Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Константина Христова
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №14302 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №17895 от 07.11.2016год., СРС, 46-ти състав,
постановено по гр.дело №37910/2013год.
е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.422 ГПК в отношенията между страните,
че Д.М.И.от гр. София, ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД ***, ЕИК*********,
сумата от 2719,51 лв. (главница), представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за имот с аб. № 055076 (ап. № 3, находящ се в гр. София, р-н „Н.“,
ж. к. „*********, вх. А) за периода м. май 2010 г. - м. април 2012 г.,
ведно с мораторна лихва в размер на 419,15 лв. за периода 01.07.2010 г.
-09.05.2013 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК на 17.05.2013 г. до окончателното изплащане, за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №8110/
2013 г. на Софийски районен съд, 90 състав. Осъдена е Д.М.И.да заплати на „Т.С.”
ЕАД *** направените разноски пред СРС в
размер на 912,77 лв., както и разноски от 296,93 лв., направени по ч. гр. д. №
8110 / 2013 г. на Софийски районен съд (заповедно производство).
Решението е обжалвано от ответницата Д.М.И., починала след подаване на въззивната жалба и на нейно място конституирани
наследниците й по закон Б.И.Д.-съпруг и Д.Б.И.,
син, с първоначална жалба в която е
изложено, че има здравословни и финансови затруднения да заплаща сметките си,
има и две споразумения по които изплаща суми на ищеца за други периоди и иска
да се отмени решението на първоинстанционния съд, а във връзка с дадена
възможност да уточни въззивната си жалба в допълнителна молба е посочила, че иска да й се отмени решението
да не заплаща лихвите и юрисконсултските възвнаграждения, а главницата заявява,
че ще заплаща след като вече заплаща суми по други две споразумения с ищеца за
разсрочено плащане. Поискала е да й се предостави правна помощ и с определение
от 31.03.2017год. на СРС, 46-ти състав е отхвърлена молбата й и с определение
от09.08.2018год. на СГС, по ч. гр.дело №1934/2018год. е потвърдено определението
от 31.03.2017год. В съдебно заседание
пред въззивния съд конституираните наследници на починалата въззвница Д.М.и
нейни наследници по закон Б.И.Д.-съпруг и
Д.Б.И., син, редовно призовани не са заявили становище по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД и
третото лице помагач „Т.С.” ЕООД не е подали писмен отговор на
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3311126/17.05.2013г. срещу Д.М.И.,
по което е образувано гр.д. №8110/2013г. по описа на СРС, 90-ти състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за
периода от месец 05.2010г. до месец 04.2012г. в размер на 2719,51лв. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ап. № 3, р-н „Н.“, ж. к. „*********, вх. А, с аб. № 055076, ведно с
мораторна лихва в размер на 419,15лв. за периода 01.07.2010г.- 09.05.2013 г., както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 17.05.2013 г. до окончателното изплащане. След
като срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения
срок е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД
е предявила положителен установителен иск спрямо длъжника по издадената заповед
за изпълнение и е образувано гр.д. №37910/2013г. СРС, 46-ти състав.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е уважил предявените искове и е приел за установено, че ответницата дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 2719,51лв.- главница, представляваща стойността на доставена и
неплатена топлинна енергия за периода м. 05.2010г. – м.04.2012г. и сумата от 419,15лв.
лихва за забава върху посочената главница за периода 01.07.2010г. –09.05.2013г.,
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 17.05.2013год.
до окончателното й заплащане. Съдът е приел, че страните са в облигационни
отношения, след като не се спори че
сградата в която се намира имотът на ответницата, нейна собственост е топлофицирана и от приетите СТЕ и СЧЕ, които са работили по
оригиналните документи при ищеца и във ФДР и
формуляр за отчет се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
периода, като въпреки възраженията на ответницата не се установява в сроковете
по чл.29, ал.1 от ОУ от 2008год. да е превила рекламации.
В срока за
отговор на исковата молба ответницата не е подала такъв, а в съдебно заседание
в първоинстанционното производство не е оспорила, че е собственик на процесния
имот и потребител, заявила е, че живее сама в жилището, радиаторите са
демонтирани от четири- пет години, ползва само топла вода и смята, че сумите,
които се претендират са завишени. Оспорила е СТЕ, като е заявила, че
радиаторите в жилището са демонтирани към 2010год., както и е оспорила ССЕ
поради това, че сметките са завишени, но не поискала събиране на други
доказателства, проверка на събраните или допълнителна или повторни експертизи.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно
нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения иск, че
ответницата дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът й има монтиран
топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е намирал апартамент №3, ЖК“Н.“,
бл.*******София е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия
топломер.
От приложените
по делото нотариален акт №109, том ХХХІV, дело №5953 от 14.08.1990год. и молба
декларация от Д.М.И.от 28.05.2001год. за откриване на партида се установява, че
ответницата е придобила собствеността върху процесния апартамент №3, бл.*******ЖК
Н., гр.София, със застроена площ от 56,48кв.м., състоящ се от два стаи, кухня и
обслужващи помещения чрез покупко-продажба от родители й, като изрично е
поискала и да й се открие партида при ищцовото дружество, поради което
първоинстанционният съд правилно е приел, че след като ответницата е собственик,
има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от
ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от
ДКЕВР. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София от 2008год. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
С оглед на приетите по делото експертизи за установяване
на размера на дължимите суми за реално доставена и незаплатена топлинна енергия от ответницата за процесния имот е видно, че същите са
изготвени след проверка на документите
за главен отчет за процесната партида с абонатен номер, при отчитане на общия
топломер в абонатната станция по електронен път в началото на всеки месец, при
приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разлика, която се
разпределя между потребителите в сградата етажна собственост и при спазване на методиката, формулите и цените. В случая количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според
заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания и което
изрично е посочено от вещото лице. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в действалата към процесния период -
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите -чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ,
които са оспорени от ответницата без
конкретни оплаквания, освен, че счита сметките за завишени и радиаторите
в жилището били демонтирани към 2010год. и което не се установява по делото, и
след като експертизите са обосновани и компетентно изготвени се установява, че
в конкретния случай дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните
изисквания като този извод е направен
въз основа на отчетите на уредите за дялово разпределение, след като
изрично в техническата експертиза е посочено, че за процесния апартамент има за
процесния период три радиатори с ИРРО/индивидуален разпределител на разходите
за отопление/, два броя щранг лира без
техническа възможност за монтаж на уред при осигурен достъп за отчет на уредите
от 01.05.2011год. и от 15.05.2012год., с подпис за потребител и без монтиран и
узаконен водомер за топла вода, при посочени в отчетите три броя потребители. Изрично вещото лице е посочило относно сумата, начислена за топлинна енергия
за БГВ, че разходът е изчисляван за 3
броя потребители при норма 140 л. на потребител в денонощие съгласно Наредбата
за топлоснабдяването от 2007 г., като нов водомер е поставен през
м.06.2012год./ след процесния период/ или през процесния период в имота не е
имало годен водомер, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.69,
ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването, изм. ДВ бр.94/29.10.2013 г. - за
служебно изчисление за брой потребители, в случая посочени в отчетите,
подписани от потребител, при служебен разход 140 л. на денонощие за един
потребител. Вещото лице по СТЕ е
посочило също така, че технологичните разходи са извадени от общото количество
ТЕ влязла в АС и са за сметка на топлофикационното дружество и трите радиатора
са демонтирани след отоплителния сезон 2011/2012год., като не е представен акт
за демонтаж, но в изравнителната сметка за 2012/2013год. и след процесния
период има начисление само за ТЕ за двете щранг лири. Вещото лице изрично е
посочило, че във формулярите за отчет на радиаторите за процесния период има
отчетени стойности и не са представени протоколи или актове за демонтаж на отоплителни
тела, както и нов водомер за топла вода е поставен след процесния период и в
тази връзка при оспорването на ответницата на СТЕ, в нейната доказателствена
тежест е да докаже твърденията си и което не е осъществено по делото. Заключението
по СТЕ е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е
дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на
което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. Посочено е от вещото лице, че
изравнителните сметки са изготвени в съответствие с нормативната уредба като за
процесния период м.05.2010-м.04.2012год. сумата за доплащане е от 414,66лв., а
начислените суми по фактури и прогнозен дял е от 2428,03лв. и с оглед на претендирания в
исковата молба размер на главницата и диспозитивното начало искът следва да бъде уважен за сумата от 2719,51лв.
Не се
установява за двата отоплителни сезона ответницата при направеното отчитане и
изготвените отчети и изравнителни сметки да е имала оплаквания или да е подала
рекламация за отчет на показанията на уредите и разпределение на енергията и да
е оспорила изравнителните сметки, за което няма и твърдения не само
доказателства по делото.
Основателна е претенцията и за заплащане на
лихва за забава върху главницата за посочения период. В чл. 33, ал. 1 от ОУ от
2008год. е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася. След като ответницата не е изпълнила
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е
изпаднала в забава и дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху незаплатените
месечни сметки от 01.07.2010год. до 09.05.2013год. и както се претендират и
съобразно ССЕ обезщетението възлиза на 455,13лв. и следва да бъде уважена
претенцията в размера по исковата молба от 419,15лв.
Видно от
приложеното удостоверение за наследници от 12.04.2019год., издадено от СО район
Н., първоначалната въззивница, ответница по исковата молба Д.М.И.е починала на
27.05.2018год. и е оставила за наследници Б.Д.И.-съпруг и Д.Б.И., син, които на
основание чл.227 ГПК са конституирани като страни на мястото на починалата
въззивница. Приложените към жалбата
споразумения с ищеца от 16.05.2016год. са неотносими по делото като първото се
отнася до признаване на задължение за ТЕ
за друг имот на ответницата с адрес ап.*******и друг период от 2015-2016год., а споразумение от 16.05.2016год.,
което се отнася за задължения за ТЕ за процесния имот *******ЖК Н. е за друг
период от 05.2012год. до 04.2014год., не за процесния, но същото е приложено без върху него да има
подписи на страните.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивниците, както и на въззиваемата страна след като няма
доказателства за направени такива.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№17895 от 07.11.2016год., на СРС, 46-ми състав, постановено по гр.дело №37910/2013год.,
с което са уважени предявените искове срещу ответницата Д.М.И., починала след
подаване на въззивната жалба и заместена от правоприемниците й Б.Д.И. и Д.Б.И..
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.