Решение по дело №1661/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 776
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20232120201661
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Бургас, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120201661 по описа за 2023
година
Делото е образувано въз основа на жалба от „С.-**-**“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. *****************************,
представлявано от Д.М.Д. - управител против наказателно постановление (НП) № 694168-
F692252/16.03.2023г., на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, изр.
2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“, в размер
на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Неправилно
била посочена правната квалификация, не било посочено кое физическо лице е извършило
деянието. Не било обсъдено възражението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Не били изложени мотиви
във връзка с прилагането на чл. 28 ЗАНН. Сочи, че бил пропуснат срокът за привеждане на
фискалното устройство според изискванията, защото се били натрупали почивни дни и
обстоятелството, че в аптеката се увеличавал броят на пациенти с вирусни заболявания,
касаело се за изолиран случай и продукт с изключително ниска стойност и ДДС в размер на
1,11 лева. Счита, че имуществената санкция, макар и в установения от закона минимален
размер се явява непропорционална с оглед стойността на визирания в НП продукт от 5,53
лева и размера на начисления ДДС -1,11 лева, поради което и санкцията се явявала явно
несправедлива и непропорционална. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован се представлява от адв. Х.,
която поддържа жалбата, счита, че НП трябва да бъде отменено.
За Административнонаказващия орган, редовно призовани, се явява юрк. С., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, претендира
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 07.04.2023 г., а
1
жалбата е депозирана на 19.04.2023г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно заповед ЗЦУ - 1149/25.08.2020, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице –
инспектор по приходите в ЦУ на НАП в съответствие с разпоредбата на чл. 193 ЗДДС.
Св. Д. Г. извършила проверка на 09.01.2023 г. в 12:13 ч. по смисъла на параграф 1, т.41
от ДР на ЗДДС на ТО - аптека „Д.*“, находяща се в гр. Бургас, ж.к. ****************,
стопанисван от „С.-**-**“ ЕООД с ЕИК ********* като се установило, че в обекта е
налично и функциониращо фискално устройство модел „TREMOL M20“ с ИН на ФУ
ZK139815 и ИН на ФП 50177343 като бил закупен тест за коронавирус антигенен на обща
стойност 5.53 лева и отразен в група „А“ за стоки и услуги, продажбите за които се облагат с
ДДС с 0% данък върху добавената стойност, вместо група Б – за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20% ДДС. Нарушението било установено съгласно издаден фискален
бон № 025231/09.01.2023г., както и от разпечатан дневен финансов отчет (ДФО) Х с №
069637/09.01.2023г.
За извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка №
0091351/09.01.2023г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Съставен е АУАН на 15.01.2023г. в присъствие на представител на „С.-**-**“ ЕООД, с
който е прието, че е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36Б, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. , но като нарушение е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1,
т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. АУАН е връчен на
представляващ дружеството като на 17.01.2023г. е подадено писмено възражение срещу
АУАН, с което излага съображения, че следва да се вземе предвид доброто поведение като
данъчнозадължено лице и се сочи, че се касае за заблуждение относно срока на привеждане
на ФУ според изискванията като за тези доставки нулевата ставка на данъка върху добавена
стойност съгласно пар. 11 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС се прилага от 01 януари 2021г. до 31
декември 2022г. включително, както и предвид почивните дни и обстоятелството, че в
аптеката се увеличавали пациентите с вирусни заболявания. Моли нарушението да се
приеме за маловажен случай и да се отмени обжалваното НП.
На 16.03.2023г. наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева като наказващия
орган е посочил, че е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36Б, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. МФ, но от правна страна е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал.
1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, в рамките на техните правомощия, спазени са предвидените в чл. 34
ЗАНН срокове.
Не е налице нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като е видно, че наказващия орган
преди да издаде НП е посочил, че е било депозирано възражение, но очевидно същото е
счетено за неоснователно и е издадено НП. Преценени са доказателствата и възраженията и
е издадено обжалваното НП. По мнение на този състав не са налице такива съществени
нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които да са довели до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице, които да налагат отмяна на НП.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАНН АУАН трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните
разпоредби, които са нарушени. Чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН предвижда, че задължително в
НП трябва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават
2
и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
В коректния случай наказващият орган е посочил обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, като в обстоятелствата е приел, че е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 36Б, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се посочи, че чл. 36Б, ал.
1, т. 1 в Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ няма, а вероятно се касае за чл. 36б, ал. 1, т. 1 от
ЗДДС, в който е предвидено, че облагаема доставка с нулева ставка с място на изпълнение
на територията на страната е доставката на ваксини срещу COVID-19 и услугите, пряко
свързани с тези ваксини като този извод следва от изложените в АУАН и НП обстоятелства
във връзка с нарушението. В АУАН и в НП след това ясно е посочено коя норма
наказващите органи приемат, че е нарушена, а именно приема се, че е налице нарушение на
чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. По мнение
на този съдебен състав не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да
разбере за какво нарушение се обвинява като ясно и изчерпателно са посочени
обстоятелствата на нарушението, времето, мястото и начина на неговото установяване като
още в АУАН е посочено как е установено нарушението, издадения фискален бон както и
ДФО като е установено, че коронавирус антигенен на обща стойност 5.53 лева е отразен в
група „А“ за стоки и услуги, продажбите за които се облагат с ДДС с 0% данък върху
добавената стойност, вместо група Б – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с
20% ДДС.
Съгласно § 11 от ПЗР на ЗДДС параграфи 1 и 2 се прилагат до 31 декември 2022 г.
включително като срокът за прилагане е определен още с приемането на законодателната
промяна.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 /касаеща извършване на
сделки с чуждестранна валута в наличност небанковите финансови институции и обменните
бюра/, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите: 1. група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 %
ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група „Б“ - за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
В случая дружеството жалбоподател е допуснало нарушение като на 09.01.2023 г.
закупения тест за коронавирус антигенен на обща стойност 5.53 лева е отразен в група „А“
за стоки и услуги, продажбите за които се облагат с ДДС с 0% данък върху добавената
стойност, вместо група Б – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.
Ясно са описани обстоятелствата и допуснатото нарушение на закона като стоката не е била
регистрирана в група Б, а в група А, с което е нарушен чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ.
Отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна поради което и са
неоснователни възраженията, че не била установена вина на конкретно физическо лице,
касае за юридическо лице, което е длъжно да упражнява контрол върху своите служители и
неговата отговорност е обективна и безвиновна.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер
от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. На дружеството жалбоподател на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 лева като наказващия орган е наложил наказание по по-благоприятен за
3
жалбоподателя състав на нарушение като е приел, че нарушението не е довело до
неотразяване на приходи. Тази преценка като по-благоприятна не подлежи на корекция от
страна на съда. Наказващият орган е наложил и наказание в минималния, предвиден от
закона размер.
Този състав не споделя съображенията за маловажност на нарушението. Съгласно чл.
28 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган
прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.
Съгласно пар. 4 ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
В конкретния случай по мнение на съдебния състав деянието не се различава от други
подобни случаи от този вид. Изначално е бил ясно определен в закона срокът, за който е
следвало да се прилага данъчното облекчение и е трябвало да се съобрази, че фискалното
устройство е трябвало да се приведе в съответствие със законодателната уредба.
Действително се касае за почивни дни, но проверка е била извършена и нарушение е
констатирано на 09.01.2023г., повече от седмица, след като е била в сила законодателната
промяна. На следващо място се касае за обществените отношения, регулиращи фиска и
несъмнено във фиска не постъпват приходи, като макар и за минимална по размер сума, тя
не е постъпила, още повече, че самият жалбоподател сочи, че се бил увеличил и броя на
заразени лица, т.е. било е извършвано закупуване на тестове. Законодателят е този, който
има правомощията да въведе или преустанови данъчни облекчения и по мнение на съдебния
състав настоящия случай не се отличава от други подобни случаи от този вид като доброто
данъчно поведение и липсата на други нарушения следват от задълженията на
данъчнозадължените лица да съблюдават законите и стриктно да ги спазват.
С оглед на изложеното по мнение на този състав правилно е била ангажирана
отговорността на дружеството и НП като законосъобразно и правилно следва да се
потвърди.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се потвърждава и право на разноски има само наказващият орган, който
претендира разноски за юрисконсулт и следва да се присъдят разноски на основание чл.63,
ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ съобразно фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 694168-F692252/16.03.2023г., на
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на
„С.-**-**“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена „имуществена санкция“, в размер на 500 лв.
4
ОСЪЖДА „С.-**-**“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Национална Агенция
за приходите разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5