№ 1193
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20213100500861 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2605401/11.02.2021 год., постановено по гр.д. №
1485/2020 год., ВРС –21-ви състав е приел за установено в отношенията
между страните, че П. Д. КР. дължи на „Теленор България“ ЕАД сумата от
93.01 лв.- такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги №
*********/28.04.2018 год. и допълнително споразумение №
*********/27.07.2018 год., сумата от 33.38 лева – неплатени лизингови
вноски, сумата от 367.18 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски и
неустойка по договор за лизинг за преминаване на собствеността върху
устройството, ведно със законна лихва върху главниците, като е отхвърлил
предявеният иск по отношение на сумата от 351.45 лв., представляваща
компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № *********/28.04.2018 год. и допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги № *********/27.07.2018 год., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
8174/25.10.2019 год., постановена по ч.гр.д. № 14909/2019 год. на ВРС, като е
осъдил и ответника за разноски, съразмерно на уважената част от иска.
1
Недоволен от горното е останал ищеца по делото, който обжалва така
постановеното решение в отхвърлителната му част с доводите за неговата
неправилност, както и постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се на първо място,
че неправилно съдът е квалифицирал вида на претендираната неустойка,
която няма компесаторен характер с оглед естеството на договора и
развалянето му за в бъдеще. Позовава се на неяснота относно начина, по
който съдът е изчислил действително предвидимите и обичайните загуби за
доставчика, както и на извода му относно необосновано висок размер на
неустойката като не се е съобразил и с тълкувателната практика на ВКС. Като
излага правни доводи относно начина, по който се формира неустойката и се
позовава на информираност на потребителя относно горното, намира
изводите на съда за неправилни. Твърди нарушение на служебното начало
при преценка неравноправността на клаузата, нарушение на принципа на
формалното убеждение и на принципа на установяване на истината. Позовава
се на практика на СЕС, на ВКС и на национални съдилища от различен ранг,
като моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
Насрещната страна П. Д. КР., в срока по чл.263 ГПК, депозира отговор
на въззивната жалба, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че правилно първоинстанционният съд е констатирал
неравноправността на клаузата с оглед качеството му на потребител и моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, с писмена
молба поддържа жалбата и моли за отмяна на решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е
установяване дължимостта на вземане в общ размер на 845.02 лева,
съставляващо сбор от сума в размер на 93.01 лв. – такси и ползвани услуги за
периода 15.06.2018-14.09.2018 год., дължима по договор за мобилни услуги
№ *********/28.04.2018 год. и допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********** от 27.07.2018 год., сумата от 33.38 лева,
представляваща две неплатени лизингови вноски, сумата от 367.18 лева –
предрочно изискуеми лизингови вноски и неустойка по договор за лизинг и
сумата от 351.45 лева, представляваща компесаторна неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
*********/28.04.2018 год. и допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги № ********** от 27.07.2018 год.
Не е налице спор между страните относно наличието на облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги № *********/28.04.2018 год.
и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № **********
от 27.07.2018 год., а и същото се установява от представените пред
първоинстанционния съд доказателства. , както и не е спорна изправността на
ищеца по делото.
Позовавайки се на потребителска закрила, първостепенният съд е
приел, че претендирата неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги № *********/28.04.2018 год. и допълнително споразумение
3
към договор за мобилни услуги № ********** от 27.07.2018 год. е
неравноправна, поради което е отхвърлил иска в тази си част.
И доколкото настоящият състав е сезиран с жалба на ищеца, предмет е
именно решението в отхвърлителната му част, като вън от приложението на
императивни правни норми, въззивният съд е обвързан с оплакванията във
въззивната жалба.
Съгласно легалното определение на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Нейната основна
цел е да стимулира страните по правоотношението към точно изпълнение на
поетите с договора задължения като същата изпълнява няколко основни
функции – обезпечителна, обезщетителна, а по волята на страните може да
изпълнява и наказателна или санкционна функция.
С ТР № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. Общото събрание на търговска
колегия на ВКС посочи критериите, по които следва да се извърши
разграничението между „прекомерната“, от една страна, и „нищожната“ или
„екзорбитантна“ неустойка, от друга. Посочено е, че преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави трябва да се
прави за всеки конкретен случай към датата на сключване на договора и ако
към този момент е установено, че единствената цел, за която неустойката е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, то същата ще бъде нищожна. Прекомерността на
неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави, а се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. Клаузата за
неустойка ще бъде нищожна като противоречаща на морала, само когато това
следва от самия текст на клаузата (например уговорена неустойка за милиони
за незначителна по стойност главница), а не от обстоятелства, които
настъпват впоследствие. Освен това, преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай, като се използват няколко критерия, като например –
естеството и размера на задължението, което обезпечава, нейния вид –
компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
4
Изхождайки от горепосочените принципни положения и съобразявайки
характера на претендираната неустойка като компесаторна такава, дължима
при установеното неизпълнение на процесния договор, съдът преценява като
основателни оплакванията на ищеца.
Безспорно, при така установеното прекратяване на договора възникват
вредите, чието компенсиране е уговорено с процесната неустойка, тъй като се
поражда основанието за обезщетение за накърнения негативен интерес на
кредитора. В случая на типичен договор с продължително изпълнение и
фиксиран срок, този интерес се измерва само с частта от липсващото
договаряне до края на срока. Размерът на предвидимите за доставчика на
услугата вреди обаче съвсем не е измерим с неполучената до края на срока
престация от клиента, тъй като тя представлява позитивен интерес и би била
оправдана само ако и доставчика продължава да престира услугата и
поддържа достъпа на потребителя до мрежата ненакърнен. Вредите за
нарушен негативен кредиторов интерес се пораждат след заличаване на
договарянето, при което участниците в него губят както очакваното
изпълнение, така и задължението сами да престират обещано поведение.
В конкретния случай, видно от договора и противно на изложеното от
първоинстанционния съд, неустойката е ограничена до трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, увеличена със стойността на ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове и разликата между
стандартната цена на ползваното устройство, който размер е съобразен с
постигнато споразумение с КЗК в началото на 2018 год. Така уговорената
неустойка удоволетворява негативния кредиторов интерес, изразяващ се в
пропускането на обвързване с друг клиент при по-изгодни тарифи в
сравнение с тези предлагани на новите клиенти, търсещи услуги след
прекратяването и компенсира справедливо предвидимите вреди за
доставчика.
Налага се извода, че така договорената клауза не излиза извън
пределите на нравствената допустимост и придадените й по закон функции.
Поради различните правни изводи, постановеното решение следва да се
отмени и постанови друго, с което се уважи предявения иск и в тази му част.
Предвид изхода от спора и направеното от въззивника искане, в тежест
на въззиваемия следва да се присъди и сумата от 175 лева, съставляваща
5
депозит за особен представител в размер на 150 лева и държавна такса за
въззивното производство, както и допълнително сумата от 368.08 лева,
представляващи разлика между пълния размер на сторените пред
първоинстанционния съд разноски и присъдените такива от ВРС и сумата от
135.17 лева – разноски в заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2605401/11.02.2021 год., постановено по гр.д. №
1485/2020 год. на ВРС –21-ви състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „Теленор България“ ЕАД срещу П. Д. КР. иск за приемане на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 351.45 лв.,
представляваща компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № *********/28.04.2018 год. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *********/27.07.2018 год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 8174/25.10.2019 год., постановена по ч.гр.д. № 14909/2019 год.
на ВРС
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Д. КР., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, п.к. 9009, ул.“Иваница Данчев“ дължи на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
Младост, 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 351.45 лв.,
представляваща компесаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № *********/28.04.2018 год. и допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги № *********/27.07.2018 год.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 8174/25.10.2019 год., постановена по ч.гр.д. № 14909/2019 год.
на ВРС.
ОСЪЖДА П. Д. КР., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, п.к. 9009,
ул.“Иваница Данчев“ ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 175 лева –
разноски за
6
въззивното производство, сумата от 368.08 лева, представляващи разлика
между пълния размер на сторените пред първоинстанционния съд разноски и
присъдените такива от ВРС и сумата от 135.17 лева, представляващи разлика
до пълния размер на сторените в заповедното производство разноски.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7