Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.
Русе, 16.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
секретаря Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8441
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 от ГПК от ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД против В.А.З.
за установяване на дължими от него
225.23 лева по 5 броя фактури за периода от 24.11.2017 год. до
24.04.2018 год., представляващи неплатена цена за доставена и разпределена
топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 9.87 лева. Претендира се
и законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 01.10.2018 год. до
окончателно изплащане на задължението, както и направените в исковото
производство разноски.
Ищецът заявява, че ответникът е купувач
на доставяна от него топлинна енергия в имот в гр. Р*, ул. П* № *, бл. Ч*, вх. *,
ет. * с абонатен № 03002400020. За периода от 24.11.2017 г. до 24.04.2018 г. в
този имот дружеството е доставило и на ответника е била разпределена топлинна
енергия на обща стойност 225.23 лева по 5 броя фактури, която енергия не е
заплатена. Ответникът дължал и лихва за забава за периода от падежа на всяка
фактура, който е 45 дни след периода на доставка, до 30.09.2018 г. в размер на
9.87 лева.
За
събиране на вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК по
гражданско дело № 6567/2018 г. по описа на РРС. Съдът дал указания да бъде
предявен иск поради връчване на заповедта на длъжника на основание чл. 47, ал.
5 от ГПК. Това обусловило правния му интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
Ищецът
моли да бъде признато за установено, че В.А.З. с ЕГН ********** *** ЕАД,
седалище и адрес на управление: гр. Р*, ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от С* Ж* Ж* сумата 225.23 лева- главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 24.11.2017 г. до 24.04.2018 г. по 5
броя фактури, лихва за забава в размер на 9.87 лева и законната лихва върху
главницата от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира съдебно-
деловодните разноски в заповедното и исковото производство, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът
в законовоопределения срок е дал писмен отговор чрез особения си представител.
Оспорва задължението на ответника като недоказано, тъй като ищецът не е
представил доказателства дали задължението не е платено.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имотът на ответника е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца;
че има
отоплителни тела и горещо водоснабдяване в имота на ответника; че
е въведено дялово разпределение в
сградата на ответника
и че има уреди за дялово разпределение в имота на ответника (индивидуални
разпределители или индивидуални апартаментни топломери и/или водомери за топла
вода) и то
се осъществява от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД. Ищецът не оспорва начина на разпределение
от топлинния счетоводител.
От приетите по делото писмени
доказателства: фактура за топлинна енергия от 08.01.2018 год. за период
24.11.2017 год. – 21.12.2017 год., фактура за топлинна енергия от 08.02.2018
год. за период 22.12.2017 г. – 22.01.2018 год., фактура от 08.03.2018 год. за
период 23.01.2018 год. – 23.02.2018 год., фактура за топлинна енергия от
08.04.2018 год. за период 24.02.2018 год. – 23.03.2018 год., фактура от
08.05.2018 год. за период 24.03.2018 г. – 24.04.2018 год., решение № ОУ – 05 от
16.07.2012 год. на ДКЕВР, ОС за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители от системата на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, извлечение от сметка по
партида № 03-00-24-0-0020, изравнителна справка за отоплителен сезон 2017/2018
год. за периода 25.10.2017 г. – 24.04.2018 год., договор за доставка на
топлоенергия чрез топлоносител гореща вода за обект бл. Ч* № 437/31.05.1995
год., договор № 96/16.08.2002 г. за Топлинно счетоводство, договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сградата – етажна собственост от 10.10.2017 год., Приложение 1
към договор, заявление от В.А.З. вх. № АС 1770 от 22.07.2015 год.- служебно,
удостоверение за наследници № 002782/15.06.2010 год. на Община – Р*, заявление
от М* В* З* вх. № АС – 00365 от 17.06.2010 г. се установява, че ответникът е
купувач на доставяна от ищеца топлинна енергия в имот в гр. Р*, ул. П* №*, бл. Ч*,
вх. *, ет. * и е налице валидно правоотношение на страните по настоящия спор.
Ответникът в настоящото производство е наследник на М* В* З*, починала на
17.03.2015 год., която е била титуляр на партидата до смъртта си. Наследниците
на М* З*, един от които е ответникът, не са направили валиден отказ от
наследство, видно от ч.гр.д. № 7499/2015 год. по описа на РРС.
Общите части в сграда - етажна
собственост, не може да се делят (чл. 38, ал. 3 от ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за управление на етажната
собственост. След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано
мнозинство от две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133, ал. 2 ЗЕ за
присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото
да ползва постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички
съсобственици следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с
общата вещ, като заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата и отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Имотът на ответника е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД под абонатен номер 03002400020. В сградата, в която се намира
процесният имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за
процесния период е осъществявано от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ АД. В имота на ответника има
свързани със сградната инсталация отоплителни тела. В случая ищецът претендира топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление. Сумите
по издадените 5 фактури са общо 225.23 лева.
Ищецът представи
фактура за топлинна енергия от 08.12.2018 год. за периода от 26.10.2018 год. до
23.11.2018 год., от която е видно, че сумата по изравнителната сметка 19.40
лева без ДДС е прихваната от задължението за този период.
Съгласно разпределената
доказателствена тежест, задължение на ответника е да представи доказателства за
извършени плащания, тъй като това е положителен факт, от който той черпи права.
Такива не са представени по делото от особения му представител, предвид
специфичното му процесуално качество.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Предявен е положителен
установителен иск, по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи
парични суми за доставена и разпределена топлинна енергия по 5 броя фактури за
периода от 24.11.2017 год. до 24.04.2018 год. и лихва за забава в размер на 9.87
лева, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 6567/2018 по описа на РРС, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Разгледан по същество, същият се явява
основателен.
При
разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е
възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват,
изключват или унищожават. Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния
случай ищецът следва да доказва своето вземане по основание и размер, което е
предмет на издадената заповед за изпълнение, а ответникът- че е платил сумите.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
асоциации на потребителите на топлинна енергия в сграда- етажна собственост.
Продавач на топлинна енергия в гр. Р* е ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, притежаващ
лицензия за пренос на топлинна енергия № Л- 030- 05/15.11.2000 год. на ДКЕВР,
видно от чл. 2 на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-05 от 16.07.2012
год. Купувач на топлоенергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Продажбата на топлинна енергия
според чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. В т. 1-6 от същата
разпоредба са регламентирани въпросите, които трябва да бъдат уредени от
подлежащите на приемане Общи условия, а именно: редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорността при неизпълнение
на задълженията, редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение. Според чл.
150, ал. 2 от ЗЕ, който е специален, изрично писмено приемане на ОУ не е нужно.
Сградната инсталация в сграда -
етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и в резултат на
топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект.
Според чл. 34, ал. 2 от Общите
условия на ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между
купувачите в сграда- етажна собственост се извършва само от продавача, когато
купувачите не са определили лице по чл. 139а от ЗЕ. В този случай и на
основание ал. 4 на чл. 34 от ОУ, топлинната енергия се разпределя от продавача,
който може да възложи отчета на лице по чл. 139а от ЗЕ, както е в настоящия
случай.
Според чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16- 334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда- етажна собственост се извършва
възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия-
самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията от чл. 151, ал. 1 от
ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В случая и
съобразно цитираната разпоредба, дяловото разпределение се извършва от ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ
АД въз основа на сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия и отчет на уреди за дялово разпределение между потребителите
в сграда- етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 1 от същата наредба
договорът между топлопреносното предприятие или доставчика и лицето по чл. 139а
от ЗЕ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия се сключва при
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или доставчика и
одобрени от ДКЕВР.
С разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Цитираната правна норма сочи, че с факта на придобиване на правото на
собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване върху топлофициран
недвижим имот, собственикът или ползвателят по силата на закона придобиват
качеството на потребители на топлинна енергия, поради което от момента на
придобиване на вещното право върху недвижимия имот се дължи заплащане на цената за доставена топлинна
енергия в него. Придобиването на вещното
право- на собственост или на ползване, е юридическият факт, от който за
собственика или ползвателя възниква задължението да заплаща цената на
доставената в имота топлинна енергия като ирелеватно се явява обстоятелството
дали през определен период от време фактически /реално/ същият е ползвал вещта
или не, както и дали невъзможността да се ползва вещта е по волята на титуляра
на вещното право на собственост или ползване или на други обективно
съществуващи факти. В разпоредбата на пар.1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./ е дадена
легална дефиниция на понятието "Потребител на енергия или природен газ за
битови нужди". Цитираната правна норма сочи, че по смисъла на закона
потребител на енергия или газ за битови нужди е физическо лице- собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Тази правна норма само
дефинира понятието потребител на енергия за битови нужди. В правната норма не е
въведена като кумулативна предпоставка за възникване на задължението за
заплащане на цената за доставената топлоенергия в имота изискването фактически
/реално/ да го ползваш (Решение № 4/05.01.2016 год. по в.гр.д. № 884/2015
год. по описа на РОС).
На основание чл. 47, ал. 1 от
ОУ потребителите на топлинна енергия заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок от 15 число на месеца, следващ месеца на доставката до
14 число на следващия месец, т.е. до 45 дни след месеца на доставката. Задълженията
са ежемесечни и изравнителни. За месечните задължения продавачът издава и
изпраща фактури на купувачите, към които прилага информацията съгласно
Приложение 1 към ОУ. По делото са представени изготвени към момента, в който
съответното месечно задължение е станало изискуемо, сметкофактури за доставена
и разпределена топлоенергия. Не е оспорена датата на тяхното съставяне. Следва
да се спомене, че дори и да не бяха изпратени те, не отпада задължението за
плащане. Получаването и удостоверяването му имат значение само по отношение на
срока за възражение (чл. 150, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 49, ал. 1 от ОУ).
Съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ възраженията на купувача по размера на начислените
суми не го освобождават от заплащането им. В случай, че те са основателни, начислените
суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или кредитно
известие.
По
отношение на претендираните лихви за забава, съдът намира, че съгласно уредбата
в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. От представените общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители, които се прилагат
към сключения договор, по който страна е
ответникът- чл. 47, ал. 1 се установява, че купувачите, които ползват топлинна
енергия за битови нужди, са длъжни да заплащат в срок до 45 дни след месеца на
доставката, задълженията си – ежемесечни и изравнителни. Т.е. денят за
изпълнение задължението на ответника за ползвана топлинна енергия за отопление,
за топла вода, за дялово разпределение на сградна инсталация и такса за
обслужване на измервателните уреди, е определен, и с неплащане на главницата в
горепосочения срок, той е изпаднал в забава от 15- то число на последващия
месец от този на консумацията. Посредством направени изчисления и на основание
чл. 162 от ГПК съдът установи, че мораторната лихва в размер 9.87 лева е
основателно претендирана.
Страните
претендират разноски. С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 77.00
лева. Дължимите разноски в исковото производство са общо 325.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особения представител на
ответника и платена държавна такса, които следва да се присъдят на ищеца.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на
В.А.З. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ТЕЦ Изток, ЕИК *********,
представлявано от С* Ж* Ж*, сумите 225.23 лева по 5 броя фактури за
периода от 24.11.2017 год. до 24.04.2018 год., представляващи неплатена цена за
доставена и разпределена топлинна енергия, както и мораторна лихва в размер на 9.87 лева,
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение- 01.10.2018 год. до окончателното й изплащане, което вземане е
материализирано в заповед за изпълнение № 3553/02.10.2018 год., издадена по
ч.гр.д. № 6567/2018 год. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.А.З.
с ЕГН **********, постоянен адрес: *** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ
РУСЕ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр.Р*, ТЕЦ Изток, представлявано от
изпълнителния директор С* Ж* Ж*, ЕИК ********* сумата 77.00 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата 325.00 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: