№ 3577
гр. Варна, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20223100102047 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано след прекратяването на гр.д. №
15116/2021г. по описа на СГС и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд-Варна, на
основание чл.118 от ГПК.
Софийски градски съд е бил сезиран с предявен иск от К. Т. К. с правно основание
чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ за обезщетяване на причинени имуществени вреди от
ответника С. Д. К. в качеството й на ЧСИ по образувано срещу ищеца изпълнително дело.
В предоставеният срок за отговор ответникът С. Д. К. е направила възражение за
неподсъдност на спора на СГС с искане делото да бъде препратено за разглеждане на ОС-
Варна.
Във връзка с възражението на ответника по чл.105 от ГПК съдията-докладчик е
извършил справка в НБД и е установил, че ответникът С. Данова има постоянен адрес в
гр.Добрич /л.188/.
С последващо разпореждане от 26.07.2022г. /л.189/ съдът е дал указания на ищеца
да посочи в кое от съдилищата – ОС-Добрич или ОС-Варна желае да бъде разгледано делото
му. В изпълнение на указанията ищецът е посочил, че не желае делото да се премества от
СГС, а в случай, че съдът прецени, че е необходимо делото да се изпрати на друг съд – то
това да бъде ОС-Варна /л.198/.
С определение от 30.08.2022г. по гр.д.№ 15116/2021г. по описа на СГС делото е
прекратено пред СГС и изпратено по компетентност на ОС-Варна с мотиви, че „Ищецът е
посочил желание спора да се гледа в гр.Варна“.
Определението, с което делото е прекратено пред СГС и е изпратено по
компетентност на ОС-Варна не е съобщено на ответника по спора, следователно не е влязло
в законна сила.
1
Настоящият съдия-докладчик по образуваното гр.д.№ 2047/2022г. по описа на ВОС
намира, че са налице основанията за повдигане на спор за подсъдност между ОС-Варна и
СГС по въпроса за компетентния съд да се произнесе по предявеният от К. Т. К. иск за
обезщетение.
На първо място: Признатата на ищец по иск за обезщетяване на вреди от деликт
изборна подсъдност по чл.115 от ГПК /т.е искът да може да се предяви и пред съда по
местоизвършване на деянието/ се упражнява от самия ищец в момента на предявяване на
исковата молба в избрания съд. Съгласно чл.127, ал.1, т.1 от ГПК ищецът упражнява
правото си на избор на местна подсъдност с предявяване на самия иск пред съответния съд.
В този смисъл е константната практика на ВКС – Определение № 163/11.03.2020г. по ч.т.д.
№ 596/2020г. по описа на ВКС; Определение № 72/10.03.2014г. по ч.гр.д.№ 2996/2013г. по
описа на ВКС.
В случая ищецът е избрал да предяви иска си пред СГС, а не пред съда по
местоизвършване на деянието, т. е не се е възползвал от възможността по чл.115 от ГПК.
След образуване на делото пред избрания от него съд, ищецът вече не разполага с
възможност по своя воля в хода на процеса да променя местната подсъдност. С такова
правомощие, в конкретния казус, не разполагат нито ответника, нито съда, включително
чрез даване на указания до ищеца да посочи различен от вече избрания местно компетентен
съд.
На второ място: Веднъж надлежно сезиран СГС е следвало да извърши преценка
единствено налице ли са основанията за промяна на подсъдността по заявеното от ответника
възражение за неподсъдност, при положение че единственото валидно такова би било по
чл.105 от ГПК – делото да се гледа по постоянния адрес на ответника. В случая СГС след
направената справка в НБД /л.188/ е установил, че постоянният адрес на ответника е в
гр.Добрич, поради което ако би намерил възражението на ответника за основателно, би
следвало да изпрати делото за разглеждане на ОС-Добрич.
В обобщение: Ищецът няма правомощия в хода на образуваното по негов почин
дело пред СГС да иска промяна на местно компетентния съд, който да се произнесе по
спора още повече, че в отговор на дадените от съда указания ищецът е посочил /л.198/, че
моли „делото да не бъде премествано от СГС“. Ответникът от своя страна няма основание
да иска образуваното пред СГС дело да бъде изпращано по подсъдност на ОС-Варна, тъй
като неговият постоянен адрес не е в района на ОС-Варна, нито пък може той да избира
делото да се гледа по местоизвършване на деликта /това е правомощие само на ищеца/. Т.е в
случая не е налице законово основание за промяна на първоначално определената местна
подсъдност – СГС, чрез изпращане на делото на ОС-Варна.
Отделно от горното, определението, с което делото е прекратено пред СГС и
изпратено по подсъдност на ОС-Варна не е влязло в законна сила, тъй като не е изпратено
на ответника, не е изтекъл срокът за обжалването му и следователно подсъдността не е
стабилизирана.
2
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК,
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Софийски градски съд
за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявеният от К. Т. К. против С. Д. К.
иск с правно основание чл.441 от ГПК, вр.чл.74 от ЗЧСИ, по който е образувано гр.д. №
2047/2022г. по описа на ВОС, на основание чл.122 от ГПК.
Делото да се изпрати на Апелативен съд-Варна за произнасяне по повдигнатата
препирня за подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3