№ 5252
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216711 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „хххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххх, чрез
законния му представител Б. Ташев, против Наказателно постановление № К-
0043372/31.01.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с
което за нарушение на чл. 221 от Закона за туризма /редакция ДВ, бр.30 от 26
март 2013г./ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция
в размер на 1 000, 00 /хиляда/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с връчване на АУАН и НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно уведомено, се
представлява от упълномощен представител – адв. К. М. от САК, който
пледира за отмяна на наказателното постановление. Сочи допуснати в
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне и връчване на АУАН. Излага
съображения, че дружеството – жалбоподател не е извършило нарушението,
за което му е наложена имуществена санкция, тъй като поканите за
представяне на документи не са били надлежно връчени. Навежда доводи, че
1
неправилно в АУАН и НП е определена датата на извършване на
нарушението. Претендира разноски. Подробни съображения излага в писмени
бележки, в които в допълнение на аргументите, изложени в съдебно
заседание, се излагат и съображения за маловажност на нарушението.
Навежда възражение за прекомерност на претендираното от наказващия
орган юрисконсултско възнаграждение.
Наказващият орган - Директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция
"Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите, редовно
призован, се представлява от адв. И. Андреева от САК, която пледира
наказателното постановление да бъде потвърдено като издадено от
компетентен орган и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за изготвено становище по жалбата. Навежда възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Депозираната жалба е подадена от санкционираното юридическо лице
и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление. С Определение
№ 3415/27.04.2022г. по дело № 1384/2022г. на АССГ, XIII касационен състав
съдът е приел, че наказателното постановление не е било редовно връчено на
надлежно упълномощен представител на дружеството – жалбоподател,
поради което настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН и като допустима следва да бъде разгледана по
същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „хххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххх, е юридическо
лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ул. "хххххххххх" № 45, ет. 1,
ап. Офис № 39. На 18.07.2022г. по партидата на жалбоподателя в ТРРЮЛНЦ
била вписана промяна като правноорганизационната форма на дружеството
била променена от ЕООД на ООД, бил променен адреса на управление на
дружеството, който преди 18.07.2022г. бил гр. София, п.к. 1734, р-н
Студентски, ж.к. ххххххххххх, бл. 55, вх. Б, ет. 3, ап. 303, и като управител на
дружеството бил вписан Й.А.Й..
Дружеството – жалбоподател било регистрирано по Закона за туризма
2
/ЗТ/ като туроператор и му било издадено удостоверение за регистрация за
туристическа дейност като туроператор № РК -01-6362, издадено от
Държавната агенция по туризъм.
Към 2019г. дружеството извършвало дейност в офис, находящ се в гр.
София, ул. „хххххххххх“ № 45.
В КЗП постъпила жалба с вх. № С – 03-5905/08.10.2019г. от П.Д., в
която се съдържало оплакване за неизпълнение на условията по договор за
туристически пакет № 2194/23.07.2019г. за екскурзия в Южна Италия в
периода 21.09.-26.09.2019г., сключен между П.Д. като възложител и
„хххххххх“ ЕООД като туроператор въз основа на закупена от възложителя
оферта от Грабо.бг. В жалбата се съдържало и оплакване, че на 27.09.2019г.
туристът е предявил рекламация пред туроператора, но последният не се е
произнесъл по нея. Въз основа на постъпилата жалба в КЗП започнала
проверка, при която на 31.10.2019г. служители при КЗП, РД – София, сред
които и свидетелката М. В. П. – главен инспектор, посетили офиса на
туроператора, находящ се в гр. София, ул. „хххххххххх“ № 45. Проверката на
място била извършена в присъствието на служител на туроператора В. С. Ч..
За посещението на място свидетелката М. П. съставила Констативен протокол
№ К – 2653955/31.10.2019г., с който било указано управителят или
упълномощен представител на туроператора да се яви на 06.11.2019г. в 10:30
часа в сградата на КЗП, РД – София и да представи писмено становище по
жалбата на П.Д., стандартен формуляр, подписан от потребителя,
преддоговорна информация, публикувана в Грабо.бг, договор с транспортната
фирма и регистър на предявените рекламации. Констативният протокол бил
връчен на 31.10.2019г. на В. Ч..
На 06.11.2019г. в сградата на КЗП, РД – София не се явил законният
или упълномощен представител на дружеството – жалбоподател и
документите, изискани с Констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г.,
не били представени. Предвид горното до жалбоподателя на адрес гр.
София,ул. „хххххххххх“ № 45 била изпратена покана изх. № С – 03-
5905/07.11.2019г. с искане законният или упълномощен представител на
въззивника да се яви на 15.11.2019г. в 10:30 часа в сградата на КЗП, РД –
София и да представи документите, изискани с Констативен протокол № К –
2653955/31.10.2019г., както и ваучер за туристически услуги и медицинска
3
застраховка „Помощ при пътуване“. В поканата било посочено и че в случай,
че изисканите документи не бъдат представени на 15.11.2019г. на
дружеството ще бъде съставен АУАН. До 15.11.2019г. в КЗП, РД – София не
бил получен резултат от връчването на покана изх. № С – 03-
5905/07.11.2019г.
На 15.11.2019г. в 10:30 часа в сградата на КЗП, РД – София, не се явил
законният представител или упълномощен представител на дружеството –
въззивник и документите, изискани с Констативен протокол № К –
2653955/31.10.2019г. и с покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г., не били
представени. Предвид горното на 15.11.2019г. в присъствието на двама
свидетели свидетелката М. П. съставила АУАН № К – 0043372/15.11.2019г., с
който повдигнала против дружеството – жалбоподател
административнонаказателно обвинение за извършено на 15.11.2019г.
нарушение на чл. 221 ЗТ /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./ - затова, че
„хххххххх“ ЕООД в качеството си на регистриран туроператор не представя
на контролните органи изисканите документи и информация във връзка с
осъществявания от тях контрол. Актът бил съставен в отсъствие на
представляващ дружеството – въззивник на основание чл. 40 ал. 2 ЗАНН. На
17.01.2020г. законният представител на дружеството Борислав Ташев се явил
в сградата на КЗП, РД – София и му бил предявен съставения АУАН № К –
0043372/15.11.2019г., като управителят на дружеството – въззивник отказал
да подпише акта и да получи препис от него. Отказът му бил удостоверен с
подписа на един свидетел – В. М. – главен инспектор в КЗП, РД – София.
Срещу АУАН не били направени възражения в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Междувременно с писмо вх. № С -03-5905/15.01.2020г. в КЗП, РД –
София било представено становище по подадената от П.Д. жалба от
дружеството – жалбоподател, ведно с основна информация за екскурзия до
Южна Италия в периода 21-26.09.2019г., ваучер от Грабо.бг, регистър на
жалбите и договор за превоз на пътници от 14.09.2019г.
На 31.01.2020г. Елена Гунчева - Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна
дирекция "Контрол на пазара" при Комисията за защита на потребителите,
издала обжалваното НП № К – 0043372/31.01.2020г., с което за нарушение на
чл. 221 от Закона за туризма /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./ на
4
дружеството - жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на
1 000, 00 /хиляда/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелката М. П., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК –удостоверение за
регистрация за туристическа дейност като туроператор № РК -01-6362,
издадено от Държавната агенция по туризъм, жалба с вх. № С – 03-
5905/08.10.2019г. от П.Д., ведно с приложения - договор за туристически
пакет № 2194/23.07.2019г., констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г.,
покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г., АУАН № К – 0043372/15.11.2019г.,
писмо вх. № С -03-5905/15.01.2020г. в КЗП, РД – София, становище по
подадената от П.Д. жалба, основна информация за екскурзия до Южна
Италия в периода 21-26.09.2019г., ваучер от Грабо.бг, регистър на жалбите,
договор за превоз на пътници от 14.09.2019г., НП № К – 0043372/31.01.2020г.,
известия за доставяне, заповед № 673/21.08.2019г. на Председател на КЗП,
заповед № 321ЛС/22.04.2015г. на Председател на КЗП, справка за актуално
състояние на трудовите договори към 31.12.2019г. за „хххххххх“
ЕООД.Съдът кредитира показанията на свидетелката М. П., които оцени като
еднопосочни, последователни, логични и съответни на писмените
доказателства. Разпитана в съдебно заседание, свидетелката П. дава сведения
за начина на извършване на проверката, за обстоятелствата по протичането й
и констатациите от същата. Показанията й са относими и към обстоятелствата
по съставянето на АУАН. Съдът кредитира писмените доказателства по
делото, които оцени като напълно еднопосочни, непротиворечиви и
съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
материалната им и териториална компетентност съгласно чл. 232 ал. 1 и ал. 2
от Закона за туризма и видно от писмените доказателства - заповед №
673/21.08.2019г. на Председателя на КЗП и заповед № 321ЛС/22.04.2015г. на
Председателя на КЗП.
АУАН и НП са издадени и при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и
5
ал. 3 ЗАНН.
Съдът намери обаче, че при съставяне на АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили
правото на защита на въззивника. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение са нарушени разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал. 2
ЗАНН. Нормата на чл. 40 ал. 1 ЗАНН въвежда изискването актът за
установяване на нарушението да се съставя в присъствието на лицето, против
което той се съставя, като втората алинея урежда изключение от това
правило, в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери
или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая актът е съставен в
отсъствие на жалбоподателя, при това без е било налице което и да е от
основанията по чл. 40 ал. 2 ЗАНН. От показанията на свидетелката П. и от
писмените доказателства се установява, че до дружеството е била изпратена
покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г., в която е било указано и че ако
изисканите документи не бъдат представени на 15.11.2019г. на дружеството
ще бъде съставен АУАН. В материалите по преписката обаче не се съдържат
никакви доказателства тази покана да е била връчена на жалбоподателя преди
15.11.2019г., когато свидетелката П. е пристъпила към съставяне на АУАН. В
приложеното известие за доставяне на покана изх. № С – 03-5905 не е
отбелязано поканата да е била връчена, на коя дата, на кое лице, на кой адрес
или да е правен опит за връчването й. Нещо повече – от показанията на
актосъставителката се установи, че преди съставянето на АУАН в КЗП не е
била получена никаква информация за резултатите от посещението на адреса
и от връчването на поканата. Ето защо съдът намира, че актосъставителят
неправилно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 40 ал. 2 ЗАНН
АУАН да се състави в отсъствие на законен или упълномощен представител
на дружеството – жалбоподател, тъй като към датата на съставяне на АУАН
не са били налице доказателства, че дружеството е уведомено за
предстоящото образуване на административнонаказателно производство и
въпреки това не е изпратило представител, който да присъства при
съставянето на АУАН. Със съставянето на АУАН в отсъствие на
жалбоподателя, без да са били налице законовите предпоставки затова, в хода
на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на
процесуалните правила, ограничило правото на защита на жалбоподателя.
Това е така, защото с акта за установяване на административно нарушение се
6
поставя началото на административнонаказателното производство и с оглед
гарантиране правото на защита на нарушителя законодателят е предвидил
неговото присъствие при започване на производството. Обстоятелството, че
впоследствие АУАН е бил връчен на управителя на дружеството /макар и при
отказ/, не санира допуснатото нарушение, тъй като
административнонаказателното производство вече е било образувано и
фигурата на нарушителя е възникнала със съответните неблагоприятни
последици за него. Констатираното нарушение на процесуалните правила в
производството по съставяне на АУАН е достатъчно и самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
При тези изводи единствено за пълнота съдът ще посочи, че не се
споделят останалите възражения на въззивника за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В АУАН е посочено, че законният
представител на дружеството е отказал да подпише акта и отказът му е
удостоверен с подписа на един свидетел при стриктно спазване на
разпоредбата чл. 43 ал. 2 ЗАНН. Свидетел на отказа на представляващия
жалбоподателя да подпише АУАН е станало лице, различно от двамата
свидетели при съставянето на АУАН. Действително, в АУАН е посочено, че
свидетел на отказа на представляващия дружеството да получи и подпише
АУАН, е служител в администрацията, към която се числи и
актосъставителят, но в ЗАНН не е предвидена забрана свидетелят по чл. 43 ал.
2 ЗАНН да е служител на същата администрация. Респективно –
принадлежността на свидетеля на отказа към администрацията на контролния
орган не сочи на нарушение на чл. 43 ал. 2 ЗАНН.
Не са основателни и възраженията на въззивника по отношение
неправилното определяне на датата на нарушението. Доводите на въззивника,
че нарушението би могло да бъде извършено най-рано на 16.11.2019г., биха
били основателни, ако с покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г. беше указано
на жалбоподателя да представи изисканите документи в срок до 15.11.2019г.
Тогава жалбоподателят действително би извършил нарушение на чл. 221 ЗТ
на 16.11.2019г., т.е. в първия ден, следващ изтичането на срока, в който като е
бил длъжен, въззивникът, не е представил изисканите документи. В случая
обаче с покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г. е указано да се яви законният
или упълмномощен представител на дружеството – въззивник и да представи
указаните в поканата документи на 15.11.2019г. в конкретен час – 10:30 часа.
7
Ето защо нарушението би било извършено на 15.11.2019г. след указания в
поканата час - 10:30 часа. Предвид горното съдът намира, че в АУАН и НП
поначало правилно е определена датата на извършване на нарушението.
Независимо от горните изводи обаче съдът намира, че материалният
закон е неправилно приложен, тъй като от събраните доказателства не се
установява дружеството – жалбоподател да е осъществило
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за
нарушение на чл. 221 ЗТ /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./, извършено на
15.11.2019г. Разпоредбата на чл. 221 ЗТ /редакция ДВ, бр.30 от 26 март
2013г./ предвижда, че при непредоставяне на контролните органи на изискани
документи или информация, на едноличните търговци и на юридическите
лица се налага имуществена санкция в размер от 1000, 00 до 5000, 00 лева.
Съгласно обстоятелствата на нарушението, изложени в АУАН и НП,
дружеството – въззивник е санкционирано затова, че е нарушило
разпоредбата на чл. 221 ЗТ, като не е представило изискани от контролните
органи документи на 15.11.2019г. От дружеството – въззивник е изискано
представяне на документите, посочени в Констативен протокол № К –
2653955/31.10.2019г., както и ваучер за туристически услуги и медицинска
застраховка „Помощ при пътуване“ с покана изх. № С – 03-5905/07.11.2019г.,
в която е указано и кога същите следва да бъдат представени – на 15.11.2019г.
в 10:30 часа. Вече бяха изложени съображения, че не се събраха доказателства
поканата, с която се изисква представянето на документи и се определя срока
за представянето им, да е била връчена на жалбоподателя преди 15.11.2019г.,
респективно – същият да е бил уведомен за задължението да представи на
контролните органи документи, необходими за осъществяваната от тях
контролна дейност и то в конкретен срок. Ето защо съдът намира, че от
събраните доказателства не се доказа дружеството – въззивник да е нарушило
разпоредбата на чл. 221 ЗТ на 15.11.2019г., като след като е било уведомено
за задължението да представи конкретни документи на контролните органи и
то в определен срок, не е изпълнило това си задължение. Материалната
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление е следващо
основание за неговата отмяна. Единствено за пълнота съдът ще посочи, че в
съдебното следствие се събраха доказателства, че дружеството – въззивник е
извършило нарушение на разпоредбата на чл. 221 ЗТ, но на 06.11.2019г.
8
Установи се, че с Констативен протокол № К – 2653955/31.10.2019г.
контролните органи са изискали на 06.11.2019г. в 10:30 часа в сградата на
КЗП, РД – София да се яви законният или упълномощен представител на
туроператора и да представи документите, посочени в констативния протокол
- становище по жалбата на П.Д., стандартен формуляр, подписан от
потребителя, преддоговорна информация, публикувана в Грабо.бг, договор с
транспортната фирма и регистър на предявените рекламации. Същевременно
констативният протокол е бил връчен на В. Ч., за която от изисканата справка
за трудови договори се установява, че е била служител на въззивника. По този
начин, като не е представило документите на 06.11.2019г. в 10:30 часа,
дружеството – жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 221 ЗТ. С
АУАН и НП обаче административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение, извършено на 15.11.2019г., а не на
06.11.2019г., като съдът не разполага с възможността с решението в
производството по Глава III, раздел V от ЗАНН да измени съществено
обстоятелствата на нарушението и да ангажира
административнонаказателната отговорност на въззивника за различно
нарушение от това, за което е съставен АУАН и е издадено НП /аргумент и от
ТР № 8 от 16.09.2021г. по тълкувателно дело № 1/2020г. ОСС на ВАС, I и II
колегия/.
По изложените мотиви и предвид извода за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, съдът намери, че жалбата е основателна и обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени.
При този изход на производството на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН
право на разноски има въззивникът, каквато претенция е заявена в съдебно
заседание. Въззивникът претендира и доказва извършването на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 750, 00 лева, от които
500, 00 лева съгласно договор за правна помощ от 27.06.2022г. и 250, 00 лева
съгласно анекс № 1 към договор за правна помощ от 27.06.2022г., сключен на
06.11.2022г. Както в договора за правна помощ от 27.06.2022г., така и в анекс
№ 1 от 06.11.2022г., е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение
е заплатено при подписване на договора, съответно същите служат като
разписка за извършеното плащане.
9
Съдът намира за основателно направеното от процесуалния
представител на наказващия орган възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. „Същността на отговорността за
разноски е да обезщети страната, която е била принудена от поведението на
насрещната страна да участва в съответното производство било като го
инициира, било като търпи започнатото срещу нея производство. Поради това
процесуалният закон признава възможността да бъде заплатено подобно
обезщетение, но същевременно страната, която има право на него, не следва
да упражнява това свое право в отклонение от правилата на
добросъвестността и в противоречие с добрите нрави, като чрез
отговорността за разноски увреди насрещната страна. Иначе казано, страната,
станала причина за съответното производство, е длъжна да възстанови
разноските на насрещната страна, но само тези разноски, които с оглед на
конкретния случай е било оправдано и необходимо да бъдат направени и то в
разумен размер с оглед на конкретните извършени действия в
производството“ /така решение № 6989 от 07.11.2018г. по в. гр. дело №
13877/2018г. на СГС/. Прекомерността на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с
минимално дължимия хонорар съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във
връзка с чл. 7 и чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На първо място следва се посочи,
че с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. ДВ брой 88 от
04.11.2022г., са увеличени минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото се касае за материалноправни норми, следва да
се преценява редакцията им към датата на извършване на действията по
договора за правна защита, т.е. момента на оказване на правната помощ и
съдействие. В случая съдебното следствие е приключено и ход на съдебните
прения е даден в о.с.з. на 07.11.2022г., т.е. след обнародване на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира, че при
преценката за прекомерност следва да се съобразяват размерите на
адвокатските възнаграждения след изменението на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18 ал. 2
вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
10
адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело предвид размера на
наложената имуществена санкция е 400, 00 лева. Предвид установения
минимум адвокатското възнаграждение, договорено съгласно договора за
правна помощ от 27.06.2022г. – 500, 00 лева, се явява съответно на
действителната фактическа и правна сложност на делото и на положените от
защитата усилия при упражняването на процесуалните права. В настоящото
производство са проведени две съдебни заседания, като упълномощеният
представител на жалбоподателя се е явил и в двете и е изготвил писмени
бележки с аргументи по същество. Следва да се посочи и че от страните по
договора за правна защита и съдействие не може да се изисква всякога при
определяне размера на адвокатското възнаграждение да се придържат към
минималния такъв, указан в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като това би противоречало на
свободата на договаряне. Съдът намира обаче, че общият претендиран размер
на разноските от 750, 00 лева се явява прекомерен и разликата над 500, 00
лева, представляваща сума от 250, 00 лева, договорена с Анекс № 1 към
договора за правна помощ от 27.06.2022г., не следва да бъде възлагана в
тежест на наказващия орган. В анекса от 06.11.2022г. е посочено, че
заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение от 250, 00 лева е
договорено на основание чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че
за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително
по 250 лв. В случая в производството по НАХД № 16711/2021г. по описа на
СРС, НО, 94 състав, са проведени именно две съдебни заседания – на
29.06.2022г. и на 07.11.2022г. Делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з.
и на 28.09.2022г., но на тази дата съдебно заседание не е било проведено. Ето
защо съдът намира, че общият претендиран размер на разноските от 750, 00
лева се явява несъответен на липсата на фактическа и правна сложност на
делото, на броя на проведените съдебни заседания – само две, както и на
положените от защитата усилия, поради което на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 500, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0043372/31.01.2020г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция "Контрол
на пазара" при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение
на чл. 221 от Закона за туризма /редакция ДВ, бр.30 от 26 март 2013г./ на
„хххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххх, е наложена имуществена санкция в размер
на 1 000, 00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 2 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1
АПК Комисия за защита на потребителите, с адрес гр. София, ул. „Врабча“ №
1 ДА ЗАПЛАТИ на „хххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххх, сумата от 500, 00
/петстотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София – град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12