Определение по дело №3054/2020 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№                                                   19.12.2020 година                       град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                             VІІ наказателен състав.

На деветнадесети декември                                             две хиляди и двадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ, ч.н.дело № 3054/2020 година по описа на Старозагорския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производството е образувано по жалба на И.Г.М., против Постановление от 03.11.2020 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното производство, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, по досъдебно производство № зм 38/2020 година по описа на ОСЛО при ОП /Преписка № 4121/2019 година на РП Стара Загора/. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното постановление, и се моли съда същото да бъде отменено.

                        Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания и събраните на предварителното производство доказателства, намери за установено следното:

                        Производството е по реда на чл.243, ал.4 и следващите от НПК.

                        Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

                        За да прекрати производството по делото прокурора е приел, че по делото, въпреки положените усилия не са налице достатъчно и категорични доказателства, от които да се направи обосноват и категоричен извод за извършено престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Изложил е доводи, че това би довело до недоказаност на обвинителната теза и при съобразяване с разпоредбата на чл.303 от НПК е намерил че обвинението не би могло да бъде доказано и поради това е прекратил производството по делото.

                        В хода на разследването по наказателното производство прокуратурата е установила следното:

                        Досъдебното производство е било образувано на 27.03.2020 година за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Привличане на обвиняем в хода на разследването не е извършвано.

                        Това досъдебно производство е било образувано по подадена жалба на И.Г.М., в която са описани сложни гражданско правни взаимоотношения, включая и запис на заповед от 17.09.2013 година, приложена по делото, за която според М., била съставена по рано и много по късно подписана от него през 2015 година и съставлявала неистински частен документ.

                        Установено е че до края на 2013 година И.М. е бил съдружник в „Теем“ООД, откъдето впоследствие бил изключен. Към средата на 2015 година по баланс на дружествените дялове, дяловете на М. в това дружества възлизали на стойност около 500 000 лева. Според показанията на М., разпитан в качеството си на свидетел, същия имал доста финансови затруднение от гражданско правен характер, като в тази му връзка му било оказано съдействие от свидетеля Илчо Илев, които гражданско правни отношения съдът намира че не следва да обсъжда, предвид наказателно правния характер на производството и изпълнителното деяние на престъплението по чл.309, ал.1 от НК.

                        В края на 2019 година, със свидетеля М. се свързал настоящия едноличен собственик и управител на „Теем“ЕООД, свидетеля Йордан Василев, който го уведомил, че срещу дружеството бил издаден изпълнителен лист, като основанието за това било запис на заповед, подписана от М., за сумата от 246 700 лева в полза на „Сити груп 1“ЕООД, като в датата на записа била посочена 17.09.2013 година и подписана от И.М., в качеството му на управител на „Теем“ООД. М. не отрекъл че е подписал такава заповед, но това според него било станало през 2015 година е не през 2013 година. М. заявява, че бил подписал този запис на заповед, като някаква допълнителна гаранция за удовлетворяване на вземането му срещу „Теем“ООД, от времето когато бил управител.  В тази връзка е било водено търговско дело № 144/2015 година по описа на Окръжен съд Стара Загора, което било приключило със спогодба, с която вземането на свидетеля М. било удовлетворено, като тази запис на заповед не е била унищожена. Впоследствие гражданското правни взаимоотношения между свидетеля М. и дружествата продължили по други граждански дела подробно описани в постановлението на прокуратурата, като е била предявена за изпълнение въпросната запис на заповед, заедно с договор за заем за сумата от 300 000 лева със заемодател „Сити груп 1“ООД от 16.11.2004 година и пописан от свидетеля М. и свидетеля Митьо Горчев, както и допълнително споразумение за това.

                        В хода на досъдебното производство е назначена почеркова експертиза, от заключението на която се установя, че подписите под обследваните документи са положени от лицата които са вписани като такива подписали се и няма поправки в тази насока.

                        С оглед изложените доводи че документите включително и въпросната запис на заповед са съставени и подписани в един по късен момент по делото е назначена повторна почеркова експертиза, изготвена от специалисти в НСЛС, отдел „Криминалистика“, като от заключението е видно че не може да се отговори на въпроса дали тези документи са съставени в годините описани в тях или в по късен момент, както твърди жалбоподателя М..

                        С оглед установеното и положените усилия от страна на прокуратурата в тази насока споделя изводите на Районна прокуратура град Стара Загора. Дори според съда в разглеждания случай става въпрос за неуредени сложни гражданско-правни отношение, обвързани със различни плащания, договори за заеми, наеми и записи на заповед, но не и за отношения от наказателно правен характер.

                        В разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин, че въз основа на тях може да се направи извода за доказаност на обвинението както правилно е приел и прокурора. От друга страна, според съда, в разглеждания случай не може да се говори за наличието на неистински документ, с оглед на това, че по делото доказателствата не са в тази насока. Документите за обследване са подписани от лицата и това не се спри, а относно тяхното съставяне, познатите способи в криминалистиката не са дали отговор на основния въпрос, дали тези документи са съставени по късно от датите вписани в тях. Ето защо съдът споделя изложените доводи, че въз основа на установеното не може да се приеме за доказана обвинителната теза. Състава на престъплението по чл.309, ал.1 от НК за което е водено наказателното производство изисква на първо място наличието на неистински частен документ а такъв не установен при разследването. Цитираната запис на заповед не се отрича да е подписана от издателя й, а що се отнася да датата на съставянето и с наличните способи на криминалистиката това не може да бъде установено о и отделно дори и да е съставена по късно то това е станало и със ясното съзнание и съдействие на жалбоподателя, който лично я е подписал. Съдът още веднъж държи да подчертае, че в случай се касае за неуредени сложни гражданско правни отношение, които не следва да се разрешават със механизмите и способите на наказателното право.

                        Що се отнася да изложените доводи в жалбата за неназначаване на счетоводна експертиза и нужда от нея, то съдът намира, че така експертиза не е относима към настоящото наказателно производство и не следва да се назначава такава, тъй като тя не може да даде отговора на основния въпрос касаещ процесната запис на заповед и датата на нейното съставяне.                

                        Ето защо настоящата инстанция намира, че прокурора правилно и законосъобразно е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК и е прекратил досъдебното производство.

                        Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.

                        Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.243, ал.6 от НПК,

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.11.2020 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното производство, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, по досъдебно производство № зм 38/2020 година по описа на ОСЛО при ОП /Преписка № 4121/2019 година на РП Стара Загора/.

                        Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Старозагорския окръжен съд по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

                        Заверен препис от определението, ведно с дознанието и оригинала на обжалваното постановление, да се върнат на Районна прокуратура Стара Загора, а оригиналите на определението и жалбата, както и препис от обжалваното постановление да се приложат към настоящото съдебно дело.

 

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: