П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД НО,
5-ти състав
На деветнадесети юни
две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: В.Кирилов
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.Ч.Д.№1863 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 12,00 часа се явиха:
По повод обявеното епидемиологична обстановка във връзка с разпространение на инфекцията COVID-19 от 13.03.2020г. и съобразно заповеди на
Председателя на СГС №РД-08-1707/16.03.2020г. и № РД-08-1866/08.04.2020г.,
настоящото съдебно заседание се осъществява чрез онлайн видео-връзка чрез
програмата SKYPE като се провежда в 73 съдебна зала на СГС, а осъденият А.А.В. ***.
Явява се адв.Ж.Ж. - САК - упълномощен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се
явява М.М.- инспектор режимна дейност, с надлежно пълномощно от Началника на
Затвора – София, който също се намира в сградата на Затвора - София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ж.: Да се даде
ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема
самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със
снимка/:
А.А.В. - роден на ***г.
в гр.Перник, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.********,
неженен, с основно образование, с ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представил съм и моля да приемете актуална
справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения по факс.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания. Да се приеме представеното доказателство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ
/ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени
за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от
процесуалния представител на Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/:
Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да
уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице В.. Считам, че са налице абсолютно всички основания, които са визирани в
чл.70 от НК, а не само привидно, както е посочено в доклада. Въпреки, че от
Затвора изпращат доклад със становище,
което е отрицателно, аз не съм съгласна, защото то се уповава единствено
и само на субективно мнение. За оценката, която е дадена в същото, считам че се
вземат предвид единствено и само наказанието, което е наложено на лишения от
свобода, а именно, това е наказание, което му е наложено още в досъдебната фаза
на самото производство, за което е осъден, а имено в ареста на гр.Пловдив.
Моля да вземете
предвид факта, че към настоящия момент В. работи, полага труд, и то не от скоро и
не само за нуждите на настоящото съдебно производство, а именно защото той се е
отнасял критично към деянието, за което е получил своята присъда, защото в
личен разговор с него, той споменава за
едно съжаление по отношение на деянието, за критичност към своето поведение,
което е имал и за желание да се отдаде на семейството си чрез полагане на
грижи, за което той е с малолетно дете.
Също така, считам
че можем да се позовем и на т.10 от Резолюция №76 /2/ на Комитета на министрите към Съвета на Европа,
където изрично е указано, че условното предсрочно освобождаване трябва да се
дава веднага щом се появи една по-благоприятна прогноза. Генерална превенция не
следва да оправдава отказ за условно предсрочно освобождаване. В тази насока е
и едно Решение №7/1975г. на Пленума на ВС, което казва, че следва да се оценява
възпитателно значението на условното предсрочно освобождаване и то своевременно
се появява по отношение на осъдени, които са дали достатъчно доказателства за
поправянето си. Аз считам, че със своето поведение, което е изразено в самия
доклад на В. от Затвора в Казичене се упоменава за неговото поведение, което е абсолютно
примерно. Упоменава се, че той не участва в конфликти, че е трудово ангажиран,
че изпълнява поставените му задачи. Тоест, имаме известно противоречие. Налице
са доказателства за поправянето на неговото поведение. В цитираното по-горе
Решение на ВС се казва още, че за поправянето на осъдения следва да се съди по
отношението му към труда и това дали го счита за свое морално задължение, което
към настоящия момент е така.
Моля да уважите
молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице А.В., тъй като са
налице абсолютно всички законови предпоставки за същото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод
молбата на лишения от свобода В.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата
от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита,
че такива доказателства не са налице. Има множество проблемни зони установени в
началото на изпълнение на наказанието, които са актуални и към момента и по
които няма снижение на точките в тях. Оценките на рисковете са непроменени от
първоначалните стойности. С оглед на изложеното, моля да се има предвид, че
целите и задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята
цялост. Моля да не уважавате молбата на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Също
считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които
администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод,
че към момента В.
не се е поправил, с което отсъства задължителна
предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване.
Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че
не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Не ми обръщат внимание от както съм в Казичене и не са
работили с мен.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по
молба на осъдения В. чрез адв.Ж. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наказанието му. В молбата се набляга на изтеклия период от време като първа
задължителна предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК. Акцентира се на т.10 от
Резолюция №76 /2/ на Комитета на министрите към Съвета на Европа и ППл№7 от
27.06.1975г., изм. с ППл №7 от 06.07.1987г.
В съдебно
заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице
законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на В..
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения,
базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на
затворническата администрация.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на
лишения от свобода В. е неоснователна, в
каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата
администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият В. моли за уважаване на искането,
обективирано в молбата му, подадена до съда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти
състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият А.А.В. е роден на ***г. в гр.Перник,
българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.********, неженен,
с основно образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото осъденият В. *** на 26.06.2018г.
с начало 29.08.2019г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №302/17г.
на PC Елин
Пелин за срок от 6 /шест/ месеца за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, приведено на осн. чл.68, ал.1 от НК. Наказанието е изтърпяно на 01.02.2020г., от която дата
изтърпява наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ „Лишаване от свобода“ по
НОХД № 3840/19г. на PC Пловдив за престъпление по чл.155, ал.5, т.3, вр. ал.3, вр. ал.2 от НК като е зачетен предварителен
арест от 7 /седем/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни.
Според съдържанието на справката
от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 19.06.2020г.,
лишеният от свобода В. е търпял фактически 1 /една/ година и 16 /шестнадесет/ дни с остатък от 4
/четири/ месеца и 21 /двадесет и един/ дни, т.е налице е първата
материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да
е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.
От друга страна законодателят е
изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази
фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото
досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при първоначално определения
„общ“ режим в ЗООТ „Казичане“.
Същият е извършил дисциплинарно
нарушение – за притежание на неразрешена вещ, за което е дисциплинарното наказан с наказание „Лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца“ въз основа на Заповед №Л-2095/09.08.2019г. на началника на
Затвора – Пловдив. Не е награждаван по време на престоя си. Първоначално е работил като общ работник в „Динатрейд“ /Заповед №397/01.11.2019г./, а към момента работи в „Румениге” /Заповед №41 от 24.01.2020г./ като се справя с поставените задачи.
С оглед изясняване наличието на
втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно
становище от началника на затвора по повод молбата за условно предсрочно
освобождаване. Същото се базира на непроменените от първоначалните стойности
на риска от вреди за обществото и рецидив, актуалност
на констатираните в началото на престоя проблемни зони,
по които работата трябва да продължи. В обобщение е отразено липса на
изпълнение на прогресивната
пенитенциарна система като отделно от това осъденият има и наложено дисциплинарно наказание.
Отрицателно е и
становището на и.д.началник на ЗООТ „Казичане“, където се
намира понастоящем осъденият. Според това лице, въпреки формално наличните
предпоставки и дължимото поведение по време на престоя си в ЗООТ, при този лишен от свобода, наказанието „Лишаване от
свобода“ все още не дава своя корекционен ефект, въпреки изтеклия перид от
време, оценката на риска от
рецидив е в средните
стойности - 60т., подобно на риска от вреди за
обществото. Наблегнато е на ясно
изразени дефицити и множество проблемни зони, довели до неприемане извършеното деяние, омаловажаване на причинената вреда, неизказване на съжаление, отчасти разбиране на мотивите за криминалното поведение, неприемане на
присъдата за справедлива и завишено самочуствие. В заключение е отбелязано и че
лишеният от свобода понастоящем е и дисциплинарно наказван. Поради това и
според началника на ЗООТ, целите на наказанието все още не са постигнати, тъй
като липсва мотивация за промяна.
Сред материалите по делото е
приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената
от осъдения молба. В документа са обективирано, че лишеният от свобода сравнително
късно е формирал криминални
нагласи.
Обърнато е внимание на липсата на спад в риска от рецидив на 60т.
- средни нива, а риска от сериозни вреди също като
среден за обществото /непроменен/ и нисък на
среден за него в условията на затвора.
С оглед отчетените проблемни зони е очертано, че
осъденият е пасивен по
отношение на участието му в организирани групови мероприятия - липсват изразени духовни потребности и специфични интереси,
избягва да се включва в предлаганата му корекционна дейност. Прието е, че се
наблюдава утвърждаване на криминални нагласи, без склонност
приема позитивен опит и да съблюдава предписания
за дължимо поведение, няма желание за личностна промяна. Обърнато е внимание и на дисциплинарното наказание на В. /Заповед №Л-2095/09.08.2019г./ - за притежание на неразрешена вещ.
Същият според доклада изпълнява
възложените му трудови задачи - понастоящем в „Румениге”.
Отново е наблегнато на
прооблемните зони - настоящо правонарушение,
отношение към правонарушението, трудова заетост, управление на
финансите и доходите, начин на живот и обкръжение, умения за мислене. С оглед
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 ЗИНЗС, е
отчетен процес на
поправяне, доколкото
не е участва в конфликти,
нерегламентирани дейности с други лица, работи и добре изпълнява
поставени задачи, но е подчертано извършеното
дисциплинарно наказание. В заключение е прието, че
осъденият все още не завършил корекционният процес по отчетените зоните с дефицити, насочени към мобилизиране
и развитие на умения за сомоконтрол, обогатяване на поведенчески репертоар със
социално-приемливи модели на поведение, извършването на постоянна трудова
заетост, придобиване на умения за справяне с житейските проблеми.
По делото е постъпил и плана на присъдата, в който е обсъдено, че има мотивиция за промяна на криминалното
поведение, декларира готовност
за поемане на отговорност. Зоните, по които следва да се работи са тези, които
са получили висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са
свързани с криминалното поведение или сериозните вреди са: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Също е отчетен риска от
рецидив - 60т.
Съобразно нормата на чл.439а,
ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна
у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по
делото са приобщени данни, че осъденият В. съблюдава
трудовата дисциплина, макар и да полага труд от сравнително скоро и
за кратко, извършвал е
дисциплинарно нарушение, и не е награждаван. Липсват и данни за проявена агресия
или конфликти с други затворници, или със затворническата администрация.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има
добросъвестно поведение и да спазва затворническата дисциплина, единствено и
само въз основа на факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата не
може да бъде установено, че е налице такава положителна промяна. В случая обаче и това изискване
не е съблюдавано, тъй като В. е наказван за
притежавие на нерагламентирани вещи.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата
за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също
и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156,
както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен
обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения В., по чиято молба е искането от условно предсрочно
освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани
материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в
местата за лишаване от свобода, при него са констатирани все още средни нива за
риск от рецидив и от вреди към обществото, поради което и в остатъка от време,
който В. следва
да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционния ефект на наказанието, тъй
като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и
превъзпитание. В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към насочени
към мобилизиране и развитие на умения за сомоконтрол, обогатяване на
поведенчески репертоар със социално-приемливи модели на поведение, извършването
на постоянна трудова заетост, придобиване на умения за справяне с житейските
проблеми. Не може да
не се отчетат и вземат предвид при определяне на крайното решение на съда и
налагането на дисциплинарно наказание, още повече че не е и награждаван.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения
следва да се игнорират всякакви криминални
прояви, безразсъдното и рисково поведение, да се прекратят социалните контакти с криминогенната
среда на осъдения. Следва осъденият да повиши инициативността си
към участие в общи мероприятия, ведно с полагането на труд и
обучение, за да се осъзнаят напълно факторите, довели до постъпването му в
затвора и по този начин да бъде пълноценен родител.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са
работили с В. в този
период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив
и за вреди към обществото, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и
наличието на все още множество проблемни зони и неизпълнение на целите на
наказанието.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира
от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация
и служителите, работили и работещи с В., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на
поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от
закона смисъл.
Що се
касае до Резолюция №76 /2/
на Комитета на министрите към Съвета на Европа и ППл№7 от 27.26.1975г., изм. с
ППл №7 от 06.07.1987г. защитата е напълно права, че се касае за актове, които
са приложими в настоящето производство, като цитирането на съдържанието им в
жалбата е вярно, но не съответства на фактите по казуса. В случая, изводимо от
всички изготвени документи за осъдения все още спрямо него не се е фомирала
блатоприятна прогноза за развитие, а напротив - не само, че е дисциплинарно
наказван, но не е и награждаван, не са променени и точките от риска за рецидив
за изтеклия период отвреме. Генералната превенция е трудно приложима при
преценка факторите, които биха довели до условно предсрочно освобождаване на осъден
и настоящият съдебен състав не ги обсъжда. Друг е въпроса обаче, че според
данните от осъждането по НОХД
№ 3840/19г. на PC Пловдив за престъпление по чл.155, ал.5, т.3, вр. ал.3, вр. ал.2 от НК, освен наказание „Лишаване от свобода“, спрямо осъдения има наложено и
наказание „Глоба“, за което няма данни да се е опитал за заплати.
Липсват
достатъчно доказателства, които могат да се изведат от проверими данни за
поправяне на осъдения по смисъла на цитираното все още актуално ППл на ВС.
Както беше посочено и по-горе за обратното говорят не само наложеното
дисциплинарно наказание, но и липсата на намаляване на рисковете от рецидив и
от вреди за обществото, множеството проблемни зони и т.н. Обстоятелството, че
осъденият работи, което е задължение на всеки работоспособен български
граждананин не е досатъчно да се счете, че В.
се е поправил. На обратното становище са всички служители в затвора, работили с
него. Само за отбелязване накрая е и че лицето не е търпи първо наказание, при
все че настоящето наказание се търпи след изтърпяване на предходно такова,
приложено на осн. чл.68, ал.1 от НК.
С оглед горното,
съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като
на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да
бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение.
Така мотивиран и
на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.А.В. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода В.,*** и СГП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:..........................................