Решение по дело №3995/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 11.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                                МЛАДЕНОВА

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши - съдия Костадинова-Младенова въззивно гр. дело № 3995 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258-273 ГПК.

С Решение № 176761 от 14.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 44836 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав е предоставил на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на детето М.К.К., ЕГН ********** на неговата майка Д.Н.Д., като е постановил детето за живее при майката; определил е режим на лични отношения на бащата К.М.К. с детето; осъдил е бащата – К.М.К. да заплати на основание чл. 149 СК на детето М.К.К. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д. издръжка за периода 23.08.2019г. -21.10.2019г. за сумата от 600 лв. като е отхвърлил иска за горницата над 600 лв. до пълния предявен размер от 2400 лв.; осъдил е бащата К.М.К. да заплати на основание чл. 143, ал. 2 от СК на М.К.К. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д. месечна издръжка за месец ноември 2019г. и месец декември 2019г. в размер на 200 лв. за всеки месец като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 800 лв. ; осъдил е бащата К.М.К. да заплати на основание чл. 143, ал. 2 от СК на М.К.К. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д. месечна издръжка в размер на 450 лв., считано от 01.01.2020г. ведно със законовата лихва върху всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие или до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска за горницата над 450 лв. до пълния предявен  размер от 800 лв. Ищецът К.М.К. е осъден да заплати държавна такса върху определената издръжка  в размер на 648 лв. по сметка на СРС. С Определение № 20278497 от 16.12.2020г. по гр. д. № 44836/2019г. по  описа на СРС е допуснато предварително изпълнение на обжалваното решение в частта относно присъдената в полза на М.К.К. издръжка.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство К.М.К., която обжалва същото в частите му относно присъдената издръжка  на малолетния му син М.К.К.. Излага и подробно мотивира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в тези му части.  Твърди, че неправилно районният съд е приел, че реализира месечни доходи около 5000 лв.,  поради което можел да заплаща без особени затруднения определената издръжка. Сочи, че тези доходи са от дивидент и не са постоянни е ежемесечни, поради което ще му е трудно да заплаща определената от съда издръжка. Излага твърдения, че е участвал в издръжката на сина си както по време на съдебния процес така и преди това. Твърди, че с ответната страна са делили всички разходи, поради което счита, че е неправилно да бъде осъден да заплаща издръжка за минало време. Относно издръжката занапред моли същата да бъде определена м размер на 250 лв. По изложените съображения моли за отмяна на постановеното решение в частта, в която е осъден да заплати на основание чл. 143, ал. 2 СК на малолетния си син М.К.М., чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д.  издръжка в размер на 450 лв., считано от 01.01.2020г. ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до навършване на пълнолетие или до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, като същата бъде определена в размер на 250 лв.; в частта, в която е осъден да заплаща на малолетния си син М.К.М., чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д.   издръжка  в периода от 23.08.2019г. до 21.10.2019г. за сумата от 600 лв. както и в частта, в която в която е осъден да заплаща на малолетния си син М.К.М., чрез неговата майка и законен представител Д.Н.Д.   издръжка за месец ноември и месец декември  2019г.  в размер на 200 лв. месечно. Претендира разноски за двете инстанции. В хода на съдебното дирене поддържа въззивната си жалба. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна Д.Н.Д., действаща чрез процесуалния си представител адв. Н.Л. от САК депозира писмен отговор на въззивната жалба, като оспорва същата като неоснователна, като излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. Твърди, че стандартът и начинът на живот на децата не следва да се променят вследствие раздялата на родителите им. Счита, че така се предотвратява нанасяне на допълнителни травми върху психиката на детето.  В отговора се съдържат твърдения че доходите на въззивника му дават възможност за заплащане на определената с обжалваното решение издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните  от ответника части. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите на въззивника К.М.К. и за въззиваемата страна Д.Н.Д.. В настоящото производство не са ангажирани други допустими доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан във въззивната жалба, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите му относно упражняването на роидителските права от майката и местоживеенето на детето и режима на лични отношения на бащата с детето.

Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

След се запозна с представените по делото доказателства настоящият състав достигна до правния извод, че въззивната жалба е неоснователна по изложените в в нея доводи.

Безспорно е по делото, че страните са родители на малолетното дете М.К.К., роден на ***г. Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно задължението за издръжка спрямо тези деца е безусловно. Размерът на издръжката обаче се определя като функция на нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца. Правилно първоинстанционният съд е определил размера на общата месечна издръжка на детето М.К.К. в размер на 700 лева - като е съобразил възрастта на детето, обичайните му потребности за дете на такава възраст, и възможностите на родителите. При това положение правилно първоинстанционният съд е преценил, че е във възможностите на бащата да поеме издръжка в размер на 450 лева, месечно, която да се заплаща до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване  съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 СК. Неоснователен е доводът на въззивника, че заплащането на присъдената издръжка ще го затруднява защото доходите му не били регулярни. По делото се събраха достатъчно доказателства, че въззивникът реализира средно месечни доходи в размер  на 5000 лв., които ще му позволят без затруднение да заплаща присъдената издръжка. По изложените съображения въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е неоснователна и в частта, в която въззивникът е осъден да заплати издръжка за минал период. При определянето й първоинстанционният съд е взел предвид плащанията, които е извършвал въззивникът. Взел е предвид и необходимостта от издръжка, съответно доходите и възможностите на родителите и праволно е определил присъдения размер. Съществено при определяне на размера на издръжката са и материалните възможности на задължения родител, като издръжката винаги е функция от потребностите на правоимащия издръжка и възможностите на дължащия издръжката.

С оглед изложеното депозираната от него въззивна жалба срещу решението в частта за присъдената издръжка за минал период и занапред е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид това и поради съвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, постановения съдебен акт следва да се потвърди и в тази си част.

 

По разноските:

Претенция за присъждане на сторените деловодни разноски има направени от двете страни, като независимо от изхода на делото, същите се явяват неоснователни. Въззивникът с оглед изхода на делото няма право на разноски. Въззиваемата страна е направила такова искане, но не е представила доказателство за извършването им, поради което такива не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176761 от 14.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 44836 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Н.Д., с ЕГН********** за присъждане на разноски във въззивното производство. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.