатеното адвокатско
възнаграждение за обжалване на АУЗД е разход, който той е извършил, за да
организира защитата си срещу акта. Производството по обжалване на задължения за
местни данъци и такси се развива по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс(ДОПК), по реда за обжалване на ревизионните актове като обжалването по
административен ред е задължителна фаза и предпоставка за допустимост на последващ съдебен контрол, по арг.
от чл.4, ал.1 и ал.5 от Закона за местните данъци и такси(ЗМДТ) вр. с чл.152, ал.2 и чл.156, ал.1 от ДОПК.
Причинно следствената
връзка между отменения частично АУЗД и направените разноски по неговото
обжалване е пряка и непосредствена, тъй като разходите по оспорване пред
решаващия орган са направени във връзка с упражнено право на оспорване. Независимо,
че правна помощ и процесуално представителство в производството по обжалване не
са задължителни, след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва
адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения акт, тъй като причина за развилото се оспорване
е издаден акт, срещу когото ищецът е трябвало да се защити и да избегне
настъпването на неблагоприятни правни последици. С оглед на това ангажирането
на адвокатска защита за подаване на жалба срещу АУЗД е израз на нормалната
грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г., чиито
мотиви съдът счита за относими към предмета на
настоящия спор.
Същевременно вредата не
е резултат от незаконосъобразно поведение на органа по приходите, който е издал
АУЗД№ АУЗД00000893/25.11.2015г., т.е. липсва елемент от фактическия състав на
административния деликт, което е пречка за
реализиране на отговорността на ответника. Единствено основание за отмяна на установените
задължения за ДНИ, ТБО и ДПС за периода 2007 до 2009г. е изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1
от ДОПК към датата на произнасянето на Директора на Дирекция “Местни приходи“ в
Община Ямбол с Решение № 2801-02421/08.02.2019г. От значение в случая е, че към
датата на издаване на Акт за установяване на задължение по декларация №
АУЗД00000893/25.11.2015г. от органа по приходите в Община Ямбол не е изтекла
абсолютната 10-годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичане на която се
погасяват всички публични задължения.Към този момент органът по приходите не е
имал задължението да отпише вземанията служебно по реда на чл.173, ал.2 от ДОПК,
независимо че за част от тях е изтекла 5-годишната давност, която е пречка за
принудителното им събиране, същите задължения са могли да бъдат изпълнени
доброволно.В този смисъл съдът счита, че органът по приходите е действал
законосъобразно и в защита на обществения интерес като е включил в АУЗД и
задълженията за периода 2007-2009г.
Процесният случай може да се
разглежда и при хипотезата на съпричинителство по
чл.5 от ЗОДОВ. Недвижимият имот и превозните средства са декларирани в Община
Ямбол с декларации с вх.№60111/27.03.1998г., вх.№1451/01.01.2000г.,
вх.№3147/01.01.2000г. и вх.№9009/01.01.2000г. и за тях са дължими данъци и такси от ищеца в
качеството му на собственик на недвижимия имот и на превозните средства още от
годината на деклариране. Общоизвестни са сроковете и способите за заплащане на
местни данъци и такси, тъй като същите са нормативно предвидени в ЗМДТ. С
неплащането на задълженията в срок, ищецът е предизвикал издаването на АУЗД №
АУЗД00000893/25.11.2015г. от органа по приходите в Община Ямбол, поради което
съдът счита, че на същият не се дължи обезщетение.
С оглед на това съдът
счита, че исковата молба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.При
този изход на делото съдът следва да се
произнесе по направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Законът
за отговорността на държавата и общините за вреди в чл. 10, ал. 2 и 3 съдържа
самостоятелна специална уредба на отговорността за разноски за страните по
делата, водени по този закон. Тази специална уредба дерогира
приложението на общата уредбата на отговорността за разноски, съдържаща се в
чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, изречение първо от ЗОДОВ при
отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, но юрисконсултското
възнаграждение, респективно адвокатското възнаграждение, когато страната е
представлявана от адвокат не представлява разноски по производството. За
разлика от уредбата в чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, според която, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде отхвърлен,
съдът осъжда ищеца да заплати само разноските по производството Стриктното
тълкуване на посочените по-горе разпоредби води до извода, че законодателят
прави разлика между разноски за производството и заплатеното възнаграждение за
един адвокат, респективно юрисконсултското
възнаграждение. Последните не са разноски по производството. По тези
съображения, настоящият съдебен състав преценя, че при отхвърляне на иск по
ЗОДОВ, в тежест на ищеца остава заплатената от него държавна такса, като той
дължи и заплащане на направените от съда разноски по производството във връзка
с предприетите процесуални действия, но ищецът не дължи заплащане на ответника
за юрисконсултско възнаграждение при осъществено
процесуално представителство.
Водим
от горното, и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна искова молба с вх.№ 613/18.03.2019 г., предявена от Д.К.Д. ЕГН **********,
чрез пълномощник адв.Ж.Г. ***, със съдебен адрес:***,
кантора 509, против Община Ямбол, гр.Ямбол, ул.***, с цена на иска 131.15 лв. (сто
тридесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат
на Акт за установяване на задължение по декларация №
АУЗД00000893/25.11.2015г. на орган по приходите в Община Ямбол, частично
отменен с Решение № 2801-02421/08.02.2019г. на Директора на Дирекция“Местни
приходи“ в Община Ямбол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.03.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100(сто) лева за осъществено процесуално
представителство на ответника по делото Община Ямбол.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете