Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1065
гр.Бургас, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1909 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
жалба на П.Г.П. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. Р.П.-БАК, с посочен
съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 411/14.05.2020г., издадено от Директор на РДГ-Бургас, с
което за нарушение на чл. 24, ал.5, вр. вл. 32, ал. 1 и ал. 3 ЗРА и на
основание чл. 70, ал.1 ЗРА, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че са допуснати нарушения на
административнонаказателната процедура, както и че жалбоподателят не е
извършвал вмененото му нарушение.В тази връзка се изтъква, че П.
действително е извършвал любителски
риболов, но на щука, която не е била забранена за улов в процесния период.
В
откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото, жалбоподателят се явява лично и с представител – адв. П.
– БАК, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Адв. П. –
БАК също поддържа жалбата, като допълва, че са налични противоречия в
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и че реално риба не е
имало уловена. Поддържа тезата си за несъставомерност на извършеното, доколкото
П. е ловил щука, която не е била забранена.
Намира и че е извършено нарушение на процедурата по санкциониране на
жалбоподателя, доколкото АУАН не е бил съставен в последствие и е бил
антидатиран. Моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Станкова, която оспорва жалбата. Посочва, че
административното нарушение е безспорно установенo, като при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения, поради което и пледира
за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 12 - НП е
връчено на 18.05.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 26.05.2020г.
/25.05.2020г. е неприсъствен ден и срокът изтича в първия следващ присъствен
ден – в случая това е именно 26.05.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 03.05.2020г.
св. О. П.и св. А.Д. – и двамата горски инспектори към РДГ-Бургас, извършвали
проверка за спазване на забраните за риболов на територията на езеро
Мандра. В близост до с. Константиново в
поска с. Присад двамата забелязали паркиран до черен път лек автомобил.
Приближили се и забелязали три лица, които се намирали до водоема, като едно от
тях, в последствие установено като жалбоподателят П., извършвало любителски
риболов с 1 брой въдица поставена във водата (в т.нар. „работно положение“).
При извършената проверка уловена риба не била констатирана, но въпреки това
служителите на РДГ преценили, че с поведението си жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 24, ал.5, вр. с чл. 32, ал.1 и ал. 3 ЗРА доколкото извършва
риболов в период на забрана за риболов съгласно т. I, т. 4, предл. първо от Заповед № РД 09-350 от
15.04.2020г. на МЗХГ. С оглед горното св. П.съставил на място срещу
жалбоподателя АУАН с № 102787, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като
нарушение по л. 24, ал.5, вр. с чл. 32, ал.1 и ал. 3 ЗРА. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който се запознал с него, но отказал да го подпише и да получи
препис от него, като отказът бил надлежно удостоверен с подписа на един
свидетел.
На база
съставения АУАН на 14.05.2020г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. АНО
квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение по чл. 24, ал.5, вр.
с чл. 32, ал.1 и ал. 3 ЗРА, поради което и на основание чл. 70, ал.1 ЗРА, му наложил административно наказание
„глоба” в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП. Съдът кредитира показанията на св. П.и св. Д., досежно това, че на процесната дата и място жалбоподателят П. е ловил риба с поставен във водата един брой въдица. Съдът обаче отчита, че са налице противоречия между твърденията на тези двамата свидетели относно това кака е била оборудвана въдицата и каква стръв е била използвана. Така св. П.твърди, че на въдицата е имало само кукичка, без стръв, докато св. Д. заявява, че в действителност е имало поставен червей. От своя страна свидетелите М.и Д. (приятели на жалбоподателя) заявяват, че в действителност на въдицата е имало поставена „блесна“ /изкуствена примамка, наподобяваща рибка/, която при изваждането на въдицата от водата, дори се е скъсала. Съдът отчита, че последните двама свидетели са в приятелски отношения с жалбоподателя, което потенциално сочи на заинтересованост и пристрастност, но отчита и констатираното противоречие между показанията на длъжностните лица, поради което и приема за доказано, че в действителност въдицата е била оборудвана с „блесна“, така както заявяват св. М.и св. Д.. Както ще стане дума по-надолу това е без съществено значение в конкретния случай, но съдът се спира на него с оглед прецизност. Други значими противоречия в свидетелските показания съдът не констатира, поради което и напълно се доверява на всичко останало, изложено от четиримата свидетели.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, съгласно чл. 91, ал.2 ЗРА. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в хода на производството са допуснати нарушения на закона, довели до опорочаване на производството до степен, налагаща отмяна на санкционния акт. Това е така по следните причини.
Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал.1, т.1 и т.2 ЗРА (какъвто безспорно е и езеро Мандра) се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, съгласно приложение № 1. Съобразно съдържанието на приложение № 1, сроковете за забрана на улов на риба не са точно определени, а са поставени в зависимост от надморската височина и сроковете определение в точка "Г" от приложението. Така във водни обекти, намиращи се до 500 м надморска височина срокът на забрана е от 15 април до 31 май, в рибностопански обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска височина - от 1 май до 15 юни, и в рибностопански обекти, намиращи се над 1500 м надморска височина - от 1 октомври до 31 януари. В следващите алинеи на чл. 32 от ЗРА са предвидени възможностите със заповед на министъра на земеделието и храните да се извършват промени в сроковете по приложението, както и обектите за които тази забрана да не важи. Именно такава е цитираната в наказателното постановление заповед № РД-09-350/15.04.2020 г. на министъра на земеделието и храните. От съдържанието й става ясно, че е забранен уловът на пролетно-лятно размножаващи се риби в рибностопански обекти в зависимост от надморската височина, както следва: в рибностопански обекти, намиращи се до 500 м надморска височина от 15.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и в рибностопански обекти, намиращи се от 500 м до 1500 м надморска височина от 01.05.2020 г. до 15.06.2020 г. В тази заповед изрично са упоменати водните обекти на територията на всяка от областите, в т.ч. и Бургаска, в които е разрешен любителски риболов през визираните периоди на забрана и езеро „Мандра“ не попада сред тях.
В конкретния случай, при описанието
на нарушението е допусната непълнота, обусловяща съществен порок в НП. Нито в
АУАН нито в НП е посочена надморската височина на езеро „Мандра“, а именно тя е
определящата по Приложение № 1 при установяване на периода, който се обхваща от
забраната, съответно – при преценката е или не е извършено нарушението.
Доколкото това не е сторено, описанието на нарушението е непълно и е основание
за отмяна на НП /Решение № 2238 от
20.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2393/2017 г.; Решение № 2107 от 7.12.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2354/2017 г/.
По-важното
обаче е, че в конкретния случай не е описано какъв вид риба се е ловил,
доколкото цитираната забрана касае само пролетно-лятно размножаващи се риби, а
не всички видове риба. В АУАН следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на
нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа,
съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени,
тъй като нарушението, за което се твърди, че е извършено от лицето, е предмет
на доказване по делото. В случая, щом АНО е решил да санкционира жалбоподателя,
за това, че лови точно пролетно-лятно размножаващи се риби в период на забрана,
то обезателно същият е следвало да посочи каква точно риба е била обект на
риболова, за да може да се направи преценка дали тя е пролетно-лятно
размножаваща се или не – респективно – дали ловът й попада под забраната на т.
I, т. 4, предл. първо от Заповед № РД 09-350 от 15.04.2020г. на МЗХГ, или не. В
случая такива факти в АУАН и НП не са въведени, като по мнение на съда - тяхната
липса или неточност не може и не следва да се изяснява едва в производството по
обжалване на НП, съответно тези факти и обстоятелства не следва да се извличат
по тълкувателен път от данните по делото. Изрично в този смисъл е Решение № 2153 от 13.12.2017г. на
АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 3114/2017г.
Посочването на горните обстоятелства е особено важно, защото в случая жалбоподателят е навел доводи за това, че в действителност е ловил щука – риба, която попада във вида „зимно и пролетно размножаващи се пъстървови риби“ и съгласно Приложение 1 е забранена за улов от 15 февруари до 30 април – т.е. ловенето й към 03.05.2020г. не е забранено. АНО не е ангажирал никакви конкретни доказателства, които да оборват така заявеното от жалбоподателя, респективно не е ангажирал никакви доказателства, че в действителност обект на риболова са били пролетно-лятно размножаващи се риби, а не щука.
Дори да се приеме, че действително въдицата на жалбоподателя е била оборудвана с кукичка, а не с блесна, както твърдят проверяващите, то това не означава автоматично, че П. не е ловил щука (по-скоро това би било едно предположение, само на което обаче не може да почива обвинението – принцип важащ и в административнонаказателното производство). Както е известно – щуката е всеяден хищник и освен с риба се храни и със земен червей, дребни водоплаващи птици, мишки и други гризачи (https://riboco.com/index.php?lng=BG&pg=1&mod=articles&show=18), което от своя страна не изключва възможността тя да се лови и на кукичка с поставен на нея червей. Дали това е най-удачният метод за риболов на този вид риба или не, е съвсем друг въпрос, който обаче е ирелевантен.
Поради горните причини, съдът счита, че в
случая извършването на нарушението и авторството в лицето на жалбоподателя не се
доказва по несъмнен начин, като в хода на административнонаказателното
производство са допуснати нарушения на закона поради което и наказателното постановление
следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна
промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която
- в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая, с оглед изхода на правния спор разноски принципно се
дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е направил искане за
присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се произнесе в тази
насока.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,
предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 411/14.05.2020г., издадено от Директор на
РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл. 24, ал.5, вр. вл. 32, ал. 1 и ал. 3 ЗРА
и на основание чл. 70, ал.1 ЗРА, на П.Г.П. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на
посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.