Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Провадия, 17.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА С.
при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 937 по описа на ПРС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от А.Е.М. и А.Р.М.
срещу Е.М. Ю., Е.А.Х., Н.Е.А. и Ю.Х.А. пасивно субективно кумулативно съединени
искове с право основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителни
действията на ответниците, с които същите ги увреждат, изразяващи се в сключване
на договор за прехвърляне на недвижим имот чрез покупко – продажба, находящ се
в с. Л., община *******, представляващ
дворно място с площ от 650 кв.м., съставляващ УПИ VIII – 64 в кв. 3 по плана на селото, обективиран в нот. акт № 135, том IX, вх. рег. № 3380/26.06.2012
г.
на Служба по вписванията.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на
исковата молба, в който изразяват становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Ответниците Е. и А.Х. оспорват твърдението, че към момента
на прехвърлителната сделка ищците са имали качеството на кредитори спрямо тях,
като добавят и че е липсвал умисъл за увреда и не са знаели, че ищците ще имат
финансови претенции към тях, което се потвърджавало и от факта, че са получили
препис от исковата молба на ищците едва след процесната сделка. Ответниците Н.А.
и Ю.А. заявяват, че към момента на прехвърлителната сделка не са знаели, че
срещу праводателите им има заведено дело и че са осъдени да заплатят на ищците
сумата от 33 224 лева, поради което
молят за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си
представител адв. С., поддържат исковата молба и молят предявения иск да бъде уважен.
В съдебно
заседание ответниците, чрез
процесуалния си представител адв. М., твърдят, че към момента на сключване на
процесната прехвърлителна сделка не е било налице знание за наличието на
кредитор и за увреждащия характер на прехвърлянето, поради което молят за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът ,
като взе предвид становищата на страните , събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за
установено от фактическа страна:
С нот. акт № 179,
том III, нот. дело № 1914/17.10.1997 г. на Провадийски районен
съдия първите двама ответници – родители на първия ищеца му прехвърлят
процесния недвижим имот, по време на брака му с втората ищца срещу задължение
за издръжка и гледане, като впоследствие
договорът е развален с влязло в сила съдебно решение на ПРС по гр. дело №
152/2007 г.
С влязло в сила на 03.07.2012 г. съдебно решение по гр. дело № 2118/2012 г.
по описа ВОС ответниците Е.М. Ю., и Е.А.Х. са осъдени да
заплатят на ищците сумата от 33224 лева, представляващи неоснователно
обогатяване на отпаднало основание, равняващи се на стойността на разходите а
извършени подобрения в процесния имот.
По делото е приобщено и гр. дело №
2118/2012 г. по описа ВОС, от което е видно, че исковата молба от ищците срещу
първите двама ответници за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване е депозирана на 10.07.2012 г., съответно е била връчена на
ответниците по иска на 31.10.2012 г.
С нот.
акт № 135, том IX, вх. рег. № 3380/26.06.2012
г.
на Служба по вписванията първите двама ответници прехвърлят на дъщеря си –
третия ответник, по време на брака ѝ с четвъртия ответник с договор за покупко
– продажба процесния недвижим имот.
По делото са ангажирани и доказателства във връзка с влошеното
здравословното състояние на първите двама ответници.
По
делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищцовата и един свидетел на ответната
страна – П. Р. Я., С. П. М. и М. Ю.Х. съответно внучка на първите двама и
дъщеря на вторите двама ответници. От показанията им се установява, че през
пролетта на 2012 година в процесният имот дошъл лицензиран оценител заедно с
адвокат Х., съответно в имота пристигнала и свидетелката М. Х.,
както и сестрата на ищеца и ответница по делото и се поинтересували какво
правят в имота, а те им отговорили, че оценяват подобренията, които са
извършени във връзка с предстоящо дело, което ищецът А.М. имал желание да
заведе за заплащане на извършените от него подобрения в имота. Съдът не цени
показанията на свидетелката Х., тъй като не кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът , като взе предвид становищата на страните ,
събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност, посочената
фактическа ситуация и приложимата законова уредба, достигна до следните правни
изводи:
Изложените в
исковата молба твърдения и формулирания въз основа на тях петитум налагат извод
за предявен иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. За
успешното провеждане на този иск следва да са налице три кумулативно даден
предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор спрямо ответниците, да е
налице разпоредително действие с имущество от страна на длъжника, което уврежда
кредитора и знание за увреждането от страна на длъжника.
От фактическа
страна е установено, че процесният имот, прехвърлен от първите двама ответници
на третата ответница по време на брака ѝ с четвъртия ответник, първоначално
е бил прехвърлен от Е.М. Ю. и Е.А.Х. на ищците срещу задължение за издръжка и гледане като
тази алеаторна сделка е била развалена с влязло в сила съдебно решение и
процесната недвижимост се е върнала в патримониума на прехвърлителите. От своя
страна ищците са осъдили първите двама ответници да им заплатят направените в
имота подобрения в размер на 33224 лева. Действително,
исковата молба за заплащане на сумата, претендирана като неоснователно
обогатяване е била връчена на ответниците на 31.10.2012 г., а атакуваната
прехвърлителна сделка е вписана в Службата по вписванията на 26.06.2012
г.,
т.е. преди узнаване от страна на ответниците за предявяване на осъдителния иск,
дори преди депозиране на иска в съда, но този факт е без значение при
определяне качеството на кредитор на ищците спрямо първите двама ответници.
Това си качество същите придобиват още от момента, в който за тях се е породило
правото да търсят направените от тях подобрения в имота, т.е. от момента, в
който вещта се в върнала в патримониума на прехвърлителите, независимо кога
последните са потърсили съдебна защита на това свое вече съществуващо материално
право. Решението, с което алеаторният договор е бил развален е влязло в законна
сила на 12.04.2010 г., поради което съдът приема, че от този момент ищците са
имали качеството на кредитори спрямо първите двама ответници в настоящия
процес, като тази дата се явява по – ранна по отношение на покупко –
продажбеното разпореждане, извършено на 25. 06. 2012 г. и вписано в Служба по
вписванията на 26.06.2012 г. Предвид изложеното съдът намира, че ищците са имали
качеството на кредитори спрямо първите двама ответници преди извършаването от
тяхна страна на разпоредителни действия с процесния имот в полза на третата
ответница по време на брака ѝ с четвъртия ответник, поради което е налице
хипотезата на Павлов иск с правно
основание чл. 135, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако той при извършването им е
знаел за увреждането.
В разглеждания
случай съдът намира за доказан факта на знание за увреждането от страна на
приобретателите, които са узнали за намеренията на ищците да потърсят правата
си по съдебен ред, като това обстоятелство се установи от събраните по делото
гласни доказателства като тяхното узнаване времево съвпада с предприетите от
тях действия по разпореждане с имота. С оглед на тези обстоятелства съдът
намира, че с последващите си действия ответниците са знаели, че увреждат
интересите на своите кредитори, предвиждайки възможността последните да потърсят
правата си по съдебен ред, макар това да е станало след сключване на възмездната
сделка.
По отношение знанието
за увреждане от страна на третата ответница по делото, която се явява купувач
по процесната сделка, то същото се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По делото не се
спори, че ответницата Н.Е.А. е низходяща – дъщеря
на първите двама ответници, поради което нейното знание за увредата се
презюмира и следваше да бъде оборено от ответната страна, която не съумя да
ангажира достатъчно убедителни доказателства за липса на такова знание.
По изложените съображения
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора на ищците следва да бъдат присъдени и направените по делото съдебно –
деловодни разноски в размер на 1295 лева съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН НА ОСНОВАНИЕ чл. 135 ЗЗД по отношение на А.Е.М., ЕГН: **********
и А.Р.М., ЕГН: **********,***, ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО – ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ
ИМОТ,
обективиран в нот. акт № 135,
том IX, вх. рег. № 3380/26.06.2012
г.
на Служба по вписванията, по
силата на който Е.М.Х., ЕГН: ********** и Е.А.Х., с ЕГН: **********,*** на дъщеря си Н.Е.А., ЕГН: ********** по време на
брака ѝ с Ю.Х.А., ЕГН: **********,*** недвижим имот: дворно място с площ от 650 кв.м., съставляващ УПИ VIII – 64 в кв. 3 по
плана на селото, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със
застроена площ от 70 кв. м. и две стопански постройки, находящо се в с. Л., община *******,
Варненска област, при граници: улица, УПИ IX – 63, УПИ X – 62 и УПИ VII – 65, по предявения
иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД от А.Е.М. и А.Р.М. срещу Е.М.Х.,
Е.А.Х., Н.Е.А. и Ю.Х.А..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: