№ 553
гр. Русе, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520104644 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В производството по настоящото дело съдът е сезиран искова молба,
която е предявена с иск с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
от С. Е. В. с ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. П. П. от Русенска
адвокатска колегия срещу “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.София.
Ищецът основава исковата си претенция, като посочва, че е длъжник
по вземане, което е придобито от ответника с договор за цесия. Твърди, че
цесията е нищожна и се позовава на изтекла погасителна давност.
Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено, както е посочено, че не съществува правоотношение между
страните, от което възниква задължение за него, на основание чл.124, ал.1 от
ГПК.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът,
чрез процесуален представител е подал отговор на исковата молба, като
изразява становище, че предявеният иск по същество е допустим и
основателен по отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
1
В отговора, ответникът е изразил становище по обстоятелствата, на които се
основава искът и възраженията си срещу него. Иска от съда да вземе предвид
обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не са
предприемани действия от ответника по отношение на ищеца.
При преценката на доказателствата, съдът взе предвид представените с
исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните.
Ищецът е сключил договор за кредит с „Кредибул" ЕАД (понастоящем
„Пейнетикс“ АД) с ЕИК:********* на 11.03.2009г., като е получил заем
„Сгеdi Ноmе" N:1051-00143820.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г.
сключен с „Кредибул" ЕАД, „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
придобило дълга на ищеца. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
дружество, което по занятие купува необслужени вземания от банки,
небанкови финансиращи институции и други юридически лица и събира тези
вземания.
След 25.10.2012г., няма представени или констатирани по делото
доказателства, за действия, от която и да е от двете страни по отношение на
обслужването на кредита.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца са чл. 124,
ал.1 от ГПК. От съда се иска, да се признае за установено, че не съществува
правоотношение между С. Е. В. с ЕГН:********** и “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, от което да възниква задължение
за ищеца поради настъпила погасителна давност.
По делото от страна на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД гр.София се признава обстоятелството за настъпила погасителна давност
по отношение на задължението на ищеца.
По съществото на спора, съдът формира следните правни изводи:
Предявен е иск за признаване за установено несъществуването на
вземането на кредитора, поради настъпила погасителна давност.
Предвид установилата се теория и практика, изтеклата давност не води
до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
2
ограничена само до доброволното му изпълнение. В този смисъл, съдът
приема искът за допустим, дотолкова доколкото задължението продължава да
съществува.
Ответникът не оспорва исковата претенция, като по същество признава
иска. В този смисъл съдът намира, че всички направени възражения и искания
на ищеца, с изключение на това за настъпила погасителна давност, са
неотносими към делото, тъй като спор по същество не съществува.
Съдът основава решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства, както и направеното признание на исковата претенция
за настъпила погасителна давност.
Относно разноските:
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските.
Ответникът, по отношение на разноските, иска от съда да вземе предвид
обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на иска, тъй като не са
предприемани действия от ответника по отношение на ищеца.
Съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Длъжникът признава, че вземането съществува, но
оспорва само, че то впоследствие е погасено по давност. Право на кредитора е
да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, а на
преценката на длъжника е дали да плати тези съществуващи вземания.
Съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, по същество признава иска, в този смисъл разноските,
следва да се възложат върху ищеца, във връзка с чл.78, ал.2 от ГПК. Тъй като
обаче в тази насока не е направено искане, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че не съществува
правоотношение между С. Е. В. с ЕГН:********** и “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление: гр.София от което да възниква задължение за С. Е. В. с
ЕГН:********** по договор за кредит „Сгеdi Ноmе" N:1051-00143820
3
сключен с „Кредибул" ЕАД (понастоящем „Пейнетикс“ АД) с ЕИК:*********
на 11.03.2009г., поради настъпила погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ искането на С. Е. В. с ЕГН:********** за присъждане
на направените в производството разноски, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4