№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Х-ти касационен състав,
в публично заседание на 13.10. 2022 г., в
състав :
Председател
:
Красимир Кипров Членове :
Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с
участието на прокурора Мирослав Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1351
по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от
АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.К. , против решение № 476/ 11.08.2021 г. по НАХД № 3412/2020 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от началник сектор в Четвърто РУ към ОДМВР-Варна НП № 19-0442-000631/ 13.06.2019 г. и К. е
осъден да заплати на ОДМВР-Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв. и на ВРС разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 148 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени
нарушения на процесуалните правила, предвид нарушено право на жалбоподателя за участие във въззивния процес, не обсъждане на
повдигнатите от него възражения и не събиране на всички относими доказателства ,
се иска неговата
цялостна отмяна с произтичащите законни последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа със заявено за
първи път твърдение, че нарушението било извършено от починал впоследствие
родител на касатора.
Ответникът Четвърто РУ към ОДМВР-Варна, чрез подадените
от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени
бележки с.д. 14692/4.10.2022 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на
обжалваното решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен
контрол съдебен акт, а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП са наложени на основание чл. 174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП на настоящият касатор адм.
наказания глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 месеца за следното нарушение : затова, че на 28.04.2019 г. около 04.30 ч. в гр. Варна
на ул. „Първи май“ , посока кв. Галата, управлява лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № **, собственост на Vermeer Constance, като отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
с дрегер 7410 с № 0091 и не изпълнява предписание за медицинско изследване по
издаден талон № 0022628.
За да потвърди НП , районният съд въз основа на заключението на извършена криминалистична
експертиза , показанията на разпитаният свидетел Д. А. , събраните писмени
доказателства и направените от нарушителя признания за участие в ПТП е приел за установени описаните в него факти, а дадената тяхна правна квалификация за
осъществен състав на адм. нарушение по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е приел за
съответстваща на правилното приложение на материалния закон.
Касационният
съд намира, че не е налице изложеното в
жалбата основание по чл.348, ал.1, т.2
от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Абсолютно
произволно и несъответстващо на обективната истина е изложеното в касационната
жалба твърдение за нарушено право на участие на К. в производството пред ВРС – същият е бил редовно
призован за всички проведени съдебни заседания , като лично е взел участие в
съдебното заседание от 4.11.2020 г. , а в следващите не се е явил без да са
били налице уважителни причини за това. Неоснователни са и доводите по повод
извършената от районния съд доказателствена дейност – противно на твърденията
на касатора , в хода на въззивното производство са събрани всички относими
доказателства, т.е. не е налице непълнота на такива, дори нещо повече - за проверка на възраженията на жалбоподателя въззивният
съд е проявил необходимата процесуална активност чрез служебно събиране на
писмени доказателства от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ ЕАД и назначаване на съдебно-графологична
експертиза. Всички събрани доказателства са обсъдени от ВРС в аспекта на повдигнатите
от жалбоподателя възражения, като последните са били
опровергани по несъмнен и категоричен начин, включително чрез заключението по експертизата,
от което се установява , че подписите в
АУАН срещу „нарушител“ и в дясната част на разписката са изпълнени от К.. Що се касае до наведените
за първи път в хода на касационното производство твърдения за нови факти, а
именно че описаното в обжалваното НП нарушение било извършено от бащата на К.,
то приложима към това възражение е регламентираната с разпоредбата на чл. 220 от АПК забраната за фактически установявания – след като такива факти никога не са
били сочени в хода на въззивното производство, съответно не са правени доказателствени искания в тази насока, дори не
са посочени и в самата касационна жалба, то правилното приложение на
материалния закон следва да бъде обсъдено от касационния съд само въз основа на
фактите установени от районния съд. Правилно, след като К. не е опровергал пред
въззивния съд доказателствената сила на АУАН по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, изложените в него и
впоследствие възпроизведени в НП факти са приети за установени. Останалите
възражения на К. по повод съобщаването на въззивното решение нямат никакво
отношение към неговата законосъобразност, а касаят допустимостта на
касационната жалба, която както е посочено по-горе е приета от касационния съд.
По тези съображения, касационният съд намира, че в хода на въззивното
производство не са били допуснати наведените с касационната жалба съществени
нарушения на процесуалните правила.
Към установените при
правилно приложение на процесуалния закон факти, районният съд е приложил
правилно материалния закон. В тази връзка и доколкото касационната жалба не
съдържа конкретни възражения по този въпрос, касационният съд споделяйки изцяло
мотивите на въззивния съд препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК.
Освен процесуално и
материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно
извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и валидността на
обжалваното решение, такива пороци не се установиха, поради което същото следва
да бъде оставено в сила, включително и в частта му за разноските.
При
този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията
на ответника за разноски с оглед осъщественото от упълномощения юрисконсулт Л.-А.
процесуално представителство по касационното дело , поради което следва да се
присъдят такива в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид изложеното ,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ сила решение № 476/ 11.08.2021 г. по НАХД № 20203110203412/2020 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна за
разноски по делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: