№ 113
гр. Карнобат, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100469 по описа за 2021 година
установи:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЗДР. К. В.,
ЕГН **********, с адрес: *****, чрез пълномощник адв. СВ. Г. - Трайкова-
БАК, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София-1336, район Люлин,
бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано
винаги заедно от двама членове на Съвета на директорите в състав: Т.Я.,
Б.А.Р. и З.Н.Д..
С исковата молба е предявен отрицателен установител иск с правно
основание по чл. 124, ал.1, вр. чл. 439 от ГПК, за приемане за установено, че
ЗДР. К. В., ЕГН ********** не дължи на ответното дружество „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София, сума в общ размер на 1451.29
лв. , от които главница в размер на 473.23 лв., законна лихва в размер на
29.31 лв. за периода 31.07.2020 г. -11.03.2021 г., неолихвяеми вземания в
размер на 436.59 лв. (мораторни лихви,обезщетения и др.), разноски по изп.
дело в размер на 150 лв. и такси по Тарифата ЗЧСИ в размер на 362. 16 лв.
дължимими към 11. 03. 2021 г. по изп. дело № 20218030400900 по регистъра
на ЧСИ-Т. Маджарова, рег. № 803-Бургаски ОС, образувано по изпълнителен
лист от 09. 05. 2012 г. на основание заповед № 267 от 10. 04. 2012 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадени по ч. гр. д.№
376 / 2012 г. на РС Карнобат. Твърди, че задължението е погасено по давност
на основание чл. 112, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото.
1
С исковата си молба ищецът твърди, че е длъжник по изпълнително
дело № 20218030400900 по регистъра на ЧСИ- Т. Маджарова, рег. № 803-
Бургаски ОС, образувано по молба на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София с изпълнителен лист от 09. 05. 2012 г.
издаден на основание заповед за изпълнение № 267 от 10. 04. 2012 г. по ч. гр.
д. № 376 / 2012 г. на РС Карнобат, с която длъжникът е осъден да заплати на
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: ********* сумата
473.23 лв.-главница по договора, сумата 81.08 лв.- възнаградителна лихва за
периода от 15. 11. 2010 г. до 15. 06. 2011 г., сумата 63.11 лв. -мораторна лихва
за периода 15. 12. 2010 г.- 28. 03. 2012 г., законна лихва от 09. 04. 2012 г. до
окончателната изплащане на вземането, както и сумата 125 лв.
представляващи разноски по делото, от които 25 лв.-заплатена държавна
такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по данни на
заявителят вземането произтича от договор за кредит за покупка на стоки и
услуги № CREX-02080356, сключен на 24. 02. 2009 г., по силата на който
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отпуснало на ЗДР. К. В. заем в
размер на 1385 лв. и сумите по заемите са били изплатени директно на
търговеца, от който В. закупил стоките. По този начин дружеството е
изпълнило задължението си по договора и фактическия състав на реалната
сделка е бил изпълнен. За ЗДР. К. В. е възникнало задължението да погаси
заема според уговорен между страните погасителен план на 24 вноски, всяка
в размер на 73.78 лв. Дружеството претендира неизплатен остатък от
главница възлизащ на 473. 23 лв., възнаградителна лихва, мораторна лихва от
15. 12. 2010 г. до 28. 03. 2012 г. , законна лихва от 09. 04. 2012 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Твърди се , че на 27. 07. 2012 г. ЗДР. К. В. е получил покана за
доброволно изпълнение по изп. дело № 20128030401563 по регистъра на
ЧСИ- Т. Маджарова, рег. № 803-Бургаски ОС за изплащане дълга по
издаденият изпълнителен лист. По така образуваното изпълнително дело
длъжникът е изплащал суми за погашение на дълга.
Твърди се, че последното изпълнително действие по делото е
извършено на 27. 11. 2012 г., както и че повече от пет години след това не са
предприети каквито и да било действия за принудително изпълнение за
събиране на посоченото вземане и то е било погасено по давност на
основание чл. 110 от ЗЗД на дата 27. 11. 2017 г.. Твърди се, че едва на 07. 05.
2020 г. съдебният изпълнител констатирал наличност на предпоставки по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК и на това основание прекратил изпълнителното дело,
като според ищецът гореизложеното налага извод за несъществуване на дълга
по посоченото изпълнително дело, включително и по акцесорните
задължения за лихви и разноски.
Отново според ищецът въпреки погасяването на вземането по давност,
съдебния изпълнител е образувал ново изпълнително дело № 20218030400900
за същото задължение, като на 04. 03. 2021 г. ЗДР. К. В. получил съобщение
изх. № 8967 / 25. 02. 2021 г. за образувано дело с взискател- ответника
2
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БТ” ЕАД, съдържащо покана за
незабавно изплащане на задължение от 1451. 29 лв. , от които главница в
размер на 473. 23 лв., законна лихва в размер на 29. 31 лв. за периода 31. 07.
2020 г. -11. 03. 2021 г., неолихвяеми вземания в размер на 436. 59 лв. ,
разноски по изп. дело в размер на 150 лв. и такси по Тарифата ЗЧСИ в размер
на 362. 16 лв. дължими към 11. 03. 2021 г..
Твърди се, че задължението е погасено по давност и на основание чл.
112, ал. 1 от ЗЗД. Вземането е станало изискуемо на дата 15. 12. 2010 г. , от
който момент кредитора претендира мораторна лихва по издадения
изпълнителен лист. Независимо от спирането и прекъсването, с изтичането на
срок от десет години на 15. 12. 2020 г. се погасява цялото вземане с лихви и
разноски. Задължението не е отсрочено или разсрочено. С оглед изложеното,
за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
Съдът е приел така представеният иск за редовен и допустим за
разглеждане, като е изпратил копие от същия на ответника с всички
приложения към същия.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София е депозирал писмен отговор, в който счита
иска за процесуално допустим, но изцяло неоснователен, като желае същия да
бъде отхвърлен. Излагат се доводи, че е сключен договор за цесия за
процесните вземания, цесията е съобщена на ищеца в хода на изпълнителното
производство. Наред с това счита, че няма пречка цесията да бъде съобщена и
в настоящото производство. На следващо място се твърди, че не е изтекла
предвидената в закона погасителна давност за вземането. Твърди, че
давността многократно е прекъсвана с предприемане на изпълнителни
действия, като предходния взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
настоящия взискател „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и ЧСИ Таня
Маджарова, като същите не са бездействали, а напротив, са предприемали
необходимите действия в хода на образуваните изпълнителни дела N 1563 /
2012 г. и № 900 / 2021 г., което доказвало активно поведение за
удовлетворяване интересите на взискателя.
Счита, че до приемането на ТР 2 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС е било
приложимо Постановление № 3 / 1980 на Пленума на ВС, в което е прието, че
по време на изпълнителното производство давност не тече, доколкото ТР
нямат обратно действие, като се цитира съдебна практика по реда чл. 290 от
ГПК – Решение № 170 по гр. д. 2382 / 2017 г. ІV ГО на ВКС.
Поради посочените причини ответника счита, че погасителната
давност не е, поради което искът следва да бъде отхвърлен , като
неоснователен и недоказан, желае се присъждане на разноските по
настоящото производство, а именно юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на
3
адвокатското възнаграждение, като същото бъде намалено съобразно
правната и фактическа сложност на делото.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява,
представлява се от изрично упълномощен пълномощник.
Преди първото по делото заседание с нарочна молба е направено
искане от ответника, делото да се е разгледа при негово отсъствие, поради
обективна невъзможност да се яви представител в насроченото открито
съдебно заседание. Поддържа изцяло представеният отговор на исковата
молба.
В хода на съдебното дело съдът е приел всички относими писмени
доказателства, представени от страните, както и изисканото по чл. 192 от
ГПК, копие от изпълнителни дела № 20128030401563 / 2012 г. и №
20218030400900 / 2021 г., и двете по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег. №
803 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е видно от приетото като
доказателство изп. дело № 20128030401563 по регистъра на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. № 803 към КЧСИ, с район- района на БОС, че с
изпълнителен лист от 09. 05. 2012 г. издаден на основание заповед за
изпълнение № 267 от 10. 04. 2012 г. по ч. гр. д. № 376 / 20121 г. по описа на
РС Карнобат, длъжникът ЗДР. К. В., ЕГН ********** от гр. *****, е осъден
да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес – гр. София 1715, район Младост, ж. к.
Младост, Бизнес Парк София, бл. 14 и със законен представител Л.Л.П. и
пълномощник Д.И.В. - юрисконсулт, сумата от 473. 23 лева- главница по
договора, сумата от 81. 08 лева– възнаградителна лихва за периода от 15. 11.
2010г. до 15. 06. 2011г.; сумата от 63. 11 лева – мораторна лихва за периода
15. 12. 2010г. до 28. 03. 2012г., законна лихва от 09. 04. 2012г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125. 00 лева,
представляващи разноски по делото, от които 25. 00 лева - заплатена
държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение.
Вземането на кредитора произтича от сключен на 24. 02. 2009г.
Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-02080356,
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжника ЗДР. К. В., по
силата на който дружеството е отпуснало заем в размер на 1 385.00 лева и е
изплатило сумите по заемите директно на търговеца, от който длъжникът
закупува стоките и по този начин е изпълнило задължението си по договора и
фактическият състав на реалната сделка е изпълнен. За длъжника ЗДР. К. В. е
възникнало задължението да погаси заема на 24 вноски, всяка в размер на 73.
78 лева, според уговорен между страните погасителен план. Длъжника е
погасил част от вноските по заема, след което е преустановил плащанията.
На 23. 07. 2012 г. с вх. № 12260 е постъпила молба от „БНП Париба
4
Пърсънъл Файненс” ЕАД до ЧСИ Таня Маджарова, с която е представен
изпълнителен лист от 09. 05. 2012 г. издаден на основание заповед за
изпълнение № 267 от 10. 04. 2012 г. по ч. гр. д. № 376 / 20121 г. по описа на
РС Карнобат и на ЧСИ са възложени всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 27. 07. 2012 г. ищецът В. е получил покана за доброволно
изпълнение, с която е бил уведомен за дължимите суми, техния размер и
сметката, по която е следвало сумите да бъдат приведени.
На 24. 09. 2012 г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение до
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, с което е наложен запор на всички сметки на
длъжника ЗДР. К. В. , като с вх. № 17048 / 01. 10. 2012 г. на ЧСИ е получено
уведомление от банката, че е признато вземането върху което е наложен
запор за основателно и е блокирана сметката на длъжника В.. На 22. 11. 2012
г. от ЧСИ е изпратено запорно съобщение до ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД и до КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД за
налагане на запор на всички сметки на длъжника В. в посочените банки. С вх.
№ 25372 / 04. 12. 2012 г. на ЧСИ е входирано изпратено от КТБ АД
уведомление, че запора е приет и наложен по сметката на В.. С вх. № 25336 от
26. 11. 2012 г. на ЧСИ е входирано изпратено от ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД уведомление за наложен запор.
На 27. 11. 2012 г. е изпратено уведомление за наложен запор до ОДП
Бургас- Пътна полиция, за товарен автомобил ***** ***** с рег. № ***** На
същата дата е било изпратено съобщение за наложения запор на ищеца В..
На 26. 11. 2012 г. с приходен касов ордер № ********** В. е внесъл по
изпълнителното дело сумата от 200 лева, като основание за внасяне на същата
е посочено погасяване на дълг.
На 12. 12. 2015 г. с вх. № 39207 на ЧСИ е постъпила молба за
конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
като е посочен сключен на 15. 05. 2015 г. договор за прехвърляне на вземания
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД по силата на който вземането по изпълнителното дело е цедирано на
новия взискател.
На 26. 08. 2016 г. е подадена молба от взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е поискано пристъпването към принудително
изпълнение- насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на
движими вещи собственост на длъжника В..
На 12. 10. 2016 г. на длъжника е връчено съобщение за насрочен опис
на движими вещи в дома му на 05. 12. 2016 г. от 17 часа.
На 25. 10. 2016 г. е постъпила сумата от 50 лева за погасяване на
задължението на длъжника. На същата дата е постъпило искане от В., с което
същия желае да бъде разсрочена сумата за погасяване на задължението му,
като е посочил, че може да плаща по 50 лева месечно.
На 25. 11. 2016 г., 05. 01. 2017, 31. 03. 2017 г., 12. 06. 2017 г. са
5
постъпили по сметката на ЧСИ сумите от по 50 лева за погасяване
задължението на длъжника В..
На 05. 04. 2018 г. от ЧСИ са изпратени запорни съобщения до БДСК
ЕАД, ОББ АД, СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ТОКУДА
БАНК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за налагане на запори на банковите
сметки на длъжника.
На 07. 05. 2020 г. ЧСИ с постановление е прекратил изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е посочил, че
прекратяването е във връзка с Решение № 2 / 2013 по тълкувателно дело № 2
по описа за 2013 г. на ОСГТК, като е посочил, че когато взискателя не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, като перемпцията настъпва по силата на закона, а съдебния
изпълнител само проглася с постановление настъпилото прекратяване, като
акта на прекратяване има само декларативен характер.
С писмо от 26. 01. 2021 г. пълномощник на ответника е изискал от
ЧСИ Т. Маджарова изпълнителният лист, въз основа на който е било
образувано изпълнителното дело.
С писмо изх. № S-2543 / 26. 01. 2021 г. , входирано под № 07273 / 22.
02. 2021 г. на ЧСИ Т. Маджарова, ответника по настоящото дело е поискал да
бъде образувано ново изпълнително дело срещу ЗДР. К. В. и да бъде връчена
на същия покана за доброволно изпълнение, като едновременно с нея да се
пристъпи към принудително изпълнение, като се насрочи дата за опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Желае се също да се
извършат справки за сключени трудови договори , декларирано имущество и
банкови сметки, като при наличието на такива да се наложат запори. На
основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложино извършването на всички необходими
действия за нормалния ход на изпълнителното производство. От ЧСИ е
съставено постановление за образуване на изпълнително дело и приемане на
разноски- изп. дело № 20218030400900. Съобщение за образуваното
изпълнително дело е изплатено до длъжника, той и ищец по настоящото
производство. На 09. 03. 2021 г. е изпратено съобщение до длъжника В. за
налагане на запор на притежаваният от него лек автомобил. Съобщението е
получено лично на 11. 03. 2021 г.. Уведомление за наложения запор е
изпратено и до ОДП Бургас, пътна полиция. Със запорни съобщения от 26.
03. 2021 г. ЧСИ е наложил запор на всички сметки на длъжника В. В ОББ АД,
ТОКУДА БАНК АД, БДСК ЕАД, които запорни съобщения са получени от
банките, за което същите са уведомили ЧСИ и са признали вземането.
На 15. 04. 2021 г. длъжника ЗДР. К. В. е подал искова молба в КбРС,
по която е образувано и настоящото дело.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Така предявеният отрицателен иск е допустим- предявен е от
6
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия
спор, обстоятелствата изложени в същия са настъпили след издаване на
изпълнителното основание.
По основателността на иска съдът намира следното: Разпоредбата на
чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. За
уважаването на иска по чл.439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че
след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на
ответника срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи,
правопрекратяващи или правоизключващи факти. Твърдението на ищеца е, че
последното изпълнително действие е извършено на 27. 11. 2012 г. и повече от
пет години след това не предприети действия за принудително събиране на
вземането и то е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД на 27. 11.
2017 г.. Твърди се, че едва на 07. 05. 2020 г. съдебният изпълнител е
констатирал наличието на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на това
основание е прекратил изпълнителното дело, като изложеното налага извода
за несъществуване на дълга по посоченото изпълнително дело , включително
по акцесорните задължения за лихви и разноски. Твърди се, че въпреки
погасяването на вземането по давност, съдебния изпълнител е образувал ново
изпълнително дело. Твърди се, че задължението е погасено и по чл. 112, ал. 1
от ЗЗД, тъй като вземането било станало изискуемо на 15. 10. 2010 г., от
който момент кредитора претендира мораторната лихва по издадения
изпълнителен лист и независимо от спирането и прекъсването с изтичането на
срок от десет години на 15. 12. 2020 г. се погасявало цялото вземане с лихви и
разноски.
Съдът намира така изложените аргументи за несъстоятелни и счита, че
същите следва да бъдат отхвърлени по следните причини:
До влизане в сила на ТР № 2 / 26. 06. 2015 г., по тълкувателно дело № 2 / 2013
година на ОСГТК на ВКС е действало ППВС № 3 / 18. 11. 1980 г. по силата на
което е прието, че погасителна давност не тече при висящност на
изпълнителния процес и след образуването на изпълнителното дело при
висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. С
влизането в сила на ТР № 2 / 26. 06. 2015 г., по тълкувателно дело № 2 / 2013
година на ОСГТК на ВКС е обявено, че ППВС № 3 / 18. 11. 1980 г. е изгубило
сила, но до влизането в сила на тълкувателното решение, това постановление
е действало и по силата му по така образуваното изпълнително дело давност
не е текла. Както правилно е посочено в отговора на исковата молба в тази
връзка е налична съдебна практика на ВКС- Решение № 170 от 17. 09. 2018 г.
по гр. д. № 2382/2017, IV ГО на ВКС постановено по реда на чл. 290 ГПК,
което е много добре известно на съда, и в което много ясно е посочено „С
оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения
7
нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се
прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В
този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а
в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората
част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради
което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се
прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще
може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително,
по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са
били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на
новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици,
то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на
последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие
на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само
по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.“ „Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната
норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато
спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага
от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на
обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“. Или не следва да се приема твърдението на процесуалният
представител на ищеца, че давност е текла в периода от извършване на
последното изпълнително действие- 27. 11. 2012 г., а следва да се счита, че
такава е започнала да тече от момента на обявяването на ТР № 2 - 26. 06. 2015
г., от който момент е започнала да тече петгодишната погасителна давност.
Същата е следвало да изтече към 26. 06. 2020 г., в случай че не са били
предприети изпълнителни действия.
Освен гореизложеното съдът счита, че е налице и още един аргумент в
посока, че не е изтекла погасителната давност по отношение на
претендираното вземане. По делото е безспорно обстоятелството, че
ответното дружество е кредитор на оспорените вземания по изпълнителен
лист от 09. 05. 2012 г. по ч. гр. д. № 376 / 2012 г. по описа на КбРС.
Процесните вземания са били установени с влязла в сила заповед за
изпълнение № 267 / 10. 04. 2012 г. , въз основа на която е издаден
8
горепосочения изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, прекъсва давността по
отношение на заявеното вземане по силата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД,
доколкото е налице презумирано признаване на вземането поради липса на
оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет и повече спор
между същите страни на същото основание е недопустим. Изброените правни
последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на присъдено нещо,
поради което от прекъсването на давността с издаването и започва да тече
нова давност, която, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е всякога 5 години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение, е прекъснала давността и нова
давност за вземанията е започнала да тече най - късно от датата на издаване на
изпълнителния лист на 09. 05. 2012 г.
След образуването на изпълнителното дело действията, които
прекъсват давността са тези пряко насочени към принудително събиране на
вземането, а именно насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н.. Видно от приетото като доказателство по
делото, изпълнително дело № 20128030401563 по регистъра на ЧСИ Таня
Маджарова, рег. № 803 към КЧСИ, с район- района на БОС изпълнителни
действия годни да прекъснат давността са предприемани в периода 23. 07.
2012 г.- 27. 11. 2012 г., в който период са налагани запори върху банкови
сметки на длъжника и МПС негова собственост. Даже и да се приеме, че от
последната дата е започнала да тече погасителна давност, то същата е била
прекъсната с подадената на 26. 08. 2016 г. молба от взискателя „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която е поискано пристъпването към
принудително изпълнение- насрочване на дата за опис, оценка и публична
продан на движими вещи собственост на длъжника В..
От този момент до 05. 04. 2018 г.регулярно по изпълнителното дело са
били извършвани действия годни да прекъснат давността, включително и
доброволни плащания от длъжника, като на посочената дата е извършено
последното действие, а именно изпращане на запорни съобщения до редица
банки, които съобщения са били получени и признати от тях. Въпреки, че
ЧСИ в постановлението си за прекратяване на изпълнителното дело поради
настъпила перемпция по силата на закона не е посочил от коя дата счита, че е
настъпила въпросната перемпция, съдът счита, че същата е настъпила на 05.
04. 2020 г. с изтичането на двегодишен срок от извършване на последното
действие насочено към осъществяването на принудително събиране на
вземането- запорните съобщения от 05. 04. 2018 г..
В тази връзка и съдът счита, че с твърдението си, че е изтекла и
погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД, процесуалният представител на
ищеца е изпаднал в опущение, като е свързал настъпването на перемпция с
погасяване по давност на задължението на главния кредитор. Неведнъж в
9
практиката си ВКС е посочил, че перемпцията е без правно значение за
давността и това са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го
изключва. Следва де се отбележи, че за прекъсване на давността е от
значение извършването на изпълнителни действия- съгласно разпоредбата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. С извършването на такива действия се прекъсва
давността и след всяко изпълнително действие започва да тече нова такава.
Между предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело не са
изминали повече от пет години и не е погасена възможността на взискателя за
принудително изпълнение. През целия период не е установен срок от пет
години, в който да не се предприемани изпълнителни действия спрямо
длъжника ЗДР. К. В., което да обоснове погасяването на възможността за
принудително изпълнение.
Съдът също така счита за неоснователно и твърдението на ищцовата
страна за погасяване по давност на задължението на основание чл. 112, ал. 1
от ЗЗД. Това е така, понеже след постановяването на Решение № 4 от 20. 04.
2021 г. на Конституционният съд на Република България е обявена за
противоконституционна разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите
(обн., ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), която предвиждаше обратно действие на
закона, каквото се претендира от ищеца с исковата молба, а именно да се
приеме че вземането е станало изискуемо на 15. 12. 2010 г., от който
кредитора претендирал мораторна лихва по издадения изпълнителен лист и
след изтичане на срок от десет години да се приеме вземането за погасено с
лихвите и разноските. С обявяването на противоконституционна на
разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
допълнение на Закона за задълженията и договорите на граждани е започнала
да тече за заварените дългове от 2 юни 2021 г. и към настоящият момент все
още не е изтекла.
По изложеното съдът счита направеното искане, въведено с исковата
молба на ЗДР. К. В. за неоснователно и недоказано като такова следва да го
отхвърли.
Относно разноските:
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват,
претендираните от него разноски по делото.
Ответника е направил искане за заплащане на разноски в размер на 300
лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Така направеното искане не е оспорено като прекомерно и
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ответника също има право на разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска. В случая ответното дружество е било
защитавано от юрисконсулт и съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК следва
да му бъдат присъдено възнаграждение, което не може да надхвърля
10
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
ЗПП. В Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща
разпоредбата на чл. 37 от ЗПП, чл. 25, ал. 1 е посочено, че за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева.
Посоченото възнаграждение не надхвърля максималния размер за съответния
вид дело и следва да бъде присъдено.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗДР. К. В., ЕГН **********, с адрес:
*****, чрез пълномощник адв. Светла Христова Г.- Трайкова-БАК, със
съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2 против „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София-1336, район Люлин, бул. Панчо Владигеров №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, представлявано винаги заедно от двама
членове на Съвета на директорите в състав: Т.Я., Б.А.Р. и З.Н.Д.
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК-
за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ЗДР.
К. В., ЕГН ********** не дължи на ответното дружество „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София, сума в общ размер на 1451.29
/хиляда четиристотин петдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ лв. ,
от които главница в размер на 473.23 /четистотин седемдесет и три лева и
двадесет и три стотинки/ лв., законна лихва в размер на 29.31/двадесет и девет
лева и тридесет и една стотинки/ лв. за периода 31. 07. 2020 г. -11. 03. 2021 г.,
неолихвяеми вземания в размер на 436.59 /четиристотин тридесет и шест лева
и петдесет и девет стотинки/ лв. (мораторни лихви,обезщетения и др.),
разноски по изп. дело в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лв. и такси по
Тарифата ЗЧСИ в размер на 362. 16 /триста шестдесет и два лева и
шестнадесет стотинки/ лв. дължимими към 11. 03. 2021 г. по изп. дело №
20218030400900 по регистъра на ЧСИ-Т. Маджарова, рег. № 803-Бургаски
ОС, образувано по изпълнителен лист от 09. 05. 2012 г. на основание заповед
№ 267 от 10. 04. 2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, издадени по ч. гр. д. № 376 / 2012 г. на РС Карнобат.
ОСЪЖДА ЗДР. К. В., ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен
адрес: гр. Карнобат, ул. Сашо Кофарджиев № 2, чрез пълномощник адв.
Светла Христова Г.- Трайкова-БАК, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД София, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София-1336, район Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21,
Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, направените по гр. дело № 469 / 2021 г. по
описа на КбРС, разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
11
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за заплащане на съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
12