Р Е Ш Е Н И Е № 178
гр.Сливен 18.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Галя Георгиева и с
участието на прокурора в ОП Сливен Христо Куков, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 233 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 ал.1 от АПК, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по протест на прокурор в ОП
– Сливен срещу разпоредбите на чл.4 т.1 т.1.1 б.“б“ и чл.4 т.1
т.1.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци
в Община Котел (Наредбата).
Претендира се материална
незаконосъобразност на цитираните текстове поради противоречие
с чл. 22 от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/. Иска се отмяна на протестираните като
материалнонезаконосъобразни разпоредби от Наредбата. В съдебно
заседание протестът се поддържа от вносителя прокурор М.Р.– ОП Сливен, който поддържа
изцяло протеста и претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът – Общински съвет Котел, не изпраща
представител и не изразява становище, въпреки дадената възможност.
Представителят на ОП Сливен –
прокурор Христо
Куков изразява становище за основателност на
протеста и моли съда да го уважи.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, Административен
съд – Сливен приема за установена
следната фактическа обстановка:
Наредбата за определяне размера на местните данъци в община Котел е приета с Решение № 37/29.02.2008 г. на
ОбС – Котел. Същата е многократно изменяна и допълвана като с решение № 723/28.12.2018
г. на Общински съвет Котел са приети изменения и допълнения в оспорените
текстове на чл.4 т.1 т.1.1 б.“б“ и чл.4 т.1 т.1.2 от
Наредбата.
От представения по делото Протокол № 53/28.12.2018 г. се установява, че от общо 21 общински съветници, на
заседанието, на което са приети оспорените текстове от Наредбата, са присъствали 18 души. "За"
приемането на изменението
на Наредбата са гласували всички 18 присъстващи общински съветници. Приложени са и
доказателства за наличие на докладна записка вх.№09-00-1235/1 от 17.12.2018 г. на кмета на Община Котел, в която са изложени
съображения за необходимосттта от приемане изменение на чл.4 т.1 т.1.1 б.“б“ и чл.4 т.1 т.1.2 от Наредбата.
Към административната преписка са представени и протоколи от заседания на
постоянните комисии в ОбС – Котел, вкл. на водещата комисия по БФИР, които са приели представения проект за изменение на Наредбата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Протестът е допустим, като подаден от лице, предвидено в
разпоредбата на чл.186 ал.2 от АПК и предвид
възможността оспорването на подзаконови нормативни актове да се упражни без
ограничение във времето.
Разгледан по същество, протестът е основателен поради
следните съображения:
При извършена проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК, във вр. С чл.196 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Редът за издаване на нормативни административни актове е
регламентиран в чл.75-чл.80 от АПК, а за неуредените
въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.80 от АПК. При проверка на оспорените разпоредби се установи, че
протестираните норми, са приети при спазване изискванията на чл.27 от ЗМСМА за кворум и мнозинство.
По делото са представени доказателства от ответника –
Общински съвет Котел за спазване изискванията на нормата на чл.26 ал.2 и чл.28 от ЗНА. От представената административна преписка се установява, че са спазени посочените изисквания на ЗНА за публикуване на проекта за изменение и допълнение на Наредбата, в
частност чл.4 т.1
т.1.1 б.“б“ и чл.4 т.1 т.1.2 от същата. Спазени са изискванията и чл.28
от ЗНА като проектът за изменение и
допълнение на оспорените текстове съдържа мотиви, като същия, заедно с доклада към него е внесен за обсъждане и приемане от компетентния орган. В този
смисъл не се констатираха съществени нарушения на процесуалните изисквания за
издаването на подзаконовия административен акт.
Съдът намира, че протестът на ОП Сливен е основателен по отношение материалната незаконосъобразност на оспорените текстове. Налице е отменително основание по чл.146 т.4 от АПК. Протестираните разпоредби на чл. 4 т.1 т.1.1 б.“б“ и т.1.2 имат следното съдържание: Размерът на данъка върху недвижимите имоти е както следва:
т. 1. (Изм. с
Решение № 211/30.01.2009 г. на ОбС - Котел, изм. и доп. с Решение №
45/23.12.2015 г. на ОбС - Котел, изм. и доп. с Решение № 560/22.12.2017 г. на
ОбС - Котел, изм. с Решение № 723/28.12.2018 г. на ОбС - Котел) За жилищни
недвижими имоти, както следва:
т. 1.1. За
жилищни недвижими имоти с изключение на недвижимите имоти по т. 1.2., както
следва: а) за гр. Котел и селата: Боринци, Братан,
Градец, Дъбова, Кипилово, Малко село, Мокрен, Нейково, Орлово, Остра могила,
Пъдарево, Седларево, Соколарци, Стрелци, Топузево и Филаретово - 1,32 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот; б) за селата: Жеравна, Катунище, Медвен, Тича и Ябланово
- 1,52 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
т.1.2. (нова,
приета с Решение № 723/28.12.2018 г. на ОбС Котел) за жилищни имоти,
разположени на територията на гр. Котел, които за съответната година не са
основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са
регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма - 5 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот".
Оспорените разпоредби са приети при действието на
чл. 22 от ЗМДТ /
редакция ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. /, който
е имал следното съдържание: „Общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка: за
недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1
до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; за
жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно
образувание, включени в Списъка на курортите в Република България и определяне
на техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари
2012 г., които за съответната година не са основно жилище на данъчно
задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за
настаняване по смисъла на Закона за туризма, в граници, както следва: а) от
5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите,
разположени в балнеолечебни, климатични планински и климатични морски курорти
от национално значение, включени в списъка по т. 2; б) от 4,5 до 6 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот - за имотите, включени в
списъка по т. 2, извън тези по буква „а"."
Съдът констатира, че с Решение № 4 от 09.04.2019 г. на
Конституционния съд на РБ, бр. 32 на ДВ от 2019 г. е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ в редакцията на ДВ бр. 98 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Конституционният
съд приема в решението, че нормата въвежда
по-високи данъчни ставки за жилищни имоти, разположени на територията на
населено място или селищно образувание, включени в решение № 153 на
Министерския съвет от 24.02.2012 г. за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници. Изключителната компетентност на НС
да установява данъци във всичките им елементи относно недвижимите имоти на
гражданите се оказва поделена между парламент и правителство, което е
конституционно недопустимо. Без законово посочени критерии правителството се
овластява със свой акт за определяне на курортите от национално и местно
значение косвено да предопределя размера на данъка върху недвижими имоти на
територията на такива курорти. Конституционният съд приема, че чл. 22 от ЗМДТ предвижда различна данъчна ставка според
функционалната употреба на жилищния имот, като
нормата
противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, която изисква не само
разграничаване между подоходните и имуществените данъци, но и недопускане на
пренасянето към едната категория данъци на елементи, присъщи на другата.
По делото е безспорно, че посочената норма на чл.22 от ЗМДТ е обявена за противоконституционна, поради което следва да се съобрази диспозитива на
Решение № 22/1995 г. на Конституционния съд на РБългария:
„Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се
отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в
редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на
съда." Горното налага извод, че към настоящия
момент при преценката за законосъобразност на оспорените текстове следва да се съобрази
съдържанието на чл. 22 от ЗМДТ с възстановено предишно съдържание, а именно: „Общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот“.
Според чл. 19 от ЗМДТ данъчната ставка зависи единствено от данъчната оценка на
имота. Определянето на размера на данъка в зависимост от други критерии,
произтичащи не от закона, а от акт на Министерския съвет – решение № 153 на Министерския съвет от 24.02.2012 г. за
обявяване Списък на курортите в Република България
и определяне на техните граници, противоречи на конституционния
императив данъчният закон да съдържа точна и ясна уредба на всички елементи,
характеризиращи данъчното задължение. Следва да се
отбележи, че селата,
посочени в чл.4 т.1 т.1.1 б. „б" не са включени в посочения по-горе списък и не следва да са с по-висока
данъчна ставка от останалите. Съдът намира, че макар данъчната
ставка да е в пределите, установени в чл. 22 от ЗМДТ (в редакцията преди
решението на КС), положението е незаконосъобразно, защото може да доведе до
различен данък според местонахождението и функционалната употреба на недвижимия
имот. Разпоредбата
на чл. 4, т. 1, т.1.2 от Наредбата, приета ото
Общински съвет Котел, също е незаконосъобразна, доколкото визираната в нея данъчна
ставка от 5 на хиляда върху данъчната оценка, надвишава
пределите, посочени в действащия чл. 22 от ЗМДТ.
Предвид посочените аргументи,
разпоредбите на чл. 4, т. 1, т. 1.1, б. „б" и чл. 4, т. 1, т.1.2 от
Наредба за определяне размера на местните данъци в община Котел не съответстват
на посоченото съдържание и противоречат на действащата редакция на чл. 22 от ЗМДТ и следва да бъдат отменени, като противоречащи на норма от по-висок ранг. Допуснатото противоречие и несъобразяването с действащата
правна норма води до колизия с нормативния акт от по-висока
степен и обуславя незаконосъобразността на приетите
от общинския съвет разпоредби, което е основание за отмяната им.
От изложеното следва, че протестът е основателен и следва
да се уважи, като се отмени чл.4 т.1 т.1.1 б.“б“ и чл.4 т.1 т.1.2 от Наредба за за определяне размера на местните данъци
в Община Котел, изменени с Решение № 723/28.12.2018 г.
на ОбС – Котел.
С оглед своевременно направеното
искане за присъждане на направените разноски, на основание чл.228 вр. с чл.143 ал.1 от АПК, ответникът – Общински съвет Котел следва да заплати на Окръжна прокуратура Сливен направените
разноски в размер на 20.00 лева, представляващи внесена такса за обнародване на
оспорването в ДВ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.193 ал.1 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ чл.4 т.1 т.1.1 б.“б“ и чл.4 т.1 т.1.2 от Наредба за
за определяне
размера на местните данъци в Община Котел, изменени с Решение № 723/28.12.2018 г.
на ОбС – Котел.
ОСЪЖДА Общински съвет Котел да заплати
на Окръжна прокуратура – Сливен деловодни разноски в размер на 20
(двадесет ) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението, след влизането му в законна сила, да се обяви по
реда на чл.194
от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: