Р Е Ш Е Н И Е
№
100
гр.
П.**, 05.06.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд-П.**, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
съдия: Слава
Георгиева
при секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 127 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във
вр. с ал.
4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. П.**, ул. „**“ № 58, представлявано от управителя В.Й.Х. против
Заповед № ФК-С2130-0130814 от 05.04.2023 година, издадена от началник на Отдел
„Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на
НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се
в гр. П.**, ул. „**“ № **, стопанисван от „**“ ЕООД, с ЕИК ** за срок от 14 дни
и е забранен достъпът до обекта
В жалбата са наведени основания за
отмяна на заповедта като се релевират
основания за оспорване по чл.
146, т. 2, т.
4 и т.
5 от АПК. Иска се отмяна на заповедта. Не се заявява претенция за
присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не изпраща представител.
Ответника по жалбата-началник на
Отдел „Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ
на НАП за представител изпраща главен юрисконсулт Милена К.**. Оспорва жалбата
и пледира същата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на разноски
за юрисконсулско възнаграждение.
Административен съд–П.**, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице,
чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежащ на съдебно
оспорване акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Доводите
за това са следните:
От фактическа страна:
На 17.03.2023г. инспектори по приходите в Отдел
„Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски
обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П.**, ул. „**“ № **,
стопанисван от „**“ ЕООД.
Констатациите от проверката са отразени в протокол за
извършена проверка № 0130814 от 17.03.2023г.. Протоколът е съставен от орган по
приходите, в изпълнение на правомощията му. В писмена форма е и е със съдържание, съответно на изискванията
на чл. 50, ал. 2 от ДОПК. При проверката е присъствал управителя на дружеството
и негов работник. Съответно протоколът е подписан от съставителите и от присъствалите
при проверката лица, съгласно чл. 50,
ал. 3 от ДОПК. Този протокол, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК, има
материална доказателствена сила за отразените в същия действия, изявления и
обстоятелства, поради, което и като неоспорен от страните се цени.
От съдържанието на протокола се установява, че в хода
на проверката органите по приходите, преди да се легитимират на
продавач-консултанта – работник на търговеца, са извършили контролна покупка на
1 опаковка: „Cortair“ 0.25 mg/ml на обща стойност 30.00 лв. Сумата е заплатена в брой
от служител на НАП, участвал в проверката и е приета от продавач-консултанта.
За покупката не е издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта и в
работен режим фискално устройство (ФУ) модел „TREMOL ZM-KL V2 с ИН на ФУ № ** и ИН на фискалната памет (ФП) № 50115276, регистрирано в НАП с рег. № ** от 17.06.2019 година, както не е издаден
касов бон от кочан с ръчни касови бележки. След легитимиране на проверяващите от ФУ е отпечатан дневен финансов
отчет (ДФО) „Х“ от 17.03.2023 година и документ от контролната лента на
електронен носител (КЛЕН) с дата 17.03.2023 година, в които сумата от 30.00 лв.
не била отразена, като регистрирана чрез издаване на касова бележка. Установена
е касова наличност, разчетена от ФУ – 528.99 лв., както и установена фактическа
наличност в касата на обекта за ФУ, в
размер на 528.50 лв., отразена в опис на парите. Установено било също
въведени пари в касата – 400.00 лв. и липса на отразено служебно извеждане на пари от
касата, както и плащане чрез ПОС-терминал на сума в размер на 40.79 лв..
Въз основа на констатациите в протокола за извършена
проверка административният орган – началник на отдел „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, издал заповед № ФК-С2130-0130814
от 05.04.2023 година, с която на „**“ ЕООД, гр. П.**, на основание чл. 186, ал.
1 и чл. 187 от ЗДДС е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект – магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр. П.**, ул. „**“ № 58, стопанисван от
дружеството, за срок от 14 дни и е забранен достъпът до обекта. Определената
продължителност на срока е мотивирана с оглед начина и вида на организиране на
отчетността, които са довели и до извършеното деяние. Посочено е още, че от данните
по преписката може да бъде направено обосновано предположение, че една от
целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане. Изтъкнато е, че
срокът на наложената ПАМ е съобразен с целеното преустановяване на лошите
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца.
Съставен е и акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № F699888 от 17.03.2023 година за извършено
административно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът е предявен и връчен
на управителя на дружеството на 17.03.2023 година.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената и приета
административна преписка. Документите съдържащи се в преписката, като
неоспорени от страните, се ценят в цялост като годни писмени доказателства, въз
основа на което ще се провери законосъобразността на оспорвания акт.
При горните фактически установявания, настоящият
състав на Административен съд – П.**, намира от правна страна, следното:
По правото:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага
от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като
такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е
издаден от началник отдел "Оперативни дейности" в главна дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му
компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена
форма по
чл.
186, ал. 3 от ЗДДС. Същата съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият
адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на
издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в
корелация с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на
извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката
по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС.
Заповедта съдържа мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Въпрос по съществото
на спора е дали тези мотиви обосновават разпоредената от органа времева
продължителност на мярката.
В проведеното административно производство не са
нарушени административнопроизводствените правила. Адресатът на административния
акт е уведомен за започването му с връчването на протокол за извършена проверка
№ 0130814 от 17.03.2023г. и по този
начин му е осигурена възможност да участва в него.
Оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон,
но в противоречие с неговата цел. Съображенията са следните:
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обектът,
стопанисван от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР
на ЗДДС, в който контролните органи са установили извършването на продажба от
името на жалбоподателя, без същата да бъде регистрирана посредством издаването
на фискален бон от монтираното и работещо в търговския обект фискално устройство.
Това
нарушение безспорно обуславя приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. “а” от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС, на която в обстоятелствената част на
оспорваната заповед се е позовал и административният орган. Според цитираните разпоредби
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, т. е. като не
изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални
касови бележки са регламентирани в Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По силата на
чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи.
В казуса по делото, с оглед
доказателствената тежест по чл.
170, ал. 1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за
налагане на мярката. В настоящия случай безспорно е установено, а и това не се
оспорва от жалбоподателя, че на посочената дата не е издадена касова бележка за
извършената продажба в стопанисвания от него търговски обект. Поради това съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 118,
ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. “а” от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка – запечатване за определен срок на обекта, в който е
осъществена продажбата и следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1
от ЗДДС забрана за достъп до него. При осъществяване предпоставките на чл. 186,
ал. 1, б. “а” от ЗДДС компетентният административен орган по чл. 186, ал.
3 от ЗДДС действа при условията на обвързана компетентност и няма право на
преценка дали да приложи принудителната административна мярка. Т.е. заповедта е
съответна на материалния закон, включително що се отнася до определения със
същата срок на действие на мярката, тъй като същият е в рамките на предвидения
максимален 30-дневен период.
След като при определяне продължителността
на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, същият следва да
съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния
случай и надлежно да аргументира този
срок. Законодателят не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени
от административния орган при определяне продължителността на административната
принуда. Така, при определяне на срока на действие на мярката административният
орган действа при оперативна самостоятелност в рамките на определената от
закона максимална продължителност на административната принуда до 30 дни, Т.е.
последният индивидуализира срока на мярката, но следва да съобрази
продължителността на същата с оглед и съответно на всички установени пред него
факти и обстоятелства. При тази индивидуализация е необходимо да бъдат изложени
достатъчно и конкретни мотиви, които да позволят също и на съда да провери дали
органът е упражнил тази предоставена му от закона възможност в съответствие с целта,
която обслужва прилагането на мярката,
т.е. с целта на закона, както и дали това възприето от органа разрешение е
съизмеримо с тази преследвана цел.
В конкретния случай принудителната административна
мярка е приложена за срок от 14 дни. За тази продължителност е посочено, че
същата е с оглед начина и вида на организиране на отчетността, а целта на търговеца е отклонение от данъчно облагане.
Посочено е също, че целта на ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността
с резултат – правилно отчитане на същата, за което определеният срок е
подходящ.
Настоящият състав счита, че така
изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са
изцяло бланкетни, общо формулирани, поради което и не става ясно как именно е
определен този срок, а като
резултат, същите нямат характер на
фактически основания, относими към целите на налагането на ПАМ. Не става ясно
кое от констатираните при проверката обстоятелства е мотивирало
административния орган да наложи ПАМ точно за срок от 14 дни, която
продължителност е към средната, предвидена за конкретното нарушение,
респективно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната
тежест. Безспорно е в случая, че касова бележка за осъществената в 10:55 часа
на 17.03.2023г. контролна покупка не е издадена, което без съмнение е нарушение
на изискването на чл. 118 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Няма обаче конкретизация, конкретни мотиви, относно това извършвал ли е
търговецът друго такова нарушение. Не се сочи кои доказателства по преписката
обосновават у административния орган, и то предположението, че една от целите
пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, при положение, че не е
установена касова разлика. Не е посочено кое от начина и вида на организиране
на отчетността е довело до извършването на това нарушение, или други
обстоятелства, в които да се обоснове извод за тежестта на нарушението,
респективно продължителността на мярката. От друга страна не са събрани
доказателства за извършвани други такива нарушения от наказания търговец или за
системно неизпълнение на задължението по чл. 118 от ЗДДС. Органът не е посочил
как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и
спрямо дневните обороти от предходните дни. При това положение липсват
обективни критерии, от които може да се изведе извод за трайно, респ. системно
отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и описание от органа за
това какъв е установеният от него начин на организиране на отчетността, който
да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е
необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се мотивира и необходимостта
от осъществяване на посочената превантивна цел на мярката – за преустановяване
на лошата практика в обекта, т. к. няма изложени обстоятелства за подобна
практика. От доказателствата по делото се приема, че неотразеното плащане в
деня на продажбата е единствен, изолиран случай без описани други подобни
предходни нарушения. Изписаното, че срокът е определен и с оглед на това, че
дружеството е допуснало и извършило и други административни нарушения е
голословно и не е подкрепено с никакви доказателства, а видно от ПИП
проверяващите не са установили други нарушения при проверката. Следователно,
липсват основания, които да могат да обосноват по-високата степен на обществена
опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение или нагласа на
дружеството, което да е насочено към нарушаване на фискалната дисциплина и от
там да се обоснове по-дълъг срок на ПАМ. Съображенията за възможността от
извършване на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, осносими
за всяка ПАМ, поради което не могат са се обвържат със срока, за който мярката
се прилага.
Липсата на надлежни мотиви относно
срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на
мярката, опорочава заповедта, т. к. препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169
от АПК /вж. решение № 7288/16.05.2019 г. по АД № 1408/2019 г., решение №
6302/24.04.2019 г. по АД № 14235/2018 г., решение № 2527/20.02.2019 г. по АД №
11270/2018 г., решение № 7228/31.05.2018 г. по АД № 12287/2017 г., решение №
13650/08.11.2018 г. по АД № 9808/2018 г., всички на ВАС/.
Настоящият състав приема, че при
продължителност на срока на ПАМ от 14 дни, се засяга съществено правната сфера
на адресата на мярката и се игнорира целта на закона за защита на обществения
интерес чрез налагане на адекватни на нарушението мерки. От доказателствата по
делото е видно, че нарушението е извършено за първи път, не са констатирани от
органите по приходите други нарушения по време на проверката, липсва
разминаване между отчетената касова наличност и фактическата такава извън
контролната покупка на органите по приходите, а обектът представлява магазин за
хранителни стоки с малка площ- 30 кв.м.. Посочените обстоятелства по
нарушението не обосновават срока на наложената ПАМ. Този срок се явява
прекомерно дълъг поради ниската степен на обществената опасност на дееца и на
извършеното деяние. Съдът обаче няма правна възможност да намали срока на
мярката, т. к. този срок е определен от органа при условията на оперативна
самостоятелност. Това означава, че съдът няма правомощие да се произнесе вместо
органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг /вж. решение №
5371/03.06.2022 г. на ВАС по АД № 92/2022 г./.
Предвид
изложеното съдът счита, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в процесния
случай не кореспондира с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа
за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, поради което и наложената
за срок от 14 дни ПАМ, който срок следва да се прилага при наличие на утежняващи
обстоятелства, като такъв към средния, при факт на неустановена системност при
регистрирането и отчитането на продажби в търговския обект, не служи за
предотвратяване и преустановяване на административното нарушение. Нарушението
вече е извършено, тъй като то е довършено към момента на констатирането му от
приходните органи и такъв срок на мярката не обслужва отстраняването на
вредните последици от същото. Същевременно липсват констатации от извършената
продажба да са произлезли съществени вредни последици за фиска. Срок с такава
продължителност надхвърля и целеното предотвратяване на нарушения от такъв вид,
тъй като системност при извършването му не е установена, както и не е установена
разлика в касовата наличност, т. е. не е налице индикация, обосноваваща
предположение за системно и дълговременно нерегистриране на извършваните в
обекта продажби. Така, с определената продължителност на срока – 14 дни,
засегната е съществено правната сфера на адресата на ПАМ, като същевременно е
игнорирана целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането
на адекватни на нарушението, на неговата тежест, мерки. Засегнати са законни
интереси на задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за
която актът се издава, което е несъответно на чл. 22 от ЗАНН, както и е пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Липсата
на мотиви относно срока на мярката при наличие на материалните предпоставки за
нейното прилагане опорочава административния акт, доколкото препятства
преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по
приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт.
Във връзка с това настоящият състав се позовава на решения на ВАС с: №
7228/31.05.2018г. по АД № 12287/2017г; решение № 13650/08.11.2018г. по АД №
9808/2018г.; решение № 5345/10.04.2019г. по АД № 15668/2018г.; решение №
2527/20.02.2019г. по АД № 11270/2018г; решение № 6302/24.04.2019г. по АД №
14235/2018г; решение № 8095 от 24.06.2020г. по АД № 13254/2019г., решение №
10059 от 22.07.2020 г. по АД № 2447/2020г., решение № 7521 от 16.06.2020 г. по
АД № 2530/2020г..
С оглед
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата
против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2130-0130814
от 05.04.2023 година, издадена от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в гр. П.**, ул. „**“ № 58, стопанисван от „**“ЕООД за срок от
14 дни и е забранен достъпът до обекта, за основателна. Заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона, вкл. с принципа за съразмерност, поради което и
на основание чл. 146, т. 5 от АПК ще се отмени като незаконосъобразна.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
има право на разноски. Присъждане на разноски не е заявено, поради което и не
се присъждат такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.**
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. П.**, ул. „**“ № 58, представлявано от управителя В.Й.Х.
Заповед № ФК-С2130-0130814 от 05.04.2023 година, издадена от началник на Отдел
„Оперативни дейности“, в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. П.**, ул. „**“ №
58, стопанисван от „**“ ЕООД за срок от
14 дни и е забранен достъпът до обекта.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/