Определение по дело №972/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “. Б. ,ЕИК 000 ,със седалище и адрес на управление:гр.С. ,1766,район В,ул.”О П.№2. подадена чрез упълномощен процесуален представител-юрисконсулт П А против „А-” ООД,ЕИК ,със седалище и адрес на управление:Б.,2700,ул.”. С. БГ М №1 за установяване съществуването на паричните вземания,за които ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по чгр.д.№2../2012г. по описа на РС-Б. ,оспорена от длъжника с възражение по чл.414 ал.1 ГПК.

Ищецът “. Б. / с предишна фирма “. И ... / твърди в исковата молба и излага обстоятелства ,че с валиден договор за цесия сключен на 01.10.2009г. с ответника “. му е прехвърлил вземанията си против „Ф 2002”ЕООД /н/,произтичащи от четири договори за банкови кредити №100-....г.;№100-....; №100-1......и №100-.... в общ размер 1 217 547.00 евро .Сочи се,че цесионният договор е сключен възмездно и срещу прехвърленото вземане на банката –цедент , ответникът /цесионер по този договор/ се задължил да заплати цена на прехвърлените вземания против „Ф”ЕООД /н/ в размер на 900 000 евро, ,платима на три вноски по указания в цесионния договор начин.Твърди се,че към момента на сключване на договора за цесия цесионерът “. е бил уведомен и е знаел ,че длъжникът по кредитните договори „ФЕООД е обявен в несъстоятелност и че банката-кредитор не е предявила вземанията си в производството по несъстоятелност ,открито за длъжника.Изложени са обстоятелства за заличаване на длъжника по кредитните договори „ФАВОРИТ 2002”ЕООД /н/ ,вписано по партидата му в ТР по силата на решение на Шуменския ОС ,с което производството по несъстоятелност е било прекратено.Сочи се,че заличаването на несъстоятелния търговец е извършено на 20.10.2009г.,а към този момент цесионният договор с ответника е породил валидно прехвърлително действие и прехвърленото с него парично вземане е съществувало.Сочи се,че цесионерът –ответник по предявения иск е неизправна страна по договора за цесия ,тъй като не е изпълнил задължението си за плащане на цената на прехвърленото му вземане ,чийто падеж /за третата и последна вноска/ е настъпил на 30.04.2010г. С настъпване на падежа вземането на ищеца –цедент за цената на прехвърленото с цесионния договор вземане по отношение на трето лице/„Ф...ЕООД/ е станало изискуемо и ищецът е пристъпил към принудителното му събиране като е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК въз основа на документ-договорът за цесия с ответника,сключен с нотариална заверка на подписите на договарящите.Ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чгр.д.№2.../2012г. по описа на РС-Б.,но тъй като в срока по чл.414 ал.1 ГПК ответникът-длъжник по цесионния договор е подал възражение ,за установяване на вземането си по този договор ,представляващо цената на прехвърленото с него вземане спрямо трето лице ,ищецът е предявил настоящия иск по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК. Направеното в исковата молба искане за установяване на вземането за разноските по заповедното производство ,не се поддържа /вж.допълнителната иск.молба/ ,поради което предмет на предявения установителен иск е съществуването на вземане в размер на 885 000евро ,произтичащо от цената на прехвърленото на ответника вземане към трето лице с договор за цесия сключен на 01.10.2009г.,с нотариална заверка на подписите на договарящите от 28.10.2009г. ,ведно със законната лихва върху посочената главница ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -13.09.2012г. до окончателното й заплащане.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът е подал отговор ,с който оспорва предявения иск като неоснователен.По твърдяните от ищеца факти и обстоятелства ответникът прави признание,че между страните е сключен договор за цесия,но оспорва датата на сключването му като твърди,че договорът не е сключен на посочената в него дата-01.10.2009г. ,а на 28.10.2009г.,когато е извършена нотариалната заверка на подписите на пълномощниците на страните .Не се оспорва и твърдението на ищеца,че с договора за цесия са прехвърлени валидно възникнали вземания на банката към „Ф....”ЕООД по сочените в исковата молба кредитни договори. Ответникът предявява възражение за нищожност на договора за цесия основано на чл.26 ал.2 ЗЗД-поради невъзможен предмет като твърди,че към момента на сключване на договора -28.10.2009г. прехвърленото му с цесионния договор вземане не съществува,тъй като е погасено поради неупражняване от ищеца на правата му като кредитор в производството по несъстоятелност на длъжника „Ф....”ЕООД,заличен от ТР на 20.10.2009г. въз основа на решение по чл.735 ТЗ на Шуменския ОС ,постановено на 16.10.2009г. по гр.д.№506/2007г. Освен сочената от ищеца дата на сключване на договора ответникът оспорва и неговия транслативен ефект ,а при евентуалност /в случай ,че съдът намери възражението му за нищожност на договора за цесия за неоснователно/ прави възражение за ненастъпила изискуемост на процесното вземане поради предприетото от него разваляне на договора за цесия поради неизпълнение на задълженията на банката-цедент.Твърди,че юридическият факт на развалянето на договора за цесия е настъпил на 26.11.2012г. с връчване на нотариална покана на ищеца ,съдържаща изявление за разваляне .

В срока по чл.372 ал.1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба.С нея пояснява първоначалната ,развива съображения по оспорените с отговора на ответника фактически твърдения и обстоятелства и навежда довод,че разваляне на договора за цесия със сочената от ответника нотариална покана не е настъпило ,тъй като ответникът е неизправна страна по този договор ,а правото на разваляне на договора поради неизпълнение принадлежи само на изправната по него страна.

В срок е постъпил и допълнителен отговор от ответника по допълнителната искова молба,с който е изразено становище по поддържаната от ищеца теза за съществуването на прехвърленото с цесионния договор вземане .Навежда се насрещно възражение ,че неизправната по договора страна е банката-цедент,а не цесионера,поради което последният има потестативното право да развали сделката поради неизпълнение.

Искът е допустим-предявен е в срока по чл.415 ал.1 ГПК от легитимирана страна- заявител в заповедното производство и е насочен срещу надлежен ответник –длъжник по издадената заповед за изпълнение за процесното вземане.

След съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа страна на спора:

Безспорни са обстоятелствата ,че между страните е сключен възмезден договор за цесия на вземането на банката- ищец против „Ф....”ЕООД / с ЕИК в размер на 885 000 евро,произтичащо от четири договора за банков кредит от 2005 и 2006г. ,както и че ищецът не е предявил в законоустановените срокове вземането си против длъжника по кредитните договори „....”ЕООД в откритото за него производство по несъстоятелност пред съда по несъстоятелността –Шуменския Окръжен съд,който с влязло в сила решение по чл.735 ТЗ по гр.д.№506/2007г. е постановил прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния търговец-„Ф....”ЕООД. Видно от представената от ищеца справка за вписванията в ТР /на л.49/ решението на Шуменския ОС за прекратяване на производството по несъстоятелност по горепосоченото гр.д. е обявено в ТР по партидата на „Ф.....”ЕООД/.../ на 20.10.2009г. и е влязло в сила след изтичане на седмодневния срок за обжалване –т.е. на 28.10.2009г. Договорът за цесия ,от който ищецът черпи права ,има поставена дата от издателите си –страните по делото -01.10.2009г.,а нотариална заверка на подписите на представителите на договарящите е извършена на 28.10.2009г. ,видно от нотариалното удостоверяване на нотариус С.М.с район на действие РС-гр.С..Към момента на нотариалното удостоверяване на подписите на договарящите в договора за цесия длъжникът-„Ф....е заличен от ТР. Установява се от договора за цесия ,че ищецът възмездно е прехвърлил на ответника вземането си против -„Ф....по описаните в чл.1 ал.2 четири договора за банкови кредити ,възлизащо на 1 217 547.00 евро /един милион двеста и седемнадесет хиляди петстотив четиридесет и седем евро / срещу заплащане на сумата 900 000 евро като цена на прехвърленото вземане.Ответникът –цесионер по договора за цесия е поел задължението да плати цената на прехвърленото вземане на три вноски – 7500 евро при подписване на договора,7500 евро в срок до 15.12.2009г. и остатъкът от 885 000 евро- чрез подписване на договор за сметка под условие /екскроу сметка/ между „Райфайзенбанк /България/”ЕАД,ищцовата банка , ответника „А.... и „Р....”ЕООД при уговорката ,че при изпълнение на всички условия по договора за екскроу –сметката посоченият по-горе остатък от неплатената цена на прехвърленото вземане ответникът е трябвало да заплати не по-късно от 30.04.2010г. Вземането е прехвърлено с всички обезпечения /ипотеки/, учредени в полза на банката –цедент по договорите за банков кредит с „Ф....”ЕООД/н/. В чл.2 ал.6 на цесионния договор страните са уговорили ,че при неплащане на пълната цена на прехвърленото вземане до 30.04.2010г. банката –цедент има право да пристъпи към принудително събиране на остатъка от неплатената цена против цесионера по законоустановения начин,вкл. като се удовлетвори чрез реализация на обезпеченията от ипотекираните в нейна полза недвижими имоти.Страните са уговорили и допълнително обезпечение –с издаване на запис на заповед от ответника за сумата 892 500 евро ,платим на предявяване с краен срок на предявяване -31.07.2010г. при менителничното поръчителство на Г. С. Г. /управител на „Ф....”ЕООД/н/ ,В... С... М...-едноличен собственик на капитала на „Ф....”ЕООД/н/ и И....,последният –управител на ответното дружество и съдружник в него./вж.извлечение от ТР –на л.48 от делото/ . Не е спорно,че първите две вноски от цената на прехвърленото вземане по договора за цесия между страните са платени от ответника, и че е останала неплатена третата вноска в размер на процесното вземане -885 000 евро. Със заявление от 13.09.2012г. ищецът е поискал от РС-Б. издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника по чл.417 т.3 ГПК за процесното вземане в размер на 885 000 евро въз основа на договора за цесия с нотариална заверка на подписите на договарящите.По образуваното по подаденото от ищеца заявление чгр.д.№2373/2012г. по описа на РС-Б. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 ГПК срещу ответника за процесното вземане и разноските по заповедното производство.Въз основа на незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК ищецът се е снабдил с изп.лист срещу ответника за присъдените му в заповедта за изпълнение суми и за принудителното им събиране е образувано изп.дело №*1479 по описа на ЧСИ Г....в с район на действие ОС-Б..В срока по чл.414 ал.2 ГПК /вж.поканата за доброволно изпълнение /приложена по чгр.д.№2373/2012г. по описа на РС-Б./ ответникът е подал възражение ,което е обосновал макар законът да не изисква това.

В срока за възражение по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е отправил до ищеца нотариална покана с уведомление за разваляне на договора за цесия , поради това,че банката-цедент не е изпълнила задължението си по цесионния договор да прехвърли на ответника-цесионер съществуващи вземания против „Ф..... ,произтичащи от описаните в цесионния договор кредитни договори предвид погасяването им поради непредявяване в сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ в производството по несъстоятелност ,открито за длъжника „Ф....”ЕООД/н/ с решение по гр.д.№/2007г. на ШОС.Нотариалната покана е връчена на представител на ищеца на 28.11.2012г. Предвид отразеното в нотариалната покана нотариално удостоверяване на връчването й на представител на банката-ищец ,съдът приема,че волеизявлението на ответника за разваляне на договора за цесия поради твърдяното в нот.покана неизпълнение е достигнало до знанието на ищеца-цедент ,както и че едностранното разваляне на договора за цесия е предприето от ответника след като ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземането си за остатъкът от неплатената цена на цедираното вземане.

При така установените във фактическо отношение данни,от правна страна съдът приема следното:

Предявеният иск е по чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и чл.100 ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за сумата 885 000 евро, прозтичащо от неплатена цена на прехвърленото на ответника вземане на ищеца към трето лице по договор за цесия ,сключен на 01.10.2009г. с нотариално заверени подписи на представителите на договарящите страни от 28.10.200г.,ведно със законната лихва върху посочената главница ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чгр.д.№2373/2012г. по описа на РС-Б. до окончателното плащане .

С договор за цесия кредиторът на едно вземане против негов длъжник го прехвърля на трето лице /цесионер/ възмездно или безвъзмездно.В случая се касае за възмездно прехвърляне на парично вземане на ищеца към трето лице-„Ф....”ЕООД/н/ срещу определена цена,която ответникът като цесионер се е задължил да плати.За действителността на договора за цесия законодателят не е установил изискване за форма, но писмената форма служи за доказване на договора , а когато предмет на договора за цесия е обезпечено с ипотека вземане ,за да има цесията действие за ипотечните права на новия кредитор/цесионерът/ договорът трябва да е в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписан в книгите за вписванията съгласно чл.171 ЗЗД.От посочената разпоредба следва извод,че писмената форма с нотариално заверени подписи на договарящите е изискуема не за действителността на договора за цесия,а за действието на обезпеченията по прехвърленото вземане-ипотеките ,когато такива са учредени в полза на цедента и следват прехвърленото вземане съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД.Следователно нотариалната заверка на подписите на договарящите в случая е форма ,относима за действието на ипотеките,учредени в полза на ищеца като обезпечения на вземанията му по договорите за банков кредит с третото лице -„Ф..../ и не е от значение за действителността на договора за цесия и действието му между страните.Същото се отнася за вписването на цесията в съответните имотни регистри на Службата по вписванията по местонахождението на ипотекираните имоти.

Предвид горния извод следва да се разреши и първият спорен въпрос относно датата на сключване на договора за цесия породен от разликата на датата поставена в документа от издателите му и датата на нотариалното заверяване на подписите на лицата представляващи страните .Твърди се от ответника ,че за дата на сключване на договора следва да се приеме датата на нотариалната заверка на подписите на договарящите ,тъй като поставената дата в договора дата от издателите му не била достоверна.Съдът приема,че поставената от съставителите на документа дата -01.10.2009г. обвързва страните и следва да се приеме като дата на сключване на договора по следните съображения:

Договорът за цесия е частен диспозитивен документ ,който поражда действие между страните от сключването му , а само за третото лице –длъжник действието на договора се поражда със съобщаването му от стария кредитор /цедента/ -чл.99 ал.3 ЗЗД. Датата на договора ,поставена от съставителите му е част от съдържанието на документа и обвързва страните ,тъй като при диспозитивните документи въпрос за достоверността на съдържанието на документа не може да възникне поради естеството на волеизявленията, материализирани в него. /в този см. ”Гражд.процесуално право”-девето изд. §58 т.ІІ 1.б /.Датираният частен документ обвързва с датата си само неговия издател и универсалните или частните му правоприемници или кредитори ,ако се позовават на права,произтичащи от материализираната с документа сделка.Опровергаване на достоверността на датата поставена от издателите на частния документ е допустимо от трети лица,на които той е противопоставим.В този случай за достоверността на датата се прилага чл.181 ал.1 ГПК.А ако страната по договора оспорва истинността на документа относно достоверността на поставената от издателите му дата то тя носи доказателствената тежест да установи неистинността /арг. от чл.193 ГПК ,в който смисъл е определение №1/08.02.2012г. на ВКС0ГК-ІІІ г.о. по гр.д.№1..../2011г./ Ответникът не ангажира доказателства за антидатиране,нито за интелектуална подправка на документа относно датата на сключването му.В заключение –поставената дата 01.10.2009г. от издателите на договора за цесия /страните по него/ обвързва страните и съдът приема,че договорът за цесия е сключен на тази дата,съответно поражда действие от сключването .Нотариалната заверка на подписите на договарящите-28.10.2009г. има значение при оспорване на датата от трети лица и за пораждане действието на прехвърлянето на вземането за ипотеките с които е обезпечено съгл. чл.171 ЗЗД.От горното следва,че към момента на сключване на договора за цесия ,който момент е релевантен за транслирането на вземането ,третото лице-длъжника „Ф... не е бил заличен от ТР и е съществувал като правен субект,макар при особения режим на обявен в несъстоятелност търговец.

Наведеното от ответника възражение за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет-основание по чл.26 ал.2 ЗЗД ,е неоснователно защото :на първо място прехвърленото вземане е съществувало към момента на сключване на договора -01.10.2009г. , и на второ място: дори ако вземането –предмет на цесията не съществува към момента на сключване на договора това не го определя като нищожен поради липса на предмет.Несъществуването на вземането към момента на сключване на договора за цесия е изключение от общото правило за нищожност на сделката поради невъзможен предмет,тъй като последиците от посочения порок са уредени в специалната норма на чл.100ал.1 ГПК във формата на договорна отговорност на цедента по реда на чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД ./ в този смисъл е определение №/19.07.2011г. на ВКС ТК ІІ т.о. по т.д.№/2010г. / Но в случая решаващият състав на първоинстанционния съд намира,че вземането –предмет на цесионния договор между страните е съществувало към момента на сключването му, а със сключването на договора настъпва и транслативното му действие досежно прехвърлянето на вземането.Поддържаните от ответника чрез процесуалните му представители доводи за погасяване на вземането –предмет на договора за цесия между страните поради неупражнените права от цедента в производството по несъстоятелност на длъжника „Ф.....”ЕООД/н/ за предявяване на вземането в сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ не намират опора в закона .Съгласно чл.739 от ТЗ погасителният ефект по отношение на непредявените в производството по несъстоятелност вземания против длъжника „Ф.....”ЕООД настъпва с прекратяване на производството по несъстоятелност от момента на влизане в сила на решението на съда по несъстоятелността по чл.735 ал.1 т.2 ТЗ,а не с изтичане на сроковете за предявяване на вземанията по чл.685 и чл.688 ТЗ. В казуса това е станало на 28.10.20109г. Съществуването на вземането към момента на прехвърлянето му по договора за цесия-01.10.2009г. означава ,че цедентът е изпълнил задълженията си по договора за цесия за валидно прехвърляне на вземането си към длъжника „Ф.....Д,за чиято неплатежоспособност не отговаря съгласно чл.100 ал.2 от ЗЗД. Изключението във визираната разпоредба не е налице,тъй като цедентът не е поел задължение да носи отговорност за платежоспособността на длъжника .Тъкмо обратно –в чл.9 ал.1 от договора за цесия изрично е посочено,че банката-цедент не поема гаранция и не носи отговорност за платежоспособността на длъжника,а в ал.2 на същата клауза цесионерът е декларирал знанието на факта,че длъжникът „Ф.....”ЕООД е обявен в несъстоятелност.При това положение в полза на ответника не е възникнало потестативното право да развали едностранно договора за цесия поради неизпълнение на задълженията от цедента за прехвърляне на съществуващо вземане и нотариалната покана /на л.159/ не удостоверява настъпил юридически факт на разваляне на този договор. Още повече,че нот.покана е връчена на ищеца в хода на предприето от него изпълнение –в срока за възражение по издадената сруще ответника заповед за незабавно изпълнение по чгр.д№../2012г. по описа на БРС. Правото на разваляне на договора поради неизпълнение принадлежи на изправната страна ,а ответникът не е изправна страна по цесионния договор.По задължението си за плащане на цената на прехвърленото вземане ответникът е изпаднал в забава с изтичането на крайния срок за плащане -30.04.2010г.Този извод се налага при тълкуване съобразно изискванията на чл.20 ЗЗД на клаузите на чл.2 ал.2 т.3 във вр. с чл.2 ал.6 и ал.7 от договора за цесия.Откриването на екскроу сметка касае начина на плащане ,а не е отлагателно условие за настъпване на изискуемостта на вземането на банката-цедент за неплатената част от цената на прехвърленото на ответника вземане.Най –после следва да се отбележи,че задължението на ответника за плащане на цената на прехвърленото му вземане е носимо ,а не търсимо,тъй като страните са уговорили краен срок на плащане-30.04.2010г. И дори ако се приеме,че цедентът като кредитор по вземането за цената на прехвърленото вземане е изпаднал в забава поради неоткриване на екскроу сметка, ответникът ,който е останал задължен да плати пълната цена на прехвърленото му вземане за да се освободи от отговорност е следвало да предаде дължимото на ищцовата банка, за което не му е нужно разрешение от РС /чл.97 ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД/. Позоваването на ответника на Закона за платежните услуги и платежните системи в случая е неуместно и без връзка с предмета на спора.По горните съображения и доводите за ненастъпила изискуемост на вземането на ищеца за неплатената част от цената по цесионния договор са несъстоятелни и не се споделят от настоящия състав на БлОС.

Предвид изложеното съдът намира предявения иск за основателен.При този резултат с оглед своевременно направеното искане от ищеца за присъждане на деловодните разноски ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК да му заплати сумата 69 671,69 лв /в т.ч. 34 618,19лв-платена държавна такса по исковото производство и 35 053,50лв-юрисконсултско възнаграждение,изчислено по минимума на адвокатско възнаграждение съгл.чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия Адв.съвет.

Така мотивиран и на основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК и чл.79 ал.1 ЗЗД ,и чл.78 ал.1 и 8 ГПК Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.... ,със седалище и адрес на управление:Б.,2700,ул.”. С. .... №1 ,че ищецът “. Б. ,ЕИК ..... ,със седалище и адрес на управление:гр.С. ,1766,район В.,ул.”О. П.№2. има изискуемо парично вземане срещу „А....-06” ООД,ЕИК .... ,със седалище и адрес на управление:Б.,2700,ул.”. С. Б. №1 в размер на 885 000 евро /осемстотин осемдесет и пет хиляди евро/ ,представляващо неплатен остатък от цената на прехвърленото му парично вземане срещу „Ф...../ по договор за цесия сключен на 01.10.2009г. ,с нотариална заверка на подписите рег.№..../28.10.2009г. на нотариус С. М. с район на действие РС-С.,вписан в Службата по вписванията при АВ-Б. с вх.рег.№.../23.08.2012г. ,акт №10 т.ІІ д.№12012г. ,за което в полза на ищеца “. Б. ,ЕИК е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК № 7041/14.09.2012г. по чгр.д.№.../2012г. по описа на РС-Б., ВЕДНО със законната лихва върху посочената главница ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-13.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата .

ОСЪЖДА „А....” ООД,ЕИК .....с седалище и адрес на управление:Б.,2700,ул.”. С. БГ да заплати на”. Б. ,ЕИК ... ,със седалище и адрес на управление:гр.С. ,1766,район В.,ул.”О.... П.№2. сумата 69 671,69 лв /шестдесет и девет хиляди шестотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ за направените пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ: