Р Е
Ш Е Н
И Е № 163
гр. С., 18.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 24 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Р.С. ***, с ЕГН ********** е предявил срещу „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в
размер на 30 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически
болки, страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване
на лявото ходило и лява глутеална област и множество хематоми по цялото тяло,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.08.2018 год. около 16 часа на ул.
„Иглика” в гр. Приморско – път за резиденция „Перла”, по вина на П.Г.И. с ЕГН **********
– водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с ДК № М 0465 ВН, със
застрахователна полица № BG/22/118001494376 от 18.05.2018 год. за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна към
20.08.2018 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2018
год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че ищецът
в качеството си на пешеходец се движил с приятели по пешеходната алея към
конната база на гр. П. – на ул. „Иглика” по пътя за резиденция „Перла”, когато
бил ударен от лек автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с ДК № М 0465 ВН,
управляван от П.Г.И.. Ищецът бил съборен на земята и в резултат на удара
получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в счупване на лявото ходило
и лява глутеална област и множество хематоми по цялото тяло. Вследствие на
удара изживял силен стрес. И към момента на предявяване на иска изпитва силни
болки в лявото ходило и приема обезболяващи; все още не е излекуван, като
лечението му продължава.
В и.м. се сочи, че за лекия автомобил марка „Пежо“,
модел „406“, с ДК № М 0465 ВН, управляван от деликвента П.Г.И., била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/22/118001494376 от 18.05.2018 год. валидна от
18.05.2018 год. до 18.05.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 20.08.2018 год.
Без ищецът да сочи изрично, че е
депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до
застрахователя, горното е видно от приложената такава към и.м. – вх. №
14740/25.10.2018 год. по описа на ЗК „Л“ АД. С исковата молба не се сочи дали ответникът
е отказал изрично плащане на обезщетение по заведената щета до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне по
претенцията.
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата
молба на ищеца от 04.02.2019 год. са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен
отговор, с който е оспорил иска като неоснователен и завишен по размер, взел е
становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения
срещу тях.
С отговора се оспорва твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил с ДК № М 0465 ВН, със застрахователна полица
№ BG/22/118001494376 от 18.05.2018 год., валидна към датата на ПТП, 20.08.2018
год. Сочи се, че по полицата е била заплатена само първата вноска, отнасяща се
за периода от 18.05.2018 год. до 18.08.2018 год., поради което
застрахователният договор е бил прекратен на осн. чл.368, ал.2, т.3 от КЗ.
Ответникът сочи, че процесният пътен инцидент не е
настъпил по изключителна вина на водача на лекия автомобил „Пежо“ П.Г.И., като
се оспорва твърдения в и.м. механизъм на настъпилото ПТП. Твърди се, че в
конкретния случай ищецът е възприел своевременно фаровете и шума от двигателя
на автомобила и произшествието е било предотвратимо за него. Сочи, че за
вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че ищецът като пешеходец е
излязъл внезапно на платното за движение без да се огледа и по този начин не се
е съобразил с разстоянието до приближаващото се към него превозно средство,
въпреки че е имал добра видимост към него. Оспорва се твърдението, че ищецът се
е движил по пешеходна алея, като се твърди извършено от пешеходеца нарушение
разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП.
С отговора се оспорва наличието на изброените в
исковата молба неблагоприятни последици, болки и страдания, търпени от
пострадалия. Сочи се, че видно от представения констативен протокол за ПТП,
пешеходецът М.Р.С. е бил с охлузване на ляв крак, а служителите на реда, които
са посетили мястото на произшествието, не са установили сериозно нараняване.
Сочи се, че от представените с и.м. писмени доказателства се установява, че при
прегледа на пострадалия е бил установен само лек оток на гърба на лявото
стъпало, бил му е назначен домашен режим на лечение. Няма разчитане на образно
изследване и данни от рентгеново изследване, които да потвърдят наличието на
фрактура, както се твърди в исковата молба.
С отговора се оспорва твърдението на ищеца, че
вследствие на процесното ПТП търпи неимуществени вреди, които да обуславят
претендирания размер на застрахователно обезщетение от 30 000 лева, като се
сочи, че обезщетение в горния размер за тези получени увреждания е силно завишено.
При условията на евентуалност е направено възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за
намаляване на застрахователното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния
резултат от действията на пострадалия – описани по-горе.
Ответникът също претендира направените
по делото разноски.
С определение от 13.05.2019 год. по
чл.374 от ГПК съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК П.Г.И. с ЕГН **********
***, като помагач на ответника „З.К.Л.И.” АД.
Третото лице – помагач не се явява в
с.з., не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от приключилото след предявяване на настоящите
искове НОХД № 163/2019 год. на РС – Царево, изискано и приложено по настоящото
дело, с одобрено в о.с.з. на 28.05.2019 год. споразумение по чл.381 от НПК
подсъдимият П.Г.И. с ЕГН ********** – деликвентът, сочен в и.м., е признат за
виновен в това, че на 20.08.2018 год. на пътя от местност „Перла“ към ул.
„Иглика” в гр. П., при управление на МПС – лек автомобил марка „Пежо“, модел
„406“, с ДК № М 0465 ВН, без да има необходимата правоспособност да управлява
МПС, нарушил правилата за движение, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП, вследствие на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на М.Р.С., изразяваща се в абрис /костен
откършек/ на навикуларната кост на ляво стъпало, довело до трайно затруднение
движението на ляв долен крайник за срок около 1.5 месеца, поради което и на
основание чл.343, ал.3, предл.7-мо, б.„а“, предл.2-ро във вр. с ал.1, б.„б“,
предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което е
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
От показанията на свидетеля Ц.В.Н. – очевидец на
инцидента, се установява, че на 20.08.2018 год. били заедно в гр. Приморско със
съпругата му, М. и негова приятелка. Групата вървяла пеша отстрани по банкета
от дясната страна по посока на движението по пътя от плажа „Перла“, като
свидетелят бутал детска количка с деветмесечното си дете; вдясно от пътното
платно нямало тротоар. Св. Н. бил с количката най-отпред, вляво от него бил
ищецът, но и двамата били изцяло на банкета; жените вървели зад тях. Внезапно
зад тях се появил автомобил „Пежо“ с монтанска регистрация, който напуснал
пътното платно и връхлетял върху пешеходците – ударил М. и съборил детската
количка. Свидетелят веднага се убедил, че с детето всичко е наред, после се
обърнал и видял, че М. е седнал на земята и не може да стане – оплаквал се, че
го боли, имал и охлузвания по гърба и ръцете. Водачът на автомобила спрял,
слязъл от колата и попитал дали са добре и после изчакал органите на реда.
Дошла и линейка, която откарала М. в Б., където го прегледали и вечерта той се
прибрал в Приморско, където летували. Следващите пет дни, до прибирането им в С.,
ищецът се оплаквал от болки в стъпалото, не можел да стъпва, поради което не
излизал навън с останалите на плаж, а лежал в стаята си.
Свидетелката В.Г. С., майка на ищеца, сочи, че за пръв
път видяла сина си след инцидента на 25-ти или 26.08.2018 год., когато се
прибрал от море в дома им в К. Кракът му изглеждал зле – със синини, отекъл
около глезена, с рани по пръстите, имал и охлузвания и синини по гърба. Веднага
отишли в „Пирогов“, там установили счупване на крака и го гипсирали. М.
престоял един месец с гипс, като не можел сам да се обслужва; тъй като живеел
на втория етаж, не можел да се качва сам по стълбите и затова живял при родителите
си на първия етаж. След като свалил гипса, повече от месец не можел да си
стъпва самостоятелно на крака и се придвижвал с помощта на патерица. И
понастоящем изпитва неудобства от травмата – тъй като работи като монтьор и
работата му е физически натоварваща, в клекнало положение усеща болка в крака, както
и при промяна на времето и при изкачване на стъпала.
Свидетелката сочи, че в „Пирогов“ им казали, че тъй
като има отчупване на малка костица в ходилото, може да се наложи операция, но синът
й отказал, защото пак трябвало да има дълъг възстановителен период, а имал
собствен бизнес, на който това щяло да попречи.
От заключението по назначената
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в приложената
по делото медицинска документация е отразено, че ищецът се е явил на преглед в СО на ОБ – Бургас на
20.08.2018 год., като в листа за преглед е отразена следната основна диагноза
по МКБ : Контузия на други и неуточнени части на стъпалото. Обективно е установено : Лявото ходило е с лек оток на гърба на същото с
палпаторна болка, болезнени и ограничени движения. Екскориация по дясното
ходило. Пълен обем на движенията в лявата тазобедрена област. Палпаторна болка
в лявата глутеална област. Наличие на охлузване в лявата лумбосакрална област. Анамнестино
е записано, е пострадал при ПТП, като е с оплаквания от болки в лявото ходило и
лявата глутеална област.
На лист 12-13 от
делото фигурира копие на страници от амбулаторна книга на 108 к-т на УМБАЛСМ „Н“,
започната на 24.08.2018 год. и завършена на 03.09.2018 год., където под №
226563 е регистриран пострадалият. В амбулаторния журнал е отразена следната
диагноза : Абрис на ос навикуларе на лявото ходило. Същата е отразена и в лист №
226563/25.08.2018 год. за преглед на пациент в СО на УМБАЛСМ „Н. И. П“
При извършения на 20.08.2019
год. личен преглед на ищеца в.л. констатира, че походката му е самостоятелна и
без видими отклонения. При опит за повдигане на ходилото на левия крак същото е
ограничено, налице е и ограничение на движението на ходилото наляво и надясно. Има
леко изразена деформация на гърба на ходилото в областта под глезенната става. Ищецът
съобщава за болезненост в ходилото при физическо натоварване, свързано с ходене
и прав стоеж продължително време, както и при промяна на времето.
В обобщение
експертизата приема, че в резултат на описаното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания, които условно могат да бъдат определени в две групи :
1/ мекотъканни увреждания, изразяващи се в охлузвания в областта на пояса и
кръстеца/сакрума на дясното ходило; охлузване съчетано с травматичен оток на
лявото ходило и болка в лявата седалищна област; 2/ увреждания, изразяващи се в
счупвания на кости – откършек от ладиевидната кост на лявото ходило.
При проведените прегледи на ищеца му е било предписано следното лечение – покой,
криотерапия, репарил гел. Костният откършек в ходилото не е бил отстранен, като
е довел в един по-късен етап в известно ограничение на движението на ходилото. Функцията
на крайника не е възстановена в пълен обем, а без оперативна намеса тези прояви
ще се задълбочават с възрастта.
В.л. сочи, че в резултат на травмата пострадалият е изпитвал силни болки
първите дни след инцидента. След спадането на травматичния оток болката е
намаляла, като ще се засилва при физическо натоварване на крайника. Без
оперативното отстраняване на откършека тези явления ще се наблюдават
продължителен период от време.
В отговор на
поставени въпроси в с.з. вещото лице допълва, че по делото не е налице документация, в която да е отразено, че на пациента
е било предложено оперативно лечение, а той да е отказал срещу подпис – по
принцип интервенцията е избор на самия пациент. Откършекът е свободно костно
парче в ставата и пречи на движението на ходилото, с годините ще става по-зле,
така че трябва да бъде отстранено. Ако ищецът се е бил оперирал, е нямало да
има настоящите оплаквания и е щяло да
настъпи окончателно оздравяване.
Видно от представената с молба от 14.08.2019
год. на пълномощника на ищеца справка от Информационен център на Гаранционен
фонд, за лекия автомобил с ДК № М 0465 ВН, управляван при ПТП от деликвента П.Г.И.,
била сключена със ЗК „Л“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/118001494376, с период на
валидност 18.05.2018 год. – 18.05.2019 год., прекратена на 04.09.2018 год. –
т.е. валидна към датата на ПТП, 20.08.2018 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на М.Р.С. – вх. № 14740/25.10.2018 год. по
описа на ЗК „Л“ АД, със същата ищецът е отправил искане за заплащане на
обезщетение за причинените му при описаното ПТП неимуществени вреди – в размер
на 30 000 лева. Към претенцията са били приложени документи,
удостоверяващи настъпването на щетата, като е посочена и банкова сметка. ***е е
произнесъл по претенцията, вкл. да е отказал плащане до изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе
в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се
произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде
мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна
претенция на М.Р.С. по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № 14740/25.10.2018 год. по описа на ЗК „Л“ АД, с която ищецът е
посочил изрично банкова сметка ***л изискуемите по чл.106 от КЗ доказателства,
описани в молбата. Доколкото ответникът не сочи, а и не установява, че е
изискал допълнителни доказателства по заведената при него щета, то съдът
приема, че от датата на входиране на претенцията е започнал да тече срокът по чл.108, ал.1 от КЗ
за произнасяне по същата /15 работни дни/, който е изтекъл на 15.11.2018 год. От 16.11.2018 год.
застрахователят дължи лихви върху дължимото обезщетение и от същия момент
обезщетението може да се претендира по съдебен ред с прекия иск по чл.432, ал.1
от КЗ. В случай е ирелевантно дали след изтичане на горния срок ответникът е отказал плащане
на обезщетение.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай с оглед
приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, е задължително постановеното от наказателния съд с
приложеното по делото споразумение по
чл.381 от НПК, одобрено по НОХД № 163/2019 год. на РС – Ц. – относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Споразумението
е било одобрено с влязло в сила определение след предявяване на настоящите
искове, поради което бе взето предвид на осн. чл.235, ал.3 от ГПК като факт от
значение за спорното право.
От горното следва, че
зачитайки така постановеното от наказателния съд с одобреното споразумение за
решаване на делото, приравнено на влязла в сила присъда, настоящият съдебен
състав следва да приеме за установени : първо, извършеното виновно от П.Г.И. деяние, съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, предл.7-мо, б.„а“, предл.2-ро във вр. с
ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК; второ, настъпилите като пряк
резултат от ПТП телесни увреждания на ищеца, описани в и.м. – абрис /костен откършек/ на навикуларната кост на ляво
стъпало, довело до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок
около 1.5 месеца. Останалите по-леки несъставомерни травматични увреждания,
описани в и.м. – множество хематоми по цялото тяло на ищеца, както и
претърпения от него стрес, бяха установени от безпротиворечивите показания на
свидетелите Цветелин Найденов и Ваня Симеонова.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че автомобила марка „Пежо“, модел „406“, с ДК № М 0465
ВН, управляван при ПТП от деликвента П.Г.И., е била сключена със ЗК „Л“ АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/118001494376, с период на валидност 18.05.2018 год. – 18.05.2019 год.,
прекратена на 04.09.2018 год. – т.е. валидна към датата на ПТП, 20.08.2018 год.
По отношение на възражението на
ответника в отговора на и.м., че по застрахователна полица № BG/22/118001494376
е била заплатена само първата вноска, отнасяща се за периода от 18.05.2018 год.
до 18.08.2018 год., поради което застрахователният договор е бил прекратен на
осн. чл.368, ал.2, т.3 от КЗ, т.е. преди датата на ПТП, 20.08.2018 год., съдът
намира следното :
Доколкото в случая от представената с отговора на и.м.
от ответника сметка № Р005567615 от 18.05.2018 год. се установява платена първа
вноска по полицата, то дори и застрахователят да не е получил плащане на
втората вноска с падеж 18.08.2018 год., то съгл. чл.368, ал.3 от КЗ и доколкото
горното е изрично посочено в полицата, при неплащане на втората вноска
застрахователният договор се прекратява автоматично, но след изтичане на 15 дни
от датата на падежа на разсрочената вноска – т.е. на 03.09.2018 год. или след
датата на застрахователното събитие, 20.08.2018 год.
Доказан по основание, предявеният
иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки, страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към
момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 26 години, като с оглед
естеството на получените от него наранявания може да се очаква пълно
възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената
СМЕ, неоспорено от страните, е категорично. Следва да се отчете, че търпените
от ищеца физически болки и страдания са били с по-голям интензитет към момента
на получаване на уврежданията и в близките дни след причиняване на травмата;
болезнеността постепенно е отзвучала, но ще се засилва при физическо
натоварване на крайника.
В случая обаче не
е налице възстановена в пълен обем функция на крайника и е налице известно
ограничение на движението на ходилото на ищеца, което без оперативното
отстраняване на откършека в ставата ще се наблюдава продължителен
период от време и ще се задълбочава с възрастта. Вещото лице по неоспорената от
страните СМЕ дава категорично заключение, че горната интервенция е задължителна
с оглед пълното възстановяване от травматичните увреждания, както и че ако ищецът се е бил оперирал, е нямало да има настоящите
оплаквания и е щяло да настъпи
окончателно оздравяване.
Горното, допълнено от
показанията на свидетелката В.С., майка на ищеца, която сочи, че синът й отказал предложената му в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ операция за отстраняване на откършека в ставата – поради негови лични съображения, свързани с
продължителния период на възстановяване и липсата на време, налага извода, че за неблагоприятните проявления на причинените на ищеца
увреждания е
допринесъл и той самият. Горното налага редуциране на дължимото му обезщетение
за причинените му неимуществени вреди на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД, доколкото
категорично бе установено, че с бездействието
си увреденото лице е допринесло за настъпването на вредоносния
резултат –
продължителността на търпените от него болки и неудобства, последните
изразяващи се в ограничение на движението на ходилото му.
От изложеното е видно, че
горните неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер
на 20 000 лева. Същото, съобразно
изложеното по-горе относно редуцирането на размера на обезщетението поради
установеното по делото съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия
– което съдът определя в размер на 25 %, следва да бъде намалено до размер на 15 000 лева,
която сума съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, като отхвърли предявения иск за
разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева.
Върху сумата от 15 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 16.11.2018 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.108, ал.1 от КЗ за произнасяне по застрахователната претенция по чл.380, ал.1 от КЗ. Искът
по чл.409 от КЗ следва да се отхвърли в частта му за претендирания с и.м.
период за заплащане на законна лихва от 20.08.2018 год. до 16.11.2019 год.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 600
лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 300 –
възнаграждение на в.л. по СМЕ.
В
хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не
следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от
представения по делото договор за правна помощ № 592579/28.08.2019 год.,
сключен между ищеца и адвокат К.И.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен
адрес ***, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38,
ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 980 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от 15 000
лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката.
Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е
удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското
възнаграждение – в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, бе
съобразен с ниската фактическата и правна сложност на делото, броят на
проведените заседания – две, както и извършените процесуални действия – разпит
на двама свидетели и изслушано заключение по една експертиза.
Тъй като ответникът е бил представляван
по делото от юрисконсулт /юрк. В.Й. – с.з. на 10.09.2019 год./, дължимото му на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща
към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева,
което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто,
доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от
съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца сумата от 225 лева, съставляваща възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на М.Р.С.
***, с ЕГН **********, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
причинени на му неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес
вследствие нанесени му телесни увреждания – счупване на лявото ходило и лява
глутеална област и множество хематоми по цялото тяло, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 20.08.2018 год. около 16 часа на ул. „Иглика” в гр. П. – път
за резиденция „Перла”, по вина на П.Г.И. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Пежо“, модел „406“, с ДК № М 0465 ВН, със застрахователна
полица № BG/22/118001494376 от 18.05.2018 год. за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна към 20.08.2018
год., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.11.2018 год.
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432,
ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 30 000 лева /тридесет
хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му
заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за претендирания
период от 20.08.2018 год. до 16.11.2019 год.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.К.Л.И.” АД,
ЕИК да заплати
по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 900 лева /деветстотин лв./, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК да заплати на К.И.Н. от САК, с ЕГН **********,
със служебен адрес ***, сумата от 980 лева /деветстотин и осемдесет лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК М.Р.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК
********* сумата от 225
лева /двеста двадесет и пет лв./, съставляваща възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението е постановено при
участието на П.Г.И. от с. Ч., община
Карнобат, Бургаска област, с ЕГН **********, в
качеството му на трето лице – помагач на ответника „З.К.Л.И.” АД, ЕИК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :